3o4o.net

Напоследък се чуствам като жонгльор в цирка. Започнал съм лежерно с две топки. Хващам ритъма. Асистент(ката) ми подава трета топка, четвърта... Постепенно отново влизам в ритъм. Поотпускам се даже. И изведнъж забелязвам, че някои от топките не са топки, а ножове. За щастие не изпускам ритъма. Публиката остава с вчепетление, че това е част от номера... Тъкмо се поуспокоявам и виждам как още няколко ножа летят към мен. И един моторен трион. Темпото става все по-високо. Не знам колко още ще устискам. А публиката е раздвоена - част от тях искат да успея, друга част искат да видят кръв и отрязани пръсти по манежа. Засега държа, не се предавам. До кога ли?

Пробвай да почнеш да мяташ ножовете обратно към асистентката. Без да губиш ритъма.

Като патило ти го казвам, обаче пък това е от съветите, дето винаги щедро можеш да ги дадеш на някой друг...

Мнемозина написа:Пробвай да почнеш да мяташ ножовете обратно към асистентката. Без да губиш ритъма.

Като патило ти го казвам, обаче пък това е от съветите, дето винаги щедро можеш да ги дадеш на някой друг...

Асистентката в случая е въображаема фигура. По-скоро предметите идват от различни посоки, появяват се нови, и така. При мятане обратно съществува риска да ти върнат предмета, че и нови да добавят. Изобще не е лесна работа :)

Gaspode написа:
Асистентката в случая е въображаема фигура. По-скоро предметите идват от различни посоки, появяват се нови, и така. При мятане обратно съществува риска да ти върнат предмета, че и нови да добавят. Изобще не е лесна работа :)

Ааа... тогава имам новина за теб: спешно ти трябва асистентка. :lol::lol:

Иначе те разбирам, де, и аз за това си похленчвам. Нещо се смахна светът. Ама все пак... опитвам да оставям някои от предметите ей така да ме подминат. Когато мога и които мога.

Мнемозина написа:

Gaspode написа:
Асистентката в случая е въображаема фигура. По-скоро предметите идват от различни посоки, появяват се нови, и така. При мятане обратно съществува риска да ти върнат предмета, че и нови да добавят. Изобще не е лесна работа :)

Ааа... тогава имам новина за теб: спешно ти трябва асистентка. :lol::lol:

Иначе те разбирам, де, и аз за това си похленчвам. Нещо се смахна светът. Ама все пак... опитвам да оставям някои от предметите ей така да ме подминат. Когато мога и които мога.

Споко, просто така стоят нещата...

Gaspode написа:Напоследък се чуствам като жонгльор в цирка...

като четох ми се струва, че си се качил на въртележката, обаче (което е добре) в голяма степен контролираш движението й
ускорението е близо до граничното, но в рамките на допустимото за съоръжението хех
справяш се! зор, ама още не ти се е завило свят
който много работи, после и здраво разпуска или успява да съчетае нещата
друго си е като си кажеш, че скоро ще има гмуркания и да видиш как бързо ще ошеташ половината задачи
аз за едно цамбуркане на чудеса съм способна, та ти ли за по-екстремни преживявания

holi_day написа: друго си е като си кажеш, че скоро ще има гмуркания и да видиш как бързо ще ошеташ половината задачи
аз за едно цамбуркане на чудеса съм способна, та ти ли за по-екстремни преживявания

Мда. Най-организирано работя като съм затрупан с работа. Иначе все намирам начин да отложа нещо за другата седмица :)
А гмуркането си е начин - водата куршуми спира, та едни ножове ли няма да спре?

Gaspode написа:Напоследък се чуствам като жонгльор в цирка. Започнал съм лежерно с две топки. Хващам ритъма. Асистент(ката) ми подава трета топка, четвърта... Постепенно отново влизам в ритъм. Поотпускам се даже. И изведнъж забелязвам, че някои от топките не са топки, а ножове. За щастие не изпускам ритъма. Публиката остава с вчепетление, че това е част от номера... Тъкмо се поуспокоявам и виждам как още няколко ножа летят към мен. И един моторен трион. Темпото става все по-високо. Не знам колко още ще устискам. А публиката е раздвоена - част от тях искат да успея, друга част искат да видят кръв и отрязани пръсти по манежа. Засега държа, не се предавам. До кога ли?

никой не ти е обещавал, че полигамията е лесна

As simple as that.

Иначе - всички сми в цирка. Кои повече, кои по-малко... Но пък е по-добре от как го беше казал Паркинсън

bead_ написа: никой не ти е обещавал, че полигамията е лесна

А, тва го бях пропуснал. Уф, И това. Е не е лесно... :lol:

Remmivs написа:As simple as that.

Иначе - всички сми в цирка. Кои повече, кои по-малко... Но пък е по-добре от как го беше казал Паркинсън

Тва не беше ли болест неква бе?
Освен това тоя много неща е казал. Цяла книга имам в къщи. Някъде...

Gaspode написа:Напоследък се чуствам като жонгльор в цирка. Започнал съм лежерно с две топки. Хващам ритъма. Асистент(ката) ми подава трета топка, четвърта... Постепенно отново влизам в ритъм. Поотпускам се даже. И изведнъж забелязвам, че някои от топките не са топки, а ножове. За щастие не изпускам ритъма. Публиката остава с вчепетление, че това е част от номера... Тъкмо се поуспокоявам и виждам как още няколко ножа летят към мен. И един моторен трион. Темпото става все по-високо. Не знам колко още ще устискам. А публиката е раздвоена - част от тях искат да успея, друга част искат да видят кръв и отрязани пръсти по манежа. Засега държа, не се предавам. До кога ли?

Бе добре звучиш, ОК си! Сега ти е момента и за един освежаващ ремонт.

Green Light написа: Бе добре звучиш, ОК си! Сега ти е момента и за един освежаващ ремонт.

С такива приятели врагове не ми трябват.

Gaspode написа:

Green Light написа: Бе добре звучиш, ОК си! Сега ти е момента и за един освежаващ ремонт.

С такива приятели врагове не ми трябват.

И с други пак не ти трябват, мене ако питаш.

Gaspode написа:Тва не беше ли болест неква бе?
Освен това тоя много неща е казал. Цяла книга имам в къщи. Някъде...

Мне. Не беше. Е. Ама това е друго. В книгата. Има една глава. За мързела. Май и за гласуването. Имаше.