I’m as mad as hell, and I’m not gonna take this anymore!
Публикувано на: 27.11.17, 17:48
Бесен съм, викам, и няма да търпя повече!
А?- вика Бейби
Няма нужда, викам, да ти казвам че нещата са зле. Или на децата. Деца бе, нали няма нужда да ви казвам, че нещата са зле? Те двамата изразяват с промяна на стойката и въздишки, че най-общо, да, прав съм, няма въобще никаква нужда.
Ето, викам, всички знаят че нещата са зле. Войни наляво и надясно, Украйна половината е анексирана, Брексит. Хората не получават редовно заплати, деца извършват ужасяващи прстъпления и никой не знае какво трябва да се прави. Правителството дори не се опитва, то и за опит трябва поне някаква идея. Хората се отказват да мислят, само седят пред телевизорите докато говорителите им съобщават, че днес са станали петнайсет убийства и шейсет и три обира с взлом, и че така беше и вчера, днес е, и ще бъде утре. Нещата са такива, това е света.
Ние знаем, викам пак, че нещата са лоши. Повече от лоши, те са направо ненормални, направо не се побирам в кожата си вече. Въздуха не става за дишане, храната не става за ядене, човек не може вече да се нахрани да му се невиди, няма свясна храна. Бесен съм.
Искам да се ядосате! Деца, искам от вас да станете, да отворите прозореца и да изкрещите "бесни сме и няма да търпим"
Те пак въздъхват.
Бесен съм, казвам на Бейби, и няма да търпя повече. То няма накъде.
Добре, де, вика Бейби, гледай си филма. Вградените шкафове ще ги изчистиме другата седмица.
Еми това е съвсем друга работа!
А?- вика Бейби
Няма нужда, викам, да ти казвам че нещата са зле. Или на децата. Деца бе, нали няма нужда да ви казвам, че нещата са зле? Те двамата изразяват с промяна на стойката и въздишки, че най-общо, да, прав съм, няма въобще никаква нужда.
Ето, викам, всички знаят че нещата са зле. Войни наляво и надясно, Украйна половината е анексирана, Брексит. Хората не получават редовно заплати, деца извършват ужасяващи прстъпления и никой не знае какво трябва да се прави. Правителството дори не се опитва, то и за опит трябва поне някаква идея. Хората се отказват да мислят, само седят пред телевизорите докато говорителите им съобщават, че днес са станали петнайсет убийства и шейсет и три обира с взлом, и че така беше и вчера, днес е, и ще бъде утре. Нещата са такива, това е света.
Ние знаем, викам пак, че нещата са лоши. Повече от лоши, те са направо ненормални, направо не се побирам в кожата си вече. Въздуха не става за дишане, храната не става за ядене, човек не може вече да се нахрани да му се невиди, няма свясна храна. Бесен съм.
Искам да се ядосате! Деца, искам от вас да станете, да отворите прозореца и да изкрещите "бесни сме и няма да търпим"
Те пак въздъхват.
Бесен съм, казвам на Бейби, и няма да търпя повече. То няма накъде.
Добре, де, вика Бейби, гледай си филма. Вградените шкафове ще ги изчистиме другата седмица.
Еми това е съвсем друга работа!




















