3o4o.net

За почивката в Гърция.

Понеже Холидей ми рече, че искала да чете- на ти сега, чЕти, да би мирно седело, нали знаеш..?!

Общо взето с облекчение се върнах. Там то си е чужда страна, чужди хора, всичко ти седи неестествено такова и човек започва да изпитва непознати чувства. Отворен свят, вече всички ги знаят тия неща, вие също ги знаете, няма да ви кажа нищо ново, ама изтърпете ме, къде да споделя ако не тука?
Запуших например една улица. Бяхме на островче, там като застанеш от едната страна на улицата и ако ти се пикае да речем, хвърляш до другата, толкова са широки. И аз взех да правя обратен завой, щото аз обратен мога да направя навсякъде, обаче не прецених една маслина, една баба седнала, моля ти се, на столче(посред бял ден) и някакъв свръхестествен трактор, и заседнах. То па да вземе да се окаже централната артерия, риш, на острова и за секунди се насъбраха по двайсет коли от страна, и ни трактора може да мръдне, ни като стана въпрос – бабата, ни аз. Значи в България в такива ситуации хората изразяват отношение. Ти разбираш какво ти мислят, участниците разбират, околните квартали разбират, по високите сгради също, общинските власти разбират, а вечерта го съобщават по новините. Там, обаче, ни гък, ни клаксон, ни нищо.
?!
Малко е пет минути да се врътках ту напред, ту назад, тука за това време няколко фирми ще фалират заради закъснение, а там тия си ме чакат в пълно мълчание, и даже забелязах как един шофьор си говори нещо усмихнато с жена си. Ами малко обиден се почувствах да ви кажа, аз смених всички цветове от притеснение, Бейби вика да съм си сложел очилата, че плаша децата като съм така оцъклен, а тия се усмихват. И не ги знаеш какво ти мислят, в края на краищата. Както и да е.
Ами таверните? Тича да ми дава меню. Ама какво ми тичаш, бе, аз таман седнах и той вече ми дава меню, сложил ми хляб, разядки и тва. Нервирам се така. Накрая налива узо, моля ти се, от неговото домашно, и сяда при нас да ни се радва, че сме от България. (Сигурно заради обратния завой е разбрал, аз си знаех, че не може да не се разчуе.) Карал бил ски на Банско, майка му ходила на Рилски манастир. И не стига всичката работа, което па е най-странното като се замислиш, ами ние, цяла компания българи, вместо да му кажеме, бе я се разкарай от тука, дреме ми къде е ходИла майка ти, ние също се включваме ухилени такива, че и разкази докарваме за Банско и за Рилски манастир, Тото даже и Мальовица вкара в разговора. Накрая тоя психопат ни подари по един топъл хляб, понеже били пекли хляб там, представяте ли си? Викам си, що пих толкова, аз трябва да съм нащрек бе, просто човек с кожата си чувства опасност.
Една сутрин викам на Бейби, Бейби, викам, моля ти се бе, кажи ми за какво имаше да се притеснявам. Знам, че има нещо, няма начин да няма, ама не мога да се сетя.
Ненормална работа.
Денонощно. Престанах да сънувам, че проекта се проваля или че не ми разписват протокола и го късат, понеже съм го залял с кафе, а той е с печат. Сънувам например, че съм на плажа ама съм сам, няма хора и някакво сбъркано синьо море пред мене, аз седя под чадъра и гледам как едни рибки такива като златни рибки плуват току пред краката ми. По едно време ми се допи джин с тоник и гледам Бейби ми носи чаша, а в чашата джин с тоник. И в тоя момент усещам че нещо става от другата страна и бавно се обръщам и там една гъркиня. Викам – А! Учудих се, искам да кажа. Какво иска тая гъркиня, тука бе, а тя ми дава ядки и чипс. И се събуждам, да ви кажа, и се оказа че то това не било сън, ами съм си бил буден.
Психо отвсякъде, Хичкок ряпа да яде.
През цялото време знаех, че като си се върна и ще се почувствам пак човек, и така си и стана. Ето седя си на бюрото и света пак е ясен и разбираем. В България си е най-добре.
Прибрахме се, де, това исках да ви кажа, да знаете, да не ни мислите. В София сме си вече, което макар да не чак повод за радост, все пак си е облекчение, както казах, а също и малък повод за гордост, понеже не мина без трудности. Част от жените, например се наложи да ги упоим с хлороформ за да ги качим в колите, а децата като си направиха сметка, че идва 15ти септември, и един от компанията вика, дайте, вика, да търсим контакти за трафик на хора, понеже тия без да ги вържем няма да може да ги приберем в България.
Но се прибрахме.

