Р
Публикувано на: 01.02.23, 14:14
На гости ни бяха наши стари приятели- „американци“. Повече от 20 години вече са там но чат пат наобикалят добрата стара България и добрия стар Гринлайт.
Досега не бяха идвали на вилата, тя е на около час с кола, та щеше да е подходящо да останат с преспиване.
Преспиване за тях- за нас си е спане- ние три години вече си живеем на тази вила, там ядем, там пием, там спим, пернишки селянин е вече батко ви Гринлайт, има си и винкели, и всичко.
И като стана въпрос - от три години имаме и котка. Аря. Или Ария. Зависи от настроението или кой член от семейството колко класически се чувства в момента.
Един ден котката ни както си лежеше, ближеше и прозяваше, и изглеждаше като част от интериора, стана, излезе, и не се прибра.
Отначало не беше повод за кой знае каква тревога, защото ние живеем на границата на гората, така че има изобилие от интересни котешки занимания. Намаля, например, популацията от малки птички, мишки, къртици и де що дребосък мърда наоколо... пък и сигурно има и други неща за губене на време за една котка. Все пак с много игра или без, тя винаги се прибира за да си провери храната, тоалетната и нейните си неща(сред които сме и ние).
Този път обаче зверчето не се прибра вечерта, после не се прибра на следващия ден, следващата нощ и после и на по-следващия ден.., и нещата вкъщи емоционално взеха да се затягат.
Дали я е докопала някоя белка?
Лисица?
Лъв?
Дали се е качила на високо дърво и не може да слезе, или пък се е омотала в някоя от безбройните селски телени мрежи?
Или лъчезарните малки селянчета- светлото бъдеще на нашата Родина, са я докопали...
Изобщо колективното семейно въображение работеше на все по-високи обороти, и когато най-после ме покани Стивън Кинг на лаф и хапка, ще има доста печеливши идеи, на които да го светна.
На четвъртия или петия ден от тази история Гумата и Дани(американците) цъфнаха у нас. Защо Гумата е "Гумата" не ме питайте, не помня ако въобще съм знаел. Дани каквато си беше такава си е и сега- има хора, на които годините им личат само ако ги гледаш под лупа, ама иначе нито фигура, нито стойка, нито даже по начин на говор и смях може да си проличи. Гумата за сметка на това, всеки път като го видя е различен. Като студент беше плувец даже май се състезаваше. После като се ожени стана 150 кила. После замина и на първото връщане беше поне 200. Бе, преувеличавам, ама много дебел стана. После отслабна. После пак- дебел. Сега, като дойде беше по-слаб от жена си. Вейка. Сянка на някогашната мощ и великолепие. Но атлетична сянка, евала. Викам, Дани, браво на тебе, зарязала си го оня простак най-накрая и сега си с тоз' нов левент.
Те са позабравили как се майтапя, та им трябваше малко време да влязат в час но едно- друго, хахо-хихи и се настанихме. Мезе, камина, истории за разправяне, какво му трябва на човека...
Винаги е приятно да видя стари приятели и за радване – радвам се, но между нас казано тези двамата си бяха дръвчета още в България, а от година на година все по-големи дървеняци стават. Дани се държи като Кейт Мидълтън, значи Гумата трябва е Уилям. Както и да е. Кейт-Кейт сега, що па да не мога да посрещна Кейт и Уилям у нас? Аз майка ми посрещам, та тях..?!
Приятелчета- като мине време ще се отпуснат.
Поканихме ги, както казах в началото, да останат с преспиване и макар Дани да се колебаеше, както е редно за една аристократка, Гумата си беше готов. Сметката му е проста -да си сипе ли още един път или да не си сипе? Сами разбирате...
Лафът тръгна, спомнихме си как хванаха Паци да преписва, майка и на Съни как разбра за аборта и Рафето как върна на Илия заем от сто лева във вино, ама изпито... и по това време нещата изглеждаха решени.
