3o4o.net

колко е хубаво, че можем да си въобразяваме, че са щели да бъдат. съвършени.

И колко е хубаво, че не са се случили, да замениш ли флуидите с течности...

"Не трябва да се връщаме към бившите си любови. За да не разрушим собствените си въздушни кули, да не разрушим въздушното им лице..."

itcome написа:И колко е хубаво, че не са се случили, да замениш ли флуидите с течности...

изтървах влака и тъкмо да се ядосам и се сетих, че съм с колата...

WALL-E написа:"Не трябва да се връщаме към бившите си любови. За да не разрушим собствените си въздушни кули, да не разрушим въздушното им лице..."

бившите не са като небилите

bead_ написа:

itcome написа:И колко е хубаво, че не са се случили, да замениш ли флуидите с течности...

изтървах влака и тъкмо да се ядосам и се сетих, че съм с колата...

Ъм... да...
И благодаря за урока.

bead_ написа: бившите не са като небилите

ми.. некога па да бех да съм се престрашил да бъдат

WALL-E написа:

малко сладникаво, малко драматично, като по времето на сухия режим, когато никой не е излизал сух...
http://www.youtube.com/watch?v=yopNkcDzQQw

bead_ написа:

WALL-E написа:

малко сладникаво, малко драматично, като по времето на сухия режим, когато никой не е излизал сух...

Colbie Caillat - Bubbly

а кой ли от нас не обича да си мечтае..
това ни е убавинята
изконсумирано, няма да е същото като мечтаното
затова са измислили въздушните кули
тези мои мечтани момичета дето съм ви казал, че ви обичам
на всеослушание
все съм се чудил, дали това променя обичането
youtu.be/nsjYcEbpUao

bead_ написа:колко е хубаво, че можем да си въобразяваме, че са щели да бъдат. съвършени.

за хубаво не знам, но за удобно съм сигурна:bigsmile:
може би просто дотолкова сме се сраснали със статуквото, че сбъдването на желания е твърде болезнено
та по-хубаво е да си въобразяваме

пък и ако няма нищо постоянно как да вярваме във вечното

Хм... дори не се сещам за тях.
В тях няма грам реалност, грам истина, няма нищо, за което да ги прави ценни за мен...Те не са любови, те са нищо повече от въображение.
Има по безопасни теми за въображението ми....

windcolours написа:Хм... дори не се сещам за тях.
В тях няма грам реалност, грам истина, няма нищо, за което да ги прави ценни за мен...Те не са любови, те са нищо повече от въображение.
Има по безопасни теми за въображението ми....

неее, за мен съвсем не е така

shshtt написа:

windcolours написа:Хм... дори не се сещам за тях.
В тях няма грам реалност, грам истина, няма нищо, за което да ги прави ценни за мен...Те не са любови, те са нищо повече от въображение.
Има по безопасни теми за въображението ми....

неее, за мен съвсем не е така

Ако не знаем как миришат чорапите на някой, няма смисъл да наричаме чувствата си към него Любов. Може и Любов да е, но не конкретно към него, а към образа, който сме си изградили за този човек.
И какво има да го мисля, ако от това боли....аман от болка, начи....Май се превръщам в голямо дърво. Но това е стратегия за оцеляване, сори.
ПП И аз не мислех така докато не ми се случи..

shshtt написа:

windcolours написа:Хм... дори не се сещам за тях.
В тях няма грам реалност, грам истина, няма нищо, за което да ги прави ценни за мен...Те не са любови, те са нищо повече от въображение.
Има по безопасни теми за въображението ми....

неее, за мен съвсем не е така

Найш кво... вчера докато четох книгата ти попаднах на едно твое прозрение, което ме трясна като гръм. "Какво е болката, ако не най-лесното....." /цитирам по памет/

И вчера си мислех,че е наистина така. Пък в контекста на този разговор съм склонна да отхвърля твърдението ти. Защо да си причинявам болка, ако мога да я избегна. Следователно полагам усилия в тази насока -по-лесно ми е да не мисля за нещо, което ме наранява..несбъднатите...за чий да ги мисля...

ПП Обаче в други случаи болката е наистина най-лесното. Добре си го казала.

windcolours написа:

shshtt написа:

windcolours написа:Хм... дори не се сещам за тях.
В тях няма грам реалност, грам истина, няма нищо, за което да ги прави ценни за мен...Те не са любови, те са нищо повече от въображение.
Има по безопасни теми за въображението ми....

неее, за мен съвсем не е така

Найш кво... вчера докато четох книгата ти попаднах на едно твое прозрение, което ме трясна като гръм. "Какво е болката, ако не най-лесното....." /цитирам по памет/

И вчера си мислех,че е наистина така. Пък в контекста на този разговор съм склонна да отхвърля твърдението ти. Защо да си причинявам болка, ако мога да я избегна. Следователно полагам усилия в тази насока -по-лесно ми е да не мисля за нещо, което ме наранява..несбъднатите...за чий да ги мисля...

ПП Обаче в други случаи болката е наистина най-лесното. Добре си го казала.

хахах ама то не е само болка, и медец много има:lol:

shshtt написа:

хахах ама то не е само болка, и медец много има:lol:

постфактум никакъв медец няма
захарен памук некъв щяха да се окажат често тия, несбъднатите...ако се сбъдваха

аз една любов я сбъднах впоследствие да видя кво ще стане и ...жалко за калориите.

да не сме деца да си въобразяваме, че някъде има идеално




ДВЕ ЖЕНСКИ ИЗПОВЕДИ ЗА ЕДИН И СЪЩ МЪЖ



ЛЮБОВНИЦАТА

Той е мъжът на моите мечти,
Макар плешив, дебел и немъжествен.
Но въпреки това за мен – божествен!
Той е мъжът на моите мечти.

Той е мъжът на моите мечти.
Обичам го със любовта си сляпа
И лично свалям двата му чорапа,
Когато той до мене загрухти.

Той е мъжът на моите мечти,
Макар че вечер винаги се връща
при своята жена, във свойта къща
и лицемерни думи й шепти.

Той е мъжът на моите мечти,
Макар че с Нея Го делим търговски.
Но гледам аз на всичко философски,
защото знам, че Той е мой…Почти.


СЪПРУГАТА

Той е мъжът на моя живот.
Първият мъж на сърцето и тялото.
И на децата ми той е началото.
Той е мъжът на моя живот.

Той е мъжът на моя живот.
Вечер се връща с кални обувки,
С дъх на парфюм и на чужди целувки,
Гузно усмихнат и плувнал във пот.

Той е мъжът на моя живот.
Мойта последна женска надежда!
Вчера му спуках лявата вежда,
После ревах и я мазах със йод.

Той е мъжът на моя живот.
Даже и Моцарт не може да сбърка
нощната музика, щом той захърка
тънко и нежно като фагот.

Впрегнати влачихме своя хомот
Заедно с него във студ и във жега.
Аз ще му сложа цветята в ковчега!
Той е мъжът на моя живот.

Недялко Йорданов

snowprincess написа:да не сме деца да си въобразяваме, че някъде има идеално




ДВЕ ЖЕНСКИ ИЗПОВЕДИ ЗА ЕДИН И СЪЩ МЪЖ



ЛЮБОВНИЦАТА



СЪПРУГАТА


Недялко Йорданов

мда:-)

май не си мисля, за небилите любови; даже само за една се сещам; хубаво ми е да си мисля за човека, защото е готин, но не зная дали е можело да бъде любов

а иначе аз явно съм дете, защото не само си мисля, даже съм сигурна, че идеално има. всичко зависи от нас самите и за това как реагираме на различни ситуации. ако не сме в идеалното положение, това си е само наша вина и ничия друга. много са хубави стихотворенията на Недялко Йорданов, но въобще, ама въобще не съм съгласна с тях. Това не е любов, нито на любовницата, нито на съпругата :)

bead_ написа:колко е хубаво, че можем да си въобразяваме, че са щели да бъдат. съвършени.

Мне, не е хубаво. Лошо е, защото е илюзия, неистина, самозалъгване, изтърване на реални любови и прочие. Глупаво нещо.

vyara написа:

bead_ написа:колко е хубаво, че можем да си въобразяваме, че са щели да бъдат. съвършени.

Мне, не е хубаво. Лошо е, защото е илюзия, неистина, самозалъгване, изтърване на реални любови и прочие. Глупаво нещо.

е добре де, как можеш да знаеш каква е щяла да бъде като не си я сбъднал?

bead_ написа:колко е хубаво, че можем да си въобразяваме, че са щели да бъдат. съвършени.

Аз нямам несбъднати любови.

Или пък си въобразявам, че нямам.

А за несбъднатите раздели, какво ще кажеш? Бъдещите става въпрос, съвсем не по темата, ама като не ми се пуска друга. Не любовни, ами такива обикновени- приятели, квартали. Децата.
Чета сега Мирослав Пенков. Спечелило лапето награда на BBC с тези разкази, преподава художествено писане в Америка и то какво ми трябва на мене за да ми възбуди любопитството. Хубави разкази, приятни такива.
Все емигрантската жилка. Спечелих, вика един от героите, зелена карта. Литнах нагоре по стълбите и казах на нашите. А баща ми, когато се отказа да ме разубеждава, просто замълча, отиде до майка ми и я прегърна.