Green Light написа:За почивката в Гърция.

Понеже Холидей ми рече, че искала да чете- на ти сега, чЕти, да би мирно седело, нали знаеш..?!

благодаря, грийни,
ноооо.... малко ми е
издържам на повече четене

благодаря и за следващото, което ще напишеш

holi_day написа:
благодаря и за следващото, което ще напишеш

Кеф! Тва не съм гений, да ти кажа, не е чудо! ИмАло е на белия свет и Шекспир и Толстой и кво ли не, дето две запетайки да напишат и публиката припада, но кой, кажи ми, е получавал благодарности за рецепта за варов разтвор?

Green Light написа:Кеф! Тва не съм гений, да ти кажа, не е чудо! ИмАло е на белия свет и Шекспир и Толстой и кво ли не, дето две запетайки да напишат и публиката припада, но кой, кажи ми, е получавал благодарности за рецепта за варов разтвор?

някой казвал ли ти е, че никак не ти отива в два реда да се изразяваш?

като имаш стил - побиране в 1 екран на лаптоп, следвай го
какво е това с 2-та реда
то не се брои за писане изобщо
все едно да изхълца някой 1 път, хукваш да му донесеш вода,
а той спрял
някак е разочароващо
и това с въпросите не е никак удобно
отпусни се и си пиши така, че да не е нужно да отговарям,
а само да ръкопляскам

holi_day написа:

Green Light написа:Кеф! Тва не съм гений, да ти кажа, не е чудо! ИмАло е на белия свет и Шекспир и Толстой и кво ли не, дето две запетайки да напишат и публиката припада, но кой, кажи ми, е получавал благодарности за рецепта за варов разтвор?

някой казвал ли ти е, че никак не ти отива в два реда да се изразяваш?

като имаш стил - побиране в 1 екран на лаптоп, следвай го
какво е това с 2-та реда
то не се брои за писане изобщо
все едно да изхълца някой 1 път, хукваш да му донесеш вода,
а той спрял
някак е разочароващо
и това с въпросите не е никак удобно
отпусни се и си пиши така, че да не е нужно да отговарям,
а само да ръкопляскам

Днеска само тука трябва да стоя. Катастрофирах, после ме опръска една кола, не ме опръска, а направо ме поля от главата до петите, единия обект не го приемат, и от другия трябва да върна мазилка, че не става, някъде към половин тон.
А е малко след един още.

А! Ей го. Управлението на климатизацията на вилата отказа.

Green Light написа: Днеска само тука трябва да стоя. Катастрофирах, после ме опръска една кола, не ме опръска, а направо ме поля от главата до петите, единия обект не го приемат, и от другия трябва да върна мазилка, че не става, някъде към половин тон.
А е малко след един още.

А! Ей го. Управлението на климатизацията на вилата отказа.

Щом си тук едва ли е била кой знае каква катастрофата, ама все пак да питам - всички са живи-здрави, нали?

Gaspode написа: Щом си тук едва ли е била кой знае каква катастрофата, ама все пак да питам - всички са живи-здрави, нали?

Всички са здрави, но съм възмутен от отношението ти. До дъното на дъното. Нещата които ми се случват са кой знае какви, че и повече. Първо на първо имам много по-чувствителна нервна система. Еволюционно съм по-напред и това води до неизмеримо повече страдание, така че мери си приказките ако обичаш! И второ, сега сме в края на един ден, в който сума пешеходци се посмяха на мой гръб докато ме гледат как си пробивам път да излеза от шофьорското място през пасажерската врата. Знаеш, че съм елегантен човек, но съм позагубил гъвкавост.
Не съм си давал сметка до този момент как може такава дреболия да се отразява на самочувствието.

Green Light написа:Днеска само тука трябва да стоя. Катастрофирах, после ме опръска една кола, не ме опръска, а направо ме поля от главата до петите, единия обект не го приемат, и от другия трябва да върна мазилка, че не става, някъде към половин тон.
А е малко след един още.

А! Ей го. Управлението на климатизацията на вилата отказа.

Жив и здрав си. Това е важното. Грам не ни пречи с Гаспод, като си мърмориш.

Green Light написа: Всички са здрави, но съм възмутен от отношението ти. До дъното на дъното. Нещата които ми се случват са кой знае какви, че и повече. Първо на първо имам много по-чувствителна нервна система. Еволюционно съм по-напред и това води до неизмеримо повече страдание, така че мери си приказките ако обичаш! И второ, сега сме в края на един ден, в който сума пешеходци се посмяха на мой гръб докато ме гледат как си пробивам път да излеза от шофьорското място през пасажерската врата. Знаеш, че съм елегантен човек, но съм позагубил гъвкавост.
Не съм си давал сметка до този момент как може такава дреболия да се отразява на самочувствието.

Еволюцията понякога е bitch, шъ знайш. Ей на - мислиш си, че тичаш към финала, голямата награда, шампанско, мацки, ей такива неща, а се оказва, че си попаднал в глуха улица. Задънено разклонение един вид. Еволюционна грешка. Ама нищо де, махни с ръка и карай да върви. Ако може да е някакво усКоПоение за теб, така, както разказваш историята, явно теб са те блъснали а не ти някого. Т.е. има малка вероятност да не си ти виновен за цялата случка. Пак е нещо, кво?

ПП. Всичко е въпрос на техника и тренировки - аз, с моята крехка физика, се справям с посоченото от теб упражнение за норматив. Щото често се случва, поради вроденото ми благородство и загриженост за другите, да оставя твърде малко място от шофьорската страна като паркирам. Само за да има място за тоя от дясно на мен, не за друго. Такива ми ти работи :).
ППП. Голямото природно бедствие чака за дата за шафиьорски изпит... Вие какво направихте с Терминатор 1?

Green Light написа:И второ, сега сме в края на един ден, в който сума пешеходци се посмяха на мой гръб докато ме гледат как си пробивам път да излеза от шофьорското място през пасажерската врата. Знаеш, че съм елегантен човек, но съм позагубил гъвкавост.
Не съм си давал сметка до този момент как може такава дреболия да се отразява на самочувствието.

Не вАжиш. Преди 2-3 седмици, в сутрините, когато темепратурата падаше до -6C, единствената врата, която се отваряше отвън, бе тази на багажника. И с малкият синковец се впускаме в акробатики, за да проникнем в колата си именно оттам и да го закарам до даскало /добре че по пътя до школОто вратите леко се "поразмразяваха", инак смятай в каква легенда щеше да се превърне сина ми сред съучениците си, ако го бяха видяли как се изсипва от задницата на колата по пътя за класната стая/. Вярно, това унижение се повтори само две утрини. Но зимата тепърва иде.

Gaspode написа:

Green Light написа: Всички са здрави, но съм възмутен от отношението ти. До дъното на дъното. Нещата които ми се случват са кой знае какви, че и повече. Първо на първо имам много по-чувствителна нервна система. Еволюционно съм по-напред и това води до неизмеримо повече страдание, така че мери си приказките ако обичаш! И второ, сега сме в края на един ден, в който сума пешеходци се посмяха на мой гръб докато ме гледат как си пробивам път да излеза от шофьорското място през пасажерската врата. Знаеш, че съм елегантен човек, но съм позагубил гъвкавост.
Не съм си давал сметка до този момент как може такава дреболия да се отразява на самочувствието.