Като тръгне със старите спомени и така си върви. Една Ася, например която колкото дива и нестандартна беше като студентка, толкова по-щура стана сега като ъъ порасна. ХодИ да спасява тюлентчетата или глобалното затопляне, после по войните из разните семитски националности, а в момента била в Мали.
За нея, за нейните негърски каузи, тюленчета и нейните безкрайни любовни истории с най-различни милионери от всякакъв модел и калибър(а в един случай и пол) могат да се уредят не едно, а поне две преспивания.
По това време се случиха няколко неща едновременно. Отворихме вратата за да се проветри малко, аз отидох до едното място.
И котката ни се прибра.
!
Бавно, дори флегматично през отворената входна врата, през коридора, покрай мен и към нейното си място ни лук яла, ни лук мирисала невъзмутимата твар се настани у нас сякаш я е нямало пет минути, а не пет дни. Нейната, бе, кожа мръсна!
Не и бих един шут само защото не искам да се развеждам, ама ако искааах...
И аз, и Бейби, и момчетата прекарахме бая време в мрачно взиране в една точка, а дори не броя обикалянето по храсталаците, малкият ми син почти престана да ми говори, защото някак аз бях виновен... а тая ще ми влиза ларж, риш, като Тодор Колев, ай ше и ...
По същото време в хола пред камината Гумата питал Бейби знае ли дали тази Ася се е върнала от Мали и дали вече си е в България. Не знам, рекла Бейби, Жоро държи връзка с Ася. Като се върне, ще ви каже.
- Бейби, викам аз влизайки- прибра се мръсната гадина!
- Аря ли- вика Бейби, но според мен наш'те гости чуха Ася
- Да, викам- прибра се, изтегна се спокойно и вирна краката да и се види голият гъз!!! Добре че я кастрираха през лятото, че иначе, щеше още да дивее по горите.
Гледам, че на Дани ме е зяпнала и се разширяват очите и се опитвам да обясня - кастрацията, викам, е полезна по принцип. Удължава живота и по-малко боледуват.
Това не помогна
Накрая стана ясно, разбира се, даже показахме Аря и натъртихме на "р"-то, така че репутацията ни е спасена. Но се оказа че имат ангажименти, за които едва не забравили.
Поръчаха такси и си тръгнаха.
Досега не бяха идвали на вилата, тя е на около час с кола, та щеше да е подходящо да останат с преспиване.
Преспиване за тях- за нас си е спане- ние три години вече си живеем на тази вила, там ядем, там пием, там спим, пернишки селянин е вече батко ви Гринлайт, има си и винкели, и всичко.
И като стана въпрос - от три години имаме и котка. Аря. Или Ария. Зависи от настроението или кой член от семейството колко класически се чувства в момента.
Един ден котката ни както си лежеше, ближеше и прозяваше, и изглеждаше като част от интериора, стана, излезе, и не се прибра.
Отначало не беше повод за кой знае каква тревога, защото ние живеем на границата на гората, така че има изобилие от интересни котешки занимания. Намаля, например, популацията от малки птички, мишки, къртици и де що дребосък мърда наоколо... пък и сигурно има и други неща за губене на време за една котка. Все пак с много игра или без, тя винаги се прибира за да си провери храната, тоалетната и нейните си неща(сред които сме и ние).
Този път обаче зверчето не се прибра вечерта, после не се прибра на следващия ден, следващата нощ и после и на по-следващия ден.., и нещата вкъщи емоционално взеха да се затягат.
Дали я е докопала някоя белка?
Лисица?
Лъв?
Дали се е качила на високо дърво и не може да слезе, или пък се е омотала в някоя от безбройните селски телени мрежи?
Или лъчезарните малки селянчета- светлото бъдеще на нашата Родина, са я докопали...
Изобщо колективното семейно въображение работеше на все по-високи обороти, и когато най-после ме покани Стивън Кинг на лаф и хапка, ще има доста печеливши идеи, на които да го светна.
На четвъртия или петия ден от тази история Гумата и Дани(американците) цъфнаха у нас. Защо Гумата е "Гумата" не ме питайте, не помня ако въобще съм знаел. Дани каквато си беше такава си е и сега- има хора, на които годините им личат само ако ги гледаш под лупа, ама иначе нито фигура, нито стойка, нито даже по начин на говор и смях може да си проличи. Гумата за сметка на това, всеки път като го видя е различен. Като студент беше плувец даже май се състезаваше. После като се ожени стана 150 кила. После замина и на първото връщане беше поне 200. Бе, преувеличавам, ама много дебел стана. После отслабна. После пак- дебел. Сега, като дойде беше по-слаб от жена си. Вейка. Сянка на някогашната мощ и великолепие. Но атлетична сянка, евала. Викам, Дани, браво на тебе, зарязала си го оня простак най-накрая и сега си с тоз' нов левент.
Те са позабравили как се майтапя, та им трябваше малко време да влязат в час но едно- друго, хахо-хихи и се настанихме. Мезе, камина, истории за разправяне, какво му трябва на човека...
Винаги е приятно да видя стари приятели и за радване – радвам се, но между нас казано тези двамата си бяха дръвчета още в България, а от година на година все по-големи дървеняци стават. Дани се държи като Кейт Мидълтън, значи Гумата трябва е Уилям. Както и да е. Кейт-Кейт сега, що па да не мога да посрещна Кейт и Уилям у нас? Аз майка ми посрещам, та тях..?!
Приятелчета- като мине време ще се отпуснат.
Поканихме ги, както казах в началото, да останат с преспиване и макар Дани да се колебаеше, както е редно за една аристократка, Гумата си беше готов. Сметката му е проста -да си сипе ли още един път или да не си сипе? Сами разбирате...
Лафът тръгна, спомнихме си как хванаха Паци да преписва, майка и на Съни как разбра за аборта и Рафето как върна на Илия заем от сто лева във вино, ама изпито... и по това време нещата изглеждаха решени.
Като тръгне със старите спомени и така си върви. Една Ася, например която колкото дива и нестандартна беше като студентка, толкова по-щура стана сега като ъъ порасна. ХодИ да спасява тюлентчетата или глобалното затопляне, после по войните из разните семитски националности, а в момента била в Мали.
За нея, за нейните негърски каузи, тюленчета и нейните безкрайни любовни истории с най-различни милионери от всякакъв модел и калибър(а в един случай и пол) могат да се уредят не едно, а поне две преспивания.
По това време се случиха няколко неща едновременно. Отворихме вратата за да се проветри малко, аз отидох до едното място.
И котката ни се прибра.
!
Бавно, дори флегматично през отворената входна врата, през коридора, покрай мен и към нейното си място ни лук яла, ни лук мирисала невъзмутимата твар се настани у нас сякаш я е нямало пет минути, а не пет дни. Нейната, бе, кожа мръсна!
Не и бих един шут само защото не искам да се развеждам, ама ако искааах...
И аз, и Бейби, и момчетата прекарахме бая време в мрачно взиране в една точка, а дори не броя обикалянето по храсталаците, малкият ми син почти престана да ми говори, защото някак аз бях виновен... а тая ще ми влиза ларж, риш, като Тодор Колев, ай ше и ...
По същото време в хола пред камината Гумата питал Бейби знае ли дали тази Ася се е върнала от Мали и дали вече си е в България. Не знам, рекла Бейби, Жоро държи връзка с Ася. Като се върне, ще ви каже.
- Бейби, викам аз влизайки- прибра се мръсната гадина!
- Аря ли- вика Бейби, но според мен наш'те гости чуха Ася
- Да, викам- прибра се, изтегна се спокойно и вирна краката да и се види голият гъз!!! Добре че я кастрираха през лятото, че иначе, щеше още да дивее по горите.
Гледам, че на Дани ме е зяпнала и се разширяват очите и се опитвам да обясня - кастрацията, викам, е полезна по принцип. Удължава живота и по-малко боледуват.
Това не помогна
Накрая стана ясно, разбира се, даже показахме Аря и натъртихме на "р"-то, така че репутацията ни е спасена. Но се оказа че имат ангажименти, за които едва не забравили.
Поръчаха такси и си тръгнаха.