С деца на море.
Публикувано на: 06.11.17, 21:02
С деца на море.
Снощи посрещнахме каката в Поморие. Зимата също пътува автобус София-Слънчака. Превозва предимно бедни студенти. В Поморие след осем вечерта е най-интересно в „Трафика” и по призрачната крайбрежна алея.
В семейното хотелче в което преспахме беше бахър. Хазаите - телефонни призраци, хич не ги видяхме. Но съвсем нормално пренощувахме. Сутринта в една пекарна отрихме извънземни милинки. После отърчахме за кутийки.
Музея на солта не работеше. Затова влязохме без пари.
Бермудския поморийски триъгълник.
Разходката из стария град беше забавна. Три на нула за нас.
Тук открихме резултата.
Лебед с хрема на 15 ч.
Доматена леха с дифирент 47 градуса.
Владимир Илич в невръстна възраст по чеп и с чепка в ръка.
Поморийски барабонки.
Малко преди обяд се насочихме към Царево. Приятно градче в сезоните извън туристическия. Направихме гигантска осморка от центъра и плажа до крайбрежната, заредихме бира от един магазин и продължихме на юг.
Плажа на Царево.
Около Варвара за малко не ос*ахме панорамата със засядане в дълбока, мазна кал. Самоизвлякохме Дада с помощ на случайни минувачи и намерихме две от седем кутии.
На път към "Пещерата"
На път към "Пещерата" изглед на юг. Имаше доста порутено заведение в заливчето на 15 ч.
Върху логбука на Емблематичното дърво осИ бяха изградили гнездо. Почовърках ги с една клечка и ги оставих на мира.
Радо бая набра на това "Дърво"
Заспала крокодилска риба край Варвара.
Финала стана в Синеморец и прословутите скали „Кораби”... Утре ще логнем ърта.
Емблематичните "Кораби"
Някакви, какви? неизвестни плодчета в Синеморец...
На другия ден.
Към 9 сутринта напуснахме гостоприемната улица Каланджа в Синеморец. Къщата е супер там, който иска подробности - на лични. Сетне отскочихме до една резиденция - "Перла" край Приморско, където някога "най-равните между равните" си чесали разни неща през лятото /същите дано да са на по-топло място от Южното Черноморие сега.../. Мистерито там е много яко...
Важното е да сме живи и здрави хахахахаха....
После до нос Света Агалина. Не подозирахме, че съществува, хубаво че е играта. Намира се северно от емблематичните мутренски Дюни от миналия век. Сега е царство на рибари без особена слука. Стърчаха като малки, сърдити паметници по разни чучки наоколо, никой нищо не дръпна докато в zveno водехме беседи за залива и кеша.
Всичко трябваше да се ошета...
На гигантското кръгово в Бургас, пропуснах нашата отбивка и се разходихме до Каблешково, но пътя беше много спокоен. У дома открих, че ми липсва някаква кора под бронята /от шоф. страна/. В момента се чудя, дали е резултат от гвацането в гюбрето покрай Варвара или въобще не я е имало. С две думи, с Дада продължаваме да се опознаваме....
Снощи посрещнахме каката в Поморие. Зимата също пътува автобус София-Слънчака. Превозва предимно бедни студенти. В Поморие след осем вечерта е най-интересно в „Трафика” и по призрачната крайбрежна алея.
В семейното хотелче в което преспахме беше бахър. Хазаите - телефонни призраци, хич не ги видяхме. Но съвсем нормално пренощувахме. Сутринта в една пекарна отрихме извънземни милинки. После отърчахме за кутийки.
Музея на солта не работеше. Затова влязохме без пари.
Бермудския поморийски триъгълник.
Разходката из стария град беше забавна. Три на нула за нас.
Тук открихме резултата.
Лебед с хрема на 15 ч.
Доматена леха с дифирент 47 градуса.
Владимир Илич в невръстна възраст по чеп и с чепка в ръка.
Поморийски барабонки.
Малко преди обяд се насочихме към Царево. Приятно градче в сезоните извън туристическия. Направихме гигантска осморка от центъра и плажа до крайбрежната, заредихме бира от един магазин и продължихме на юг.
Плажа на Царево.
Около Варвара за малко не ос*ахме панорамата със засядане в дълбока, мазна кал. Самоизвлякохме Дада с помощ на случайни минувачи и намерихме две от седем кутии.
На път към "Пещерата"
На път към "Пещерата" изглед на юг. Имаше доста порутено заведение в заливчето на 15 ч.
Върху логбука на Емблематичното дърво осИ бяха изградили гнездо. Почовърках ги с една клечка и ги оставих на мира.
Радо бая набра на това "Дърво"
Заспала крокодилска риба край Варвара.
Финала стана в Синеморец и прословутите скали „Кораби”... Утре ще логнем ърта.
Емблематичните "Кораби"
Някакви, какви? неизвестни плодчета в Синеморец...
На другия ден.
Към 9 сутринта напуснахме гостоприемната улица Каланджа в Синеморец. Къщата е супер там, който иска подробности - на лични. Сетне отскочихме до една резиденция - "Перла" край Приморско, където някога "най-равните между равните" си чесали разни неща през лятото /същите дано да са на по-топло място от Южното Черноморие сега.../. Мистерито там е много яко...
Важното е да сме живи и здрави хахахахаха....
После до нос Света Агалина. Не подозирахме, че съществува, хубаво че е играта. Намира се северно от емблематичните мутренски Дюни от миналия век. Сега е царство на рибари без особена слука. Стърчаха като малки, сърдити паметници по разни чучки наоколо, никой нищо не дръпна докато в zveno водехме беседи за залива и кеша.
Всичко трябваше да се ошета...
На гигантското кръгово в Бургас, пропуснах нашата отбивка и се разходихме до Каблешково, но пътя беше много спокоен. У дома открих, че ми липсва някаква кора под бронята /от шоф. страна/. В момента се чудя, дали е резултат от гвацането в гюбрето покрай Варвара или въобще не я е имало. С две думи, с Дада продължаваме да се опознаваме....
