3o4o.net

Какво си струва в този така кратък живот?

В този забързан живот, изпълнен с личните ни драми, проблеми, радости, тегоби и вълшебни моменти? Обичам музика, обичам да слушам, обичам да си подрънквам на китарата и да пея. И тогава понякога плача.
Понякога се чувствам толкова окован в рамките на този социум, в който основното са парите, парите и пак парите. Как се получи така, как стигнахме до този свят, свят който ние сами изградихме, създадохме затвор за самотници?
Сещам се когато бях дете, живота бе друг! Пък и като юноша, живота беше друг. Може би прекалено много искам от този живот, от тези хора, от тази цивилизация.
Има две неща които ме крепят - моите мечти и моя вътрешен свят. Споделял ли съм ви че съм заклет мечтател и идеалист?
Понякога когато се прибера слушам музика и си мечтая, мечтая си за следното:

Свят без пари.
Свят без конкуренция.
Свят изпълнен с приятели.
Земята е обвита в нашата любов, точно както озоновия слой покрива земята, така си има и още един - наречем любовен слой. Всички ние сме изпълнени с позитивизъм. Телата ни са 3-4 метра високи. Ефирни. Не са толкова плътни колкото в момента. Нямаме нужда от храна или вода, а съществуваме чрез чиста енергия. Работим в съзидателност - творим чрез енергия. Грижим се за баланса в природата. Правим научни открития, които спомагат за развитие на баланса на планетата и свободното пътуване и общуване в космоса и други цивилизации. Няма език, а има вибриране - чрез вибрации и телепатия си предаваме мисли, чувства, настроения. Сегашните ни къщи се превръщат в храмове - храмове които не са за да служат на богове, а на любовта - направени са от кристали, от естествени материали, които се сливат с природата в хармония. Няма ги днешните професии. Има музиканти, има учени, има художници, има архитекти, има синтезатори (хора които превръщат светлината в любов, чрез сърцата си), има лечители, има водачи в измеренията. Няма ги днешните мизерни "удоволствия". Няма ги днешните прозаични цели. Виждам го този свят в детайли!

Толкова обсесивни са тия мисли и чувства за този прекрасен свят, че понякога стават дори болезнени - просто се задушавам от факта, че все още трябва да живея в сегашния свят на мизерия и агресия. Събуждам се сутрин. И съм изпълнен с тази мечта. Слушам музика и пак тази мечта или видение или усещане. Аз знам че този свят е възможен, знам че ще дойде. Знам че ще се изгради и ще се случи! Изпълнени с любов, хората край огъня пеят, летят към звездите, ще се сливат един в друг, без пол, без раса, без делене, без задръжки. Изпитвал съм това и за това знам, че е така. Знам че ще дойде. Прибирам се вечер и това пак във мен. Нон стоп копнея за този свят. Искам да се прегръщам с всяко едно човешко същество, със земята, с животинките, растенията, с цивилизации извън нашата система. И не ме разбирайте погрешно, не говоря за липса на индивидуалност - напротив. Не говоря за някакъв перфектен свят, а за нещо което е нашето следващо стъпало, наша съдба, наша отговорност - да заживеем в свят изпълнен с мир и любов.

Може би прекалено бързам. Просто понякога искам да го споделя това, но не знам как да го облека в думи. Не знам как да го споделя с повече хора. Защото то не е само в думите ми а и във излъчването ми - този копнеж някак си се усеща от хората които общуват с мен. И знам че не е някаква наивна мечта.

Е на споделих си. Ако и на вас ви се мечтае, ще се радвам да споделите какъв е вашия свят за който мечтаете?!

"мне по частям невыгодно, мне нужны все деньги и если можно сразу" - по памет от един любим литературен герой

да пътувам с жена ми. винаги. ако може да съм полезен на някой.

не съм толкова витеават верно, но това е.

колкото по умен става човек, толкова по-голяма е вероятността да живее самотен и неразбран
не е моя мисълта

всъщност това не е мечта, а спомен
преди гущерите да подлъжат ефирните да се разделят на полове..
всъщност може и да стане пак бъдеще, защото всичко се движи по спирала
т.е. все някога се оказваш на почти същото място, но на друго стъпало

а краставите магарета..нали знаеш

WALL-E написа:колкото по умен става човек, толкова по-голяма е вероятността да живее самотен и неразбран
не е моя мисълта

всъщност това не е мечта, а спомен
преди гущерите да подлъжат ефирните да се разделят на полове..
всъщност може и да стане пак бъдеще, защото всичко се движи по спирала
т.е. все някога се оказваш на почти същото място, но на друго стъпало

а краставите магарета..нали знаеш

се надушват!

И аз плача на музика, а и на текстове.
И аз си мечтая за свят без пари, свят без конкуренция и свят изпълнен с приятели.
Но тези мечти са ей така по принцип. Рядко мисля за човечеството и за бъдещето му като цяло. Почти цялото ми съзнателно време е ангажирано с личните ми мечти – децата да са добре, близките, аз и всички да сме щастливи.

Трудно ми е да говоря за по-големи от мен неща, даже не съм сигурна че трябва да се говори за тях. Не си ги представям в такива детайли и в така ясни и конкретни образи. Уверена съм, че има нещо по-голямо от видимото, често го усещам и тогава се оставям /на интуицията или каквото е там/ да бъда водена и действам според нея. Знам, че възможностите на човешката психика надхвърлят много настоящите ни знания.
Под една или друга форма всяко нещо се плаща, затова много внимавам с искането.

Не вярвам в края на света или изчезването на човека, напротив, мисля си, че всичко си върви по закономерен и начертан път на растеж. Вярвам, че всяко нещо е свързано с друго нещо и има смисъл, но просто връзките са твърде много, за да ги видя и осмисля. Какво е цялото не знам.

Всъщност на мен мисленето не ми се отдава много, усещам повече.

Какво си струва?
Ами децата си струват. Да създаваш добри неща си струва. Да обичаш и да помагаш си струва. И още сигурно хиляди неща – не мога да се сетя за всички и да ги изброя. Може би всичко в живота си струва, щом като е част от него и даденост на земята.

Струва си да имаш възможността да си изживееш достойно живота.
Повечето хора нямат нито шанса, нито желанието.

А за мечтите е странно, аз си мечтая за жени и колело... така се получават недоразумения. :)

за всеки е важно да бъде обичан, уважаван и ценен от тези хора, които самият той цени или от които зависи, но твоята мечта ми изглежда като невротичната потребност от любов, толкова е неподбираща - "с всяко едно човешко същество"

с цялото ми уважение към теб и без да искам да те обиждам, ще те попитам дали си посещавал някога психотерапевт и ако не си - направи го, ще ти помогне да преодолееш цялата тревожност, която си насъбрал

моята мечта е да пътувам много по света и накрая да се установя в подобен рай, където времето целогодишно е лято, с любим човек



но както казва Оптимиста от 40-50 в дир-а (негова е снимката): Младите семейства тепърва си заработват парите за рая. Тук сме най-вече пенсионери или на предпенсионна възраст. Деца се щурат само като дойдат на гости на баба и дядо и винаги придружени от възрастен. Как си я представяш ти тази работа, хем млади, хем в рая. Не става така.

рая се прави според мен
не като да гониш михаля
рая също е мужду ушите
и ада май
като си имаш в главата рай си го правиш
като имаш ад го поддържаш
нящо такова

itcome написа:Струва си да имаш възможността да си изживееш достойно живота.
Повечето хора нямат нито шанса, нито желанието.

А за мечтите е странно, аз си мечтая за жени и колело... така се получават недоразумения. :)

ей това много ми хареса!
И не знам дали е до шанс, може би по-скоро до потребности.

snowprincess написа:за всеки е важно да бъде обичан, уважаван и ценен от тези хора, които самият той цени или от които зависи, но твоята мечта ми изглежда като невротичната потребност от любов, толкова е неподбираща - "с всяко едно човешко същество"

с цялото ми уважение към теб и без да искам да те обиждам, ще те попитам дали си посещавал някога психотерапевт и ако не си - направи го, ще ти помогне да преодолееш цялата тревожност, която си насъбрал

моята мечта е да пътувам много по света и накрая да се установя в подобен рай, където времето целогодишно е лято, с любим човек



но както казва Оптимиста от 40-50 в дир-а (негова е снимката): Младите семейства тепърва си заработват парите за рая. Тук сме най-вече пенсионери или на предпенсионна възраст. Деца се щурат само като дойдат на гости на баба и дядо и винаги придружени от възрастен. Как си я представяш ти тази работа, хем млади, хем в рая. Не става така.

Ами посещавал съм психолог, защото ме накараха да отида. Но не беше лична консултация. Както и да е.
Ами любовта е неподбираща! Иначе каква любов е? Значи ако ти е близък обичаш, ако не ти е близък мразиш? Това не е ли някакъв вид уговорка, или по-скоро сделка - ние сме близки, аз те обичам, защото знам, че по някакъв начин живота ми зависи от теб и т.н.
Любовта е като гнева, забелязала ли си че когато ти е криво или гневно, ти към всичко си крива и гневна, ако наистина си изпитвала гняв, ще ме разбереш. Когато си ядосана, дори човек към който нямаш нищо против, ако дойде и те заговори ще реагираш остро. Любовта е същото само че обратното. Независимо кой дойде ти просто обичаш. Като да ти е хубаво и пеещо отвътре и кво значение има кой и какво, на теб ти е хубаво. Няма начин да не ти се е случвало и на теб.

Иначе аз имам потребност, но не да получавам, а да споделям.

Аз и със този клуб така подхождам, непредубедено и позитивно. Наивно и невротично ли ти изглеждам тук?

Kent написа:рая се прави според мен
не като да гониш михаля
рая също е мужду ушите
и ада май
като си имаш в главата рай си го правиш
като имаш ад го поддържаш
нящо такова

ами да, ние го създаваме и в главата. Въпроса е че онова което е в главите ни в крайна сметка има и реално материално изражение. Например за да се появи една къща в материален вид, някой трябва да я е пожелал и измислил първо. Така е и с невидимите неща - любови, приятелства и т.н. Та моята мечта е да имаме такива неща в главите си дето не раждат войни и насилие.

shshtt написа:И аз плача на музика, а и на текстове.
И аз си мечтая за свят без пари, свят без конкуренция и свят изпълнен с приятели.
Но тези мечти са ей така по принцип. Рядко мисля за човечеството и за бъдещето му като цяло. Почти цялото ми съзнателно време е ангажирано с личните ми мечти – децата да са добре, близките, аз и всички да сме щастливи.

Трудно ми е да говоря за по-големи от мен неща, даже не съм сигурна че трябва да се говори за тях. Не си ги представям в такива детайли и в така ясни и конкретни образи. Уверена съм, че има нещо по-голямо от видимото, често го усещам и тогава се оставям /на интуицията или каквото е там/ да бъда водена и действам според нея. Знам, че възможностите на човешката психика надхвърлят много настоящите ни знания.
Под една или друга форма всяко нещо се плаща, затова много внимавам с искането.

Не вярвам в края на света или изчезването на човека, напротив, мисля си, че всичко си върви по закономерен и начертан път на растеж. Вярвам, че всяко нещо е свързано с друго нещо и има смисъл, но просто връзките са твърде много, за да ги видя и осмисля. Какво е цялото не знам.

Всъщност на мен мисленето не ми се отдава много, усещам повече.

Какво си струва?
Ами децата си струват. Да създаваш добри неща си струва. Да обичаш и да помагаш си струва. И още сигурно хиляди неща – не мога да се сетя за всички и да ги изброя. Може би всичко в живота си струва, щом като е част от него и даденост на земята.

Децата си струват? Днес деца утре възрастни? Не мисля че децата могат или трябва да са смисъл на нечий живот. Иначе ако почна да ти коментирам детайлно по поста ти ще трябва да отворим още 100 теми. Но за децата не съм съгласен че могат да бъдат смисъл на един човешки живот.

ами да, ние го създаваме и в главата. Въпроса е че онова което е в главите ни в крайна сметка има и реално материално изражение. Например за да се появи една къща в материален вид, някой трябва да я е пожелал и измислил първо. Така е и с невидимите неща - любови, приятелства и т.н. Та моята мечта е да имаме такива неща в главите си дето не раждат войни и насилие.

имаме дончев имаме
засега:-)
в моя свят.
и в мойте глави.
лежерност му е майката
рецептата
не е от лежане де
така спокойно.
дори да слушаш тревата как расте.

Kent написа:

ами да, ние го създаваме и в главата. Въпроса е че онова което е в главите ни в крайна сметка има и реално материално изражение. Например за да се появи една къща в материален вид, някой трябва да я е пожелал и измислил първо. Така е и с невидимите неща - любови, приятелства и т.н. Та моята мечта е да имаме такива неща в главите си дето не раждат войни и насилие.

имаме дончев имаме
засега:-)
в моя свят.
и в мойте глави.
лежерност му е майката
рецептата
не е от лежане де
така спокойно.
дори да слушаш тревата как расте.

donchev_a написа: Децата си струват? Днес деца утре възрастни? Не мисля че децата могат или трябва да са смисъл на нечий живот. Иначе ако почна да ти коментирам детайлно по поста ти ще трябва да отворим още 100 теми. Но за децата не съм съгласен че могат да бъдат смисъл на един човешки живот.

Хахах точно за децата очаквах да се хванеш:winkw:
Децата са утрешните възрастни и бъдещото човечество. Каквито ги направим и както ги възпитаме, такова ще е и бъдещето.
Нищо не е по-голямо от децата според мен. И това е едно от малкото реални неща, чрез което човек в рамките на краткия си живот може да допринесе за по-доброто бъдеще на човечеството.

П.П. Ти не искаш ли деца?

donchev_a написа:...Земята е обвита в нашата любов, точно както озоновия слой покрива земята, така си има и още един - наречем любовен слой. Всички ние сме изпълнени с позитивизъм. Телата ни са 3-4 метра високи. Ефирни. Не са толкова плътни колкото в момента. Нямаме нужда от храна или вода, а съществуваме чрез чиста енергия. Работим в съзидателност - творим чрез енергия. Грижим се за баланса в природата. Правим научни открития, които спомагат за развитие на баланса на планетата и свободното пътуване и общуване в космоса и други цивилизации. Няма език, а има вибриране - чрез вибрации и телепатия си предаваме мисли, чувства, настроения. Сегашните ни къщи се превръщат в храмове - храмове които не са за да служат на богове, а на любовта - направени са от кристали, от естествени материали, които се сливат с природата в хармония. Няма ги днешните професии. Има музиканти, има учени, има художници, има архитекти, има синтезатори (хора които превръщат светлината в любов, чрез сърцата си), има лечители, има водачи в измеренията. Няма ги днешните мизерни "удоволствия". Няма ги днешните прозаични цели. Виждам го този свят в детайли!...

donchev_a написа:...Любовта е същото само че обратното. Независимо кой дойде ти просто обичаш. Като да ти е хубаво и пеещо отвътре и кво значение има кой и какво, на теб ти е хубаво....

donchev_a написа:...Децата си струват? Днес деца утре възрастни? Не мисля че децата могат или трябва да са смисъл на нечий живот...

След кратко вътрешно допитване реших, че и аз искам от същата трева...

Дончев, Childfree community member?

Commonly shared beliefs

Supporters of living childfree (e.g. Corinne Maier, French author of "No Kids: 40 Reasons For Not Having Children") cite various reasons[6] for their view:
. competing familial or social obligations, such as role as primary caregiver for disabled parents, siblings, spouse
. economic insufficiency
. Desire for more economic freedom with the ability require working hours to support your lifestyle
. lack of access to support networks and resources
. personal well-being
. existing or possible health problems, including genetic disorders[7]
. fear that sexual activity may decline.[8]
. various fears (for example, of being trapped or disappointed) as well as fears for the child
. damage to relationships or difficulties with them
. fear and/or revulsion towards the physical condition of pregnancy, the childbirth experience,[9] and recovery (for example the erosion of physical desirability)
. belief that one can make a greater contribution to humanity through one's work than through having children
. perceived or actual incapacity to be a responsible and patient parent
. view that the wish to reproduce oneself is a form of narcissism
. the absence of a partner one deems fit to sexually reproduce with
. belief that it is wrong to bring a child into the world if the child is unwanted
. belief that it is wrong to intentionally have a child when there are so many children available for adoption
. concern regarding environmental impacts such as overpopulation, pollution, and resource scarcity
. antinatalism, the belief that it is inherently immoral to bring people into the world. That is, one may generally wish to spare a potential child from the suffering of life.
. belief in a negative, declining condition of the world and culture and not subjecting a child to those negative conditions. This includes concerns that calamitous events (e.g., global warming effects, war, or famine) might be likely to occur . . . . within the lifetime of one's children and cause their suffering and/or death.
. belief that people tend to have children for the wrong reasons (e.g. fear, social pressures from cultural norms)
. adherence to the principles of a religious organization which rejects having children[10]
. dislike of children
. uncertainty over the stability of the parenting relationship
. lack of interest
. belief that one is too old to have children
. career orientation

Ти бъркаш, любовта към себе си се нарича по друг начин.

Дон Румата Есторски написа:
След кратко вътрешно допитване реших, че и аз искам от същата трева...

Дончев, Childfree community member?

Commonly shared beliefs

Supporters of living childfree (e.g. Corinne Maier, French author of "No Kids: 40 Reasons For Not Having Children") cite various reasons[6] for their view:
. competing familial or social obligations, such as role as primary caregiver for disabled parents, siblings, spouse донякъде ДА
. economic insufficiency абсолютно НЕ. Заплатата ми е ГОЛЯМА
. Desire for more economic freedom with the ability require working hours to support your lifestyle НЕ. Както казах достатъчни са ми парите от основната работа
. lack of access to support networks and resources НЕ.
. personal well-being НЕ
. existing or possible health problems, including genetic disorders[7] Хахаха. Хлапето от малко ще почне с медитация. НЕмам такъв проблем
. fear that sexual activity may decline.[8]Хахаха. Ох божке. Тва дори нема нужда от коментар.
. various fears (for example, of being trapped or disappointed) as well as fears for the childНЕ
. damage to relationships or difficulties with themНЕ
. fear and/or revulsion towards the physical condition of pregnancy, the childbirth experience,[9] and recovery (for example the erosion of physical desirability)Ами не аз нали съм мъж, къв страх от бременност
. belief that one can make a greater contribution to humanity through one's work than through having childrenОпределено да.
. perceived or actual incapacity to be a responsible and patient parentНЕ. Обожавам децата.
. view that the wish to reproduce oneself is a form of narcissismНЕ
. the absence of a partner one deems fit to sexually reproduce withНЕ. Обожавам жена си.
. belief that it is wrong to bring a child into the world if the child is unwantedНЕ
. belief that it is wrong to intentionally have a child when there are so many children available for adoptionНЕ
. concern regarding environmental impacts such as overpopulation, pollution, and resource scarcityОпределено ДА
. antinatalism, the belief that it is inherently immoral to bring people into the world. That is, one may generally wish to spare a potential child from the suffering of life.
. belief in a negative, declining condition of the world and culture and not subjecting a child to those negative conditions. This includes concerns that calamitous events (e.g., global warming effects, war, or famine) might be likely to occur . . . . within the lifetime of one's children and cause their suffering and/or death.Определено ДА
. belief that people tend to have children for the wrong reasons (e.g. fear, social pressures from cultural norms)НЕ
. adherence to the principles of a religious organization which rejects having children[10]НЕ
. dislike of childrenНЕ
. uncertainty over the stability of the parenting relationshipНЕ
. lack of interestНЕ
. belief that one is too old to have childrenНЕ
. career orientationНЕ

Ти бъркаш, любовта към себе си се нарича по друг начин.

Айде сега Дончев на дисекция.
Ще мина по точките по-горе че да не стане супер дълъг поста. Отговорите ми са в Маслинов цвят и тъмно червено за въпросите които смятам се отнасят до мен.

Според мен, много рядко семейство създава деца и после ги възпитава правилно. Често се създават деца - защото така трябва, защото ни е време, защото направихме грешка. МНОГО РЯДКО се създават деца в любов И се възпитават в любов. Децата стават свидетели на какви ли не груби отношения между родителите си. Освен това са задължени да ги слушат въпреки че много често виждат грешките на родителите си и разбират, че мама и тате не са най-перфектните на света. 99% от родителите пренасят своите недостатъци и гершки върху децата си. Иначе как бихме казали: ми то прилича на нас - да не само генетично но и като възпитание, детето копира родителите си. Често хората създават децата защото им е скучно, за да запълнят живота си, да не се замислят за себе си.

Бих имал дете ако има държава в която да има нормален живот - да няма агресия, да няма войни и да няма страдание. Ако преспективата пред човечеството не беше това което е. Ако популацията на земята беше с едни 6,5 милиарда по-малко. Всички проблеми които имаме е точно поради хипер раждаемост. Защото всяко дете иска - храна, дрехи, легълце, а след време и негова си къща, кола, телефон, колело, яхта и какво ли още не. И така един връз друг се борим за едни ресурси дето са ограничени.

Абе знам че ви звуча абсурдно, но, кво да се направи, според мен правенето на деца в тези времена си е чиста липса на отговорност, към себе си и детето дето се пръква.

shshtt написа:

donchev_a написа: Децата си струват? Днес деца утре възрастни? Не мисля че децата могат или трябва да са смисъл на нечий живот. Иначе ако почна да ти коментирам детайлно по поста ти ще трябва да отворим още 100 теми. Но за децата не съм съгласен че могат да бъдат смисъл на един човешки живот.

Хахах точно за децата очаквах да се хванеш:winkw:
Децата са утрешните възрастни и бъдещото човечество. Каквито ги направим и както ги възпитаме, такова ще е и бъдещето.
Нищо не е по-голямо от децата според мен. И това е едно от малкото реални неща, чрез което човек в рамките на краткия си живот може да допринесе за по-доброто бъдеще на човечеството.

П.П. Ти не искаш ли деца?

Сега ако говорим по принцип за децата, да голямо богатство са. Децата идват чисти. Нямат нашите обременени умове. Това не означава обаче, че трябва да ги форматираме по наш образ и подобие, демек да са наши копия. Казваш каквито ги направим и възпитаме - еми никакви не трябва даги правим, нека ги оставим те сами да изберат за себе си какви и как да станат такива.

Защо ми се струва, че говориш малко на изуст. Като, че ли си на манифестация и сега тук ще вдигаме лозунги. Аз съм бил дете. Знам как са ме възпитавали. Знам колко съм плакал, защото са ме правили такъв какъвто те искат. 99% от родителите са бреме за децата си. Психологически само се натрапва, колко много правят за децата си а на виждаш ли те, неблагодарни. Един родител или хипер контролира децата си или хич не ги контролира. И в крайна сметка, не допринася за човечеството, а за себе си - да не му е пуст и скучен живота. И това е липса на отговорност - спрямо себе си и спрямо детето. Да който има дете ще каже ама как аз си обичам детето. Ама я си представете живота си без него - прозаичната работа, скуката вкъщи, празните тихи спални, няма кой да ти звънне през ден или през 2 седмици да си побъбрите, нямат ги техните проблеми, техните мечти детски и младежки с които да ви занимават. Живота става пуст. И го говоря от горчив личен опит. Но просто малко хора имат куража да си го кажат. А ти да допринесял за по-добро човечесто - преди като сме били 2 милиарда, да не би с последните 4,5-5 човечеството да е прокопсало? Нали все деца са се правели. Ама нямаш си друга работа и си измисляш разни велики фрази.

donchev_a написа:Ами посещавал съм психолог, защото ме накараха да отида. Но не беше лична консултация. Както и да е.
Ами любовта е неподбираща! Иначе каква любов е? Значи ако ти е близък обичаш, ако не ти е близък мразиш? Това не е ли някакъв вид уговорка, или по-скоро сделка - ние сме близки, аз те обичам, защото знам, че по някакъв начин живота ми зависи от теб и т.н.
Любовта е като гнева, забелязала ли си че когато ти е криво или гневно, ти към всичко си крива и гневна, ако наистина си изпитвала гняв, ще ме разбереш. Когато си ядосана, дори човек към който нямаш нищо против, ако дойде и те заговори ще реагираш остро. Любовта е същото само че обратното. Независимо кой дойде ти просто обичаш. Като да ти е хубаво и пеещо отвътре и кво значение има кой и какво, на теб ти е хубаво. Няма начин да не ти се е случвало и на теб.

Иначе аз имам потребност, но не да получавам, а да споделям.

Аз и със този клуб така подхождам, непредубедено и позитивно. Наивно и невротично ли ти изглеждам тук?

какво е споделям,

синоними са

деля, разделям
съчувствувам, симпатизирам, мисля еднакво
разменям мисли, издумвам си, изживявам общо
доверявам се, поверявам, посвещавам, откривам се, правя достояние, разказвам, съобщавам
предавам, разменям


1. Какво. Разкривам свои съкровени мисли, чувства пред друг, за да получа съчувствие, съвет. Споделям тайните си с майка си. Споделям всичко със сестра си.
2. Мисля или чувствам еднакво. Споделяме едни и същи грижи. Споделяме революционни възгледи.
3. Какво. Деля, използвам общо с друг. Споделям трапезата и. Споделя леглото му.
4. Какво. Правя достояние, предавам опит. Споделям опит.
5. Разг. Казвам, разказвам.

на/с всеки ли?
в света има много зло (толкова, колкото е и доброто) и трябва да го разбираме, а не да го обичаме
няма как да стане иначе, щото звучи като фантастичен разказ
нима ако прецакам теб, вляза и обера къщата ти, спя с жена ти, нараня децата ти... пак ще продължаваш да ме обичаш, м
Майка Тереза е една, тя се е отказала от дом и семейство и е приела целия свят за такъв
ти готов ли си да се откажеш
къде си поставил границите между вътре и вън
да обичаш означава освен споделяне, грижа и отговорност, а ти не можеш да бъдеш отговорен за целия свят, нали,
и още - да обичаш, означава да искаш да разбереш тайната на другия човек
а ако знаеш тайната - това е власт над другия
искаш ли да имаш власт и какво би правил с нея

повече няма да пиша на тази тема, приемам те такъв, какъвто си
това са въпроси за теб, можеш да не ми отговаряш

snowprincess написа:

donchev_a написа:Ами посещавал съм психолог, защото ме накараха да отида. Но не беше лична консултация. Както и да е.
Ами любовта е неподбираща! Иначе каква любов е? Значи ако ти е близък обичаш, ако не ти е близък мразиш? Това не е ли някакъв вид уговорка, или по-скоро сделка - ние сме близки, аз те обичам, защото знам, че по някакъв начин живота ми зависи от теб и т.н.
Любовта е като гнева, забелязала ли си че когато ти е криво или гневно, ти към всичко си крива и гневна, ако наистина си изпитвала гняв, ще ме разбереш. Когато си ядосана, дори човек към който нямаш нищо против, ако дойде и те заговори ще реагираш остро. Любовта е същото само че обратното. Независимо кой дойде ти просто обичаш. Като да ти е хубаво и пеещо отвътре и кво значение има кой и какво, на теб ти е хубаво. Няма начин да не ти се е случвало и на теб.

Иначе аз имам потребност, но не да получавам, а да споделям.

Аз и със този клуб така подхождам, непредубедено и позитивно. Наивно и невротично ли ти изглеждам тук?

какво е споделям,

синоними са

деля, разделям
съчувствувам, симпатизирам, мисля еднакво
разменям мисли, издумвам си, изживявам общо
доверявам се, поверявам, посвещавам, откривам се, правя достояние, разказвам, съобщавам
предавам, разменям


1. Какво. Разкривам свои съкровени мисли, чувства пред друг, за да получа съчувствие, съвет. Споделям тайните си с майка си. Споделям всичко със сестра си.
2. Мисля или чувствам еднакво. Споделяме едни и същи грижи. Споделяме революционни възгледи.
3. Какво. Деля, използвам общо с друг. Споделям трапезата и. Споделя леглото му.
4. Какво. Правя достояние, предавам опит. Споделям опит.
5. Разг. Казвам, разказвам.

на/с всеки ли?
в света има много зло (толкова, колкото е и доброто) и трябва да го разбираме, а не да го обичаме
няма как да стане иначе, щото звучи като фантастичен разказ
нима ако прецакам теб, вляза и обера къщата ти, спя с жена ти, нараня децата ти... пак ще продължаваш да ме обичаш, м
Майка Тереза е една, тя се е отказала от дом и семейство и е приела целия свят за такъв
ти готов ли си да се откажеш
къде си поставил границите между вътре и вън
да обичаш означава освен споделяне, грижа и отговорност, а ти не можеш да бъдеш отговорен за целия свят, нали,
и още - да обичаш, означава да искаш да разбереш тайната на другия човек
а ако знаеш тайната - това е власт над другия
искаш ли да имаш власт и какво би правил с нея

повече няма да пиша на тази тема, приемам те такъв, какъвто си
това са въпроси за теб, можеш да не ми отговаряш

Леле голям разбор на материала. :blum:

Ти обаче едно нещо не разбираш. Това дето ние наричаме любов отдавна си загуби смисъла и значението. Онова, което аз имам впредвид любов е състояние. Да речем състояние на безпристрастност. Сега съвсем ще те объркам.

Сега първо в света няма толкова зло колкото и добро или обратното. :)))) Но какво наричаме зло? Зло за теб, може да е добро за друг. Субективно е. Любовта е състояние на съзнанието. Какво точно състояние? Човек цял живот опознава крайностите. За да излезе от тях. Когато излезеш от крайностите, няма добро и няма зло. Има съществуване. Това което се случва, то си се случва независимо ти какви цветове му слагаш. Но ако спреш да му ги слагаш, тогава злото и доброто са просто енергии, които изразяват ниво на съзнание. И докато си между доброто и злото ти си все още част и от двете независимо кое преобладава. Защото ако сега в теб има добро утре поради външна или вътрешна причина, може да се катурнеш към другия край. Когато надскочиш злото и доброто, тогава идва блаженството. Блаженството е състояние в което ти наблюдаваш - не даваш оценка а просто наблюдаваш. Тогава разбираш, че онзи който прави зло, е дорасъл до там, как можеш да го мразиш? Онзи който прави добро все още не е извървял целия човешки път. Човек трябва да се научи да дава безусловно. Не да прави нещо, а просто да дава без да се опитва да създава търговски взаимоотношения - аз ще дам за да получа.

Ако влезеш в мен, ако не влезеш в мен, тва са бабини деветинени. В този свят си има закони. Ти не моеж да влезеш някъде където не можеш да влезеш. Айде иди влез в сейфа на някоя банка без да си канен. Няма как да стане! Така е и с нас, ако нещо или някой идва, то е защото е бил поканен - съзнателно или несъзнателно. Рядко си даваме обаче сметка, че несъзнателно с мисли, чувства и емоции ние каним някой или нещо. И после се чудим що на нас се е натресло това. Ми щото ние сме го пожелали. За това е и поговорката: Който нож вади, от нож умира.

Виж сега човек докато е жив се учи, може и да греша, но чиста материална дисекция на духовни неща, няма как да е правдоподобна. Ти просто мешаш инстинките и его с други работи ама айде ще си спестя детайлите. Да приемем, че аз нищо не разбирам и съм за психолог.

Радвам се, че те има, дончев, и че споделяш това, което си.

И понеже си такъв какъвто си, не може да не знаеш, че този свят е тук и е такъв, какъвто го мечтаеш. Енергия. Ние си общуваме с енергия, земята е обвита в любов и т.н., но очите ни виждат и мизерията и лошото. Но него го има, за да съществува светлината. Не можеш да откроиш бялото, ако няма тъмно до него. Трябва да приемем нещата каквито са. Много добре знаеш.

Какво си струва ли - да си полезен за някого. За някой друг извън теб. Да осъзнаваш, че не е ясно къде свършваш ти и започва другия, защото всичко е свързано, взаимозависимо, обусловено и такова каквото трябва да е в момента. Всичко останало също е възможно. И това е прекрасното - тези възможности. Някои ги виждат като мечти, други ги усещат с тънките си струни, че са на една паралелна вселена разстояние, т.е. тук и т.н.

Но всичко, което съм казала все едно не съм, защото това е моментно, минало. И вече светът е друг.

donchev_a написа: Сега ако говорим по принцип за децата, да голямо богатство са. Децата идват чисти. Нямат нашите обременени умове. Това не означава обаче, че трябва да ги форматираме по наш образ и подобие, демек да са наши копия. Казваш каквито ги направим и възпитаме - еми никакви не трябва даги правим, нека ги оставим те сами да изберат за себе си какви и как да станат такива.

Защо ми се струва, че говориш малко на изуст. Като, че ли си на манифестация и сега тук ще вдигаме лозунги. Аз съм бил дете. Знам как са ме възпитавали. Знам колко съм плакал, защото са ме правили такъв какъвто те искат. 99% от родителите са бреме за децата си. Психологически само се натрапва, колко много правят за децата си а на виждаш ли те, неблагодарни. Един родител или хипер контролира децата си или хич не ги контролира. И в крайна сметка, не допринася за човечеството, а за себе си - да не му е пуст и скучен живота. И това е липса на отговорност - спрямо себе си и спрямо детето. Да който има дете ще каже ама как аз си обичам детето. Ама я си представете живота си без него - прозаичната работа, скуката вкъщи, празните тихи спални, няма кой да ти звънне през ден или през 2 седмици да си побъбрите, нямат ги техните проблеми, техните мечти детски и младежки с които да ви занимават. Живота става пуст. И го говоря от горчив личен опит. Но просто малко хора имат куража да си го кажат. А ти да допринесял за по-добро човечесто - преди като сме били 2 милиарда, да не би с последните 4,5-5 човечеството да е прокопсало? Нали все деца са се правели. Ама нямаш си друга работа и си измисляш разни велики фрази.

Аз говоря наизуст, дето имам поглед освен върху собственото си детство и върху пръкването и отглеждането на собствените си 2 деца, а и върху възпитанието на още незнам колко дечурлига в учителските ми 10 години, а не ти?:lol:
Много, много интересна ми е позицията ти, нямам друг близък човек, който да разсъждава по сходен начин, /освен дъщеря ми, но при нея е по-скоро да ме закача и дразни при вечните ми мераци за внучета/.

Точно ти, дето си наясно с толкова неща, смяташ, че възпитанието е изцяло съзнателен и управляем от нас процес? Айде моля ти се :)
Ние не сме съвършени и не можем да възпитаме съвършени хора. Но можем да възпитаме малко по-добри от нас. Колкото ни е по силите. Това е достатъчно.
Има изключения, разбира се, но повечето деца се раждат в любов. Няма никакаво значение как е заченато - случайно ли неслучайно ли, от скука?! или друга посочена от теб абсурдна причина, но......докато го носи и роди майката вече го обича. Сега тука изобщо няма по тоя въпрос какво да споря, само ще ти кажа, че никой не те обича повече от майка ти, както и аз никого не обичам повече от децата си, дори собствените си родители.
Човечеството като стане 3-5-10 милиарда вече ще е намерило начин това да не е проблем. Изкуствено да се регулира живота на земята не ми се вижда никак, никак естествено и нормално.
Ресурси има предостатъчно, няма читава система за разпределението им, затова част от човечеството расте като животни. Може и по други планети да се разселим и пр. фантастики. Макар че ако хората са нормално нахранени, изучени и спокойно, те ще си регулират раждаемостта, според собствените си възможности. Някой има сили да изгледа 1, друг 5, трети 0 и така.
С това че ти няма да имаш деца, не помагаш на планетата, а напротив, лишаваш я от едни добри гени.
Аз съвсем сериозно ги мисля тези неща и приемам децата си като мисията на живота ми, а на тебе ти се чудя на акъла, а на жена ти дваж, че не те хване за ушите да те вкара в пътя:-)

vyara написа:Радвам се, че те има, дончев, и че споделяш това, което си.

И понеже си такъв какъвто си, не може да не знаеш, че този свят е тук и е такъв, какъвто го мечтаеш. Енергия. Ние си общуваме с енергия, земята е обвита в любов и т.н., но очите ни виждат и мизерията и лошото. Но него го има, за да съществува светлината. Не можеш да откроиш бялото, ако няма тъмно до него. Трябва да приемем нещата каквито са. Много добре знаеш.

Какво си струва ли - да си полезен за някого. За някой друг извън теб. Да осъзнаваш, че не е ясно къде свършваш ти и започва другия, защото всичко е свързано, взаимозависимо, обусловено и такова каквото трябва да е в момента. Всичко останало също е възможно. И това е прекрасното - тези възможности. Някои ги виждат като мечти, други ги усещат с тънките си струни, че са на една паралелна вселена разстояние, т.е. тук и т.н.

Но всичко, което съм казала все едно не съм, защото това е моментно, минало. И вече светът е друг.

добре че се появи. че мислех да спирам. смятам се за здраво стъпил на земята човек, и в същото време това което споделям е от личен опит. Добре, че ти поне ме разбираш! И съм съгласен с теб на 100%.



айде гуш и усмихнат ден на теб и на цялата банда тука.

shshtt написа:

donchev_a написа: Сега ако говорим по принцип за децата, да голямо богатство са. Децата идват чисти. Нямат нашите обременени умове. Това не означава обаче, че трябва да ги форматираме по наш образ и подобие, демек да са наши копия. Казваш каквито ги направим и възпитаме - еми никакви не трябва даги правим, нека ги оставим те сами да изберат за себе си какви и как да станат такива.

Защо ми се струва, че говориш малко на изуст. Като, че ли си на манифестация и сега тук ще вдигаме лозунги. Аз съм бил дете. Знам как са ме възпитавали. Знам колко съм плакал, защото са ме правили такъв какъвто те искат. 99% от родителите са бреме за децата си. Психологически само се натрапва, колко много правят за децата си а на виждаш ли те, неблагодарни. Един родител или хипер контролира децата си или хич не ги контролира. И в крайна сметка, не допринася за човечеството, а за себе си - да не му е пуст и скучен живота. И това е липса на отговорност - спрямо себе си и спрямо детето. Да който има дете ще каже ама как аз си обичам детето. Ама я си представете живота си без него - прозаичната работа, скуката вкъщи, празните тихи спални, няма кой да ти звънне през ден или през 2 седмици да си побъбрите, нямат ги техните проблеми, техните мечти детски и младежки с които да ви занимават. Живота става пуст. И го говоря от горчив личен опит. Но просто малко хора имат куража да си го кажат. А ти да допринесял за по-добро човечесто - преди като сме били 2 милиарда, да не би с последните 4,5-5 човечеството да е прокопсало? Нали все деца са се правели. Ама нямаш си друга работа и си измисляш разни велики фрази.

Аз говоря наизуст, дето имам поглед освен върху собственото си детство и върху пръкването и отглеждането на собствените си 2 деца, а и върху възпитанието на още незнам колко дечурлига в учителските ми 10 години, а не ти?:lol:
Много, много интересна ми е позицията ти, нямам друг близък човек, който да разсъждава по сходен начин, /освен дъщеря ми, но при нея е по-скоро да ме закача и дразни при вечните ми мераци за внучета/.

Точно ти, дето си наясно с толкова неща, смяташ, че възпитанието е изцяло съзнателен и управляем от нас процес? Айде моля ти се :)
Ние не сме съвършени и не можем да възпитаме съвършени хора. Но можем да възпитаме малко по-добри от нас. Колкото ни е по силите. Това е достатъчно.
Има изключения, разбира се, но повечето деца се раждат в любов. Няма никакаво значение как е заченато - случайно ли неслучайно ли, от скука?! или друга посочена от теб абсурдна причина, но......докато го носи и роди майката вече го обича. Сега тука изобщо няма по тоя въпрос какво да споря, само ще ти кажа, че никой не те обича повече от майка ти, както и аз никого не обичам повече от децата си, дори собствените си родители.
Човечеството като стане 3-5-10 милиарда вече ще е намерило начин това да не е проблем. Изкуствено да се регулира живота на земята не ми се вижда никак, никак естествено и нормално.
Ресурси има предостатъчно, няма читава система за разпределението им, затова част от човечеството расте като животни. Може и по други планети да се разселим и пр. фантастики. Макар че ако хората са нормално нахранени, изучени и спокойно, те ще си регулират раждаемостта, според собствените си възможности. Някой има сили да изгледа 1, друг 5, трети 0 и така.
С това че ти няма да имаш деца, не помагаш на планетата, а напротив, лишаваш я от едни добри гени.
Аз съвсем сериозно ги мисля тези неща и приемам децата си като мисията на живота ми, а на тебе ти се чудя на акъла, а на жена ти дваж, че не те хване за ушите да те вкара в пътя:-)

Човек може и 100 деца да е родил и порастил и пак нищо да не разбира от възпитание. Но, нада ли ще ме разбереш. Още по-малко ще ме чуеш. Та ти ако ме чуеш, ще ти се срине живота бе джанам. Целия ти смисъл ще се изпари. И аз тва ти казвам, че ти си един товар за децата си. Аман от това баща ми да ми се обажда през 2 месеца и да ме пита: кога ще се радваме на внучета. Абе тва си е моя работа. Него кво го вълнува? Когато ме е правил не е дошъл да ме пита аз кво мисля по въпроса. Направил ме е. И аз не съм му задавал такива тъпи въпроси. Сега и той няма да задава, трябва да се науичим на респект.

Майчината любов е най-осакатяващата любов. Тва не е любов а привързаност. И знаеш ли защо е така, защото докато детето е в утробата и то медитира. Всяка майка ако й се отдаде случай никога няма да остави децата си да излязат от дома. И ще продължи да ги осакатява. Може да ти звучи жестоко, но съм се нагледал на хорска глупост. На майката очакванията са супер тежки. Да ще те обгрижа, ще ти помага, НО не е безрезервно. В момента в който детето иска да стане както на него му харесва идва майката с нейните мъдрости и фалшиви знания, да му обясни кое е как е по-правилно. Но не ми се бистри тази тема. Относно зачеването и раждането. Били заченати в любов. :)))) Ти верно четеш много фантастика. От къде го измъти това?

Айде да ти задам два въпроса? Защо си решила че децата ти са мисията в този живот? И какво става когато децата заживеят техния си живот и излязат от дома ви? Живота ти свършва? Щото ако това ти е мисията би трябвало живота ти да е осмислен и няма нужда да си повече тук? Аз просто имам отговорност и смелост да направя това което малко хора си позволяват. Обичам децата, при подходящи условия бих имал, но и не съм луда да правя деца, които ще живеят в един свят на агресия и лудост. Ти трудно ще ме разбереш.

И нещо друго, усети ли колко бързо ти се смени отношението? От репсектиращо и уважително, към не-толкова респектиращо и уважително. Е сега нема да казвам защо, но ти се сещаш. Тва е пак човешки дребен интересец. Докато има файда, докато нещо там бълбука става, после кой от къде е. Ама аз когато ти казвах ти не ме чуваше. Сега ще трябва да ме намразиш. Помни ми думата!

К'ви сте възвИшени начи... напра'о ме фанА срам от собствените ми земнички мечти.
Като например, да се усмихвам на съседите и да ги карам и те да се усмихнат, да оправя общото дворче и съседите също да се включат като видят колко хубаво може да стане. Да си направя собствената къщица и собствената градинка и да подтикна живущите наоколо и те да поискат да направят същото, за да бъде хубаво и приятно за окото на всички ни.
Да сложа къщичка за птички на бора и да я зареждам с храна през зимата, да направя уютна хралупа за нахалните катерички, да възпитам челядта в същия дух - да се грижи за природата и приятелите си... е те такива. Простички. Които знам, че мога да достигна в този си живот. В следващия - да видим какво ще поднесе и тогава ще решавам какво искам от него.

maggot написа:К'ви сте възвИшени начи... напра'о ме фанА срам от собствените ми земнички мечти.
Като например, да се усмихвам на съседите и да ги карам и те да се усмихнат, да оправя общото дворче и съседите също да се включат като видят колко хубаво може да стане. Да си направя собствената къщица и собствената градинка и да подтикна живущите наоколо и те да поискат да направят същото, за да бъде хубаво и приятно за окото на всички ни.
Да сложа къщичка за птички на бора и да я зареждам с храна през зимата, да направя уютна хралупа за нахалните катерички, да възпитам челядта в същия дух - да се грижи за природата и приятелите си... е те такива. Простички. Които знам, че мога да достигна в този си живот. В следващия - да видим какво ще поднесе и тогава ще решавам какво искам от него.

за зайчетата морковчета пред вратата няма ли да оставиш? :blum:

vyara написа:Радвам се, че те има, дончев, и че споделяш това, което си.

И понеже си такъв какъвто си, не може да не знаеш, че този свят е тук и е такъв, какъвто го мечтаеш. Енергия. Ние си общуваме с енергия, земята е обвита в любов и т.н., но очите ни виждат и мизерията и лошото. Но него го има, за да съществува светлината. Не можеш да откроиш бялото, ако няма тъмно до него. Трябва да приемем нещата каквито са. Много добре знаеш.

Какво си струва ли - да си полезен за някого. За някой друг извън теб. Да осъзнаваш, че не е ясно къде свършваш ти и започва другия, защото всичко е свързано, взаимозависимо, обусловено и такова каквото трябва да е в момента. Всичко останало също е възможно. И това е прекрасното - тези възможности. Някои ги виждат като мечти, други ги усещат с тънките си струни, че са на една паралелна вселена разстояние, т.е. тук и т.н.

Но всичко, което съм казала все едно не съм, защото това е моментно, минало. И вече светът е друг.

Сетих се за Парфюм. Страшен филм, Итком каза че е и страшна книга също, аз не съм я чел, предстои. Прекрасното без оглед на добро и зло. Много е силен.

И ти пишеш много хубаво. Мнения става въпрос, не само поезия. Но може би това е безсмислица, защото ето пиша го, и вече светът е друг

donchev_a написа: за зайчетата морковчета пред вратата няма ли да оставиш? :blum:

Не, морковите са си за мен.

П.П. Пък и като гледам какъв си, най-вероятно целта ти е да минеш ти да ги изгризеш. Зайци пред вратата, как пък не!

donchev_a написа: Човек може и 100 деца да е родил и порастил и пак нищо да не разбира от възпитание. Но, нада ли ще ме разбереш. Още по-малко ще ме чуеш. Та ти ако ме чуеш, ще ти се срине живота бе джанам. Целия ти смисъл ще се изпари. И аз тва ти казвам, че ти си един товар за децата си. Аман от това баща ми да ми се обажда през 2 месеца и да ме пита: кога ще се радваме на внучета. Абе тва си е моя работа. Него кво го вълнува? Когато ме е правил не е дошъл да ме пита аз кво мисля по въпроса. Направил ме е. И аз не съм му задавал такива тъпи въпроси. Сега и той няма да задава, трябва да се науичим на респект.

Майчината любов е най-осакатяващата любов. Тва не е любов а привързаност. И знаеш ли защо е така, защото докато детето е в утробата и то медитира. Всяка майка ако й се отдаде случай никога няма да остави децата си да излязат от дома. И ще продължи да ги осакатява. Може да ти звучи жестоко, но съм се нагледал на хорска глупост. На майката очакванията са супер тежки. Да ще те обгрижа, ще ти помага, НО не е безрезервно. В момента в който детето иска да стане както на него му харесва идва майката с нейните мъдрости и фалшиви знания, да му обясни кое е как е по-правилно. Но не ми се бистри тази тема. Относно зачеването и раждането. Били заченати в любов. :)))) Ти верно четеш много фантастика. От къде го измъти това?

Айде да ти задам два въпроса? Защо си решила че децата ти са мисията в този живот? И какво става когато децата заживеят техния си живот и излязат от дома ви? Живота ти свършва? Щото ако това ти е мисията би трябвало живота ти да е осмислен и няма нужда да си повече тук? Аз просто имам отговорност и смелост да направя това което малко хора си позволяват. Обичам децата, при подходящи условия бих имал, но и не съм луда да правя деца, които ще живеят в един свят на агресия и лудост. Ти трудно ще ме разбереш.

И нещо друго, усети ли колко бързо ти се смени отношението? От репсектиращо и уважително, към не-толкова респектиращо и уважително. Е сега нема да казвам защо, но ти се сещаш. Тва е пак човешки дребен интересец. Докато има файда, докато нещо там бълбука става, после кой от къде е. Ама аз когато ти казвах ти не ме чуваше. Сега ще трябва да ме намразиш. Помни ми думата!

Не си прав, ама съвсем не си прав:(
Просто си казах мнението. Или когато не съвпада с твоето и вече отношението ми е друго?
Ако ти така ги чувстваш нещата, не ми ги вменявай и на мен.

Мисията ми не приключва, когато децата излязат от къщи. Аз ги мисля и им помагам винаги когато мога.
А и човек може да бъде полезен и да помага не само на собствените си деца.

Разстрои ме. Непрекъснато се съмняваш в мен.

Осмислянето на живота не е съвсем същото като осмислянето на ежедневието.

А децата са едни от най-важните ни уроци. Както и родителите впрочем.

shshtt написа:

donchev_a написа: Човек може и 100 деца да е родил и порастил и пак нищо да не разбира от възпитание. Но, нада ли ще ме разбереш. Още по-малко ще ме чуеш. Та ти ако ме чуеш, ще ти се срине живота бе джанам. Целия ти смисъл ще се изпари. И аз тва ти казвам, че ти си един товар за децата си. Аман от това баща ми да ми се обажда през 2 месеца и да ме пита: кога ще се радваме на внучета. Абе тва си е моя работа. Него кво го вълнува? Когато ме е правил не е дошъл да ме пита аз кво мисля по въпроса. Направил ме е. И аз не съм му задавал такива тъпи въпроси. Сега и той няма да задава, трябва да се науичим на респект.

Майчината любов е най-осакатяващата любов. Тва не е любов а привързаност. И знаеш ли защо е така, защото докато детето е в утробата и то медитира. Всяка майка ако й се отдаде случай никога няма да остави децата си да излязат от дома. И ще продължи да ги осакатява. Може да ти звучи жестоко, но съм се нагледал на хорска глупост. На майката очакванията са супер тежки. Да ще те обгрижа, ще ти помага, НО не е безрезервно. В момента в който детето иска да стане както на него му харесва идва майката с нейните мъдрости и фалшиви знания, да му обясни кое е как е по-правилно. Но не ми се бистри тази тема. Относно зачеването и раждането. Били заченати в любов. :)))) Ти верно четеш много фантастика. От къде го измъти това?

Айде да ти задам два въпроса? Защо си решила че децата ти са мисията в този живот? И какво става когато децата заживеят техния си живот и излязат от дома ви? Живота ти свършва? Щото ако това ти е мисията би трябвало живота ти да е осмислен и няма нужда да си повече тук? Аз просто имам отговорност и смелост да направя това което малко хора си позволяват. Обичам децата, при подходящи условия бих имал, но и не съм луда да правя деца, които ще живеят в един свят на агресия и лудост. Ти трудно ще ме разбереш.

И нещо друго, усети ли колко бързо ти се смени отношението? От репсектиращо и уважително, към не-толкова респектиращо и уважително. Е сега нема да казвам защо, но ти се сещаш. Тва е пак човешки дребен интересец. Докато има файда, докато нещо там бълбука става, после кой от къде е. Ама аз когато ти казвах ти не ме чуваше. Сега ще трябва да ме намразиш. Помни ми думата!

Не си прав, ама съвсем не си прав:(
Просто си казах мнението. Или когато не съвпада с твоето и вече отношението ми е друго?
Ако ти така ги чувстваш нещата, не ми ги вменявай и на мен.

Мисията ми не приключва, когато децата излязат от къщи. Аз ги мисля и им помагам винаги когато мога.
А и човек може да бъде полезен и да помага не само на собствените си деца.

Разстрои ме. Непрекъснато се съмняваш в мен.

Няма да се разстройваш ти пък толкоз бързо.

shshtt написа:...

Разстрои ме. Непрекъснато се съмняваш в мен.

Стига па ти, не го ли виждаш, че е в заядливо настроение днес?
Заяжда се, ама с любов! Всемирна.

maggot написа:

shshtt написа:...

Разстрои ме. Непрекъснато се съмняваш в мен.

Стига па ти, не го ли виждаш, че е в заядливо настроение днес?
Заяжда се, ама с любов! Всемирна.

нали? калпазанин!
ма аз съм за бой че му се връзвам:lol:

Мнемозина написа:Осмислянето на живота не е съвсем същото като осмислянето на ежедневието.

А децата са едни от най-важните ни уроци. Както и родителите впрочем.

Според мен смисъла на живота е в постигане на безусловна любов, духовно израстване и освобождаване от егото. Всичко друго е просто да си прайм по-удобно съществуването. Децата както всяко нещо може да са един прекрасен урок. Всъщност всичко може да бъде учител.

Но да превръщаш децата си в мисия, и постоянно да ги тормозиш, за мен това не е любов. Отрастнал съм в семейство с добри родители. Баща ми е по-чувствителния и нежния. Майка ми по-строгата. Но и до ден днешен или ми се натяква и припомня нещо, или ми се обяснява как да си живея живота. Достатъчно са ме осакатили. От тук нататък, се чувам с тях сам ода разбера добре ли са и да им помогна ако имат нужда. Но ама въобще не ми е на сърце, когато почнат пак акъл да дават.

На какво да ме научат? На уважение? На вярност? На респект? На смирение и търпение? На толерантност?
Тях още ги сърби за внучета, аз си говоря за респект и уважение. Иди ги съвместявай.

shshtt написа:

maggot написа:

shshtt написа:...

Разстрои ме. Непрекъснато се съмняваш в мен.

Стига па ти, не го ли виждаш, че е в заядливо настроение днес?
Заяжда се, ама с любов! Всемирна.

нали? калпазанин!
ма аз съм за бой че му се връзвам:lol:

ми ти винаги се вързваш!

donchev_a написа:
Според мен смисъла на живота е в постигане на безусловна любов, духовно израстване и освобождаване от егото. Всичко друго е просто да си прайм по-удобно съществуването. Децата както всяко нещо може да са един прекрасен урок. Всъщност всичко може да бъде учител.

Но да превръщаш децата си в мисия, и постоянно да ги тормозиш, за мен това не е любов. Отрастнал съм в семейство с добри родители. Баща ми е по-чувствителния и нежния. Майка ми по-строгата. Но и до ден днешен или ми се натяква и припомня нещо, или ми се обяснява как да си живея живота. Достатъчно са ме осакатили. От тук нататък, се чувам с тях сам ода разбера добре ли са и да им помогна ако имат нужда. Но ама въобще не ми е на сърце, когато почнат пак акъл да дават.

На какво да ме научат? На уважение? На вярност? На респект? На смирение и търпение? На толерантност?
Тях още ги сърби за внучета, аз си говоря за респект и уважение. Иди ги съвместявай.

Някакъв мазол настъпахме, струва ми се, да вземем да я прекратим тая посока на темата. Много си строг към хората, а и свръхвзискателен към себе си:bigsmile:
Всеки има право сам да си решава. Примерно дъщеря ми ако не иска деца, аз ще го приема, и всъщност всяко нейно решение ще приема, точно защото я обичам.
И твоите родители така, мрънкат ти, додяват ти и само те амбицират в обратна посока.
А пък като те гледам какъв готин са те напарвили ми иде да им стисна ръката, пък ти си говори, не ми пречиш

donchev_a написа:
Според мен смисъла на живота е в постигане на безусловна любов, духовно израстване и освобождаване от егото. Всичко друго е просто да си прайм по-удобно съществуването. Децата както всяко нещо може да са един прекрасен урок. Всъщност всичко може да бъде учител.

Но да превръщаш децата си в мисия, и постоянно да ги тормозиш, за мен това не е любов. Отрастнал съм в семейство с добри родители. Баща ми е по-чувствителния и нежния. Майка ми по-строгата. Но и до ден днешен или ми се натяква и припомня нещо, или ми се обяснява как да си живея живота. Достатъчно са ме осакатили. От тук нататък, се чувам с тях сам ода разбера добре ли са и да им помогна ако имат нужда. Но ама въобще не ми е на сърце, когато почнат пак акъл да дават.

На какво да ме научат? На уважение? На вярност? На респект? На смирение и търпение? На толерантност?
Тях още ги сърби за внучета, аз си говоря за респект и уважение. Иди ги съвместявай.

Ами не забравяй, че ти си техният урок, но внимавай да не пропуснеш своите уроци, за които - вярно - децата не са задължително условие.

Всеки има да учи различни неща обаче. Затова и сме различни, и децата са различни, и родителите. Някои учат за това да добият някакво его.
Няма универсални рецепти.

donchev_a написа:
ми ти винаги се вързваш!

е ми да

Чета набързо и едно нещо е ясно, според мен - Юникса, хора, не прощава никому

Ако ми остане време следОбед ш`са фключа...

donchev_a написа:Какво си струва в този така кратък живот?
...
Е на споделих си. Ако и на вас ви се мечтае, ще се радвам да споделите какъв е вашия свят за който мечтаете?!

Страхотна музика. Ще си дръпна малко такива неща.
Като войник бях написал на едно листче кратко есе. Есенце някакво миниатюрно на миниатюрните странички на войнишкото теферче. Това тефтерче трябва да се побира в джоба, така че за наистина малки неща става въпрос. Ставаше въпрос за житейския избор на човек пътуващ във влак. Влака се е устремил, пътува нанякъде и човека търси ролята си. Има голям избор. Постепенно обаче започва да си задава въпроса накъде върви този влак, задава си въпроса какво са правили сметка тези които са определили посоката, които са строили релсите и защо той да разчита на тяхната преценка. И в крайна сметка скача от влака. Тва е единствения истински избор.
Стана популярно това сред приятелите ми за известно време. След казармата, става въпрос. То, листчето се загуби и текста придоби цвят според фантазията на всеки. И естествено на по 20-25 години всички решихме че няма да се возим на тоя влак. Скачаме и тва е.
Една вечер в градинката на Сент Джорд Еди набеляза и цел. Известно време ме търси с очи, понеже се беше смрачило, пък и човека вече имаше нужда да определи къде е горе, къде е долу, и като ме фиксира вика - Бе ние трябва да намерим място на морския бряг и да поживеем там една година. Всъщност каза нещо от сорта "беейие таа жиее морето година" Но ние имахме желание да го разберем, пък той не го каза наведнъж, а поне на три пъти, та накрая светнахме.
На морския бряг не отидохме, но много повече от година живяхме с мисълта, че не искаме и няма да се подчиним на система, която ни превръща в машини. Помнихме ги тия приказки и обичахме да си мечтаем, с много смях и светло пиво, че може да превърнем нашия бряг в истински замък с килии- стаи и кула която е сякаш сред морето.
Много ми напомняш за тия хора. Даже приказките ни бяха такива.
Еди стана свещенник, Владо май е в Испания, Заека е бизнесмен има ресторант и два големи магазина, Диканята мисля, че е полицай, други двама от компанията са в бригада електротехници върви им много, двама са в Америка...
Не знам никой, който да живее на морския бряг.