3o4o.net

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

1.Ще получиш тяло.
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.

2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.

3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки:
експериментиране.,,Провалените"експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".

4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини , докато го научиш.
Тогава продължаваш със следващия.

5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота , през която да
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които
трябва да бъдат научени.

6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".

7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.

8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.

9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота ,
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.

10.Ще забравиш всичко това.
Чери Картър-Скот

тема за чужди мисли и собствени размисли

никога не съм можела да помня цитати, но напоследък се улавям, че има неща, които не искам да подмина, а да се върна и по-късно на тях

грижейки се добре или зле за телата си, не забравяме ли понякога душата ни от какво се нуждае

Мерсаж!
На 4та точка зациклих аз. "Повярвай ми, няма да те излъжа" И аз вярвам. Макар, много добре си знам, според 9та точка. Отговора си е в мене, бе, от самото начало го знам, че е лъжец и половина. И като хвана 1ва точка, или по- точно с първа точка, да хвана една гьостерица и да му преподам Втора точка открай докрай, направо ще ми отиде в Шеста точка. От раз!
И после минавам нататък

Green Light написа:Мерсаж!
На 4та точка зациклих аз. "Повярвай ми, няма да те излъжа" И аз вярвам. Макар, много добре си знам, според 9та точка. Отговора си е в мене, бе, от самото начало го знам, че е лъжец и половина. И като хвана 1ва точка, или по- точно с първа точка, да хвана една гьостерица и да му преподам Втора точка открай докрай, направо ще ми отиде в Шеста точка. От раз!
И после минавам нататък

аз пък няколко пъти съм зацикляла при проява на наглост
няколко пъти не съм могла да реагирам на ей такива от сорта "гледа ме и ме лъже, пък и сам си вярва"
не да ми казва отсрещният как ще е в бъдеще време като лъжливо обещание за нещо си, а да ми разкаже или обясни някаква събития от мин. време на които и аз съм присъствала
и слушам не само небивалици, а безобразно изкривяване
и не само да се дължи на това, че всеки в една и съща ситуация може да погледне различно,
а си е нагла лъжа и изопачаване

holi_day написа:

Green Light написа:Мерсаж!
На 4та точка зациклих аз. "Повярвай ми, няма да те излъжа" И аз вярвам. Макар, много добре си знам, според 9та точка. Отговора си е в мене, бе, от самото начало го знам, че е лъжец и половина. И като хвана 1ва точка, или по- точно с първа точка, да хвана една гьостерица и да му преподам Втора точка открай докрай, направо ще ми отиде в Шеста точка. От раз!
И после минавам нататък

аз пък няколко пъти съм зацикляла при проява на наглост
няколко пъти не съм могла да реагирам на ей такива от сорта "гледа ме и ме лъже, пък и сам си вярва"
не да ми казва отсрещният как ще е в бъдеще време като лъжливо обещание за нещо си, а да ми разкаже или обясни някаква събития от мин. време на които и аз съм присъствала
и слушам не само небивалици, а безобразно изкривяване
и не само да се дължи на това, че всеки в една и съща ситуация може да погледне различно,
а си е нагла лъжа и изопачаване

Холи, все някой ден ще разкажа една лична история за това какво значи наглост. Не е приключила просто и не е за разказване сега. За такива хора и за такива случаи е измислена тая дума.
Просто уникални образи има на тоя свят.

Впрочем и аз зациклям. Хич ме няма в разправиите. Изобщо не знам как се оправям въобще, егати. Късмет предполагам.


П.П. Един невинен бял.. не лебед, бе! Ейчш! Ангел. Да!

Green Light написа:Впрочем и аз зациклям. Хич ме няма в разправиите. Изобщо не знам как се оправям въобще, егати. Късмет предполагам.


П.П. Един невинен бял.. не лебед, бе! Ейчш! Ангел. Да!

е, това със зациклянето е само понякога
случвало се е да се харесам как светкавично реагирам

нищо общо с темата

но нали аз мисля за душата и ценя винаги важността на Първи април и искам винаги да тая дата освен на 14.02 и 01.06,
та разказвам как може 14.02 и 01.04 да се слеят в едно

на 14.02 работих с една колежка
младежи се организирали и раздават валентинки, върху които залепени презервативи, брошура за антиСПИН кампания и балон във форма на сърце
но времето бе дъждовно и няма хора по улиците /тук и когато не е няма кой знае каква навалица хахаха/
и решили да наминат да раздадат в общината от тези тематични подаръченца
влизат, а ние забили носове в монитора, че даже и спорехме как тр. да изглеждат нещата...
колежката стана права, че като почна да ги поздравява (нали тр. да сме учтиви )
и накрая след поздравленията и благодарностите за проявеното внимание, каза: "ми ние тука тъкмо се чудехме за довечера какво..."
аз скромно пожелах мн.настроение
и едва чаках да се затвори вратата, че като прихнах
тъкмо сме се чудели за довечера...
ама после толкова се смяхме до сълзи на тая неадекватна реплика в стремежа за проява на учтивост
все едно затова седяхме хипнотизирани
и викам - ей, сега момичетата са доволни - седяха някакви и "се чудеха за довечера какво...", терзаеха се, а ние им решихме проблемите, задоволихме потребностите им хахаха

извод: прекомерната учтивост е неадекватна

Ако има светлина в душата,
ще има красота в човека.
Ако има красота в човека,
ще има хармония в дома.
Ако има хармония в дома,
ще има спокойствие в страната.
Ако има спокойствие в страната,
ще има мир в света.

Китайска пословица

holi_day написа:Ако има светлина в душата,
ще има красота в човека.
Ако има красота в човека,
ще има хармония в дома.
Ако има хармония в дома,
ще има спокойствие в страната.
Ако има спокойствие в страната,
ще има мир в света.

Китайска пословица

Колко хубаво казано.
Обаче виж сега какво става - няма спокойствие в страната (и в света) и на хората какво им става - веднага хаос и мрак в душата. И не се чувстват отговорни никак, ама никак за това. Всеки с мрак в душата търси виновен. На тъмно го търси обаче.

holi_day написа:Ако има светлина в душата,
ще има красота в човека.
Ако има красота в човека,
ще има хармония в дома.
Ако има хармония в дома,
ще има спокойствие в страната.
Ако има спокойствие в страната,
ще има мир в света.

Китайска пословица

Момченцето
Веднъж едно момченце отишло на училище.
То било съвсем мъничко.
А училището било доста голямо.
Но когато момченцето
открило, че може да стигне до класната стая
през специална врата, която води право там,
то се почувствало щастливо.
И училището вече не му изглеждало
чак толкова голямо.

Една сутрин,
след като момченцето
свикнало да ходи на училище, учителката казала:

„Днес ще нарисуваме картина."
„Чудесно!", помислило си момченцето.
То обичало да рисува.
Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри,
пилета и крави,
влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.

Но учителката казала:
„Чакайте! Още е рано да започваме!"
И изчакала всички да се приготвят.

„А сега — казала учителката, —
ще рисуваме цветя."
„Чудесно!", помислило си момченцето,
защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя
с розов, оранжев и син пастел.

Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа."
И нарисувала на черната дъска едно цвете.
То било червено, със зелено стебло.
„Готово, казала учителката.
Сега можете да започнете."

Момченцето погледнало цветето на учителката.
След това погледнало своето.
Неговото цвете му харесвало повече.
Но то не казало това,
просто обърнало листа обратно
и нарисувало цвете като на учителката —
червено, със зелено стебло.

След няколко дни,
когато момченцето отворило
вратата отвън съвсем само,
учителката казала:
„Днес ще моделираме с глина."
„Чудесно!" помислило си момченцето.
То обичало глината.

То можело да направи всичко от глина:
змии и снежни човеци,
слонове и мишки,
коли и камиони.
И започнало да дърпа и да стиска
топката от глина.

