Патриотизъм втора серия. Самуил
Публикувано на: 12.02.13, 12:36
Едно от нещата които съм си мислил като за нещо грешно, е как възприемаме Самуил. Май като трагична фигура. Цар загубил царството си, умрял при вида на ослепените си войници. Тъжен край на скръбен мъж.
Но не е това, което знае за него историята. Американците например. За тях той е велик стратег изправил се и побеждавал четвърт век най- силната империя в историята на Европа. На всичкото отгоре с неговата смърт не свършва съпротивата. Той умира от инфаркт, но в мига на смъртта си е мислел за загубена битка, а не война. Войната продължава и България пада четири години по късно. Да би останал жив, не се знае как щеше да свърши всичко. Съвсем не се знае.
Сред лекциите по средновековна история, които навремето слушах, огромна важност се отделя на Византия. Американски са и може да се очаква, че обръщат внимание преди всичко на западната цивилизация. Така е, но все пак „отгоре гледаме, ние американците, на смешната Европа с дребничките ви империи, разпади и войни.”
Това може би е причината да много ясно да забележат, че дори и в най- великолепните си години, тогава, когато например Европа е обединена в империи, нейните владетели управляват малки села, градове от по 1 - 2 хиляди души, а най- големите им полиси наброяват 30- 40 000. Докато в същото време във Византия главните градове наброяват ДЕСЕТОКРАТНО по- голямо население. Кой знае някой западен град без да е столица? Докато дори неизкушения от историята сред вас може да изброи Солун, Ефес, Александрия с константно население от поне 300 000. Айде да са 200 000, айде 150 да са. Да не говорим за Константинопол. Разлика толкова драстична, че сякаш става въпрос за друга планета.
Американците с нежелание, почти на майтап, но пък открито признават Византийското културно, политическо и военно господство над стария свят. То е огромно и неизменно.
А Василий Втори е един от великаните на Византия. Казвам един от, но до него няма кой да застане. Юстиниян с едно наум и толкова. Няма друг постигнал толкова много и оставил след себе си визия за просперитет и стабилност. Американците не пестят хвалебствия. Няма в Европа равен нему стратег, администратор и дипломат, нито по това време, нито изобщо в историята.
Няма, но не съвсем. Когато Василий тръгва срещу българите той среща тежък опонент. Тва е цитат, не са мои думи. Професора(Кенет Харл, пфуу докато го намеря тоя па как се казваше) беше силно впечатлен и говореше за Самуил като за гений.
Василий става император на 18 години. Десет години по- късно тръгва към Сердика начело на 30 000 човека. Деветститин осемедест и някоя. 983та, 984та, не знам, не искам да ровя вече, достатъчно ми беше, че изрових името на професора. Натам карам по спомени.
Идеята е да извади тоя трън- българите, за да се посвети на потушаването на бунтовете в Анадола. Те са много яки тия бунтове. Изобщо не му е сигура короната. Тактиката му в похода е елементрана, но неизменно печеливша. Обсада. 30 хиляди да пробият с бой път до Сердика, да се кютнат удобно на стан в равното софийско поле и просто да почакат няколко месеца. Няма какво да се сбърка.
Може да ви се струва дребна подробност, но ме дразни това, че хората си мислят че Василий тръгва срещу цар Самуил. Самуил е военоначалник, не е цар. Даже не е главен военоначалник. Един от всичките е. Има братя да речем, които също са начело на армията. Той е най- малкия от четирима. В битката при Траянови врата нашите пълководци са Цар Роман, Самуил и брат му Арон май беше. Тримата.
Не знам как се е чувствал Василий по време на похода. Сигурно се е радвал. Безпроблемно са си минали през цяла България, никой никъде копче не им е казал. Заповядайте, им казвали, Сердика ли търсите? Е натам е, вървете, момчета. Нещо да искате, водичка, хлебче? Бой?
В тва време нашите се отдръпват настрани. Като се отдръпват, обаче, заедно със себе си отдръпват цялото население около Сердика. Заедно с животните и житото. Половината вътре в крепостта, другата половина с войската по баирите. Така че, когато Васето стига до Сердика вижда на крепостната стена щастливо хапващи си войници, и нито залък за собствената си войска. Сигурно са му викали Наздраве отгоре. Тия извратеняци.
Скоро станало ясно, че в тая обсада нещо не е наред. Момчета – викат отгоре- искате ли рецепта за пръжки със сметана, бе, много е вкусно. Айде да ни посъветвате тая вечер свинско ли да хапнем или риба. В тва време ромеите взели да варят ботуши и колани. Браво, диета!- викали наште. - Така трябва! Опитайте с чия!
И по времето когато една трета от войската се наредили за опашка за българско гражданство, Василий ще не ще поел обратно. Обратния път го завел до тунела на магистрала Тракия. Траянови врата.
За тая битка няма какво да ви разправям, знаем какво е станало. Камъни отпред и от зад, стрели отгоре и така. Спасили са се трийсетината четиридесет телохранители на Василий втори и той самия.
За пътя му на обратно нямам никакви съмнения дали е бил радостен или не.
Следват още двайсет години война. Василий още веднага се ориентирал кой е мозъка на операциите. Не му било много трудно, защото Самуил(заедно със сина си – лесно се помни - Радомир) превзел почти цялата европейска част на Византия. Където и да застанели срещу Самуил и Радомир, там ядяли пердах.
Има една битка в която се случва обратното. Не помня къде е, но знам че е край придошла река. Самуил не предполага че византийците ще имат куража да преминат и това за малко да му изяде главата. Радомир го измъква.
Това се случва на фона на желание на Василий за преговори. Преговаря със Самуил, като обещава щедро. Има какво да даде, а пък нашия човек е навит да вземе. Земи, титли и мир. Въпроса е, че наред с поражението на Самуил в оная битка, Василий успява да отрови брат му и да убие цар Роман.
Това вбесява наш човек. Дали го вбесява не е толкова важно, по важното е, че му дава да разбере с кого си има работа. Тогава вече започваме да говорим за цар Самуил. Битките следват една след друга. Открива се фронт срещу сърбите. Общо взето най- естественото нещо е сърби и маджари да се обединят с Византия срещу нас, така че Самуил се поразкършил малко на запад, сигурно му е омръзнало все на юг, все на юг. Я да видим кво правят сърбежите? Бягат. Кво да правят.
Кофтито е, че към края на хилядолетието войната се пренася на българска територия, но така или иначе ние съвсем не губим. Изобщо даже. Някакви малки парчета от северозапада и толкова. Има битка при Перник например, където успеха е като при Траянови врата. Има и други, някакъв Адрианопол ми се върти, бе търсете си, ааа!
Нещата се променят с предателството на маджарите. Радомир се жени за унгарка(горкия пич) обаче не знам как и какво се обърква, но тия гадняри ни нападат в гръб.
Сега се случва нещо интересно. Наш Самуил наистина се ядосва. Не го знам кой е унгарския крал по онова време. Сигурно се е чувствал много умен, когато е преговарял с Василий. Вероятно се е смятал за егати пича- с василевса за съюзник напада в гръб, лесна работа и кеф. После си е променил мнението. Такъв пердах не е сънувал ни той ни майка му унгарска.
Все пак малко по малко започваме да губим. Северна България първо, после целия запад. Забележете, че губим единствено запада. Източна България си е ОК. Самуил не е смятал че губи война пак повтарям. Земи да, битки може би. Но администрация, данъци, войска, изобщо модерно и действащо управление българите са имали и то остава незасегнато до смъртта му.
Минали са десетина години така, докато идва битката при Беласица. При Ключ демек. Побеждават ни, това го знаете всички. Говори се за 15, 20 или 25 хиляди българи, но вероятно става въпрос за 3 -4 хил. Битката не е от най- големите и такива цифри като 15 хил са смешни за такава крепост. Има де, обаче те са единици. И къде е чак толкова стратегическото значение на Беласица та да вкараме 15 000 войника там.
След победата си Василий доста се е постарал в преувеличенията.
Предполагам само.
Самуил получава сърдечен удар при вида на ослепените си войници и това е един много голям подарък за Василий. Направо царски.
Той сяда на императорския трон 18 годишен, но съм сто процента сигурен, че едва когато е чул за смъртта на Самуил се е почувствал император и владетел на стола на който седи. Бил е поне на 55.
Четири години по- късно не зная как и къде съпротивата е смазана. 1018 трябва да се пада. 1014 е ослепяването и смъртта плюс още четири е равно на 18. Това е срамота, четири години не са миг, било е борба и война, би трябвало да знам нещо, обаче при мене е пълен мрак, хора, сори!
Радомир заедно с братята си води войната през тези години. Бил е смел и опитен, но просто не му е стигнала височина.
