3o4o.net

Една банка купила друга. Променят се сметки, правила и персонал. Усмихнати и приветливи нови лица. Липсват муцуните от преди, прашните шкафове, древната каса. Имаше една наборка там, носеше на майтап, няма я сега. Тя е оправно старо куче, сигурно се е уредила. 68ма сме най- печените. „Ако- вика- минат две години без да опитат някой експеримент върху нас започвам да се чувствам неудобно.“ Голям образ.
Ето ти експеримент, наборке!
Старите служители ме познаваха от години и нямаше нужда дори да казвам за какво идвам, но новите също са много точни, правят справка, вършат работа, симпатяги. Уютно, няма опашки, приятен малък банков клон.
Малка промяна за добро. Утре няма да я помня даже старата банка и стария персонал. Кръстовища се променят, метро прокараха, като се прибирам не мога да позная квартала, та банката ли ще взема да забелязвам?
Други са важните неща. Приятелите, да са ми живи и здрави всичките, виното в чашите, песните, семейството.
Макар, че ако семейството включва братовчедите значи моето доста се е променило. Къщата на детството ми е затворена за мен. Изчезнала е, живее само в ума ми.
Ето ти тебе „промяна“! Кой да предположи, че ще остана без трима от четирима първи братовчеди.. Никой не ме познава в Княжево. Променени са оградите, улиците, замъците на местата на поляни, тротоарите- паркинги. Не са мои тези неща, не съм прескачал в тези дворове и не съм чупил тези прозорци. Не че ще взема да крада ябълки днеска или да ритам на улицата. Всичко тече, такива ми ти работи
Впрочем приятелите много топлят при подобни носталгии. Да заместват липсващото- не, но лекуват добре.
Гергьовден мина скоро и няма на света такова зареждане. Пеят, танцуват, майтапи пускат старите муцуни готини, много ги обичам! Децата заместиха отсъстващите. Достойно ги заместиха, не ами ги засенчиха направо.
След едно мое изпълнение на микрофона, моя човек ми вика- Хм, пък баба така хубаво и вярно пее?! Викам- Ей я марш в леглото, Сънчо наш кога мина? Пък той- Гледай- си вика- работата! Аз чакам ти да си легнеш за да почне афтър-партито
Имаме много приятели заминали за чужбина, има след развод, пред развод, причини за липси има много в днешно време… Всички сме така, не съм единствен.
Обадиха се, де, честитиха ми. „Липсваш ми- викам. Другия път да си тук!!!“ Удивителните си личат, като говоря. „Ще дойда- казва- непременно ще дойда“.
И двамата знаем, че няма.
Нищо не остава същото и само глупак би очаквал, че ще живее без промени.

-Какво- викам- стана с хората, които работеха тука?
-Не знаем- казват- някои напуснаха, други се преместиха. Ние не ги познаваме.


Прехвърлих всичко и закрих сметката.

Право в десятката си, както винаги.

Не ми хареса днес и го промених.

Нищо не остава същото

Частта с Терминатора беше тотално неразбираема, пък и какво мисля за Княжево все не мога да покажа. Карай да върви.
Какво става с твойта къща на дърво и градината? Пишеш ли нещо някъде?

не се обадих като четох, някак ми се стори банално да се повтарям, че винаги съм била против израза "няма незаменими хора" - що се отнася до личните отношения и дори до професионалните - ИМА незаменими хора
а завчера във фейса написах обобщено на личното ми усещане от последните дни, че има хора, които присъствайки като част от живота ми, ме правят щастлива...
някакви уж чужди, далечни хора... се оказват много близки и скъпи
една жена (която познавам от този форум и сме се срещали броени пъти) на раздяла ме прегърна и каза "холи, много си те обичам"

ако ще да е илюзорен свят или да се окаже, че се харесваш с някого просто щото не го познаваш достатъчно, честно ви казвам липсва ми времето тук, когато бе така
тази игра на мълчанка не е най-доброто
аз предизвиках себе си - да съм поне малко по-открита
донякъде успях
мисля, че и другите могат за техните си неща - те си ги знаят... че ако изброя аз и спомена нещо за задкулисно четене и липса на доверие, ще вземе някой да се засегне и затова нищо не казвам
така или иначе тук си бе едно оазисче от простотията, където винаги можеш да видиш различна или сходна гледна точка
мине-не мине и аз като латерна си разправям едно и също
но мисля, че достатъчно ясно казах, че ми липсвате
зная, че и на вас си липсвате по начина, по който присъствахте тук
а може ли да не е така...
//предубеденост е, ако някой си мисли - глей я тая как гледа да ни прелъже, та пак да си драскаме тук, та да има с кого да се заяжда хаха
ама нека ми просто аз съм от ония лелки, дето щипкат децата по бузките хахаха извратенячки такива

хубав ден на всички

пак стана св.валентинска тема

Nazareth Love Hurts
http://vbox7.com/play:4a3927b3

holi_day написа:предубеденост е, ако някой си мисли - глей я тая как гледа да ни прелъже, та пак да си драскаме тук

И при мене е същото, мадам.

И защо оставих само това изречение, като си е същото за всичко останало. Минало бешело, но па хубаво бешело.

Green Light написа:Минало бешело, но па хубаво бешело.

има неща и хора в този живот, които си отиват и не можем да направим нищо
и не е въпрос тук да се прави изкуствено дишане, нещо съвсем малко трябва - каквото е подаването на ръка

Green Light написа:Не ми хареса днес и го промених.

