Моменти
Публикувано на: 27.10.16, 17:06
Не си мислете че преигравам, защото това не е така. Даже намалявам, понеже съм стоик във всички отношения. Духом и телом. Много издържам на болка и така нататък. Вземете например слизането по стълби. Човек в добро здраве и разположение на духа слиза по стълбите тичешком и посвирква с уста. Удоволствие е слизането по стълби, младежки пориви ни обземат и дори мислено се усмихваме на нашата пъргавост и атлетичност. Съвсем другояче стои въпроса за някой с мускулна например треска. Този човек внимателно преценява- височина на стъпалото, ъгъл на коляното, на пръсти ли да стъпи или на цял крак, с гумена подметка ли е в момента или с гьон. Лошото е, когато се съчетаят едновременно енергичен дух, стълби и мускулната треска. Когато човек устремен към бъдещето се затича надолу, забравил за миг за агонизиращите си мускули. После пак в миг той се сеща.
Да, представихте си, но аз дори няма да го спомена това. Адската болка, сълзите в очите, една събута обувка и изкълчена китка(от парапета), това са дреболии пред един мъж. Никога не бих ви губил времето да четете за подобни, макар и ужасяващи кошмари, през които минавам с песен в тоя живот.
Въпросът е, че именно в този миг на едновременност разбрах и за морала на Христин от „Кери СЛ“. Морала на Христин попадна под съмнение докато търсех бележника си в чекмеджетата на децата. Никога не отварям чекмеджетата на децата, освен ако не търся бележника си там. Той, разбира се, не е там, няма защо да е там, но аз все пак ги отварям от отчаяние. Търсил съм го навсякъде тоя бележник, в хладилника, на кухненската маса проверих поне пет пъти, на шкафа при чантите, поне седем или осем пъти минах тъжен покрай Бейби, въздъхвах, но тя така и не ме погледна. За да мина покрай нея пак, трябваше да отворя чекмеджетата на децата. Разглеждайте това като вопъл за помощ на един отчаян човек. И в чекмеджетата открих стара складова разписка в която на първо място, най- отгоре седи големият Бош. Този Бош изчезна, а ето тук черно на бяло пише че е бил в склада на обекта където работихме с Кери СЛ, управлявана от кого? От Христин, досещате се, навързвате нещата, знам, аз пиша ясно.
Първото писмо, което написах до Кери СЛ беше следното:
До Кери СЛ
Христин Маринов, управител
Многоуважаеми господине,
Когато преди години започна нашето сътрудничество, и то по един изключително сложен проект от национално значение, по време на работа не се изгуби нищо, не се счупи нищо, дори и много скъпият и ценен тестер, за който сигурно си спомняте. При това аз много се тревожех, тъй като той е незаменим за нашата фирма. Когато отново трябваше работим по нещо подобно, избрахме с основание пак Вашата фирма. Това беше преди пет или шест месеца. Обекта този път беше елементарен и далеч по- лесен. И поради това не разбирам защо този път се получи така. Изчезна големият Бош заедно с всички къртачи бургии и кутията си и то, а това е най-подозрителното в цялата работа, безследно. Търсих в цялата фирма и мога да Ви уверя, че просто го няма. Същевременно разполагам със складовата наличност на обекта, за която както сигурно знаете, отговаряхте вие(както се полага на доверен и уважаван партньор) Много съм недоволен и считам, открито казано, за непристойна такава засечка при толкова стара фирма, каквато е Вашата. Moля Ви, бихте ли проверили дали Боша не е някъде из поверената ви фирма? Може би по погрешка е стоварен в някой склад?
Използвам случая да ви напомня че сме много близо до подисване на нов договор, за който без всякакво съмнение ще изберем пак вас.
С поздрави:
Второто писмо изпратих тази седмица:
До Кери СЛ
Христин Маринов, управител
Многоуважаеми господине, получих писмото ви и по този повод веднага най- приятелски ви отговарям. Не подлагам дори на капчица съмнение това което ми пишете и вярвам безпрекословно на всяка ваша дума. Знам също така че служителите ви стари и предани, с безупречно реноме, каквото подобава на фирма като вашата.
Единствено искам да ви обърна внимание на едно ниско набито момче с червена(а не жълта) каска. Макар да носеше работни дрехи на Кери СЛ, то не изглеждаше стар служител, а освен това аз не помня да съм го виждал преди, макар да съм отличен физиономист. Бихте ли бил така любезен да попитате въпросното момче дали не е виждало големият Бош.
То изглежда като човек който знае как да си служи с такава машина и вероятно е наясно с нейната стойност и безспорна нужда при извършване на строително- ремонтни дейности, така търсени днес в София, България и света. Ако случайно знае къде е, не бих искал този човек да бъде наказан уволнен или предаден на властите. Природата на тези хора е такава и ние трябва да бъдем снизходителни към техните деяния. Напротив дори да се наложи да го смъмрите, нека това бъде леко и придружено от приятелско потупване по рамото.
С поздрави:
Много ясно, че след това бях изключително любезно помолен за среща, която се състоя днес, преди малко и ето за това в крайна сметка ви пиша.
Забравих да ви кажа, че ходя на фитнес. На това се дължи добрият ми тонус и здравословен тен. Вчера беше втората ми тренировка и последиците са една невероятна мускулна треска. Болят ме неща, които никога през живота ми не са извършвали ни най- малко движение. Краката ми са средство за инквизиция, а болката от бедрата свършва ни повече, ни по- малко – във врата ми. Мисля, че меката част на ушите ми е единствената част която не ме боли, но не съм сигурен, защото когато посегна да ги докосна избухват поредица от малки експлозии от дланите през предмишници, бицепси, синапси, колатерали и всичи кортекси които имам.
Това, обаче не може да спре един мъж да изпълнява задълженията си. Вие това го знаете, излишно беше да го казвам.
Господин Христин тоя, тва, пристигна навреме(естествено), от рецепцията ми се обадиха и аз се заклатушках. Входа на нашата сграда е точно срещу стълбището и щом видях Христин да ме чака ме обзе въодушевление и енергичен плам. Бях намислил какво да му кажа и имах готова фраза за всяка част от извиненията му. Това не можеше да се оправи само с елементарно купуване на нова машина. Знаех точно какво трябва да направят.
Смело и страхувам се, малко по- младежки отколкото прилича на авторитета ми подскочих към стъпалата и тогава се случиха едновременните неща за които ви споменах в началото.
Заедно с всичко, в онази частица от секундата, аналитичният ми и подреден мозък ми поднесе и следната изненада относно морала на Христин едикойси. Складовата наличност беше твърде голяма. Беше поне четири листа, което е невъзможно за малък обект. Вероятно когато по- внимателно разгледам датата, тя ще бъде 2013- датата на предишния ни, а не сегашен обект. На сегашния обект големия Бош изобщо не е бил, защото много ясно- аз го изпратих към Варна още лятото.
Точно тогава мускулната ми треска се срещна със сътресението на стълбите, подхлъзнах се и сграбчих парапета, вторият крак отказа да следва първия и от естествено възникналия шпагат обувката ми се оказа във въздуха. Виждайки в парапета единственото стабилно нещо в целия свят аз го прегърнах с две ръце и изчаках търпеливо всички части на тялото ми отново да се съединят в едно. Накрая седнах на стъпалата.
По- късно един мой колега ми каза, че не ставало ясно дали съм искал да сляза по стълбата или да се кача обратно. Едновременно съм вършел и двете.
Иначе срещата мина добре. Аз обясних че става въпрос за стара складова наличност и че няма нужда да се притеснява изобщо. Казах му, че като по- възрастен и опитен човек все пак му давам дружески съвет да държи под око набитото момче, но що се отнася до мен, всички съмнения са отпаднали и аз съм готов още утре да му дам своето доверие. На него или на момчето. Изобщо да не се притесняват.