Но учителката казала:
„Чакайте! Рано е да започвате!"
и почакала докато всички се приготвят.

„А сега — казала учителката, —
ще моделираме чиния."
„Добре!", помислило си момченцето,
то обичало да моделира чинии
и направило няколко
с различни форми и размери.

Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа как."
И тя показала как да направят дълбока чиния.
„Готово, казала учителката,
сега можете да започнете."

Момченцето погледнало чинията на учителката
след това и своята.
Неговата му харесала повече.
Но то не казало това,
просто омесило отново глината на голяма топка
и направило чиния, като на учителката.
Една дълбока чиния.

И съвсем скоро
момченцето се научило да чака
и да наблюдава
и да прави всичко също като учителката.
И съвсем скоро
то вече не правело нещата
по свой собствен начин.

Тогава се случило така, че
момченцето и семейството му
се преместили в друга къща,
в друг град,
и момченцето
трябвало да ходи в друго училище.

Това училище било още по-голямо
от предишното
и нямало врата отвън, която да води
право до класната му стая.
Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала
и да върви по дълъг коридор,
за да стигне до стаята си.

И още първия ден,
когато отишло там, учителката казала:
„Днес ще нарисуваме картина."

„Добре!" помислило си момченцето,
и зачакало учителката
да му каже какво да прави,
но учителката нищо не казала.
Тя просто се разхождала из стаята.

Когато стигнала до момченцето,
тя казала: „Не искаш ли да рисуваш?"
„Искам — отвърнало момченцето. -
Какво ще рисуваме?"
„Не зная, преди да си го нарисувал",
казала учителката.
„Как да я нарисувам?", попитало момченцето.
„Ами, както искаш", казала учителката.
„И с какъвто цвят искам ли?",
попитало момченцето.
„Точно така — казала учителката,
ако всички нарисуват едно и също
и използват едни и същи цветове,
как ще разбера кой какво е направил
и коя картина на кого е била?"
„Не зная", казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово,
оранжево и синьо.

То обикнало новото си училище,
макар да нямало врата
през която да се влиза направо от двора!
Хелън И. Бъкли


не го оставям на 24 май или 1 ноември, а сега, защото е важен всеки момент... за за обича човек себе си, другите и това, което прави...

holi_day написа:Момченцето
...

Ех... тъжно... и с хубав край.

Холи, много готини тея неща тука, тенкс

maggot написа:

holi_day написа:Момченцето
...

Ех... тъжно... и с хубав край.

Прави вчепетление, готино.

holi_day написа:...

Тва, второто училище, къде, викаш, е?

Gaspode написа:

holi_day написа:...

Тва, второто училище, къде, викаш, е?

Какъв е бала, не те ли интересува?

Green Light написа:

Gaspode написа:

holi_day написа:...

Тва, второто училище, къде, викаш, е?

Какъв е бала, не те ли интересува?

ясно е
забавен
щур купон, който завършва със сълзи и сополявене заради раздялата

всяко училище си има атмосфера, наистина е трудно да се съберат в едно училище всички учители да са страхотни, но все пак някъде са по-близо до това, а другаде - далече, далече...

Green Light написа:

Gaspode написа:

holi_day написа:...

Тва, второто училище, къде, викаш, е?

Какъв е бала, не те ли интересува?

Кво ми дреме? Наш`те ще са с максималния и без туй...

holi_day написа:тема за чужди мисли и собствени размисли

никога не съм можела да помня цитати, но напоследък се улавям, че има неща, които не искам да подмина, а да се върна и по-късно на тях

грижейки се добре или зле за телата си, не забравяме ли понякога душата ни от какво се нуждае

хубава тема, браво!
Четиресет правила

Идвайте си

Идвайте си, докато все още светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи двама старци
трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище
пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви светица.
Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,
целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане...
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка...
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви...
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи!

ABTOP: Христо Стоянов Медникаров

ЩАСТИЕ

Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...

Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..

Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?

Може би ти си наоколо... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все пак... За малко... На края... На заем...
Утре, например... Когато снегът завали...

Ето те... Идваш... Аз чувам гласчето ти звънко...
Хитрият поглед... Малката умна глава...
Двете опашки на ластик...Вратленцето тънко...
Господи, колко сме глупави... Ти си това...

Недялко Йорданов

мхм...може ли и аз..по къпиновски...хъм...по-малко лицемерие и правдива простащина ни докарват до малко по-красив и справедлив свят и... ъъъ.... преди да сте изпоподскачали и насрали...знаете ли, в такива моменти винаги ми изплува в съзнанието следната случка: "Първи "RAINBOW GOVERNING" в България... Случка чакана от дълго време... Беше се случило, че с колегите от Русия си бяхме говорили и беше чакано още по-дълго. Пристигам аз с колелото...на майна си Райна...над Буйновското ждрело...хъмм...след към 1000 км пресечен терен...повече пресечен, отколкото терен ..иии на сутринта някакъв дърт хипар, който свиреше на диджираду...и се беше качил до горе със смрадливия си бус (вярно...изрисуван със сланца и путки майни и какво от това - не е станал слънце, като е нарисувал такова) ми обясняваше за природата и връзката ни с нея.. и колко съм бил смотан, че снимам с фотоапарат...аве...пръдльо...мини 1000 км и 5000 денивелация за 1 седмица с колело и после ми обяснявай за душевната красота...а така на сухо...с буса...ами не ми е убедително...това че свириш на диджираду и четеш позьорска поезия ми е как да кажа...през какво...и личната ти красота...ами трябва ли да ми я обясняваш престава да е лична... С бус е много лесно да сме убедителни поети... Но когато дъха ти е спрял от изкачването и силата ти е в задната гума на колелото и душата - в петите...това е скучно и тривиално...

Ако можех да отгледам детето си отново

Ако можех да отгледам детето си отново,
щях най-напред да се погрижа да има самочувствие, а след това дом.
Щях повече да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст.
Щях да отделям по-малко внимание на грешките и повече на близостта.
Щях да гледам по-малко часа и час по час да си отварям очите.
Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам.
Щях да ходя повече на екскурзии и повече да пускам хвърчила.
Щях да престана да си играя на сериозна и сериозно да играя.
Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите.
Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля.
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам по-често.
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта.

ДАЯН ЛУМАНС


честит първи юни, мили деца

тези дни четох това
http://www.smolyandnes.com/veselina-bab ... ishta-pari
http://www.otzvuk.net/news/veselina-bab ... ota-i-toy-

извадка
Голяма част от публиката ми не знае, че аз съм един от най-богатите хора в Родопа планина - имам двама живи и здрави родители, които са страхотни. Другото ми богатство са децата и съпругът ми, който е с психично заболяване, но го предпочитам пред много други, защото е той..."

призванието на тази жена е да разсмива хората. бих я определила като колоритна, пъстра... но явно е точно като "прегърни света и той ще ти се усмихне" - заради вътрешната потребност да обичаш другите
затова се иска открито сърце
и хубаво е, когато насреща ти има такъв човек

хубав ден на всички

karies написа:мхм...може ли и аз..по къпиновски...хъм...по-малко лицемерие и правдива простащина ни докарват до малко по-красив и справедлив свят и... ъъъ.... преди да сте изпоподскачали и насрали...знаете ли, в такива моменти винаги ми изплува в съзнанието следната случка: "Първи "RAINBOW GOVERNING" в България... Случка чакана от дълго време... Беше се случило, че с колегите от Русия си бяхме говорили и беше чакано още по-дълго. Пристигам аз с колелото...на майна си Райна...над Буйновското ждрело...хъмм...след към 1000 км пресечен терен...повече пресечен, отколкото терен ..иии на сутринта някакъв дърт хипар, който свиреше на диджираду...и се беше качил до горе със смрадливия си бус (вярно...изрисуван със сланца и путки майни и какво от това - не е станал слънце, като е нарисувал такова) ми обясняваше за природата и връзката ни с нея.. и колко съм бил смотан, че снимам с фотоапарат...аве...пръдльо...мини 1000 км и 5000 денивелация за 1 седмица с колело и после ми обяснявай за душевната красота...а така на сухо...с буса...ами не ми е убедително...това че свириш на диджираду и четеш позьорска поезия ми е как да кажа...през какво...и личната ти красота...ами трябва ли да ми я обясняваш престава да е лична... С бус е много лесно да сме убедителни поети... Но когато дъха ти е спрял от изкачването и силата ти е в задната гума на колелото и душата - в петите...това е скучно и тривиално...

