Офис/Паркинг
Публикувано на: 21.10.15, 09:34
Предлагам на многобройните кандидат- кметове, които четат тук, тема за размисъл, лозунг и диспут. Направо ви давам в ръце изборната победа, според мене. И на стотиците хиляди кандидат- общински тва. Водете си записки.
Работя, риш, на една крива софийска уличка. Много крива и много дълга. На 6-700 метра от мен, пак на тая уличка работят други хора при които трябва да входирам едно писмо. Срамота е да викам куриер, бих отишъл пеша, ама няма време за разходки, пък и след това продължавам в тая посока. Па и дъжд вали. Убедих ли ви- с кола ще се ходи. Качвам се на тойотката-ми-тя и бръм - там. Започва търсенето на място. Минавам веднъж, завивам в квартала, пак минавам, пак завивам, осморки, зиг-заг, тая улица, оная, бе няма и няма място. Накрая пак спирам на 600 метра, ама в друга посока. Завирам се в един жив плет, под крушево дърво. Дъжда вали равномерно и сериозно. Отварям предпазливо и едва не предизвиквам катастрофа- разминава се само с благословии. Разпъвам чадъра в храстите и се измъквам. В яката имам есенни листа и докато ги чистя фраскам главата си в чадъра. Стигам до офиса, здрасти, чао, и обратно. На връщане пак си фраскам главата в чадъра, изчаквам една пешеходка, която заради моето паркиране се подлага на две смъртни опасности една след друга, махам крушите от предното стъкло побутвам леко една кофа за боклук и тръгвам. А с листата във врата просто свикнах.
Имаш ли офис, мама му стара, просто трябва да имаш паркинг. Колко е трудно да се регулира това? Поне едно място. Поне пред входа ей така да спреш пред охраната за една минута.
Айде, подемайте кампанията и да не ме забравите после!
Работя, риш, на една крива софийска уличка. Много крива и много дълга. На 6-700 метра от мен, пак на тая уличка работят други хора при които трябва да входирам едно писмо. Срамота е да викам куриер, бих отишъл пеша, ама няма време за разходки, пък и след това продължавам в тая посока. Па и дъжд вали. Убедих ли ви- с кола ще се ходи. Качвам се на тойотката-ми-тя и бръм - там. Започва търсенето на място. Минавам веднъж, завивам в квартала, пак минавам, пак завивам, осморки, зиг-заг, тая улица, оная, бе няма и няма място. Накрая пак спирам на 600 метра, ама в друга посока. Завирам се в един жив плет, под крушево дърво. Дъжда вали равномерно и сериозно. Отварям предпазливо и едва не предизвиквам катастрофа- разминава се само с благословии. Разпъвам чадъра в храстите и се измъквам. В яката имам есенни листа и докато ги чистя фраскам главата си в чадъра. Стигам до офиса, здрасти, чао, и обратно. На връщане пак си фраскам главата в чадъра, изчаквам една пешеходка, която заради моето паркиране се подлага на две смъртни опасности една след друга, махам крушите от предното стъкло побутвам леко една кофа за боклук и тръгвам. А с листата във врата просто свикнах.
Имаш ли офис, мама му стара, просто трябва да имаш паркинг. Колко е трудно да се регулира това? Поне едно място. Поне пред входа ей така да спреш пред охраната за една минута.
Айде, подемайте кампанията и да не ме забравите после!
