3o4o.net

Напоследък все по-често се замислям що за чудо е това приятелството и дали си се случва от самосебе си нек`си или ние го правим възможно. Говоря за зачеването на едно приятелство, а не за грижите, които изисква поддържането му. Плод на случайността ли е или както се пееше в една песен „Колко години без шум са сближавали двата маршрута, колко причини в света са създавали тази минута...” E, в песента се пееше за влюбване, ама не са ли някои приятелства точно като влюбване? Макар най-хубавите приятелства да надживяват многобройни влюбвания...

wild_moon написа:..ама не са ли някои приятелства точно като влюбване? Макар най-хубавите приятелства да надживяват многобройни влюбвания...

са!

/брей..еднъж на месеци да вляза да почета, и хубава тема да видя начело, или да попадна .. /
знам си аз коги а влазям..

и приятелствата кат либОФФта би следвало да са безусловни
т.е. се са некви внезапни, почват, спират и продължават у некви странно изглеждащи времеви участъци за непосветените къмто наблюдатели

а то..нещата са прости, или го има или го нема

Сега ще патентовам нещо като плод-зеленчука!
Шалтер за приятелство: като му набереш на някой приятел, изключваш от шалтера и после, като ти мине, пак включваш и всичко ОК.
Или пък режим standby.

WALL-E написа:
и приятелствата кат либОФФта би следвало да са безусловни

Безусловни са на 'артия, в поезията и философските книги. Иначе в живота са изтъкани от условия. Искаме си своето и дори настоятелно тропаме с крак, ако не го получим.
Вярно е, че не трябва да има счетоводство в тая история (дал Кольо, взел Кольо), но когато дадем, а не ни отвърнат си боли и никакви филолофствания не помагат. Чаааак докато не ни мине. От времето, от самосебе си или един Господ знае от какво. И това важи както за любовите, така и за приятелствата. Поне за моите.

wild_moon написа:Поне за моите.

надявам се и говориш само за твоите..

wild_moon написа:Напоследък все по-често се замислям що за чудо е това приятелството и дали си се случва от самосебе си нек`си или ние го правим възможно. Говоря за зачеването на едно приятелство, а не за грижите, които изисква поддържането му. Плод на случайността ли е или както се пееше в една песен „Колко години без шум са сближавали двата маршрута, колко причини в света са създавали тази минута...” E, в песента се пееше за влюбване, ама не са ли някои приятелства точно като влюбване? Макар най-хубавите приятелства да надживяват многобройни влюбвания...

Май няма смисъл да се мисли по тия неща, понеже никакъв приложим извод не може да се направи.
Но случайности със сигурност няма. Значи - карма. :lol::lol:

WALL-E написа: /брей..еднъж на месеци да вляза да почета, и хубава тема да видя начело, или да попадна .. /
знам си аз коги а влазям..

Това е чиста проба нахалство. :lol::lol::lol::lol: