За Богомил Райнов също се сещам- Голямата скука. Любим роман. Всъщност любима поредица, много беше готин Емил Боев. Според него скуката е митичен звяр с който трябва да се борим.
"— Вие, изглежда, смятате за нещастие, че изобщо принадлежите към човешкото общество. Вие с мъка носите кръста на живота.
— Кажете „със скука“. Това ще бъде по-точно — отвръща Сеймур, като изплюва на плочите поредната угарка.
Той се озърта, допива водата си от разтопения лед и после ме поглежда с присвитите си очи:
— И все пак тая скука тук е нищо в сравнение с оная, Голямата скука.
— Коя по-точно? — питам, като довършвам на свой ред ледената вода в чашата си.
— Ами тази, дето почва след заравянето на ковчега.
— По тоя проблем ще има достатъчно време да мислим, след като ни заровят. "
и също:
" — Вие нямате деца. Аз — също. Пък и да имате, какво ви интересуват децата, приятелите, изобщо другите хора? Те никога не са били част от вас, те именно затуй не умират заедно с вас, защото не са живели с вас и у вас, а са били само случайни спътници за случаен откъс от време. И после техният час също ще дойде, и за тях също ще бъде възстановено статуквото, искам да кажа безначалието и безкрайността на смъртта.
— Преди да дойде смъртта, има живот…
— Само като преходна форма на смъртта. Животът е необходим на природата, доколкото без него не би било възможно умирането. Един постоянен процес на умиране, един процес на гниене, това е то животът, преди да се възстанови властта на Голямата скука. "
Да е благословена Читанката.