Как ли ще стане при нас?
Дали ще се скараме? Да започнем да викаме. Да мълчим с дни. Дали радост ще бъде външно и ще си повтарям, само да не види тъга.
И май това, което най- много ме интересува: Дали ще ме е яд, че отдавна, че всъщност винаги съм знаел, че ще изчезнат от България, а аз нищо не съм направил. Още имам време за план и стратегия. За манипулация някаква, лъжи, обвързвания.
А си питам ушите.

Несбъднатите раздели са нещо хубаво. Несбъднатите "любови" отравят живота на човека и по-точно отравят истинските доказани любови. Чак не знам как на тез дърти години не сте го схванали.

vyara написа:Несбъднатите раздели са нещо хубаво. Несбъднатите "любови" отравят живота на човека и по-точно отравят истинските доказани любови. Чак не знам как на тез дърти години не сте го схванали.

Оглеждаме се, според мен само. Нали критическата вече е тука. Оглеждаме се, откъде ще ни халоса.

Green Light написа: И май това, което най- много ме интересува: Дали ще ме е яд, че отдавна, че всъщност винаги съм знаел, че ще изчезнат от България, а аз нищо не съм направил. Още имам време за план и стратегия. За манипулация някаква, лъжи, обвързвания.
А си питам ушите.

е ти пък как знаеш, че ще изчезнат от България. Аз например, напоследък говоря с разни младежи на по 16-17 години и непрекъснато се изненадвам, че тези деца искат да останат тук. Всичко е много по-различно в техните очи. Моите деца и те... надула съм им главите да учат в чужбина, уж са съгласни, но си живеят с мисълта, че после ще се приберат тук.
освен това, защо трябва да се манипулират децата, защо трябва и защо толкова искаме да ги задържим при себе си. навремето ние не бързахме ли да "избягаме" от нашите. само дето според мен, нашите деца сега не бързат да избягат от нас; бързат да пораснат, да карат кола и да станат на 18, за да не можем да им казваме какво да правят, но не ни отписват, не правят планове как ще се изнесат.
трудно ми е да си представя къщата без децата, с мен, пушеща на балкона или ровеща се в компа, без да зная къде точно са сега, какво правят. да си представям колко ще им е досадно, че ще им звънна... но това е, което трябва и ще стане. както се казва - пусни птичката да лети свободно и тя сама ще се връща при теб.

Майката на най-добрата приятелка на дъщеря ми има много странен (за мен) начин да й втълпява разни неща, да я оформя или възпитава. Пример: разказала й снощи, че хората, които спят с отворена уста, имат жълти зъби, а тези, спящи със затворена уста - бели и красиви. Мен това адски ме подразни. Аз го разбирам като обида към детето (т.е. толкова ли е недорасло, че да се върже на това; толкова ли елементарно трябва да подкопаваме собствения си авторитет). Та те са вече големи, не е ли тъпо така наивно да ги лъжем. И от друга страна - как по дяволите, едно 9-годишно дете ще се контролира като заспи винаги да е със затворена уста? Резултатът - стряска се през нощта, не е спала добре, за да си проверява устата WTF??? Много се отплеснах...

Ох
Сетих се... какво ми напомни темата...
"Повече сълзи се проливат заради сбъднати молитви, отколкото заради несбъднати"
И малко от началото на книгата:

Някъде на този свят живее един изключителен философ на име Флори Ротондо.
Онзи ден попаднах на нейните разсъждения, отпечатани в списанието за детско творчество. Те гласяха: "Ако можех да правя каквото искам, щях да отида до центъра на нашата планета Земя, за да търся уран, рубини и злато. Щях да изкопая и съхранени чудовища. А после щях да замина на село." Флори Ротондо, осем години.
Миличка Флори, знам точно какво имаш предвид - дори и самата ти да не знаеш. И как ли би могла, на осем годинки?
Защото аз съм стигал до центъра на нашата планета; или поне съм понесъл изпитанията, които може да поднесе такова пътуване. Търсил съм уран, рубини и злато и съм наблюдавал по пътя други, които търсят същото. И чуй, Флори, срещал съм Съхранени чудовища! Повече или по-малко съхранени, разбира се. Но добре съхранените са истинска рядкост - както белите трюфели в сравнение с градинските.. Единственото, което не успях да направя, е да замина на село.

Труман Капоти
"Сбъднати молитви"

направо ме попарихте с тази тема
аз просто не искам без да мечтая
а не мога да мечтая ако не си вярвам

shshtt написа:направо ме попарихте с тази тема
аз просто не искам без да мечтая
а не мога да мечтая ако не си вярвам

Не всички сме поети, Шът.
За мен болката не е цена, която плащам за да пиша хубави стихове, а само нещо, което искам да си спестя...

bead_ написа:колко е хубаво, че можем да си въобразяваме, че са щели да бъдат. съвършени.