Малко странно, но той мълча през цялото време. Макар един два пъти да се опита да каже нещо, но замълчаваше и очите му да се навлажняваха на моменти.
Ами това е. Довечера ще се скарам на децата че не си подреждат шкафчетата. Ама от 2013, бе, моля ви се?!
Тва е мърлящина.
Да, представихте си, но аз дори няма да го спомена това. Адската болка, сълзите в очите, една събута обувка и изкълчена китка(от парапета), това са дреболии пред един мъж. Никога не бих ви губил времето да четете за подобни, макар и ужасяващи кошмари, през които минавам с песен в тоя живот.
Въпросът е, че именно в този миг на едновременност разбрах и за морала на Христин от „Кери СЛ“. Морала на Христин попадна под съмнение докато търсех бележника си в чекмеджетата на децата. Никога не отварям чекмеджетата на децата, освен ако не търся бележника си там. Той, разбира се, не е там, няма защо да е там, но аз все пак ги отварям от отчаяние. Търсил съм го навсякъде тоя бележник, в хладилника, на кухненската маса проверих поне пет пъти, на шкафа при чантите, поне седем или осем пъти минах тъжен покрай Бейби, въздъхвах, но тя така и не ме погледна. За да мина покрай нея пак, трябваше да отворя чекмеджетата на децата. Разглеждайте това като вопъл за помощ на един отчаян човек. И в чекмеджетата открих стара складова разписка в която на първо място, най- отгоре седи големият Бош. Този Бош изчезна, а ето тук черно на бяло пише че е бил в склада на обекта където работихме с Кери СЛ, управлявана от кого? От Христин, досещате се, навързвате нещата, знам, аз пиша ясно.
Първото писмо, което написах до Кери СЛ беше следното:
До Кери СЛ
Христин Маринов, управител
Многоуважаеми господине,
Когато преди години започна нашето сътрудничество, и то по един изключително сложен проект от национално значение, по време на работа не се изгуби нищо, не се счупи нищо, дори и много скъпият и ценен тестер, за който сигурно си спомняте. При това аз много се тревожех, тъй като той е незаменим за нашата фирма. Когато отново трябваше работим по нещо подобно, избрахме с основание пак Вашата фирма. Това беше преди пет или шест месеца. Обекта този път беше елементарен и далеч по- лесен. И поради това не разбирам защо този път се получи така. Изчезна големият Бош заедно с всички къртачи бургии и кутията си и то, а това е най-подозрителното в цялата работа, безследно. Търсих в цялата фирма и мога да Ви уверя, че просто го няма. Същевременно разполагам със складовата наличност на обекта, за която както сигурно знаете, отговаряхте вие(както се полага на доверен и уважаван партньор) Много съм недоволен и считам, открито казано, за непристойна такава засечка при толкова стара фирма, каквато е Вашата. Moля Ви, бихте ли проверили дали Боша не е някъде из поверената ви фирма? Може би по погрешка е стоварен в някой склад?
Използвам случая да ви напомня че сме много близо до подисване на нов договор, за който без всякакво съмнение ще изберем пак вас.
С поздрави:
Второто писмо изпратих тази седмица:
До Кери СЛ
Христин Маринов, управител
Многоуважаеми господине, получих писмото ви и по този повод веднага най- приятелски ви отговарям. Не подлагам дори на капчица съмнение това което ми пишете и вярвам безпрекословно на всяка ваша дума. Знам също така че служителите ви стари и предани, с безупречно реноме, каквото подобава на фирма като вашата.
Единствено искам да ви обърна внимание на едно ниско набито момче с червена(а не жълта) каска. Макар да носеше работни дрехи на Кери СЛ, то не изглеждаше стар служител, а освен това аз не помня да съм го виждал преди, макар да съм отличен физиономист. Бихте ли бил така любезен да попитате въпросното момче дали не е виждало големият Бош.
То изглежда като човек който знае как да си служи с такава машина и вероятно е наясно с нейната стойност и безспорна нужда при извършване на строително- ремонтни дейности, така търсени днес в София, България и света. Ако случайно знае къде е, не бих искал този човек да бъде наказан уволнен или предаден на властите. Природата на тези хора е такава и ние трябва да бъдем снизходителни към техните деяния. Напротив дори да се наложи да го смъмрите, нека това бъде леко и придружено от приятелско потупване по рамото.
С поздрави:
Много ясно, че след това бях изключително любезно помолен за среща, която се състоя днес, преди малко и ето за това в крайна сметка ви пиша.
Забравих да ви кажа, че ходя на фитнес. На това се дължи добрият ми тонус и здравословен тен. Вчера беше втората ми тренировка и последиците са една невероятна мускулна треска. Болят ме неща, които никога през живота ми не са извършвали ни най- малко движение. Краката ми са средство за инквизиция, а болката от бедрата свършва ни повече, ни по- малко – във врата ми. Мисля, че меката част на ушите ми е единствената част която не ме боли, но не съм сигурен, защото когато посегна да ги докосна избухват поредица от малки експлозии от дланите през предмишници, бицепси, синапси, колатерали и всичи кортекси които имам.
Това, обаче не може да спре един мъж да изпълнява задълженията си. Вие това го знаете, излишно беше да го казвам.
Господин Христин тоя, тва, пристигна навреме(естествено), от рецепцията ми се обадиха и аз се заклатушках. Входа на нашата сграда е точно срещу стълбището и щом видях Христин да ме чака ме обзе въодушевление и енергичен плам. Бях намислил какво да му кажа и имах готова фраза за всяка част от извиненията му. Това не можеше да се оправи само с елементарно купуване на нова машина. Знаех точно какво трябва да направят.
Смело и страхувам се, малко по- младежки отколкото прилича на авторитета ми подскочих към стъпалата и тогава се случиха едновременните неща за които ви споменах в началото.
Заедно с всичко, в онази частица от секундата, аналитичният ми и подреден мозък ми поднесе и следната изненада относно морала на Христин едикойси. Складовата наличност беше твърде голяма. Беше поне четири листа, което е невъзможно за малък обект. Вероятно когато по- внимателно разгледам датата, тя ще бъде 2013- датата на предишния ни, а не сегашен обект. На сегашния обект големия Бош изобщо не е бил, защото много ясно- аз го изпратих към Варна още лятото.
Точно тогава мускулната ми треска се срещна със сътресението на стълбите, подхлъзнах се и сграбчих парапета, вторият крак отказа да следва първия и от естествено възникналия шпагат обувката ми се оказа във въздуха. Виждайки в парапета единственото стабилно нещо в целия свят аз го прегърнах с две ръце и изчаках търпеливо всички части на тялото ми отново да се съединят в едно. Накрая седнах на стъпалата.
По- късно един мой колега ми каза, че не ставало ясно дали съм искал да сляза по стълбата или да се кача обратно. Едновременно съм вършел и двете.
Иначе срещата мина добре. Аз обясних че става въпрос за стара складова наличност и че няма нужда да се притеснява изобщо. Казах му, че като по- възрастен и опитен човек все пак му давам дружески съвет да държи под око набитото момче, но що се отнася до мен, всички съмнения са отпаднали и аз съм готов още утре да му дам своето доверие. На него или на момчето. Изобщо да не се притесняват.
Малко странно, но той мълча през цялото време. Макар един два пъти да се опита да каже нещо, но замълчаваше и очите му да се навлажняваха на моменти.
Ами това е. Довечера ще се скарам на децата че не си подреждат шкафчетата. Ама от 2013, бе, моля ви се?!
Тва е мърлящина.
