Чамкория с дъжд
Публикувано на: 29.05.17, 12:09
Има един нов, много красив начин на осветление- опънат таван май се нарича. Целият таван свети. Миналата седмица имах възможност да видя как го правят- стотици светодиоди и под тях силно опънато бяло платнище. Красива равномерна бяла светлина над цялото фоайе, мраморът блести, иноксът на парапетите контрастира със сребърно, въобще ефектът е много готин.
Пътувахме миналата седмица до Боровец под такова бяло опънато небе, асфалтът измит специално в наша чест, храсти, дървета и електрически стълбове лъщят чисти, като приготвени за изложба.
И отгоре се лее вода из ведро.
Взехме си отпуска с Бейби по средата на седмицата и отпрашихме. Искахме малко безвремие, малко релакс и да потънем в зеленото. Хубав хотел, къс път и красива гора, с една дума Боровец.
Аз си взех да дочета последната книга на Милен Русков „Чамкория“.
Чамкория е Боровец, а целият роман е едно пътуване от София до Боровец. Съвпадък. Обичам такива, приятно ми става.
Влизам му в положението на Милен. Възвишение беше абсолютен шедьовър и сега всичко живо, и аз в това число, очакваме от него чудеса. „Следващо значи по-добро“. Знам, разбирам, че това не може да стане така, но все пак чаках с нетърпение книгата и даже си я поръчах още преди да е излезнала по книжарниците. Защо, да ме питаш, като чета на ден по лъжичка. Както и да е. По-добра Чамкория от Възвишение не е, но книгата си струва.
В Боровец дъждът няма изгледи да спре и ние все гледаме прогнозата, и се чудим на късмета си. Как да тръгнем из гората в тая мокротия?! Давим мъката в спа и басейн, обядваме и вечеряме в уникални самоковски механи и из околните села. Мезета, дреболии, шардоне и сливенска перла. Дъждът се лее без начало и без край, горе в Рила едни мъгли се просмукват между боровете, ту застрашително – да ни затулят, ту се отдръпват навътре в планината, като че крият дракони, грифони и еднорози, и цялостната атмосфера е точно харипотърска. Това се чувства през огромните прозорци на хотела, в басейна, и също - в нашата виличка на границата на гората.
Трябва ни време да осъзнаем, че това всичкото е подарък, късмет, времето, гледките, красотата на дъжда, гората и красотата пред очите ни, специално за нас, че това е нещо уникално майско, което принадлежи единствено на този месец и никога няма да се повтори през годината. За ден- два се разтваряме в обстановката и си даваме сметка за това.
Спокойствието ми дава време и настроение да довърша книгата. Интересни периоди избира Милен Русков. Възвишение е за обира на хазната от Димитър Общи, а Чамкория- за деветоюнския преврат, атентатите, безследно изчезналите. 25-9та година. Времето на идеите, на горещата кръв. Животът е евтин, целта – благородна, делата бързо следват думите, а идеалите са по-живи от пари и печалби, защото идеалът върви с пистолет в ръка. С кръв върви, с лъжи, бомби, убийства в студени подземия, трупове в общи гробове и мародерство. „Изведнъж осъзнавам, ясно разбирам като две и две, че хората са луди, че всички те са луди. Говорят за идеи, земя и родина, но това е на повърхността, а отдолу, основата, е тая бясна лудост. И че аз няма къде да отида, да избягам от тези луди, че няма начин, трябва да оцелея някак сред тях“ Цитата е неточен.
Много добра книга.
Както релаксирам с тия мисли и гледам дъжда, изведнъж се замислям дали Милен Русков нарочно не ми сочи точно това. Ето ти, каква той, една България на чест и идеализъм. Ето – не се говори за пазари и дълг, корпорации, търговски заговори и чужди капитали, парите не са господари. Господари са идеите. Ето, нали това ти липсва, нали за това страдаш. Ето ти я тая България! Харесва ли ти?
Мисля, че това иска да ми покаже Милен. Същото каквото ми показа и дъждът. Това тук, днес, в момента, времето, Боровец, България, това е най-доброто, просто уникално добро нещо, което притежавам. Друго не ми трябва.
Пътувахме миналата седмица до Боровец под такова бяло опънато небе, асфалтът измит специално в наша чест, храсти, дървета и електрически стълбове лъщят чисти, като приготвени за изложба.
И отгоре се лее вода из ведро.
Взехме си отпуска с Бейби по средата на седмицата и отпрашихме. Искахме малко безвремие, малко релакс и да потънем в зеленото. Хубав хотел, къс път и красива гора, с една дума Боровец.
Аз си взех да дочета последната книга на Милен Русков „Чамкория“.
Чамкория е Боровец, а целият роман е едно пътуване от София до Боровец. Съвпадък. Обичам такива, приятно ми става.
Влизам му в положението на Милен. Възвишение беше абсолютен шедьовър и сега всичко живо, и аз в това число, очакваме от него чудеса. „Следващо значи по-добро“. Знам, разбирам, че това не може да стане така, но все пак чаках с нетърпение книгата и даже си я поръчах още преди да е излезнала по книжарниците. Защо, да ме питаш, като чета на ден по лъжичка. Както и да е. По-добра Чамкория от Възвишение не е, но книгата си струва.
В Боровец дъждът няма изгледи да спре и ние все гледаме прогнозата, и се чудим на късмета си. Как да тръгнем из гората в тая мокротия?! Давим мъката в спа и басейн, обядваме и вечеряме в уникални самоковски механи и из околните села. Мезета, дреболии, шардоне и сливенска перла. Дъждът се лее без начало и без край, горе в Рила едни мъгли се просмукват между боровете, ту застрашително – да ни затулят, ту се отдръпват навътре в планината, като че крият дракони, грифони и еднорози, и цялостната атмосфера е точно харипотърска. Това се чувства през огромните прозорци на хотела, в басейна, и също - в нашата виличка на границата на гората.
Трябва ни време да осъзнаем, че това всичкото е подарък, късмет, времето, гледките, красотата на дъжда, гората и красотата пред очите ни, специално за нас, че това е нещо уникално майско, което принадлежи единствено на този месец и никога няма да се повтори през годината. За ден- два се разтваряме в обстановката и си даваме сметка за това.
Спокойствието ми дава време и настроение да довърша книгата. Интересни периоди избира Милен Русков. Възвишение е за обира на хазната от Димитър Общи, а Чамкория- за деветоюнския преврат, атентатите, безследно изчезналите. 25-9та година. Времето на идеите, на горещата кръв. Животът е евтин, целта – благородна, делата бързо следват думите, а идеалите са по-живи от пари и печалби, защото идеалът върви с пистолет в ръка. С кръв върви, с лъжи, бомби, убийства в студени подземия, трупове в общи гробове и мародерство. „Изведнъж осъзнавам, ясно разбирам като две и две, че хората са луди, че всички те са луди. Говорят за идеи, земя и родина, но това е на повърхността, а отдолу, основата, е тая бясна лудост. И че аз няма къде да отида, да избягам от тези луди, че няма начин, трябва да оцелея някак сред тях“ Цитата е неточен.
Много добра книга.
Както релаксирам с тия мисли и гледам дъжда, изведнъж се замислям дали Милен Русков нарочно не ми сочи точно това. Ето ти, каква той, една България на чест и идеализъм. Ето – не се говори за пазари и дълг, корпорации, търговски заговори и чужди капитали, парите не са господари. Господари са идеите. Ето, нали това ти липсва, нали за това страдаш. Ето ти я тая България! Харесва ли ти?
Мисля, че това иска да ми покаже Милен. Същото каквото ми показа и дъждът. Това тук, днес, в момента, времето, Боровец, България, това е най-доброто, просто уникално добро нещо, което притежавам. Друго не ми трябва.
И успява, факт. 
