Страница 1 от 1

Размишлявам си какво е да си поет

Публикувано на: 17.05.16, 16:01
от Green Light
покрай това стихотворение. Резонанс се получи малко с него, аз го чета на книжка стотина пъти, Шът взе та го сподели във ФБ, после пак попаднах на него и то взе да нараства като вътрешните гласове на шизофрениците в американските филми. Не е ново нещо, старо, престаряло е и не е оригинално или нещо. Срам и резил, аз да си призная баналности. Струва ми се, обаче, че е едно от най- добрите любовни стихотворения на света въобще. Тва и Я вас любил, и точка. :-)
За мен са загадка всички творци. Художниците с цветовете вътре в тях, музикантите с морета от звук, театъра и младите актриси... обаче тва да си поет трябва да е чудовищно нещо. Колко може да се разголи една душа? Всеки искрен човек ли е поет и обратното - може ли двуличника да е? Ами страхливеца? Трябва ли да си смел за да пишеш така?
Какво изобщо е поезията?
И отново-наистина, колко можеш да разголиш душата си?

Страхотно стихотворение.

Re: Размишлявам си какво е да си поет

Публикувано на: 18.05.16, 18:04
от holi_day
да, страхотно е
моето любимо пак в твоя тема съм го оставяла
http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=333721#333721
едно такова простичко написано, но мн. ми харесва
сигурно, з-то е лесно за запомняне :grin:

за баналностите - всичко е такова, докато не ни разтърси
на собствената глава нещата изглеждат различно

Re: Размишлявам си какво е да си поет

Публикувано на: 19.05.16, 11:52
от Green Light
holi_day написа:да, страхотно е
моето любимо пак в твоя тема съм го оставяла
http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=333721#333721
едно такова простичко написано, но мн. ми харесва
сигурно, з-то е лесно за запомняне :grin:

за баналностите - всичко е такова, докато не ни разтърси
на собствената глава нещата изглеждат различно
Много е хубаво. Мерси, забравил съм за него, прочетох го сега петнайсет пъти.
"и без теб"
Хубаво много.

Публикувано на: 10.06.16, 18:14
от Remmivs
ти какво търсиш
рациото ли
щото го няма
или поне е много, много дълбоко скрито та все едно го няма :cool:
поезията е буря от страст и интуиция - тва е максимално рационалноТо описание
ако трябва да се опише по друг начин тогава

Пробуждане?

Родени с вик и болка.
В светлината. На слънчевия диск.
Или в тъмата на бледата луна.
Тъй слаби, и безпомощни, и слепи.
Събираме познанието в шепи.
Изправяме се трудно и вървим.
Един до друг (а всъщност по един).
Въпросите напират в надпревара
на мислите ни - в святост и поквара.
И борим се, и страдаме, и губим
политаме, умираме, и любим.
Зоват ни небесата и безкрая.
И шепнат обещания за Рая…
Защо сме тук? Къде ли сме поели?
Не сме ли прах, не сме ли долетели
от пазвите изящни на предели
останали отвъд една
милувка на зора
изгряла
във две очи пияни от света?
Или сме само ек от тишина…

PS
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board= ... t=all&vc=1