3o4o.net

Първия от пролетните празници. И най- веселия от всички. Навсякъде има гръмогласни шеги и много женски смях.
Честито на всички!
Момичета, бъдете щастливи!

Благодаря! Сме

Аз пък днес ще ходя на дискотека

Дами...

:)

shshtt написа:Благодаря! Сме

Аз пък днес ще ходя на дискотека

:-)

Честит ни ден на колежката!
И на мамата!
Да сме живи и здрави още дълго да дундуркаме дечинята дОма.



Имаш младост и хубост,
цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.

После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш -
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?
Имаш любим и нежност -
цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки звънливи токчета.

И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.

Докато паднеш на земята.
Нямаш любим и нежност!
Какво ти остава?

Имаш талант и воля -
цялата си една факла.
нощем безсънно светиш
търсиш в тъмната пустош,
нещо такова, което,
никога, никъде, никой…

Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши,
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля!

Какво ти остава?
Имаш дете и радост,
цялата си една грижа.

Водиш бъдещето за ръчичка,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.

Докато ти го грабне от ръката
болест или война,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост!
Какво ти остава?

Всичко да имаш,
нищо да нямаш,
цялата да си една шепа.

Всичко да даваш,
нищо да вземаш.
Да се загърнеш в самота
като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.

Всичко!
- Това ти остава!!!

Блага Димитрова

Много е силна Блага Димитрова! Изобщо жените- поети, знаете...

Банално и изтъркано, всички го знаете, но не се сдържам. Ето ви един мъж:

Възхвала на Жените
Христо Фотев

Жени, вий идвахте срещу ми!
Как стъпвахте! Аз бях готов!
Готов бях за живота и думи -
узрял за вашата любов...
Срещу ми - с някакво метежно
мълчание, с камбанен звън...
Как страшно светеха - и нежно -
гърдите ви от сол и сън!
Как остро в гърлото ми - мощно -
трептеше крехкият ви смях!
Със всяка фибра - денонощно
ви любех, страдах и живях!
И бягах аз в нощта, разбила
лицата ви - но всеки дъжд
ви блъскаше със страшна сила
в живота ми на странстващ
мъж!
Обичам ви - и в нощи тъмни,
и в светли дни, обичам аз
ръцете ви, бедрата стръмни -
тревистия ви тъмен глас!
Докрай - през всичките сезони
и възрасти... Ах, как блестят
коремите ви - златни брони
срещу самата моя смърт!

И всичко - дрехи, нокти, бреме,
прически, накити и срам,
и страх, и смелост - дълго време
съм бил моряк, войник и сам!
О, страшен мъжки свят - и силен!
Казармен, униформен свят!
Метален, стъклен и мастилен...
Умирам аз без вкус и цвят
и викам яростно - спаси ме!
И вий - коя? Не помня аз!
Приемахте вий мойто име
във своя милосърден глас!
И моя страх... За да изтрая,
вий бяхте и вода, и хляб!
Мълчете - всичко ще призная -
аз бях по-груб, по-лош, по-слаб -
мъж винаги... Благодаря ви
за всяка милост и живот!
Живейте вий! Бъдете здрави!
И хубави... Вървете вий
докрай през всичките сезони
и възрасти... И да блестят
коремите ви - златни брони
срещу смъртта на този свят!
Жени, вий идвате срещу ми!
Как стъпвате! Не съм готов...
Забравям всичките си думи
и онемявам от
любов!

Green Light написа:Първия от пролетните празници. И най- веселия от всички.

Изобщо не е първия, но определено е весел - нещо като Хелоуин


Честит празник Дами,

Piqndurnik написа:нещо като Хелоуин

мда..щъкат пияни вещици насам, натам..

Ч 8-ми девойкитеее!

Благодаря и честито на празнуващите!

И умната, ей...

Днес е 8-ми март. Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с ярко червен лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. А той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение:

-На какво си се направил бе, Трифоне???