Спомен от лятото!
Публикувано на: 02.02.07, 16:23
Пътуването ми наближаваше крайната си точка, и това нямаше как да не се забележи. Пътя непрестанно се изкачваше или спускаше, а след всеки завой, скалистия бряг и урвата си сменяха местата, ту от ляво, ту отдясно. След няколкочасовото шофиране и стотиците километри трябваше да мобилизирам всичките си шофьорски умения за да стигнем невредими. Втора, трета, завой, изкачване...и ето, отново съм в селото на детските си спомени.
Тук в старата къща, в сумрака на топлата стая съм слушал най-невероятните приказки. Приказки написани от съдбата и разказани от Дядо на внуче. Приказката за крали Марко и църни арапи, за Георги грозния, Кънчо кръчмарче, Рогуша, Кучка съботница с десет малки кутрета....и приказката за Планината и хората.
Никой не знае кога е започнало всичко. Хората и планината живеели един живот. Хората се грижели за планината, а тя се грижела за тях. Криела ги когато било необходимо и им давала обилен плод, дивеч и тучни пасища за стадата.
И всичко било като в приказка, но изведнъж нещо се променило. Дошли еничери, неверници - атеисти, запрели стадата, оградили планината с бодлива тел и отнели правото на хората да се грижат за тяхната планина, пътищата запустели.
Стреснали се планинците, защото еничерите прекъснали не само връзката им с планината, а натрошили и затрили светилищата, капищата, където хората отдавали почит на свойта майка закрилница.
Постепенно спомените избледнели, изоставените светилища запустели...
...и повече нищо не свързвало хората с тяхната планина...огледали се и поели по пътя надолу да търсят нов живот и нова закрила.
Осиротяла планината, огледала се, била сама, нямало ги нейните деца....не издържала, вкаменило се от скръб сърцето й, и се напукало на милиарди парченца.
А лицето й набраздили реки от камени сълзи.
Останало само да стърчи едно буково дърво, стърчи там и до днес от стотици години, гордо извисило снага над всички земно, над облаците дори,....а шуместите му клони тихо разказват приказката за планината и хората.
Но....това е приказка без край, планината и днес си е там, по-красива от всякога, забулена в облаци и легенди чака хората да се върнат отново при нея.
пп Лека нощ мили деца!:blum:
Тук в старата къща, в сумрака на топлата стая съм слушал най-невероятните приказки. Приказки написани от съдбата и разказани от Дядо на внуче. Приказката за крали Марко и църни арапи, за Георги грозния, Кънчо кръчмарче, Рогуша, Кучка съботница с десет малки кутрета....и приказката за Планината и хората.
Никой не знае кога е започнало всичко. Хората и планината живеели един живот. Хората се грижели за планината, а тя се грижела за тях. Криела ги когато било необходимо и им давала обилен плод, дивеч и тучни пасища за стадата.
И всичко било като в приказка, но изведнъж нещо се променило. Дошли еничери, неверници - атеисти, запрели стадата, оградили планината с бодлива тел и отнели правото на хората да се грижат за тяхната планина, пътищата запустели.
Стреснали се планинците, защото еничерите прекъснали не само връзката им с планината, а натрошили и затрили светилищата, капищата, където хората отдавали почит на свойта майка закрилница.
Постепенно спомените избледнели, изоставените светилища запустели...
...и повече нищо не свързвало хората с тяхната планина...огледали се и поели по пътя надолу да търсят нов живот и нова закрила.
Осиротяла планината, огледала се, била сама, нямало ги нейните деца....не издържала, вкаменило се от скръб сърцето й, и се напукало на милиарди парченца.
А лицето й набраздили реки от камени сълзи.
Останало само да стърчи едно буково дърво, стърчи там и до днес от стотици години, гордо извисило снага над всички земно, над облаците дори,....а шуместите му клони тихо разказват приказката за планината и хората.
Но....това е приказка без край, планината и днес си е там, по-красива от всякога, забулена в облаци и легенди чака хората да се върнат отново при нея.
пп Лека нощ мили деца!:blum:
