Дръж се, Ардо!
Публикувано на: 27.12.12, 18:49
или „пис” за преживелици из Родопите по Коледа
/предвидено бе основната част от темата да е дело на Итком, ама като знам още на колко маси има да се раздава през следващите седмици, ще чакате до пролетта..../
След епични усилия успяваме да натъпчем багажерията на 3ма души и половина в Джуниър. Мисията се развива близо до границата на невъзможното, т.к. Итком, притеснен от скорошен обир в блока, е решен да вземе със себе си цялата домашна компютъроподобна техника. Въпреки положените усилия, пак му свиха нещо, но оставям него да си изплаче болката.
По пътя малкият синковец върти непрекъсната вербална рулетка от въпроси около предстоящата среща с Дядо Коледа, а ние съставяме дълъг /и както се оказа неизпълним/ списък със занимания за предстоящите 6 дни в Родопските пазви.
Минаваме през с.Карабунар, където Итком се е наточил за домашни суджуци, луканки, пелин и т.н.. Силно обнадежден от факта, че не пия този вид алкохол, наивно предвижда,че 5 литра ще са достатъчни. По-късно обаче решавам да преодолея младежките спомени за горчивината на питието и оставам очарована....Итком изстива от ужас.
Спонтанно решаваме да минем покрай Девин вместо Асеновград и се оставяме на джипиеса. Той побързва да ни вкара в някаква открита мина, но пък ни и изкара оттам.... Спираме на стената на първия язовир, за да може Итком да направи поредния си шедьовър с любимия обектив. Пътуваме по заснежени и заледени пътища, боровете дремят под натежалия сняг. Докато стигнем в Арда се стъмва. Вечерта преминава до познатата камина, а когато уличните лампи изгасват малко преди полунощ, тъмата скрива всякакви признаци на живот из селото....
...до утрото, което влиза в къщата със светлина, отразена от искрящия сняг, покрил сякаш целия свят около нас.
За пръв път виждам селото, затрупано от китеника на снега.
Този първи ден минава в организационни занятия като борбата със снега около къщата. Итком оформя с лопата изящни пътеки и на моменти влиза в пререкание с малкия синковец, който в този момент сякаш живееше, за да прави стъпки в девствения сняг на двора. 3о4овецът обаче бе наложил вето върху непокътността на снежната покривка с единствената цел да я наснима...след това малкият бе пуснат да гази на воля...
Следващият ден настъпва с облачно настроение. Краката и душата ме засърбяват да ида до Курбанище- седловината отсреща. Повличам протестиращото хлапе без да му оставя място и време за отстъпление. Ако не вярвате ,че има дете, което мрази снега, трябва на всяка цена да видите Дамян в зимна гора. А също и да го чуете. Наистина, наложи се да бием пъртина, да лазим в преспите под схлупените храсти и клони, щедро ръсещи снежинки във вратовете ни, ама какво толкова...За съжаление ниските облаци са разтворили в мъгла очакваната гледка оттатък баира.
Затова пък селото си беше там, долу...
Към третия ден компанията се разраства, става интернационална, шумна и консумираща невъобразими количества храна. Роко, италианец, живеещ в Бг вече 10 години, донася цял кашон италиански зеленчуци, сирена, зехтин и вино. От доста време той е титулован за готвач на тайфата и под негово ръководство прекарваме приятен час в оформянето на каватели- вид паста /който по-късно изяждаме в комбинация с непознат за нас зеленчук-рапа/. Имаше „копачи” и „паркировачи” – длъжности, които Роко ни дава според дължината на маникюра, пъргавостта на пръстите и пространственото ни мислене ...
В другия край на масата дечурлигата оформят коледни сладки.
Часове преди Бъдни вечер скоростно организираме щурмова група, Итком осигурява жизнена за възрастта си УАЗка, и се понасяме по стръмния заснежен път към с. Горово, току до гръцката граница. Идеята ни е да издрапаме до граничната полоса през гората и да се поразходим по самата граница.
Диверсантското занятие ни доставя удоволствието да газим из чистия сняг през гори и планински поляни в слънчевия ден....
На слизане се отбиваме в селската кръчма на Горово-поредното място далеч от цивилизацията, където пием чай за 25ст и се радваме на естетическите разбирания на горовци. Неуспешни се оказват опитите на местните да поведем разговор- тукашният диалект не ми е понятен. Усмивката за пореден път спасява ситуацията....
смилянски дартс
само спешни повиквания
На следващия ден Дядо Коледа заслужено носи 3 чувала подаръци на децата. Дамян е най-заинтересован да види шейната с елените, но в суматохата не получава смислен отговор от брадатия старец. За сметка на това получи мечтан подарък - небесно-зелена метална количка трабант!!!!
Черешките на коледното меню са капамата на Ленчето и пуйката на Итком. Първа на масата се появява капамата и след като я опитва, Итком отказва да донесе пуйката, видимо обезнадежден заради кулинарния шедьовър на братовчедка си. Наложи се да чакаме до вечерта, но пък си заслужаваше- Итком е надминал себе си-мисирката е маринована със зехтин, соев сос и мед, а плънката се състои от кестени, орехи, стафиди и лук.
Щом се стъмва, се изкачваме на каменния мост срещу къщата, откъдето всеки пуска в небето по един хартиен китайски фенер. Дузина разноцветни се плъзват в нощния мрак към звездите и няколко минути по-късно чертаят пътека от светещи точки над Арда. Река от светлина. Хубаво съзвездие по Коледа.