Едно е ясно от цялата тая история.
Поне на мен това ми е ясно.
Не всеки може да бъде Самуил!
Но не е това, което знае за него историята. Американците например. За тях той е велик стратег изправил се и побеждавал четвърт век най- силната империя в историята на Европа. На всичкото отгоре с неговата смърт не свършва съпротивата. Той умира от инфаркт, но в мига на смъртта си е мислел за загубена битка, а не война. Войната продължава и България пада четири години по късно. Да би останал жив, не се знае как щеше да свърши всичко. Съвсем не се знае.
Сред лекциите по средновековна история, които навремето слушах, огромна важност се отделя на Византия. Американски са и може да се очаква, че обръщат внимание преди всичко на западната цивилизация. Така е, но все пак „отгоре гледаме, ние американците, на смешната Европа с дребничките ви империи, разпади и войни.”
Това може би е причината да много ясно да забележат, че дори и в най- великолепните си години, тогава, когато например Европа е обединена в империи, нейните владетели управляват малки села, градове от по 1 - 2 хиляди души, а най- големите им полиси наброяват 30- 40 000. Докато в същото време във Византия главните градове наброяват ДЕСЕТОКРАТНО по- голямо население. Кой знае някой западен град без да е столица? Докато дори неизкушения от историята сред вас може да изброи Солун, Ефес, Александрия с константно население от поне 300 000. Айде да са 200 000, айде 150 да са. Да не говорим за Константинопол. Разлика толкова драстична, че сякаш става въпрос за друга планета.
Американците с нежелание, почти на майтап, но пък открито признават Византийското културно, политическо и военно господство над стария свят. То е огромно и неизменно.
А Василий Втори е един от великаните на Византия. Казвам един от, но до него няма кой да застане. Юстиниян с едно наум и толкова. Няма друг постигнал толкова много и оставил след себе си визия за просперитет и стабилност. Американците не пестят хвалебствия. Няма в Европа равен нему стратег, администратор и дипломат, нито по това време, нито изобщо в историята.
Няма, но не съвсем. Когато Василий тръгва срещу българите той среща тежък опонент. Тва е цитат, не са мои думи. Професора(Кенет Харл, пфуу докато го намеря тоя па как се казваше) беше силно впечатлен и говореше за Самуил като за гений.
Василий става император на 18 години. Десет години по- късно тръгва към Сердика начело на 30 000 човека. Деветститин осемедест и някоя. 983та, 984та, не знам, не искам да ровя вече, достатъчно ми беше, че изрових името на професора. Натам карам по спомени.
Идеята е да извади тоя трън- българите, за да се посвети на потушаването на бунтовете в Анадола. Те са много яки тия бунтове. Изобщо не му е сигура короната. Тактиката му в похода е елементрана, но неизменно печеливша. Обсада. 30 хиляди да пробият с бой път до Сердика, да се кютнат удобно на стан в равното софийско поле и просто да почакат няколко месеца. Няма какво да се сбърка.
Може да ви се струва дребна подробност, но ме дразни това, че хората си мислят че Василий тръгва срещу цар Самуил. Самуил е военоначалник, не е цар. Даже не е главен военоначалник. Един от всичките е. Има братя да речем, които също са начело на армията. Той е най- малкия от четирима. В битката при Траянови врата нашите пълководци са Цар Роман, Самуил и брат му Арон май беше. Тримата.
Не знам как се е чувствал Василий по време на похода. Сигурно се е радвал. Безпроблемно са си минали през цяла България, никой никъде копче не им е казал. Заповядайте, им казвали, Сердика ли търсите? Е натам е, вървете, момчета. Нещо да искате, водичка, хлебче? Бой?
В тва време нашите се отдръпват настрани. Като се отдръпват, обаче, заедно със себе си отдръпват цялото население около Сердика. Заедно с животните и житото. Половината вътре в крепостта, другата половина с войската по баирите. Така че, когато Васето стига до Сердика вижда на крепостната стена щастливо хапващи си войници, и нито залък за собствената си войска. Сигурно са му викали Наздраве отгоре. Тия извратеняци.
Скоро станало ясно, че в тая обсада нещо не е наред. Момчета – викат отгоре- искате ли рецепта за пръжки със сметана, бе, много е вкусно. Айде да ни посъветвате тая вечер свинско ли да хапнем или риба. В тва време ромеите взели да варят ботуши и колани. Браво, диета!- викали наште. - Така трябва! Опитайте с чия!
