По Кант
Публикувано на: 25.03.16, 16:37
Две неща се скъсват да ме тормозят тия дни и ме интригуват с все ново изумление, колкото по-често и по-продължително си блъскам ума: грандиозната дълбочина на безсмисленото насилие в света извън мен и безбрежието на себеизяждащият яд вътре в мен.
Още по- нервиращо е, че не срещам разбиране да не говорим за съчувствие от околните. Ей сега, например почти измислих как да спрем ислямския тероризъм и вървя към колата. Обаче дистанционното не хваща. Натискам, натискам и се сещам, че не съм си взел раницата с лаптопа. Двама ме гледат. Нашия офис е срещу едни блокове и сме в разпра заради паркирането. Аз войната ще спра, а тия за едно паркиране. Връщам се до офиса, взимам си раницата, отивам пак при колата и пак натискам. Тия са ме изпратили с продължителен поглед, после ме посрещат пак така. Не, направо ще експлоадирам, бе, вече, какво е тва дистанционно, какво е тва чудо, не хваща и не хваща. А, чакай бе, какво е тва дистанционно, наистина?! Взел съм ключовете на Радо. Един от тъпанарите май иска да ме заговори. Не мога да слушам и заяждане сега. Не му давам никаква възможност, обръщам се и пак се качвам в офиса. Добре- това са ми ключовете, ето моите са, телефона е в мен, портмонето, раницата, слънчевите очила, талона на колата. Нещо да съм забравил? Не съм. Изключил ли съм лампите, изключил съм ги. Айде сега, спокойно към колата. Няма за къде да бързаш. Размишлявам за това че дори изкуствената усмивка отпуска нервите. Бе ай бегай с тия усмивки. Отивам към колата. Двамата ме чакат. Въобще не ги виждам, не ме интересуват, не ми говори, не ме гледай теб те няма, не съществуваш. Натискам дистанцията. Не! Пак натискам пак не.
ШЕ отключа с ключа. ШЕ намеря къде са кабелите на тая аларма и ШЕ я изтръгна цялата. То това не се търпи, бе. Терористи убиват, таксиджии блокират, крадци крадат, аларми не работят.
Вкарвам ключа
Извинявай, приятел- вика единия от ония и аз почти си извадих рамото. Бях ги забравил тия простаци.
Да, викам и около мен тихо пука от статичното електричество.
Мисля- вика тоя нехалитет- че вашата кола може би е онази отсреща. Тази тук е моя.
Нищо членоразделно не му казах. Казах, но не се разбираше.
Аз кви неща мисля, тоя- кола, паркинги, битовизми
Кво да му обяснявам.
Още по- нервиращо е, че не срещам разбиране да не говорим за съчувствие от околните. Ей сега, например почти измислих как да спрем ислямския тероризъм и вървя към колата. Обаче дистанционното не хваща. Натискам, натискам и се сещам, че не съм си взел раницата с лаптопа. Двама ме гледат. Нашия офис е срещу едни блокове и сме в разпра заради паркирането. Аз войната ще спра, а тия за едно паркиране. Връщам се до офиса, взимам си раницата, отивам пак при колата и пак натискам. Тия са ме изпратили с продължителен поглед, после ме посрещат пак така. Не, направо ще експлоадирам, бе, вече, какво е тва дистанционно, какво е тва чудо, не хваща и не хваща. А, чакай бе, какво е тва дистанционно, наистина?! Взел съм ключовете на Радо. Един от тъпанарите май иска да ме заговори. Не мога да слушам и заяждане сега. Не му давам никаква възможност, обръщам се и пак се качвам в офиса. Добре- това са ми ключовете, ето моите са, телефона е в мен, портмонето, раницата, слънчевите очила, талона на колата. Нещо да съм забравил? Не съм. Изключил ли съм лампите, изключил съм ги. Айде сега, спокойно към колата. Няма за къде да бързаш. Размишлявам за това че дори изкуствената усмивка отпуска нервите. Бе ай бегай с тия усмивки. Отивам към колата. Двамата ме чакат. Въобще не ги виждам, не ме интересуват, не ми говори, не ме гледай теб те няма, не съществуваш. Натискам дистанцията. Не! Пак натискам пак не.
ШЕ отключа с ключа. ШЕ намеря къде са кабелите на тая аларма и ШЕ я изтръгна цялата. То това не се търпи, бе. Терористи убиват, таксиджии блокират, крадци крадат, аларми не работят.
Вкарвам ключа
Извинявай, приятел- вика единия от ония и аз почти си извадих рамото. Бях ги забравил тия простаци.
Да, викам и около мен тихо пука от статичното електричество.
Мисля- вика тоя нехалитет- че вашата кола може би е онази отсреща. Тази тук е моя.
Нищо членоразделно не му казах. Казах, но не се разбираше.
Аз кви неща мисля, тоя- кола, паркинги, битовизми
Кво да му обяснявам.