3o4o.net

нено за четене)
Кое е по-силно става въпрос? Един човек, не го познавате, изпитва благодарност към някого и в същото време се чувства обиден от същия този. Кой ще бъде победен, кой ще бъде повален? Обидата или благодарността?
Мисля, че въпросът е ясен. (Защо ли се казва така, много ясно, че въпросът е ясен, всеки въпрос е ясен, няма нито един неясен въпрос. Отговорът е това, което ни затруднява. "Отговорът е ясен" е правилният израз)
Благодарността е най-слабото чувство на света. Едва издържа някакви милимунди самичка, а след това трябва специално внимание да и отделяш. Трябва да я огряваш специално със слънчева светлина, да плевиш около нея и то непрекъснато защото буренчетатата "нищо-не-му-струва", "той-даже-печели", "аз-заслужавам" растат за секунди на голяма площ. Сушата също заплашва благодарността, защото за напояване е необходимо да виждаме пред очите си ползата от деянието за което сме благорани, а това изчезва първо. Ползата, заради която сме благодарни, ние я смятаме за наша собственост, ако ни нямаше нас, нямаше да има и полза нали? Някой ми е спасил живота да речем, ама ако ме нямаше мен, какъв живот, извинявай много! Че го има моят живот аз имам най-голяма заслуга, на второ място далеч назад е някой който го е спасил(а този който ми го дал въобще не е в класацията). Така, че за напояване на благодарността не може да се говори много често. За обилно напояване е изключено да се говори въобще.
Стана ясно но ще обобщя. Благодарността е слаба, ако доживее да расте става хилава, неестествено изкривена и едва изкарва по някое листо. За цъфтеж и връзване, и даване на плод говорим в единични случаи, обикновено в някое свето писание.
Ей ама откакто имам вила и градина, как ми тръгнаха градинските метафори...
За сметка на това обидата е яка работа. Дайте ни един даже дребен повод за обида, даже сянка, полъх - мах на крила на пеперуда и веднага пониква здраво растение с дълбоки корени и пищна крона. Полива се с автоматична поливна система, на най-слънчевото място е, почвата е чернозем и расте съвсем самостоятелно, и никаква помощ не му е нужна. Какво да говорим когато обидата е основателна? Тогава вече градинските метафори бледнеят, говорим за планински склонове с милиони тонове сняг готов да се откърти в унищожителна лавина, или за вулкан, който всеки момент ще избухне. Как бихме могли да спрем такава сила?
И така този човек(когото не познавате, въобще няма да се сетите кой е, не се опитавйте) само се мъчи да отложи неизбежното.

Поне не се давай без бой, глупако!

понякога благодарността е някаква осъзнатост, че има полза за теб от това, което е произтекло
и е примерно доволство, че е било в твой плюс,
но не и изразено отношение към някого
може да е самодоволство - видите ли ме мен - умничкият, как се възползвах от ситуацията,
но не и симпатия и добро отношение към направил това възможно

Моите казуси пък са около благодарността като пречка.

Трябва ли благодарността към някого (за дадена възможност, за сторено добро) да ни прави съвсем безкритични към него? И ако този човек си представя точно така по-нататъшното поведение на благодарния?

Мнемозина написа:Моите казуси пък са около благодарността като пречка.

Трябва ли благодарността към някого (за дадена възможност, за сторено добро) да ни прави съвсем безкритични към него? И ако този човек си представя точно така по-нататъшното поведение на благодарния?

Много навреме си повдигнала това, та си го прочетох пак. Много съм, бе, мъдър, да му се невиди!

Твоите казуси са като пътечка, но без "пък", защото моите, или по-точно на оня за който става въпрос в темата са същите. Има повод за благодарност, както вече казах и както е и при теб, а повода за обидата е много подобен, бе направо си е еднакъв. Страшно нещо, да му се невиди, нищо не е уникално всичко навсякъде, при всеки от нас е еднакво и неизменно същото. Всичко е едно и ние всички живеем живота на другите.
(Като същевременно те са адът, нали, по Сартр)

Аз си мисля, че няма да обрасне моята пътечка и ще си остане, защото много внимавам с мислите. Тиртирлин е един странен образ в дир.бг, много ми напомня на нашия Куид и Змея, никога не е сериозен, а коментира като през калейдоскоп с увеличителни стъкла тук таме. Много трябва да се внимава, казва, с мислите.. не, такъв не се преразказва.
Намерих го, ето го оригиналния постинг, пукнтуацията си е негова. Разговора е тръгнал за тичането и мислите и т.н.:
В тоя период, тичах от Паниците до хижа Рай, три чая и тичам обратно.2.30 часа ми е най доброто качване.

Мислите ? В един момент се усетих, че мислите влитат отвън, и че е вероятно, че не мислите са наши, а мислите се опитват да ни направят техни. И реших да ги наблюдавам кви са. Имаше лоши, нечовешки, неблагородни, примитивни, сякаш нарочно нечисти, реших да ги дебна, и чистя, нечистите.

Ти ? чистиш ли си мислите ? и твои ли са, или ти си техен ?

Green Light написа:
Много навреме си повдигнала това, та си го прочетох пак. Много съм, бе, мъдър, да му се невиди!

Твоите казуси са като пътечка, но без "пък", защото моите, или по-точно на оня за който става въпрос в темата са същите. Има повод за благодарност, както вече казах и както е и при теб, а повода за обидата е много подобен, бе направо си е еднакъв. Страшно нещо, да му се невиди, нищо не е уникално всичко навсякъде, при всеки от нас е еднакво и неизменно същото. Всичко е едно и ние всички живеем живота на другите.
(Като същевременно те са адът, нали, по Сартр)

Аз си мисля, че няма да обрасне моята пътечка и ще си остане, защото много внимавам с мислите. Тиртирлин е един странен образ в дир.бг, много ми напомня на нашия Куид и Змея, никога не е сериозен, а коментира като през калейдоскоп с увеличителни стъкла тук таме. Много трябва да се внимава, казва, с мислите.. не, такъв не се преразказва.
Намерих го, ето го оригиналния постинг, пукнтуацията си е негова. Разговора е тръгнал за тичането и мислите и т.н.:
В тоя период, тичах от Паниците до хижа Рай, три чая и тичам обратно.2.30 часа ми е най доброто качване.

Мислите ? В един момент се усетих, че мислите влитат отвън, и че е вероятно, че не мислите са наши, а мислите се опитват да ни направят техни. И реших да ги наблюдавам кви са. Имаше лоши, нечовешки, неблагородни, примитивни, сякаш нарочно нечисти, реших да ги дебна, и чистя, нечистите.

Ти ? чистиш ли си мислите ? и твои ли са, или ти си техен ?

Тая тема направо не ща да я подхващам.
Имам толкова неща да мисля, че нямам никакво време за мисли. :)))) Рязко се измъдрява така, да знаеш.
Спираш да се ядосваш моментално и за дълго време. Просто регистрираш факти.

И те казват, че мотивите за това някой да прави нещо, за което да си после благодарен, рядко са свързани само с простото правене на добро.