И по времето когато една трета от войската се наредили за опашка за българско гражданство, Василий ще не ще поел обратно. Обратния път го завел до тунела на магистрала Тракия. Траянови врата.
За тая битка няма какво да ви разправям, знаем какво е станало. Камъни отпред и от зад, стрели отгоре и така. Спасили са се трийсетината четиридесет телохранители на Василий втори и той самия.
За пътя му на обратно нямам никакви съмнения дали е бил радостен или не.
Следват още двайсет години война. Василий още веднага се ориентирал кой е мозъка на операциите. Не му било много трудно, защото Самуил(заедно със сина си – лесно се помни - Радомир) превзел почти цялата европейска част на Византия. Където и да застанели срещу Самуил и Радомир, там ядяли пердах.
Има една битка в която се случва обратното. Не помня къде е, но знам че е край придошла река. Самуил не предполага че византийците ще имат куража да преминат и това за малко да му изяде главата. Радомир го измъква.
Това се случва на фона на желание на Василий за преговори. Преговаря със Самуил, като обещава щедро. Има какво да даде, а пък нашия човек е навит да вземе. Земи, титли и мир. Въпроса е, че наред с поражението на Самуил в оная битка, Василий успява да отрови брат му и да убие цар Роман.
Това вбесява наш човек. Дали го вбесява не е толкова важно, по важното е, че му дава да разбере с кого си има работа. Тогава вече започваме да говорим за цар Самуил. Битките следват една след друга. Открива се фронт срещу сърбите. Общо взето най- естественото нещо е сърби и маджари да се обединят с Византия срещу нас, така че Самуил се поразкършил малко на запад, сигурно му е омръзнало все на юг, все на юг. Я да видим кво правят сърбежите? Бягат. Кво да правят.
Кофтито е, че към края на хилядолетието войната се пренася на българска територия, но така или иначе ние съвсем не губим. Изобщо даже. Някакви малки парчета от северозапада и толкова. Има битка при Перник например, където успеха е като при Траянови врата. Има и други, някакъв Адрианопол ми се върти, бе търсете си, ааа!
Нещата се променят с предателството на маджарите. Радомир се жени за унгарка(горкия пич) обаче не знам как и какво се обърква, но тия гадняри ни нападат в гръб.
Сега се случва нещо интересно. Наш Самуил наистина се ядосва. Не го знам кой е унгарския крал по онова време. Сигурно се е чувствал много умен, когато е преговарял с Василий. Вероятно се е смятал за егати пича- с василевса за съюзник напада в гръб, лесна работа и кеф. После си е променил мнението. Такъв пердах не е сънувал ни той ни майка му унгарска.
Все пак малко по малко започваме да губим. Северна България първо, после целия запад. Забележете, че губим единствено запада. Източна България си е ОК. Самуил не е смятал че губи война пак повтарям. Земи да, битки може би. Но администрация, данъци, войска, изобщо модерно и действащо управление българите са имали и то остава незасегнато до смъртта му.
Минали са десетина години така, докато идва битката при Беласица. При Ключ демек. Побеждават ни, това го знаете всички. Говори се за 15, 20 или 25 хиляди българи, но вероятно става въпрос за 3 -4 хил. Битката не е от най- големите и такива цифри като 15 хил са смешни за такава крепост. Има де, обаче те са единици. И къде е чак толкова стратегическото значение на Беласица та да вкараме 15 000 войника там.
След победата си Василий доста се е постарал в преувеличенията.
Предполагам само.
Самуил получава сърдечен удар при вида на ослепените си войници и това е един много голям подарък за Василий. Направо царски.
Той сяда на императорския трон 18 годишен, но съм сто процента сигурен, че едва когато е чул за смъртта на Самуил се е почувствал император и владетел на стола на който седи. Бил е поне на 55.
Четири години по- късно не зная как и къде съпротивата е смазана. 1018 трябва да се пада. 1014 е ослепяването и смъртта плюс още четири е равно на 18. Това е срамота, четири години не са миг, било е борба и война, би трябвало да знам нещо, обаче при мене е пълен мрак, хора, сори!
Радомир заедно с братята си води войната през тези години. Бил е смел и опитен, но просто не му е стигнала височина.
Едно е ясно от цялата тая история.
Поне на мен това ми е ясно.
Не всеки може да бъде Самуил!
„