3o4o.net

нови и стари.
ай от третия път намерихме един кеш до село.


We found it Уррррррррррррррра GCхххх
Само се регнахме там. В интерес на истината Жена ми го, намери, докато пълзях из калта между едни корени и ръсех непотребни слова...Кеша е на характерно място, с нехарактерно разположение на някой от горските предмети наоколо. Състоянието на кутията е мизерно, затова скоро малко ще го излъскаме - смяна на опаковката с цел по добра изолация от влажноста и ще обявим в ... където трябва. Поздрави.

Една дума само ми убягна?
Що намерихте?

itcome написа:Една дума само ми убягна?
Що намерихте?

Кеш, бе, кеш - денги, новац, солди...

една мизерна кутия с торбичка вътре - молив, бележник и тесте карти и още нещо. ще го оправим.

ехааааааа, съкровище са си намерили

Kent написа:

и ти си почнал да пишеш дълго и неясно

holi_day написа:

Kent написа:

и ти си почнал да пишеш дълго и неясно

Той и още кой? А? Ааа?

:)

А-ха, като Емили Пулен и нейните кутии.

Днеска ходихме за GC1M36E. С дебела логистика всичко става бързо, а това беше най светкавично намерения кеш.
Обичам миризмата на напалм рано сутрин - беше рекъл лирическия герой... Без да толерирам проституцията, но нимфетките покрай Побитите камъни - Варненско, ако изчезнат завинаги и изведнъж колорита на пеизажа ще осиротее като латинско I без точка. Карат ме освен това да съм постоянно нащрек като минавам по тези места. Докато вървим към кеша, дори сладостно и с известна доза старх, очаквам орди от тях да изпълзят от храстите. Нищо... дори не като предния път /на състезанието на малкото предния път се опитахме да го намерим, без навигация, по спомен от една карта и наслука/ - сютюен ХХL, парцаливи лилави прашки с опашка от косми на мястото на задника и осем кондома извън пакетчетата си /някой завързани/ не се въргалят из пясъка.










Радко го намери, както казах светкавично.

Кеш, бе, кеш - денги, новац, солди...

да, да боев вервай ми И за теб си мислех като ходихме да търсим днес...


Това извлякохме от кутията и оставихме левова равностойност естествено. В началото дори не разбрах ква е монетата, заприлича ми на албанска, щото нали и там орела е двуглав. Докато чаках после отбора да се отскубне от тълпите в Jumbo на връщане /ей голема тъпня е да пазаруваш подаръци на 22 декември в голям магазин, страшни боклуци, всички тичат, грабят и крещят така че орките плачат от страх по кюшетата... а и вън нема де да се паркира/ я разгледах отбилизо и разбрах че дългата ръка на Кремъл е стигнала и до един от символите на Варненско и на свободната любов - Побитите камъни.




Поздрави.

П.П. имъше мъгели тоя път, идея си нямате как ми се разтуптя сърцето и хванахме гората с йоана с буркана под мищница /още не беше написала кото трябва в бележника/ като наближиха.

Kent написа:

Поласкан съм!
Снимката е много хубава - много ми харесва.

Днес продължаваме търсенето.

Тоя път се насочехме към една гора между Бърдарево и Голица /да бе, същите голичани живеят там , онея особените/ Имахме координатите на две вероятни точки, явно кеша е местен. 50-те километра до старта Астрата ги изяде доста бързо, а в гората ходенето беше много приятно, особено щото вчера малко прекалихме с трапезно-винената гимнастика а между дърветата и по-нависоко ако си и ако вървиш бързо, кислорода светкавично измества дериватите на етиловия алкохол от червените кръвни телца и черните дробове. Става дума за мене и Ирена де, децата все още са трезвеници.







Кешът се намира в горичка, близо до място за почивка и пикник /впрочеме едните координати бяха точно от това място/. Хубаво ама... след половин час ровене там, единственото нещо което намерихме беше една дупка в земята облицована с камъни, нещо като гробна камера за абортирали зародиши, затрупана с листа и абсолютно празна...




Почнах тихичко да закипявам и вкарах резервните координати в машинката. Те ни отведоха до едно дърво, с изгнила сърцевина и кухо като комин. През цепка с размерите и формата на добре разработена вулва се виждаха разни сухи кори вътре и някави пчелни пити /вероятно диви пчели/.





