3o4o.net

да поздравя списващите в този форум със следното стихотворение:


Я по тихо!
- казах гневно на Боянския водопад -

Що се правиш на стихия,
що се правиш на пророк!

Дребно, жалко водопадче -
пада, гърчи се
и се пеняви
като истерик-епилептик;
сбрало сили,
колкото да счупи
двете ми бутилки житна водка,
дето исках сред природата... уви...


П.П. Има и още, ама нататък вече не става за поздрав, от Константин Павлов е.

Мнемозина написа:да поздравя списващите в този форум със следното стихотворение:


Я по тихо!
- казах гневно на Боянския водопад -

Що се правиш на стихия,
що се правиш на пророк!

Дребно, жалко водопадче -
пада, гърчи се
и се пеняви
като истерик-епилептик;
сбрало сили,
колкото да счупи
двете ми бутилки житна водка,
дето исках сред природата... уви...


П.П. Има и още, ама нататък вече не става за поздрав, от Константин Павлов е.

Еми нататък не ни поздравявай. Брой го за просвещаване и ни го пусни!

Константин Павлов е много велик и много тежък поет.

Та - стихотворението завършва така:

Нежен залез гали върховете.
Бодро (и предсмъртно) отзвучава:
ехото на ойларипащи старчоци,
еротичен кикот на шавливи баби...
И риданията на една душа...
Ограбена.

Ако с очите си не бях видяла Мнемозина по Витошките сипеи- щях да си помисля,че ни се подиграва

Мерси за Константин Павлов!