Майко мила!
Бийд, случайно следващата фраза, която ти е дошла на ума да е била "искам да летя, да се рея, не мога да позволя да ме заставят да ходя все по земята!"?
Извинявай за личното предположение, ти сигурно си много красива жена.
Но не си струва! Глупости са това!
Аз също бях влюбен в принцеса Даяна, и съм 100% сигурен, че би ни се получило наистина приказно ... или поне щеше да е жива и досега...
Забелязал съм - такива мисли идват на човек когато всичко му се е наредило... и започва да си търси ... хм ... трудности... руснаците казват "захотелось приключений на свою задницу" (извинявай за грубия израз!)
Има един чудесен разказ на Айзък Азимов: "Ами ако...". Дори и да не четеш фантастика, можеш да го погледнеш, там единственният фантастичен елемент е, че на едни двама такива ... зачудени за евентуалностите ... им се дава възможност да узнаят наистина "какво би станало, ако ...".

ПП С колата, с колата! С колата е по-романтично. Колата си е само за теб, влакът винаги ще те гледа с леко пренебрежение, защото си един от многото му пътници само ...

Дон Румата Есторски написа:

bead_ написа:колко е хубаво, че можем да си въобразяваме, че са щели да бъдат. съвършени.

Майко мила!
Бийд, случайно следващата фраза, която ти е дошла на ума да е била "искам да летя, да се рея, не мога да позволя да ме заставят да ходя все по земята!"?
Извинявай за личното предположение, ти сигурно си много красива жена.
Но не си струва! Глупости са това!
Аз също бях влюбен в принцеса Даяна, и съм 100% сигурен, че би ни се получило наистина приказно ... или поне щеше да е жива и досега...
Забелязал съм - такива мисли идват на човек когато всичко му се е наредило... и започва да си търси ... хм ... трудности... руснаците казват "захотелось приключений на свою задницу" (извинявай за грубия израз!)
Има един чудесен разказ на Айзък Азимов: "Ами ако...". Дори и да не четеш фантастика, можеш да го погледнеш, там единственният фантастичен елемент е, че на едни двама такива ... зачудени за евентуалностите ... им се дава възможност да узнаят наистина "какво би станало, ако ...".

ПП С колата, с колата! С колата е по-романтично. Колата си е само за теб, влакът винаги ще те гледа с леко пренебрежение, защото си един от многото му пътници само ...

не я мисли перличката, тя здраво е стъпила на земята, безнадеждните романтици са други, но нека има и такива, става по-цветно
http://www.youtube.com/watch?v=-CyAQLKD ... re=related

bead_ написа:колко е хубаво, че можем да си въобразяваме, че са щели да бъдат. съвършени.

Ако обаче слушаме гуруто Стив Джобс с неговите точки, само сбъднатите имат шансове да бъдат. Съвършени.

itcome написа:Ох
Сетих се... какво ми напомни темата...
"Повече сълзи се проливат заради сбъднати молитви, отколкото заради несбъднати"
И малко от началото на книгата:


Труман Капоти
"Сбъднати молитви"

Това за възможните паралелни реалности си е обигравана тема в изкуството.
Квинтесенцията й май е в образа на Пища Хуфнагел.

Мнемозина написа:
Ако обаче слушаме гуруто Стив Джобс с неговите точки, само сбъднатите имат шансове да бъдат. Съвършени.

Доколкото си спомням, все съм действала, за да ги сбъдна. Не винаги се е получавало, но съм опитвала, което ги турга в друга графа;)


Бывает видишь человека и
чувствуешь – это тот, кого ты
искал всю свою жизнь. А ему
похуй, он Джонни Депп.

:))))

shshtt написа:направо ме попарихте с тази тема
аз просто не искам без да мечтая
а не мога да мечтая ако не си вярвам

Молитва

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Броят на несбъднатите любови е равен на броят на потенциалните сексуални партньори минус броя на сбъднатите любови. При население на Земята от няколко милиарда, броят им е толкова голям, че, както се казва на традиционен български, "си е ебало мамата".

Piqndurnik написа:Броят на несбъднатите любови е равен на броят на потенциалните сексуални партньори минус броя на сбъднатите любови. При население на Земята от няколко милиарда, броят им е толкова голям, че, както се казва на традиционен български, "си е ебало мамата".

"Не мога да изчукам всички, но поне мога да опитам":))))

windcolours написа:Хм... дори не се сещам за тях.

лъжеш безочливо. а азия, а африка и другите там несбъднати местенца...