Тук направих едно от най героичните и тъпи неща в живота си - навих си едния ръкав и бръкнах до лакета в дупката. Човърках, пъшках, молех се заради топлото време някой пчела да не се сети да дофтаса отнякъде и накрая набарах заветната кутия.





Добре, ама нямаше никакво изкарване. /вероятно като е слаган кеша цепката е била по-широка, а после е срастнала/. Тъй че вадихме предметите един по един отвътре. Взехиме си нещо, оставихме друго, регнахме се и доволни заприпкахме обратно към колата.











На връщане - симбиоза между дъбово листо и още нещо






Имаше време и порядъчно ободрени на връщане отскочихмедо Голица. Съществуват легенди за това село свързани с турското робство /на които аз много не вярвам/ има и паметник на Петела в центъра.





Църквата е много интересна, но за съжаления не открих жената която я отключва. Другия път...









На това нящо се люлят суровите голичанчета, прилича на пеесе килограмова авиобомба на пръма виста.






Един жив символ.




После на връщане, понеже имаше още доста време до мръкване се отбихме и край хижа Ветеран да ошетаме и тамошния кеш. Радо го намери за секунди и остави една малка желязна свирка, да свирят ощастливените търсачи.











Край морето сега е харно, няма джан джун никой освен някой и друга кола из храсталаци и горички... ей тоз амурО меракудзИ - ктитора на кърските развлечения е навсякъде.
П.П. Специално за камарада Боев. Друже ти пак беше с нас. Рублата Радко я вкара в цепката от горните снимки и тя ще остане там докато някой русофил не я извлече, а ние ще носим това, поне до някой следващ път.







п.п. Прочетете за Голица интересно е.


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0% ... 1%86%D0%B0

Майстор си на монетите Кент-е! Ето и от мен една:




Ново ми беше четивото за бучикчиите. Иначе имам приятни спомени с ваяците от Венелин

А Еркеч...Еркеч го свързвам с ЕРКЕЧКИ ТАНЦ>>>

ха, един мой приятел от бушкрафтърите е див еркешки националист. трябва да го снимам като играе прословутото еркешко мъжко хоро:-) за много години Боев, и другари-клубари. И господа.

Kent написа:ха, един мой приятел от бушкрафтърите е див еркешки националист. трябва да го снимам като играе прословутото еркешко мъжко хоро:-) за много години Боев, и другари-клубари. И господа.

За много години, Кент!
Живи да сме, защото много здрави си отидоха.
Късмет да имаме, защото ония на Титаник са били и живи, и здрави, но са нямали късмет.
Та да сме живи, здрави и късметлии!
Поздрави Камарад!
А ваяците са ми далече, от прочетеното в линка се изкефих на "привилегирования статут" на селото - нещо за което неотдавна писах тук - привилегиите като ахилесова пета на отоманската империя, начин за съхранение на капитала, националното самосъзнание и борбения дух на нацията. Иначе, лично аз, в момента се интересувам живо от тронките. А интересното в цялата тая картинка от местни шовинизми е, че мнозина се изкарват преки потомци на Аспарух - това твърдят и капанците, хората им, танците им също са доста диви. Възниква въпросът обаче, ако тия люде са наследници на аспаруховите българи, защо носят "славянски одежди" и играят "славянски" хора!?
И не е ли тъкмо на обратно - южните славяни са приели езика/диалекта, дрехите/модата, хората/бита на българите като водещ етнос/народ в ареала на българското господство!?

Да има и други села с подобно предназначение тука в околноста , имената им ги издават Дервент /Дербент, Пролаз/, още Стража -Търговишко, поне в тези сме ходили. Има ли са доста привилегии, вкл. и да оперират по вратове и шии на турци замръкнали там с острите си ножлета и то без последствия. Единствено условие - пазене на проходите и лоялност към империята при война.

Ето за един град в Дагестан. Пускам линка на руски щото на български е много скромно инфото.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0% ... 0%BD%D1%82

Kent написа:.

Ето за един град в Дагестан. Пускам линка на руски щото на български е много скромно инфото.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0% ... 0%BD%D1%82

не схванах връзката!?

ами стори ми се интересна приликата, че дербент /дервент/ като име се среща чак до покрай каспийско море и по принцип означава проход, порти, врата демек същото като пролаз. /споменатото търговишко село/, а още сефте разбрах от статията, че имало и кавказка албания. затова поснах линка като притурка за любопитно инфо.