Еволюцията понякога е bitch, шъ знайш. Ей на - мислиш си, че тичаш към финала, голямата награда, шампанско, мацки, ей такива неща, а се оказва, че си попаднал в глуха улица. Задънено разклонение един вид. Еволюционна грешка. Ама нищо де, махни с ръка и карай да върви. Ако може да е някакво усКоПоение за теб, така, както разказваш историята, явно теб са те блъснали а не ти някого. Т.е. има малка вероятност да не си ти виновен за цялата случка. Пак е нещо, кво?

ПП. Всичко е въпрос на техника и тренировки - аз, с моята крехка физика, се справям с посоченото от теб упражнение за норматив. Щото често се случва, поради вроденото ми благородство и загриженост за другите, да оставя твърде малко място от шофьорската страна като паркирам. Само за да има място за тоя от дясно на мен, не за друго. Такива ми ти работи :).
ППП. Голямото природно бедствие чака за дата за шафиьорски изпит... Вие какво направихте с Терминатор 1?

Бе все ще има свободна маса някога рано или късно и да видиш тогава едни еволюционни грешки като започнат... една грешка, две, половинка, литър...
Терминатор едно кара градско вече, но съм спокоен. Предупредил съм хората в квартала, разлепих листовки, минах и от врата на врата, системата за ранно предупреждение също се включиха и помагат хората. Няма страшно.

windcolours написа:

Green Light написа:И второ, сега сме в края на един ден, в който сума пешеходци се посмяха на мой гръб докато ме гледат как си пробивам път да излеза от шофьорското място през пасажерската врата. Знаеш, че съм елегантен човек, но съм позагубил гъвкавост.
Не съм си давал сметка до този момент как може такава дреболия да се отразява на самочувствието.

Не вАжиш. Преди 2-3 седмици, в сутрините, когато темепратурата падаше до -6C, единствената врата, която се отваряше отвън, бе тази на багажника. И с малкият синковец се впускаме в акробатики, за да проникнем в колата си именно оттам и да го закарам до даскало /добре че по пътя до школОто вратите леко се "поразмразяваха", инак смятай в каква легенда щеше да се превърне сина ми сред съучениците си, ако го бяха видяли как се изсипва от задницата на колата по пътя за класната стая/. Вярно, това унижение се повтори само две утрини. Но зимата тепърва иде.

С това нямаше да се справя.

Green Light написа:
С това нямаше да се справя.

Не и се връзвай па ти бе. Тя кара комбиподобно май :)

Green Light написа: Бе все ще има свободна маса някога рано или късно и да видиш тогава едни еволюционни грешки като започнат... една грешка, две, половинка, литър...
Терминатор едно кара градско вече, но съм спокоен. Предупредил съм хората в квартала, разлепих листовки, минах и от врата на врата, системата за ранно предупреждение също се включиха и помагат хората. Няма страшно.

Само обещаваш ти. Ама аз помня като малко слонче

Gaspode написа:

Green Light написа:
С това нямаше да се справя.

Не и се връзвай па ти бе. Тя кара комбиподобно май :)

че кво от това? ако ще и ТИР да е, я да те видим как ще влезеш през багажника, последван от третокласник с раница на гръб, без да умреш от срам пред съседите и случайните минувачи....

И за протокола: влизала съм през багажника на кола, която не е комби. Бяхме на гъби, уж загубихме ключовете в гората, викнахме подкрепления с резервния ключ от София, ама двамата ми съ-гъбари изпаднаха в абстиненция за никотин, т,к, си бяха забравили в колата цигарите. Успяхме да отворим вратата на багажника, проврях се, след като свалих едната задна седалка, взех от таблото пакета с цигари. Когато ни донесоха резервния ключ и отворихме, се оказа, че ключовете са били току до цигарите на таблото, ама на мен ми казаха цигарите да търся, не ключове.... И така.

windcolours написа:И за протокола: влизала съм през багажника на кола, която не е комби. Бяхме на гъби, уж загубихме ключовете в гората, викнахме подкрепления с резервния ключ от София, ама двамата ми съ-гъбари изпаднаха в абстиненция за никотин, т,к, си бяха забравили в колата цигарите. Успяхме да отворим вратата на багажника, проврях се, след като свалих едната задна седалка, взех от таблото пакета с цигари. Когато ни донесоха резервния ключ и отворихме, се оказа, че ключовете са били току до цигарите на таблото, ама на мен ми казаха цигарите да търся, не ключове.... И така.

ей така се става каскадьор - първо през самия багажник, после направо през ключалката

holi_day написа:

windcolours написа:И за протокола: влизала съм през багажника на кола, която не е комби. Бяхме на гъби, уж загубихме ключовете в гората, викнахме подкрепления с резервния ключ от София, ама двамата ми съ-гъбари изпаднаха в абстиненция за никотин, т,к, си бяха забравили в колата цигарите. Успяхме да отворим вратата на багажника, проврях се, след като свалих едната задна седалка, взех от таблото пакета с цигари. Когато ни донесоха резервния ключ и отворихме, се оказа, че ключовете са били току до цигарите на таблото, ама на мен ми казаха цигарите да търся, не ключове.... И така.

ей така се става каскадьор - първо през самия багажник, после направо през ключалката

може би в някой друг живот

windcolours написа: че кво от това? ако ще и ТИР да е, я да те видим как ще влезеш през багажника, последван от третокласник с раница на гръб, без да умреш от срам пред съседите и случайните минувачи....

И за протокола: влизала съм през багажника на кола, която не е комби. Бяхме на гъби, уж загубихме ключовете в гората, викнахме подкрепления с резервния ключ от София, ама двамата ми съ-гъбари изпаднаха в абстиненция за никотин, т,к, си бяха забравили в колата цигарите. Успяхме да отворим вратата на багажника, проврях се, след като свалих едната задна седалка, взех от таблото пакета с цигари. Когато ни донесоха резервния ключ и отворихме, се оказа, че ключовете са били току до цигарите на таблото, ама на мен ми казаха цигарите да търся, не ключове.... И така.

В коридора, викам, в големия до входната врата който е, на шкафа за обувки, високия шкаф, до "мадамата"(тва е една статуетка) е един черен калъф с очилата ми. Донеси ми го.
Няма го
Там е, сигурен съм, виж пак.
Няма такова нещо, ето тука съм, гледам.
Там е, виж да не е под шапка, шал, ръкавици, чанта..
Няма нищо празен е шкафа, няма черен калъф
Бях на стълба, оправях някакви жички, слизам от стълбата, провирам се някак покарй нея, стигам до шкафа и ето- най-отгоре е калъфа.
Ето, викам, ето го, "в коридора, на шкафа, до мадамата" как е възможно да не го виждаш?!
Аааа, ама това не е калъф а кутия и не е черна, а тъмно синя.
!!!

Green Light написа:
В коридора, викам, в големия до входната врата който е, на шкафа за обувки, високия шкаф, до "мадамата"(тва е една статуетка) е един черен калъф с очилата ми. Донеси ми го.
Няма го
Там е, сигурен съм, виж пак.
Няма такова нещо, ето тука съм, гледам.
Там е, виж да не е под шапка, шал, ръкавици, чанта..
Няма нищо празен е шкафа, няма черен калъф
Бях на стълба, оправях някакви жички, слизам от стълбата, провирам се някак покарй нея, стигам до шкафа и ето- най-отгоре е калъфа.
Ето, викам, ето го, "в коридора, на шкафа, до мадамата" как е възможно да не го виждаш?!
Аааа, ама това не е калъф а кутия и не е черна, а тъмно синя.
!!!

е така се развалят семейства!