3o4o.net

Не мога да кажа че има много голяма разлика. Вътре в мен става въпрос.
Пак ме разстройва политика и изборни резултати.
Радвам се, все едно на мене са ми подарък нови улици, площади и електрически тротинетки.
Пак ме е страх от нелюбов или да остана без приятели.
Страдам за завода на Фолксваген.
Пак искам да отслабна и да влезна във форма.
Още съм меланхоличен и носталгичен, сантиментален и емоционален. Кога ли ще го докарам накрая до мачо?
Пак се боря за място под слънцето с фирмата ми.

Само дето съм спрял да говоря.
Не обяснявам, това е разликата с 30-40те. Ако някой иска да ми каже какво мисля, чувствам и правя- да го каже на мен все едно го е казал на вятъра. Мълча си.
Разлика си е, малка, но я има.

МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА

След петдесетака -
мамата си трака,
шип в двата крака,
дърпа те далака.

Главата ти се мае,
все ти се пикае,
час по час в клозета -
поздрав от диабета.

Буцата в стомаха,
все не ти се маха,
стискаш си зъбите
за кисилините.

Всеки месец - бръчка,
всеки банкет - жлъчка.
Жълтата урина мина
с камъни дузина.

Върти те артрита,
реже те гастрита,
тегне ти флебита
без дори да пита.

Даваш мило драго
да отървеш лумбаго,
ала в миг довтаса
брат му ишиаса.

Ту перде в очите -
и първата роза -
пресничка склероза,
пасив в акъла.

И гордостта мъжка
почва да кръшка.
Пустата простата
обърква нещата.

Доктор Тражи курец

Green Light написа: Не обяснявам, това е разликата с 30-40те. Ако някой иска да ми каже какво мисля, чувствам и правя- да го каже на мен все едно го е казал на вятъра. Мълча си.
Разлика си е, малка, но я има.

и аз така, явно всички набори ни е треснало мълчанието, ще видим след 10 години как ще сме

Аз вече казах по темата.
Скоро може да пиша още

Но с благодарността не искам да правя компромис.
Искам да я помня, да я показвам и да я има във всяко мое действие. Или поне колкото може повече. Времето влияе на това чувство, притъпява го и започвам да приемам за естествена моя заслуга неща, които са чужда. Status quo. Не трябва и няма да допусна това да се случи.

Любопитно какво се случва с любопитството? Curious what happens to Curiosity? Наскоро се заговорихме за една снимка с децата и се оказа, че представа си нямам какво става с марсохода. За дълбокият космос след Хъбъл даже нямам и идея какво се случва. Изстреляха нещо ама какво ...? На фона на това, че бях абониран за новините на Наса и следях какво, кога става и какво означава, сегашната ми незаинтересуваност "събуди любопитството ми". Към кон с капаци ли съм се запътил?
Снимката все още е на началния екран на телефона ми, прехвърлям я от устройство на устройство. Седи си.

Със сигурност много по-важен спътник в ежедневието ми отколкото когато бях на 30.

Кто теглин чертата човек, май деградираме, а? Не порастваме. Нито стареем..

Мен ми писнА от бира. Не съм пил от година и нещо.Не съм умрял. Вечер пием вино /пелин/ с разни мезета и си говорим. Г оворим си като бойна група, която се чуди как да хакне одъртяването. Има и скандали /със заглушител/. Но, на прага на педесетте, се чувствам доста по-„тавряс отколкото на 38-40. Ако е за Планина ...Карлово - Ботев търчим обичайно /под 8 часа/, ам преди само до Левски стигахме.
П.П. Апропо, един поп бяхме срещнали преди Додов връх в Планината /Рила/ преди години.Каза че на 50 спрял поркането /заместил го с по-целесъобразни хобита/ и тва му се отразило добре. Живнал, осиферил се. Такива работи.

Kent написа:Мен ми писнА от бира. Не съм пил от година и нещо.Не съм умрял. Вечер пием вино /пелин/ с разни мезета и си говорим. Г оворим си като бойна група, която се чуди как да хакне одъртяването. Има и скандали /със заглушител/. Но, на прага на педесетте, се чувствам доста по-„тавряс отколкото на 38-40. Ако е за Планина ...Карлово - Ботев търчим обичайно /под 8 часа/, ам преди само до Левски стигахме.
П.П. Апропо, един поп бяхме срещнали преди Додов връх в Планината /Рила/ преди години.Каза че на 50 спрял поркането /заместил го с по-целесъобразни хобита/ и тва му се отразило добре. Живнал, осиферил се. Такива работи.

Четах ги тия неща в пътеписите та си спуках една коронка от яд. 300 до 500 лева ми висиш.

Ирена каза, че лимитите за корони за поизчерпани / преди пет години реши да работи в стоматологичен кабинет като ... асистент зася/. Ма каза още, че поставят филъри на примоция /предимно по джуките, ама и по желание за мястото от ... ъъъ реципиента/. Да те вреди?

Е, моята рецепта за 50-те,не че някой пита....
1. Човек така да докарва нещата / предимно вечерите, но те звисят от тва как ти е минал деня/че да не се събужда нанс другия ден,с главоболие и позиви за повръщане.
2. Ч. да се движи много, и с желание и да не го мързи да го прави.
3. Ч. да не се приема много насериозно и да помни чи живота му може да се обърне кардинално в един миг. И тоа миг има вероятност да е точно са...

Kent написа:Е, моята рецепта за 50-те,не че някой пита....
1. Човек така да докарва нещата

Особено хубавото в Дупката на цар Траян е това, че не чакаш отговор. Когато не чакаш отговор, тогава не се оплакваш, не споделяш, а се оглеждаш- казваш кофти неща за да провериш как звучат.
В момента съм 92-96 килограма, на 175 сантиметра топка. Това се получава, както стана миналата събота и неделя, уикенд похапване на самовъзвеличаване, самосъжаление, водка и чипс. То е синусоида, започва бавно около нулата, издига се към величието, после стремглаво пада до мизерията и после пак нагоре в синхрон с чипса и финландията.
Алкохолът вечер- мда, за мен говориш
Движение- кой, бе, движа се страшно много - 96 килограма се качват крачка след крачка до 4тия етаж, дробове изгарят, устата жадно гълта въздух, Райнхолд Меснер пак покори Бизнес центъра, Роки скача на върха. Къде повече?
3, обаче съм изпълнилм или поне съм напред в процеса- и това е синусоида. При мен е търсене на загубеното самоуважение. Кофти нещо е човек да не се харесва! С презрението се започва лека полела. Не се усеща. Малко паденийце тук, преглътната обида там, после чувам гласа си сякаш не е моя... Не уважавам единствения, който е от значение- аз.
Та така! Имам си задачка за решаване.

Дано да не ми отговориш, дано никой не отговори. Отговориш ли, всичко се превръща в оплакване.
Достатъчно е че ще прочетеш.

Я да отворя малко дупката на цар Траян да видим какво ще стане с магарешките уши.

Значи, на 50 е значително по-добре, щото докато бях на 49, бях направо на сто. Въпрос на патила. Ама то човек като си въобрази, че може да свърши всичката работа на света, вселената вземе, че го плесне зад врата.
Не съм знаела, че възпален нерв или дископатия или кой го знае какво е това е толкова продължително, гадно и болезнено нещо. И какво е да си докараш пареза и всяко движение да е кошмар. Месеци наред извън света.

Но пък наобиколих куп твои колеги, Кенте, много сте шантави това лекарите, и опитах сигурно хиляда лечения. Върхът беше, когато един мил доктор в спешното ми каза "О, не се притеснявайте, хора с такава диагноза се самоубиват" :))))

Сега ходя при един здрав господин, който прави юмейхо масажи. Това ако го знаех какво е, нямаше да посмея да отида - хрущят кокали и те мяткат из цялата стая, страшна веселба. Като излезеш оттам, минават два часа докато ти се приберат свитките от очите. Обаче ми помага. Ходя си нормално и изкачвам стълби с два крака, ехеееее...

Ей това ми бяха последните години - работа като за четирима и боледуване също като за четирима - да ми дойде липсващото в главата. Човек не знае какво има да учи в тоз живот.

Та супер си е на 50, но каква е разликата още не знам точно. Като се дооправя, ще проверя и ще докладвам.

Засега знам само, че ние сме си наред, просто светът се е побъркал. :lol::lol: