3o4o.net

Мерси!
Имат нужда от подреждане, според мен. Не мога да сложа Припят в един албум с Ангкор Ват.
А 25 ме изненада. Ако става дума за Партийния дом, нито мога да се ориентирам къде е снимано, нито да призная, че е "изоставено място". Иначе за красиво- красиво е. Изобщо цялото каре там е ОК.
Би трябвало за повече представителни цели да се използва Партийния дом. Все правят подготовка да се мести Пленарната зала там и все не става. Пренебрегната сграда, но не изоставена.

25 е Онова нещо на Бузлуджа, не е Партийният дом.

Да, заглавието го сложих според първите снимки, може би по-точно би било нещо за разрухата и наистина за изоставянето.
Оттам идва и неприязънта ми към моловете - само си представете изоставен мол в някой по-малък град. Там и призраци няма как да има, пълен ужас...

Призрака на Консуматора.

уау! всички снимки са страхотни, но Онова нещо на Бузлуджа е напарво като летяща чиния, мерси мнемич

Това май не е много за тук, но... попаднах на интересни неща и искам да ги споделя.

За пърформанс става дума / изкуството да прекрачиш собствените си граници пред очите на всички... с помощта на публиката... и да се разширяваш.../
и за Марина Абрамович.

Марина Абрамович и Улай започват страстна любовна връзка в началото на 70-те, творейки своето изкуство – пърформанса, пред фургона, в който живеят. Когато разбират, че тяхната връзка наближава своя край, те решават да преминат Великата китайска стена като всеки от тях тръгне от противоположния й край, за да се срещнат по средата за една последна прегръдка и след което да не се видят никога отново. През 2010 година Марина Абрамович представя в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк своя пърформанс Артистът присъства (‘The Artist Is Present’) като част от едноминутно шоу, където в тишина всеки посетител може да седне срещу нея. Улай пристига на това представление без тя да знае. Снимките по-горе показват точно този момент от тяхната среща“

И 2 супер интересни интервюта:

в ю-тюб с руски превод

и в едно списание

shshtt написа:Това май не е много за тук, но... попаднах на интересни неща и искам да ги споделя.

За пърформанс става дума / изкуството да прекрачиш собствените си граници пред очите на всички... с помощта на публиката... и да се разширяваш.../
и за Марина Абрамович.

Марина Абрамович и Улай започват страстна любовна връзка в началото на 70-те, творейки своето изкуство – пърформанса, пред фургона, в който живеят. Когато разбират, че тяхната връзка наближава своя край, те решават да преминат Великата китайска стена като всеки от тях тръгне от противоположния й край, за да се срещнат по средата за една последна прегръдка и след което да не се видят никога отново. През 2010 година Марина Абрамович представя в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк своя пърформанс Артистът присъства (‘The Artist Is Present’) като част от едноминутно шоу, където в тишина всеки посетител може да седне срещу нея. Улай пристига на това представление без тя да знае. Снимките по-горе показват точно този момент от тяхната среща“

И 2 супер интересни интервюта:

в ю-тюб с руски превод

и в едно списание

Абе нямам афинитет към пърформанси, като еднодневки ги усещам, а явно в изкуството искам трайни неща.
Макар че това е доста условно, в музиката някога всичко е било в мига, но пък и тогава не е било само музика. И все пак...
Ще видя и интервютата.

Мнемозина написа:
И 2 супер интересни интервюта:

в ю-тюб с руски превод

и в едно списание

Абе нямам афинитет към пърформанси, като еднодневки ги усещам, а явно в изкуството искам трайни неща.
Макар че това е доста условно, в музиката някога всичко е било в мига, но пък и тогава не е било само музика. И все пак...
Ще видя и интервютата.[/quote]

и моите чувства са смесени, но съм страшно любопитна в тази посока и инфото ми беше малко,
та се зарадвах на тези линкове