Kent написа:ами стори ми се интересна приликата, че дербент /дервент/ като име се среща чак до покрай каспийско море и по принцип означава проход, порти, врата демек същото като пролаз. /споменатото търговишко село/, а още сефте разбрах от статията, че имало и кавказка албания. затова поснах линка като притурка за любопитно инфо.

Аха! Като ше си сбориме со линкове еве ти и от мене един:
Дербент>>>

Глас в пустиня написа: Аха! Като ше си сбориме со линкове еве ти и от мене един:
Дербент>>>

Очевидно след двегодишната окупация Ирник, известен в летописа на Йоан Малала като „Балах“, а в хрониките на Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски като „Балаш, Балас“, се омъжва за дъщерята на убития на бойното поле персийски цар Пероз (459 - 484).

Това мога да си го представя само ако двамата са били обратни, ама нещо не ми се връзва като за хунски предводител.

Piqndurnik написа:

Очевидно след двегодишната окупация Ирник, известен в летописа на Йоан Малала като „Балах“, а в хрониките на Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски като „Балаш, Балас“, се омъжва за дъщерята на убития на бойното поле персийски цар Пероз (459 - 484).

Това мога да си го представя само ако двамата са били обратни, ама нещо не ми се връзва като за хунски предводител.

Точно тоя момент ми беше убегнал. :lol:

Иначе статията е интересна. Помирява много от най-различните теории за произхода ни. Да не забравяме загадъчното потрошено блюдо в съкровището на Кубрат имащо отношение към сасанидска персия. Още повече, че през тоя проход са преминали и КИМЕРИЙЦИТЕ>>> на път от Анатолия към Азия. А, те, кимерийците са протобългарите според Раковски. Знаеш ли нещо от трудовете на Раковски като един от първите, ако не първият, сериозен историк? Не - нали?
Още повече, че и археологията(като област трудна за фалшифициране) дава недвусмислени податки за това - Канатица от Хаджилар>>>

много интересно боев, дори ще разпечатам нещико за тъста, той също обича такива истории.
аз имам ново старо хоби - бягане
4600 м по хасфалт на равно ---- 31 минути.
п.п. кешовете не сме ги забравили , ма жена ми пробачка /докога ли/ и ще бъдат посещавани по-рядко уви.

Глас в пустиня написа: Иначе статията е интересна. Помирява много от най-различните теории за произхода ни.

Историята определено е интересна. Обаче и в коментарите имаше предположение, че Ирник и Балах са две различни личности. За съжаление няма писмени източници от рода на граждански регистър.

Глас в пустиня написа: Още повече, че и археологията(като област трудна за фалшифициране) дава недвусмислени податки за това - Канатица от Хаджилар>>>

Трудно, но не невъзможно. Нали помниш как бяха преметнали Божидар Димитров с "оня камък".
А и намереното после подлежи на тълкуване. За пример щерката - лятото, като бяхме на село, изказваше интересни предположения за предназначението на разните предмети.

Между другото, май се оказва, че основното население си стои относително постоянно, макар да си променя езика и да възприема нови обичаи. Преди време гледах нещо по някоя тукашна телевизия: В една пещера до някакво село намерили кокали на много хора с явни признаци на насилствена смърт. Първо ги свързали със втората световна. Генетичен анализ показал, че са хора от региона, роднини на местните селяни. Обаче нямало липси. Радиовъглероден анализ показал че са на няколко хиляди години - от преди да се завъдят германи по тези краища.

Piqndurnik написа: ...

Между другото, май се оказва, че основното население си стои относително постоянно, макар да си променя езика и да възприема нови обичаи. Преди време гледах нещо по някоя тукашна телевизия: В една пещера до някакво село намерили кокали на много хора с явни признаци на насилствена смърт. Първо ги свързали със втората световна. Генетичен анализ показал, че са хора от региона, роднини на местните селяни. Обаче нямало липси. Радиовъглероден анализ показал че са на няколко хиляди години - от преди да се завъдят германи по тези краища.

Супер! Много яко!!!

Тва нищо не е бря. Едни намирт женска глава в едно блато със запазена очна ябълка и мозък и полицията арестува местен чиляк, когото подозира отдавна, че е убил жена си. Главата обаче после е датирана от първи век на нашата ера

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0% ... 0%BE%D1%83

и още...

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0% ... 0%B4%D0%B0

4600 м. гладко бягане - 28 мин. 44 сек. фърча фърча
толкова мъгла не съм дишал през живота си
морето тъмен лъскав изумруд
въздуха възсолен
видимост нула

Вчера намерихме кеша над Аксаково. Ама ходихме само с каката. Чудесно е да имаш млад чиляк за компания в гората, който е търпелив и никак не е глупав. От мястото се открива чудна панорама към иначе мърлявия град...ама ме дъморзя да вадя статива че беше тъмновато вечи...





Пазителя на кеша...





не /било/ е извънземно а /вероятно/ пор:lol:




Пикантното беше, че наблизо щъкаха мъгъли и среляха с въздушна пушка. Следващия път де.ва и аз ще зема да зема две гранати за секи случай да видим как бяга мъгъл из тръни.




Подаръчето за Боев. Камарад тоя път немаше - пара, тенга или денар. Имаше умален модел на бъдещата съдба на третата планета. Буммммммммммммммммммммммм:shocked:





Днес с малкия се опитахме да намерим един друг под Кичево. Хората ги е обзела мъгаломанията, много нещо и все живи, грачат покрай разни огньове и пречат на истинските търсачи:rotfl24:. Малкия дори се разрева от яд:shocked:
Като нищо след десетия намерен, може да се ориентираме към night adventures май. Поздрави...

Б.хти и Кичевския кеш. И през седмицата маса мъгъли.
Мы их забросали гранатами:mad:
.....пупупупу не ве промъкнахме се покрай тях.
сериозно занемарен кеш, некой турил и химически молив инсайд
който разпространява червена зараза смесен с нормалната влага под пъна.
Червената чума плъзна по ръце и дрехи / следващия път с ръкавици/...

Зимата ни прави, засега твърд минУет тука по варненско





Мое си е...




Червената чума:lol:





Това е, монета зася нема. По-точно има, но се кисне в една отвара, за да разбера като я изчистя на аверса орел ли има или козел. Поздрави:blum:

Днешният кеш - при Паметника на френските моряци загинали от холера в тила /база Варна/ по време на Кримската война. Тая авантюра, като всички подобни по онея времена, взема в пъти повече жертви като медицински загуби в тила, отколкото ---- в окопи, по редути, люнети и фортове. Варна като сборен пункт за дебаркиране в Крим, се превръща в зловеща гробница за болни и умиращи - французи, англичани, турци и май сардинци...
Войната е кратка и безмислена като всички през 19 век и макар че, Крим пада, но победителите и победени продължават да стенат по различни причини.
Османската империя се клатушка като обесник на сламено въже и египтянина и точи зъби, а европейските и евроазийскиЯТ хахахахаха императори се облизват като песове за мазен кокал.

За мен лично единствения плюс е, че тогава изгрява звездата на Пирогов:-) и армейската и общата хирургия стъпват в малко по други светове... Е и че войната вече е чат пат съвременна, макар че хаир от война па и ултрамодерна явно нема.
Всъщност има - днешния геокеш и малкия урок по история.


Паметника е много як като замисъл и изпълнение. Някога е бил в почти в центъра на града, но през педесетте години простите комуняги го изместват в пущинаците по пътя за Виница.


Кеша намираме бързо. После дълго стоим, печем се на слънцето и дискутираме превратливата история на Варна.


Като малък на това място често ме водеше дядо. тогава имаше и паметен знак за загиналите германски подводничари из околното Черноморие по време на ПСВ. Сега такова нещо няма.

Статия /ненаучна, но бива/:bigsmile:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1289474





Има шест декоративни топа в подножието. Ето някой от тях.

Продължаваме с един спомен от комунизма. Крилатия паметник на БСД. Той е разположен върху хълма Турна тепе.

Цитат


"По-рано преди построяването на паметника на Турна тепе се намирала Братската могила на борците против фашизма и капитализма, костите били преместени на 7 септември 1958 г, без много шум в новия Пантеон. Идеята за построяването на паметника започнала още на 8 май 1958 година с конкурс за проект за паметник на Съветската армия. За съжаление неуспешен, както някоколкото последвали и след това. През есента на 1973 година в рамките на нов конкурс били одобрени варненските скулптури Евгени Баръмов, Альоша Кафеджийски и Камен Горанов".