Аз лично чувствам най- силно връзката си с природата сутрин след кафето.
Защо дъртия хипар да няма повече душевна красота от тебе? И как ти се струва подходящо да ти я обясни? Изморен?

И привет, добре дошъл, пу, пу, пу! (в четвъртък съм на зъболекар)

Green Light написа:

karies написа:мхм...може ли и аз..по къпиновски...хъм...по-малко лицемерие и правдива простащина ни докарват до малко по-красив и справедлив свят и... ъъъ.... преди да сте изпоподскачали и насрали...знаете ли, в такива моменти винаги ми изплува в съзнанието следната случка: "Първи "RAINBOW GOVERNING" в България... Случка чакана от дълго време... Беше се случило, че с колегите от Русия си бяхме говорили и беше чакано още по-дълго. Пристигам аз с колелото...на майна си Райна...над Буйновското ждрело...хъмм...след към 1000 км пресечен терен...повече пресечен, отколкото терен ..иии на сутринта някакъв дърт хипар, който свиреше на диджираду...и се беше качил до горе със смрадливия си бус (вярно...изрисуван със сланца и путки майни и какво от това - не е станал слънце, като е нарисувал такова) ми обясняваше за природата и връзката ни с нея.. и колко съм бил смотан, че снимам с фотоапарат...аве...пръдльо...мини 1000 км и 5000 денивелация за 1 седмица с колело и после ми обяснявай за душевната красота...а така на сухо...с буса...ами не ми е убедително...това че свириш на диджираду и четеш позьорска поезия ми е как да кажа...през какво...и личната ти красота...ами трябва ли да ми я обясняваш престава да е лична... С бус е много лесно да сме убедителни поети... Но когато дъха ти е спрял от изкачването и силата ти е в задната гума на колелото и душата - в петите...това е скучно и тривиално...

Аз лично чувствам най- силно връзката си с природата сутрин след кафето.
Защо дъртия хипар да няма повече душевна красота от тебе? И как ти се струва подходящо да ти я обясни? Изморен?

И привет, добре дошъл, пу, пу, пу! (в четвъртък съм на зъболекар)

Хаха, отзад напред...ами...ще го приема като поканаКолкото и да оправят в четвъртък все някъде ще се свра...мхъм...на доста места...Както обичам да цитирам в такива случаи една реклама от края на 90-те: "-Криви са ви зъбките?... Ще ги изправим!"
... Така че - добре заварил!:lol:

Хъъъммм... Че кога съм говорил за "душевна красота"... Аз...таковенко...нема ли материя която да си `апвам не го броя за...ъъъ...бройка:-)
Сега сериозно - това че някой е позьор и си вярва не го прави по-съвършен от другите...само по-вярващ... В случая, в интерес на истината съм сигурен, че "дъртия хипар" е много, много душевно по-красив от мен. Може и не само душевно... И какво от това. Това не ми беше контрапункта. Претенцията е само претенция и в определен момент става досадна пречка пред нашето усъвършенстване. Хубаво е когато говориш нещо и да го правиш. Не е нужно да се изморява чак пък толкова. Имаше строен ред и организация - хората с колите си бяха направили лагер под селото в сравнително урбанизиран район на който ще нанесат минимална щета. Да се качваш обаче сред сравнително дивата природа с грамаден камион преработен за каравана и да обясняваш на някои с колело, колко е смотан и несъвършен, понеже използва гадна техника, за да снима, вместо прекрасното си съзнание...бля-бля-бля... Няма връзка с умората, а с елементарно съобразяване с околните и зачитане на природата. Не е нужно да се изморяваш щом не ти харесва, но не е нужно и да унищожаваш околното равновесие, за да изградиш свое привидно, нали?
Приказките за душевна красота престанаха да ме впечатляват, още след 19. Просто забелязах, че хората които я имат не я прокламират. Хайде, нямам намерение и желание да ставам заядлив... Е, освен по зъбките...но трябва да се яде...природа, какво да го правиш.:blum:
Няма повече да ви се намесвам в темичката. Зная че беше грешка и първия път, но съм станал алергичен към...ъъъ...толкова голяма духовна извисеност... Което си е мой проблем, но ми е трудно да пропусна възможност за заяждане:-):winkw: Усъвършенствувайте си се и духовно красивете на здраве. Просто смятам, че това е лично и почнеш ли да го споделяш със света престава да е лично, а се превръща в поза...

пп. леле... колко грешки съм направил...просто не е истина, извинявам се много за тях. Пътьом забърсах 1-2, но няма да мога да оправя всичко.
Поклон!

Е то и легнал да приказваш през люспи от семки, пак е поза, все някак трябва да застанеш като казваш нещо. Ама па и нещо трябва да кажеш, де.

По темата:
ОТИ
ДА СЕ
КОСИМ
,
КАТО
ЧЕ МИ
М И Н Е!?

Омръзна ми да се притеснявам, втръсна ми, дойде ми до гуша, преля ми през ушите. Спирам вече.

Освен това всичко, което не е свързано със здраве или със семейството ми е абсолютна дреболия, почти нула.
Тва е.

вътрешно усмихване

1. Ако продължително време се преструвате, че се смеете, накрая ще започнете наистина и то без да можете да спрете.

2. The Beatles са използвали думат "любов” общо 613 пъти във всички песни от кариерата си.

3. Шансовете да се родите точно вие на този свят, а не някой друг са около 1 на 40 милиона!

4. Всяка година порастват милиони дръвчета, благодарение на катерички, забравили къде са оставил ядките, които са събрали.

5. Азотът в нашето ДНК, калцият в зъбите ни, съдържанието на желязо в кръвта ни, въглеродът в ябълковия ни пай са направени във вътрешността на падащи звезди. Ние може и да не сме направени от звезден прах, но поне със сигурност имаме по малко някъде в себе си.

6. Смъртността, причинена от рак е намаляла с 20% през последните 20 години.

7. Пингвините имат само един-единствен спътник през целия си живот. Мъжките предлагат на избраницата си като ѝ подаряват специално камъче.

8. Кравите си имат най-добри приятели.

9. Чрез гъделичкането се отделя окситоцин, който помага за бързото лекуване и възстановяване на физически наранявания.

10. Видрите се държат за ръце докато спят, за да не се изгубят взаимно.

11. Съществува вид медуза, която живее вечно.

12. Wayne Allwine (гласът на Мики Маус) и Russi Taylor (гласът на Мини Маус) са женени в реалния живот.

13. Клиторът има 8000 нервни окончания, почти два пъти повече от пениса и е единственият орган от тялото, който е създаден само за удоволствие.

14. Пеперудите могат да усещат вкусове с краката си.

15. За някой някъде по света днес е най-прекрасният ден в живота му/ѝ.

16. Всяка година Холандия изпраща на Канада 20 000 семенца на лалета, за да благодари за помощта по време на Втората световна война.

17. Плъховете могат да се смеят ако някой ги гъделичка (не, че ще започнем да гъделичкаме гризачите всеки ден), но се нуждаем от специална екипировка, за да уловим тънките им вибрации.

18. Морските кончета са само с един партньор и са винаги верни. Те пътуват заедно - хванати опашка за опашка.

19. Когато малките мъжки кученца играят с момиченцата, те умишлено ще оставят "дамата” да победи.

