3o4o.net

Ако вземе да потърси някой и да прави справка, няма да намери много за българските победи и чисто и просто геройства. Каквото има е накратко, в телеграфен стил и много скучно.
Защо е така не питайте мене.
Ако ме питате бих рекъл, че бая може да се каже. Дъвкани такива като това дето хъм. Обсадили са ни при Дойран да речем, францизи, англичани и сърби, като целта е просто да я няма България, или да остане някакъв мъничък анклав с български етнос. Само сме им пречили. Това е края на 1СВ. Били сме 100 хил, срещу 300 хил. Чакали са да се предадем. Разположили са позиции, добре въоръжени, отпочинали, в тройно по голям брой...
И нашите нападат! Ония вероятно не са можели да повярват на очите си, просто си го представям. Повярвали са накрая.
Пречим им и до днес.
За Шаркьой например дали са чували, тия дето пишат държава страхлици, дупедавци и долен народ.
Шаркьой е на Мраморно море.
През Балканската турците правят една много яка офанзива. Искат за ни излезат в гръб. Няма да изпадам в подробности. Целта е да заобиколят позициите ни при Булаир, да разположат артилерия на тамошните възвишния, същевременно да стоварят от кораби 15000 войника в Шаркьой и да ни попилеят от едната страна с оръдията, от другата с пехота.
В Шаркьой ние имаме доброволци(опълчеци) две роти от около 1000 човека, не знам колко, турците са 15 000

В Булаир нашите са 10 000, турците 30 000.

Случва се следното:
При Булаир нашите се правят на абдали и позволяват на турците да превземат хълма и да разположат артилерията. После на нож превземат обратно хълмчето, обаче вече въоръжено с най- модерната английса артилерия. Обръщат оръдията и почват да падат турски гюллета по турски глави. Сигурно в миговете преди да ги тресне, най- много ги е било яд, че толко са ги мъкнали тия оръдия и снаряди, само за да ги доставят на българите.

В Шаркьой става горе- долу квот на Термопилите(така се обяснява най- лесно днес. Спартааааа!) Джерард Бърлър, облечен в шинел и каска с пушка и щик, заедно с Родриго Санторо и другите от "300" пушкат и отблъскват десанта на турците две денонощия. Когато най- накрая турската армия превзема Шаркьой е много късно, защото пристигат нашите от Булаир и чалмите виждат изведнъж, че отзад е морето а отпред бесни българи с щикове. Предполагам доста от тях са предпочели морето.

Когато турците влизат в Шаркьой, при временното отстъпление на опълченците, има една интересна случка.
Петдесетина ранени българи са останали в палатката на червения кръст. Това си е било норма никой не закача ранените. Нашите, обаче били въоръжени. Турците, като виждат пушките, искат от наште хора да се предадат. Да предадат оръжитео. Са представиси 20 - 30 000 турци влизат в селото, нашите лежат кой с ранен крак, кой ръка, и ония им викат, най- естественото нещо на света- предайте се. Тия българи, обаче не знам страхливци ли да ги наречем, дупедавци ли, какви, като чули че им искат оръжието и че искат от тях да се предадат, взели да се хилят. Кой- викат- ние ли да се предадем? Предайте се вие!
И почнали бой!
Както се хилели, изведнъж престанали да се държат за коремите, почнали стрелбата и нападнали кой както може!

Били избити всичките! Никой не се спасил!

На мен това не ми е скучно, не знам за вас.
Скука ли е?

Да, народът с най-добрата войска, дето с лекота се отрече от нея за има-няма и 20 години и я ликвидира.
Сега на практика сме без армия. Дано винаги да ни пази някой Съюз. Но то в тези времена какво значение има как ще се казва територията - България ли, Турция ли, Гърция или Китай, всичко било пари и икономика и всички сме граждни на света. Е, някой са по-граждани от нас, ама карай, да не издребняваме.

На мен ми е интересно. Особено поднесено така. Давай нататък...
ИстЕрията винаги ми е била слаб предмет. А може и да не съм случил на учител, дето да предизвика интерес към нея, знам ли.
Аз май съм от тия, дето живеят в днешния ден на 100%.
А нямам и дар-слово. Та с две думи - пиши повече, ще чета и на дяцата ще давам да четат. А може направо сказки да им организираш на следващото виждане

Гордей се, българино! Син си на юнашко племе!

Не спират домогванията до най-българското дело в многовековната българска история! Но кирилицата е БЪЛГАРСКА азбука и е време цяла Европа да го признае!


Дойде отново най-българският ден в календара! Денят, в който си спомняме, че нашата държава е една от най-старите в Европа с огромен принос в световната култура! Тази държава, чиято плът по думите на руския академик Лихачов е създадена от Аспарух, а чийто дух – от Кирил и Методий, устоя през вековете тъкмо защото беше въоръжена с най-мощното оръжие, непознаващо прегради – силата на просветата и знанието!



През ІХ в. в славянския Солун се раждат братята Кирил и Методий. Историята не е отговорила на въпроса дали майка им е била славянка или не, но съвсем стриктно житието на Кирил отбелязва, че ВСИ СОЛУНЯНЕ ЧИСТО ПО СЛОВЯНСКИ БЕСЕДОЮТЪ. В по-късните гръцки жития (ХІ-ХІІ в.) се доуточнява и името на славянския език, който се говори в Солун. В тях пише за дейността на Кирил и Методий и за това, че Свещеното писание е било „преведено на тукашния български диалект”. Всички гръцки хронисти свидетелстват, че боголужебните книги са били преведени от гръцки на български език. Обръщам специално внимание на този факт, защото в науката отдавна се правят опити да се замени името старобългарски език с неопределеното „старославянски”. Някои чужди изследователи под влияние на руски и сръбски довоенни (а и следвоенни) тези, смятат солунския диалект за небългарски, а старобългарската писменост за общославянска. По такъв начин се изземват върховите достижения и приносът на българската култура в световната. Кирилицата също трудно намира точния си етноним днес по света. Затова битката нашата азбука да бъде назовавана в Обединена Европа именно като „българска азбука” тепърва предстои и трябва да се води непоколебимо и категорично от цялата държава. Точно толкова безкомпромисно колкото са водили своите битки Светите братя преди 12 века.



Световната наука отдавна е доказала, че старобългарският език през ІХ-Х-ХІ в. е бил книжовен език не само у нас, но и в Чехия, южна Полша, Моравия, Словакия, Сърбия, Русия, Румъния, Молдова. Книгите, написани на български език, са заливали цяла Източна Европа. Езикът ни е бил утвърден като свещен, наравно с гръцкия и латинския, той става третият книжовен език за Европа и играе ролята на латински за Източна Европа. За втори път той става международен и през ХІV в. след падането на България под турско иго. Учениците на патриарх Евтимий, изгонени от България, заедно с част от книгите тръгват по света, като разнасят святата българска реч отново из Източна Европа. Политическият залез на българската държавност води до нов изгрев на българската култура зад граница.



Редом с коректното отчитане на етническата и езикова принадлежност на старата ни писменост, не бива да се пренебрегва и значението на Кирило-Методиевото дело като хуманистично и новаторско. Неслучайно двамата братя са вписани в календара на Великите мъже на ЮНЕСКО. Те защитават правото на съществуване на новата писменост в години, когато Рим и Византия налагат на света, че само три езика – гръцки, латински и еврейски – имат право на съществуване. Триезичната догма е превърната в идеологически закон. Старите езици – латински и гръцки – служили като мост между Античността и Средновековието – вече са се превърнали в бариера за развитието. Точно тогава Кирил започва да проповядва на нов, четвърти език и да въвежда нова писменост; точно тогава двамата братя правят първия пробив от континентален мащаб в догмата, въвеждайки четвърти литературен език, който е жив и говорим. На него са преведени и Свещените книги, нещо което в Европа се случва векове по-късно. Евангелието е преведено на френски език чак през ХІІ век, но е било публично изгорено от папа Инокентий ІІІ в името на триезичието. Чак през ХІV в. англичанинът Уиклийф ще преведе на английски библията. Едва през ХV в. Ян Хус ще произнесе първата си проповед на чешки, а Мартин Лутер ще преведе Библията на немски през ХVІ в. А солунските братя са в далечния авангард на голямото движение, което ще достигне до Европейския хуманизъм. Те налагат живия, говорим народен език и това е една от най-значителните страни на тяхното дело. Неслучайно учениците им идват тъкмо в България, тук те намират политическата структура, необходима за утвърждаване на това дело. България е зряла за зрялото наследство на Кирил и Методий, християнството е станало официална религия, църквата е провъзгласена за афтокефална, а старобългарският език за държавен. Ражда се първата национална литература през Средновековието, Охрид се превръща в една от трите столици на културата, редом с Константинопол и Рим, според хронистите на епохата. Настъпва първият Златен век на българската ни литература...



Такива са историческите факти! Неоспорими! Безапелационни! Категорични!!! Независимо от попълзновенията от Москва или Скопие!!! Гордей се, българино! Син си на юнашко племе! И на един от най-културните и просветени народи през Средновековието! Честит 24 май - най-българският празник!



Ана Кочева

Gaspode написа:На мен ми е интересно. Особено поднесено така. Давай нататък...
ИстЕрията винаги ми е била слаб предмет. А може и да не съм случил на учител, дето да предизвика интерес към нея, знам ли.
Аз май съм от тия, дето живеят в днешния ден на 100%.
А нямам и дар-слово. Та с две думи - пиши повече, ще чета и на дяцата ще давам да четат. А може направо сказки да им организираш на следващото виждане

да, и аз така с историята се разминах тотално
и не само с нея и с повечето учебни предмети май
така Грийни като разказва и аз слушам, все едно сме на софрата и разтягаме лакардиите - красота!

Само имайте предвид, че моите неща едно- са опростени ужасно много. Нали си представяте че битка от 50 60 хиляди човека не се води само на един хълм. Тва са си широкомащабни действия, ръководени от по няколко генерала от страна и т.н. Аз си ги интерпретирам как ми дойде.
И две - не лъжа за нищо, но пък и не съм прекарал безсънни нощи в библиотеките за да търся доказателства. Слушам предавания по радиото, спомням си нещо прочетено във форуми и т.н.

Има и три. Срамота е че при наличие на Елби и Боев, трябва да четете мен по исторически въпроси. За мен историята е много леко хоби. Повече заради глупостите които слушам. Не искам да повтарям лъжи и затова търся истината.
Леле патос, леле чудо.
Начи всичко по- горе е верно, ама без апломба. Искам да знам. Тва е.

Ето я Уикипедията
Булаир



Дръжте се за мене и тва е. Най- много да докарате някой историк до инфакт, ама да не ви пука.


Шаркьой

snowprincess написа:Гордей се, българино! Син си на юнашко племе!

...

www.bukvite.bg/colon.php?id=735

Е, И?

Green Light написа:...

Били избити всичките! Никой не се спасил!
...

В Карнегиевата анкета има описани много случки когато гръцки андарти нападат умишлено колони с ранени в тила на фронта и са ги избивали безмилостно барабар с медицински и санитарен персонал. Даже са се правели и на византийци - вадели са очите на ранените, рязали са им езиците, а медсетрите просто са ги изнасилвали. Резонно е да се биеш до последния куршум при това положение нали?!