/предвидено бе основната част от темата да е дело на Итком, ама като знам още на колко маси има да се раздава през следващите седмици, ще чакате до пролетта..../
След епични усилия успяваме да натъпчем багажерията на 3ма души и половина в Джуниър. Мисията се развива близо до границата на невъзможното, т.к. Итком, притеснен от скорошен обир в блока, е решен да вземе със себе си цялата домашна компютъроподобна техника. Въпреки положените усилия, пак му свиха нещо, но оставям него да си изплаче болката.
По пътя малкият синковец върти непрекъсната вербална рулетка от въпроси около предстоящата среща с Дядо Коледа, а ние съставяме дълъг /и както се оказа неизпълним/ списък със занимания за предстоящите 6 дни в Родопските пазви.
Минаваме през с.Карабунар, където Итком се е наточил за домашни суджуци, луканки, пелин и т.н.. Силно обнадежден от факта, че не пия този вид алкохол, наивно предвижда,че 5 литра ще са достатъчни. По-късно обаче решавам да преодолея младежките спомени за горчивината на питието и оставам очарована....Итком изстива от ужас.
Спонтанно решаваме да минем покрай Девин вместо Асеновград и се оставяме на джипиеса. Той побързва да ни вкара в някаква открита мина, но пък ни и изкара оттам.... Спираме на стената на първия язовир, за да може Итком да направи поредния си шедьовър с любимия обектив. Пътуваме по заснежени и заледени пътища, боровете дремят под натежалия сняг. Докато стигнем в Арда се стъмва. Вечерта преминава до познатата камина, а когато уличните лампи изгасват малко преди полунощ, тъмата скрива всякакви признаци на живот из селото....
...до утрото, което влиза в къщата със светлина, отразена от искрящия сняг, покрил сякаш целия свят около нас.
За пръв път виждам селото, затрупано от китеника на снега.
Този първи ден минава в организационни занятия като борбата със снега около къщата. Итком оформя с лопата изящни пътеки и на моменти влиза в пререкание с малкия синковец, който в този момент сякаш живееше, за да прави стъпки в девствения сняг на двора. 3о4овецът обаче бе наложил вето върху непокътността на снежната покривка с единствената цел да я наснима...след това малкият бе пуснат да гази на воля...
Следващият ден настъпва с облачно настроение. Краката и душата ме засърбяват да ида до Курбанище- седловината отсреща. Повличам протестиращото хлапе без да му оставя място и време за отстъпление. Ако не вярвате ,че има дете, което мрази снега, трябва на всяка цена да видите Дамян в зимна гора. А също и да го чуете. Наистина, наложи се да бием пъртина, да лазим в преспите под схлупените храсти и клони, щедро ръсещи снежинки във вратовете ни, ама какво толкова...За съжаление ниските облаци са разтворили в мъгла очакваната гледка оттатък баира.
Затова пък селото си беше там, долу...
Към третия ден компанията се разраства, става интернационална, шумна и консумираща невъобразими количества храна. Роко, италианец, живеещ в Бг вече 10 години, донася цял кашон италиански зеленчуци, сирена, зехтин и вино. От доста време той е титулован за готвач на тайфата и под негово ръководство прекарваме приятен час в оформянето на каватели- вид паста /който по-късно изяждаме в комбинация с непознат за нас зеленчук-рапа/. Имаше „копачи” и „паркировачи” – длъжности, които Роко ни дава според дължината на маникюра, пъргавостта на пръстите и пространственото ни мислене ...
В другия край на масата дечурлигата оформят коледни сладки.
Часове преди Бъдни вечер скоростно организираме щурмова група, Итком осигурява жизнена за възрастта си УАЗка, и се понасяме по стръмния заснежен път към с. Горово, току до гръцката граница. Идеята ни е да издрапаме до граничната полоса през гората и да се поразходим по самата граница.
Диверсантското занятие ни доставя удоволствието да газим из чистия сняг през гори и планински поляни в слънчевия ден....
На слизане се отбиваме в селската кръчма на Горово-поредното място далеч от цивилизацията, където пием чай за 25ст и се радваме на естетическите разбирания на горовци. Неуспешни се оказват опитите на местните да поведем разговор- тукашният диалект не ми е понятен. Усмивката за пореден път спасява ситуацията....
смилянски дартс
само спешни повиквания
На следващия ден Дядо Коледа заслужено носи 3 чувала подаръци на децата. Дамян е най-заинтересован да види шейната с елените, но в суматохата не получава смислен отговор от брадатия старец. За сметка на това получи мечтан подарък - небесно-зелена метална количка трабант!!!!
Черешките на коледното меню са капамата на Ленчето и пуйката на Итком. Първа на масата се появява капамата и след като я опитва, Итком отказва да донесе пуйката, видимо обезнадежден заради кулинарния шедьовър на братовчедка си. Наложи се да чакаме до вечерта, но пък си заслужаваше- Итком е надминал себе си-мисирката е маринована със зехтин, соев сос и мед, а плънката се състои от кестени, орехи, стафиди и лук.
Щом се стъмва, се изкачваме на каменния мост срещу къщата, откъдето всеки пуска в небето по един хартиен китайски фенер. Дузина разноцветни се плъзват в нощния мрак към звездите и няколко минути по-късно чертаят пътека от светещи точки над Арда. Река от светлина. Хубаво съзвездие по Коледа.