20. Кралство Бутан използва "брутно национално щастие” като ключов национален показател.

21. Според неврологични изследвания, когато видите някой да се усмихва, това неволно ви прави по-щастливи.

22. Има хора - омброфили - които изпитват голяма любов към дъжда.

23. Незасимо колко дълго живеете, винаги ще има някоя ужасно вкусна храна, която все още не сте вкусвали.

24. Оргазмът на прасето трае 30 минути.

25. Когато сте се родили, всеки един от вас е бил най-младият човек на света за няколко секунди,

26. Кравите произвеждали най-много мляко, когато слушат "Everybody hurts” на REM.

27. Черният бързолет прекарва целият си живот във въздуха, освен при ръзвъждане. Тези птици хващат плячката си, пият, хранят се и дори се съвокупляват докато са във въздуха.

28. Червеите комуникират чрез гушкане.

29. Нацията на Коста Рика е най-щастливата на света.

30. Щастието е умение. Можете да се научите, не е никак трудно.

holi_day написа:...

3. Шансовете да се родите точно вие на този свят, а не някой друг са около 1 на 40 милиона!

Вобще не се преструвам, направо си се смея, хем да видиш как..

Земята на баща ми

Оставам тук, каквото и да става -
фалити, безработица... Погром!
Нали във тази мъничка държава
родих дете и още правя дом.

Нали опъва къщата на село
до стряхата си слънчева бразда,
та птиците, за пролет зажаднели,
да имат път до своите гнезда.

И аз по този път насън се връщам -
отчаяна от нямане, сама...
Тогава като птиче ме прегръща
измъчената бащина земя.

Постила кротко чергата на юни,
заплита ден за стария ни род,
додето тихо зрее помежду ни
една безумна жажда за живот.

И нека всяко утре е измама,
кръвта току-така не сменя цвят!
Оставам тук! в земята на баща ми -
най-вярната земя на този свят.

автор: Ники Комедвенска

Да, напоследък имаме много поводи да се убеждаваме, че оставането е правилното.
Е, оставаме! Оставаме, елате градини, цветя и дворове. Барбекю и ракийка на сянка. Лаф с приятели. Това е.

Цел.

из “Сияние на жена”, Ромен Гари


“Толкова жени съм познавал през живота си, че, тъй да се каже, винаги съм бил сам. Прекалено много, значи николко.”

“… не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.”

“Нищо от онова, което ни свързваше, не беше само наше, нищо не беше различно, уникално, рядко или изключително, имаше дълготрайност и вечност, имаше двойка, бяхме по-стари от човешката памет. Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце.”

“-Обсебваща ли съм?
- Ужасно.Когато не си тук.”

“Боях се от приятелството, което в края на краищата се превръща в говорилня.”

“Онова, което разпада двойката, в крайна сметка я споява повече. Трудностите, които ни отдалечават, в крайна сметка ни сближават, ако ли не, значи това не е било двойка. Двама нещастници, които са объркали посоката и които са се озовали заедно…”

“… исках само да ти кажа, че когато си дал всичко на една жена, то става неизчерпаемо.”

“Една жена, която щом остане сама, започва да слуша музика… няма по-спешно нещо на земята.”

“Обичам един мъж, когото вече не обичам и затова се опитвам да го обичам още по-силно.”

“Двойка, това значи жена, която живее с един мъж, мъж, който живее с една жена.”

“И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов-може-и това е най-гадното.”

“Косите ми са бели и от това човек се научава да не изисква от часовете да бъдат години.”

“Понякога погубването на чувствителността е въпрос на оцеляване.”

“- Нищо не разбирам от любов.
- То е защото самата любов разбира всичко и просто трябва да я оставиш да действа. Достатъчно е да си вземеш абонаментна карта, за да смениш транспортното средство.
- Наистина го обичах десет години. И когато престанах да го обичам, се опитах да го обичам още повече. Върви, че разбери.
- Вина. Човек изпитва срам. Не иска да го приеме. Бори се с това. Колкото по-малко обича, толкова повече се опитва. Понякога прави такива усилия, че се задушава. Всъщност, онова, което се харесва на онези горе, не са нашите победи или провали, а красотата на усилията ни.”

“Любовта е единственото имане, което нараства заедно с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.”

“За “Илиадата” казват, че е епопея и се възхищавят ня хилядите героични битки в нея. Много по-трудно е човек да говори за двойките, които остаряват в нежност, а те са най-красивите ни победи.”

“Самостоятелният мъж” и “самостоятелната жена” е шумотевица, която идва отдругаде, от големите ледени самоти…”

“Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.”

“… за поетите да говорят за любов, е липса на оригиналност.”

“Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм оттам.”

“Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост.”

“В тези времена всеки крещи от самота и никой не знае, че крещи от любов. Когато крещим от самота, винаги крещим от обич.”

“Човек не бива да отглежда мъката си, в това е всичко.”

“Човек живее само от онова, което не може да умре.”

“За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.”

Лекарство против остаряване

Затвори очички бавно.
А сега преброй до... две.
Представи си, че е лято,
че си палаво дете
и препускаш ветрогонно
с босите си стъпала
по брега на някой остров,
пълен с чудни същества.
В джобчетата дрънка радост,
на вратлето ти - ключе,
таралеж гърба ти пази,
а на рамото щурче...
В шарената ти торбичка
няколко вълшебства спят.
Щом решиш да ги събудиш
целият ти малък свят
се превръща в златен кораб,
ти - в безстрашен капитан,
а поточето с мечтите
в необятен океан...
Отвори очички бавно.
Няма нужда да броиш.
Щом детето в теб е будно,
курса няма да сгрешиш!

Катерина Кайтазова

maggot написа:Лекарство против остаряване

Затвори очички бавно.
А сега преброй до... две.
Представи си, че е лято,
че си палаво дете
и препускаш ветрогонно
с босите си стъпала
по брега на някой остров,
пълен с чудни същества.
В джобчетата дрънка радост,
на вратлето ти - ключе,
таралеж гърба ти пази,
а на рамото щурче...
В шарената ти торбичка
няколко вълшебства спят.
Щом решиш да ги събудиш
целият ти малък свят
се превръща в златен кораб,
ти - в безстрашен капитан,
а поточето с мечтите
в необятен океан...
Отвори очички бавно.
Няма нужда да броиш.
Щом детето в теб е будно,
курса няма да сгрешиш!

Катерина Кайтазова

това върви с рецепта към него
3 пъти на ден по 2 - преди и след хранене

Септември

С ръка ще махна. Ще изпратя лятото,
отправено към спомена на времето.
Признавам си, че ще ми липсва вятъра
и топлите лъчи на слънчогледите...
И шарените сенки на тополите,
в които си отглеждахме мечтите...
Дъждът, за който толкова се молих,
а после ме отнесе без да пита...
Щурците ще ми липсват. Като песен,
която е заспала недопята.
С ръка ще махна. Ще посрещна есен.
А лятото ще тръгне в необята...
Но някак светлосиният му смях,
разля се като звън по мойте устни.
И слънчев лъч в сърцето си прибрах.
Инат ли съм?. Отказвам да го пусна...
Родена съм с дъха на топлината,
и лято ще съм точно до забрава.
Посрещам есента. Но във душата ми
едно щурче се сгуши. И остава.

Мира Дойчинова - irin

"Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност. И човек ще взема сутрин по едно на гладно, преди да се срещне с другите."

Ромен Гари

holi_day написа:"Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност. И човек ще взема сутрин по едно на гладно, преди да се срещне с другите."

Ромен Гари

Само дето няма да е на гладно. От човечност на гладно, според мен, ще боли глава.

Бонбони за щастие
http://kulinarnimisli.wordpress.com/201 ... %B8%D0%B5/

Прекрасно зелено
http://www.youtube.com/watch?v=85VtaCay ... 8B153DA89D
колкото наивистично, толкова и не