Нищо не остава същото

Частта с Терминатора беше тотално неразбираема, пък и какво мисля за Княжево все не мога да покажа. Карай да върви.
Какво става с твойта къща на дърво и градината? Пишеш ли нещо някъде?

Почти нищо никъде не пиша. Нямам фейсбук. Само в градинарския форум пиша по 1-2 мнения на месец.

Нашата къща на дърво я мечтаем откакто видяхме такава една из горите около Велинград. Не бяхме ходили 15 години там. Сега по майските празници ходихме и искахме да покажем на децата ни къде се е родила тази мечта още преди да се родят те. Обикаляхме, търсихме, няма и няма. Бях я открила случайно, пресичах едни рекички тогава по пътеки без маркировка... На втория ден обиколки тръгнахме наслуки, по коренно нови и различни места, стигнахме много по-далеч, обаче на връщане къде се забихме, какво стана, и хоп, като по чудо нещо ни заведе точно там. Направо представа си нямам как се случи. Но всичко беше порутено, нямаше вече стълбичка към къщичката, а тя самата така се беше килнала, че едва приличаше на къщичка. Аз обаче се радвах на случката. Природата пак си беше красива по старому, или по новому защото е пролет, а тогава беше зима, не знам.... Та така. И градината ми е добре, благодаря. Тая година експериментирам с неща, които не съм сяла. Обаче никой не говори за неговите градини тук, ти също, и не върви да си говоря за градините. В цветарския форум пък не върви, защото са хиляди хора и с много по-хубави градини...

Сега си прочетох мението и виждам как е в унисон с темата ти, по случайност.
Най-много исках да им покажа тетрадката за гости, която беше в къщата. Т.е. това там не беше само една къщичка на дърво. Къщичката беше на една череша, черешата на една поляна и в единия край имаше къща, две стаички и нещо. Сега от тази къща беше останал само покрива и няколко греди и две-три стени. Масата, върху която пишехме и други вехтории се въргаляха в единия край на двора. Тетрадката я нямаше. Тази къщичка е седяла отворена и там са се приютявали туристи от време на време. Всеки беше писал по нещичко в тетрадката. Писахме и ние, тя беше почти изписана. Къщата имаше надпис над вратата "Къщата на бай Иван". Сега и надписа даже го нямаше. Бай Иван никога не го видяхме и никой дори не знаеше жив ли е още... Та така....
Какво да остане същото и защо? Виж природата как постоянно умира и се ражда всеки ден, как всички реки текат, как всичко се възражда, но нещо трябва да умре, за да се роди новото, чистото... И как за да намериш нещо, първо трябва да се изгубиш, както ние в гората с тази къщичка...
Но не мога да си позволя да съм меланхолична или сантиментална. Това е в разрез с всички природни закони.

И аз идвам всеки ден, но не се обаждам. Защо с чудя. Не е толкова от липса на време, по-скоро само когато искам да кажа нещо, което не мога другаде.
А все по-малко стават тези неща.
Мястото с всички хора и онази атмосфера много ми липсва и никъде не е и няма да е същото.
Знам че все някога ще им писне на Магот и Питкина да плащат таксата на тоя форум и той ще потъне, но нека още малко постои.
Нали ако ви хрумне тази мисъл ще кажете тук, може да съберем пари да я платим или аз да я платя?
Намислила съм да превъртя времето и да се поровя в архива, но не е това основното, мисля че го знаете.

И аз надничам май всеки ден, обаче по-скоро по навик. И не ми се и дописва, щото като няма с кого да си поговори човек, и да има какво да каже, все тая... Демоде са вече диалозите тук, това е. :lol::lol:

Ето и това сега - да го пускам ли, да не го ли, изобщо нямам усещането, че някого го интересува.

Ама не сте виновни вие, освен всичко друго нямам и време ни за писане, ни за меланхолии, ни за нищо, това по темата на Грийн. Какво му стана на тоя свят, не знам. Така де, точно меланхолията ми липсва пък на мен.

Да фане човек и да ви обрули по два-три шамара, та да видите едни меланхолии и едни сантименталности значи!

Мен ми е дваж по-криво, ама принципите са си принципи. Без принципи за къде сме? Не може токутка да се затрива тема с десетки страници и стотици мнения само защото приятелят ти не си държал ципа закопчен.

Глас в пустиня написа:Да фане човек и да ви обрули по два-три шамара, та да видите едни меланхолии и едни сантименталности значи!

Мен ми е дваж по-криво, ама принципите са си принципи. Без принципи за къде сме? Не може токутка да се затрива тема с десетки страници и стотици мнения само защото приятелят ти не си държал ципа закопчен.

Отворен цип- затворен клон.
Ето как се стига до банкови кризи.

Sting - Fragile (+ Превод) High-Quality
http://vbox7.com/play:0c43551c

Green Light написа:

Глас в пустиня написа:Да фане човек и да ви обрули по два-три шамара, та да видите едни меланхолии и едни сантименталности значи!

Мен ми е дваж по-криво, ама принципите са си принципи. Без принципи за къде сме? Не може токутка да се затрива тема с десетки страници и стотици мнения само защото приятелят ти не си държал ципа закопчен.

Отворен цип- затворен клон.
Ето как се стига до банкови кризи.

Ти пък, Моника и Клинтън цяла държава щяха да затворят заради един бърз цип! :))

Green Light написа:
-Какво- викам- стана с хората, които работеха тука?
-Не знаем- казват- някои напуснаха, други се преместиха. Ние не ги познаваме.

Прехвърлих всичко и закрих сметката.

е така всички със сантиментални души като си закрият сметката и й видяхте сметката и на новата банка!!