Кешовете търсихме в два етапа вчера и днес. Вчера зарада хубавото време имаше много мъгъли. Днес също не липсваха...

Паметника.




Фигури от близо. Жени - държат главата на Дарт Вейдър, бенгалски огън и стилизирана вулва.





Войници. Играят на камък-ножица-бумага.






Кеша на паметника. Хитро скрит, трудно оставаш интимен докато го вадиш. Препоръчвам в лошо време и урагани да се ходи. Или да се вземе пиене, трева и к.рви да се безобразничи за да се разбягат мъгалите.





Кеша в бомбоубежището малко ме затрудни. първо достъпа, после вътре. Хубу, че има спойлери.





OOO those russians:blum:





Долу си е абсолютен лабиринт. Старите дрехи и хубавото осветление са просто необходимост. първо се подлъгах да вляза в едни други кухини, но страшната миризма на изгоряло и субпродуктите от скорошно обитание ме отпъдиха бързо. После намерих истинското жилище на Минотавъра.








Цитат...

"Основным назначением фильтра-поглотителя ФПУ-200 является очистка воздуха в системах вентиляции во II и III режимах от радиоактивной пыли, отравляющих веществ, нейтральных и ядовитых дымов, а также от биологических средств при температуре воздуха от минус 50°С до плюс 50°С, относительной влажности до 95%, при условии исключения попадания в ФПУ-200 капельножидкой влаги.
Индекс ФПУ-200 обозначает: ФПУ – фильтр-поглотитель унифицированный; 200 – шифр разработки."





ПП. Източници.

http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=14934

http://npo-vso.com/fpu-200.html

Днеска три кеша за два часа. До Варна. Първия - в курорта "Свети Константин и Елена" близо до манастира. Не знаех че курорта е възникнал заради параклиса таме.




съвършено неочакван цитат за мене:shocked:


" Манастир край Варна лекува болни очи
Ако отпуската ви доведе до морската столица на България, не пропускайте да посетите манастира “Свети Свети Константин и Елена” край едноименния черноморски курорт. Там се пази частица от мощите на Свети Валентин – покровителя на младежите, които искат да се задомят. Св. Валентин е честван от западния свят на 14 февруари и е известен като "Денят на влюбените", православието също почита свети Валентин, но на 6 юли. "
както и да е.


"Само на три места в Света има мощи на светеца закрилник на влюбените: в родното му място град Интерния край Рим, в най-големия руски храм "Христа Спасител" в Москва и в манастира на Варна. Манастирът е получил като дар скъпата реликва преди година и половина от римски кардинали."


Православен параклис е получил дар от римски кардинали с две думи... Свети Валентин полека измества "Св. Константин и Елена" явно. Хубаво, че не плъзнахме за кеша вдругиден


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0% ... 0%B8%D0%BD

Как да е, поне не бяхме ходили тука.





Втория кеш беше около плажа на "Журналист". Старите варненци го знаят като такъв. Сега почти няма журналисти в България - съществуват журнаЛизи и жернаЛизки предимно. Но плаж има. Навремето с Дядо често се разхождахме таме. Имахме лозе малко над плажа и привечер трамбовахме по пясъка за здраве и чест въздух. Аз бях малък, на към седем - девет години. Понякога морето изхвърляше разни неща които бяха полезни за кьошка ни -дъски и разни други дървении от корабите. Докато обикаляхме с децата покрай мястото и се чудехме как да се направим на индиферентни идиоти, а не геокешъри, се сетих че от предните обиколки бяха минали едно много малко 37 години. На някой човешкия живот. Дядо е отдавна на небето, а аз с неговите правнуци пак търся нещо тука. Да кажа само че кеша ни порази по изпълнение на контейнера:shocked:





Време имаше и айде да изчагъртаме и още един. Къде, къде - айде на военната кула над Аладжата. накога съм се качвал догоре, качвал съм и Йоана като бейби. Обаче, нещо не ми пълни душата това място вече. Не семейни пикници, а палави прелюбодейства са се вихрят из околните шубраци. И не само вечер. Топлото и хубавия асфалтов път просто предполагат разни шибеци да си менкат бледи трепонеми срещу хламидии по следобядите също.


Лесно се избавихме обаче от тея сексуални мъгъли и бързо намерихме кеша.