3o4o.net

Лекомисленият мъдрец Меркуцио за любовта


Ромео
Любов, теглото ти едва издържам,
така съм хлътнал в тебе!


МЕРКУЦИО
А я караш
тя да издържа твоето тегло,
когато хлътваш в нея, толкоз нежна

РОМЕО
Кой? Любовта? Не, тя към мен е груба
Боде ме тя жестоко като трън!

МЕРКУЦИО
Щом тя за теб е трън, ти глог бъди!
Щом тя боде и ти я набоди!…

Подайте ми калъфка за лицето!
Муцуна връз муцуната! Сега
на грозотата ми и да се смеят,
таз маска вместо мен ще се черви!

Записките на Алексей за Зосима (Братя Карамазови)
Адът - това е невъзможността да простиш и обичаш. Загубената навеки възможност да го направиш.


Отци и учители, мисля си: „Що е ад?“ Разсъждавам така: „Страданието, че вече не можеш да обичаш.“ Веднъж в безконечното битие, неизмеримо нито по време, нито по пространство, е била дадена на някое духовно същество чрез появата му на земята способността да си каже: „Аз съм и аз обичам.“ Веднъж, само веднъж му е бил даден миг любов дейна, жива и заради туй е бил даден земният живот, а с него времената и сроковете, и какво: отхвърлило това щастливо същество дара безценен, не го оценило, не възлюбило, погледнало с присмех и останало безчувствено. Такъв, когато вече си отиде от земята, вижда и лоното Авраамово[199] и беседва с Авраама, както ни е посочено в притчата за богатия и Лазар, и съзерцава рая, и при Господа може да възхожда, но именно от туй се мъчи, че ще възлезе при Господа той, който не е любил, ще се съприкоснови с любещите пренебрегналият любовта им. Защото вижда ясно и говори вече сам на себе си: „Сега вече имам знанието и макар че възжадувах да обичам, но не ще има вече подвиг в любовта моя, не ще има и жертва, защото животът земен е свършен и няма да дойде Авраам поне с капка жива вода (тоест отново с дара на земния живот, предишния и дейния) да разхлади пламъка на жаждата ми за любов духовна, в която пламенея сега, след като я пренебрегнах на земята; няма вече живот и не ще вече да има време! Дори да съм готов да отдам живота си за другите, но вече е късно, защото е минал онзи живот, който можеше да се принесе в жертва на любовта, и сега пропаст зее между онзи живот и това битие.“ Говорят за материален адски пламък: не изследвам тази тайна и се страхувам, но мисля, че и да имаше пламък материален, то воистина биха му се зарадвали, защото, тъй мечтая аз, в мъчението материално макар за миг биха позабравили много по-страшната мъка духовна. Пък и невъзможно е да им се отнеме тази мъка духовна, защото това мъчение не е външно, а вътре в тях. А и да би било възможно да се отнеме, то, мисля, биха станали от това още по-дълбоко нещастни. Защото, макар да им биха простили праведните от рая, съзерцавайки мъките им, и да ги биха повикали при себе си с безкрайната си любов, но с това биха умножили още повече мъките им, защото биха възбудили в тях още по-силно пламъка на жаждата за ответна, дейна и благодарна любов, която е вече невъзможна.

Judas Priest

When you feel safe
When you feel warm
That's when I rise
That's when I crawl

Gliding on mist
Hardly a sound
Bringing the kiss
Evils abound

In the dead of night
love bites,
love bites
In the dead of night
love bites

"Времето не лекува. Само любовта помага, само тя лекува." – Елеазар Хараш
***
"Не можем да направим човека добър, когато го критикуваме. Той става добър, когато го обичаме." - Беинса Дуно
***
„Ако някой преживява някаква болка, ти просто го изслушай. Помълчи с него.
Не предлагай умни отговори. Предложи себе си, за да може той да се свърже със собствената си смелост. Предложи най-силното лекарство: твоята обич.“ – Джеф Фостър
***
„Докато човек чувства болка, той е жив. Докато чувства чуждата болка, той е човек.“ – Антон Чехов
***
"Любовта е нещо повече от живота. Тя е безсмъртие в аванс." – Владимир Леви
***
„Истинското раждане на душата се случва, едва когато тя е способна да почувства чуждата болка като своя.“ – Терънс М. Брейди
***
„Твоята болка е красива песен, която другите не искат да чуят.“ – Бил Б. Максуел
***
"Любовта е запас от Божествена топлина, благодарение на която можеш да изтърпиш студа и болката." - Тед Т. Джонсън
***
"Живеем в свят, изпълнен с колосална болка. Единственият утешителен отговор спрямо колосалната болка е колосалната любов." - Марк Гафни
***
"Обичай ме, когато най-малко заслужавам, защото това е времето, когато най-много се нуждая от обич." - Шведска поговорка
***
"Да направиш една душа по-малко тъжна, това може да е смисълът на един цял човешки живот." – Никола Манев
***
"Да обичаш някого означава да му покажеш неговата ценност, красота и уникалност." - Жан Вание
***
„Всеки човек крие в себе си болка, която се надява да бъде забелязана и излекувана от някого.“ - Рич Б. Джоузефсън
***
"Не дойдох, за да те уча. Дойдох, за да те обичам. Любовта ще те научи." - Линди Лу
***
"Да знаеш, че си обичан дава повече сила, отколкото да знаеш, че си силен." – Гьоте
***
"Само любовта ще те спаси от теб самия." - Джами, персийски поет, суфи
***
"Защо хората обикновено не искат да признаят слабостите си?
Да призная пред себе си, че имам някаква слабост е доста болезнено. И обратно, да си повярвам, че не аз имам проблем, а някой друг, е твърде изкусително. Смелост, обич към себе си и търпение са нужни, за да съм напълно честен със себе си.
Малцина могат да видят и да признаят своите недостатъци. При възникнал конфликт, огромно е изкушението да обвиня някой друг или нещо друго извън мен самия. Огромна е пропастта между мен и другите.
Мнозинството от хората изпитват остра болка, ако някой им намекне, че грешат или че са егоцентрични. И в крайна сметка малцина успяват безпристрастно да видят истината за себе си."
***
"Не бъди твърде суров към себе си. Обвиненията спират развитието. Първо трябва да приемеш себе си и едва тогава ще можеш да промениш себе си." - Тед Т. Джонсън
***
Когато ти махах с ръка,
не беше за сбогом,
избърсвах света,
за да те видя.
(Аббас Хусейн; превод - Мая Ценова)
***
"Трябва да ни боли сърцето за някого. Колкото и да е странно, без това животът е празен." - Василий Розанов

какво мисли старият дъб за пролетта, любовта и щастието
Война и мир

През пролетта на 1809 година княз Андрей замина за рязанските имения на сина си, чийто настойник беше той.

Постоплян от пролетното слънце, той седеше в каляската, поглеждайки първата трева, първите листа на брезите и първите кълба бели пролетни облаци, разтичали се по ярката синева на небето. Той не мислеше за нищо, а весело и безсмислено гледаше встрани.

Минаха мястото на сала, дето преди година беше приказвал с Пиер. Минаха през едно мръсно село, край хармани, край покълнали зимни посеви, по надолнище с останал сняг до моста, по нагорнище с подровена глина, край ивици от стърнища и раззеленили се тук-там храсталаци и навлязоха в брезова гора от двете страни на пътя. В гората беше почти горещо, не се усещаше вятър. Брезите, покрити цели със зелени лепкави листа, не помръдваха, а изпод миналогодишните листа, подигайки ги, се подаваше, зеленееща се, първата трева и морави цветчета. Пръснатите тук-там из брезовата гора дребни ели със своята груба вечна зеленина напомняха неприятно за зимата. Когато влязоха в гората, конете почнаха да пръхтят и по-ясно пролича, че се потяха.

Лакеят Пьотр каза нещо на кочияша и кочияшът отговори утвърдително. Но личеше, че на Пьотр не му стигаше споделянето с кочияша: той се извърна от капрата към господаря.

— Ваше сиятелство, колко е леко! — каза той почтително усмихнат.

— Какво?

— Леко, ваше сиятелство.

„Какво казва той? — помисли княз Андрей. — Да, сигурно за пролетта — помисли той, като погледна встрани. — Наистина всичко вече е зелено… колко бързо! И брезата, и смрадликата, и елшата вече почва… А на дъба не се забелязва. Да, ето го дъба.“

Край пътя се издигаше дъб. Навярно десетократно по-стар от брезите, от които се състоеше гората, той беше десет пъти по-дебел и два пъти по-висок от всяка бреза. Беше грамаден дъб, който само двама души можеха да обхванат, с отдавна, както се виждаше, изпокършени клони и изпочупена кора, със зарасли стари струпеи. Със своите грамадни тромави, несиметрично разперени възлести ръце и пръсти той се възправяше като стар, навъсен и презрителен изрод между усмихващите се брези. Само той единствен не искаше да се подчини на пролетното очарование и не искаше да види нито пролетта, нито слънцето.

„Пролет и любов, и щастие! — сякаш казваше тоя дъб. — Как не ви омръзва все същата глупава и безсмислена измама. Все едно и също и все измама! Няма ни пролет, ни слънце, ни щастие. Ето, вижте, задушени мъртви елши, винаги еднакви, ето и аз, разперил очупените си, изподрани пръсти, отдето и да са покарали — от гърба, от страните. Както са покарали — така и стоя и не вярвам на вашите надежди и измами.“

Минавайки през гората, княз Андрей няколко пъти се обърна да изгледа тоя дъб, сякаш очакваше нещо от него. Цветя и трева имаше и под дъба, но той все тъй намръщен, неподвижно, уродливо и упорито се възправяше посред тях.

„Да, той е прав, хиляди пъти е прав тоя дъб — мислеше княз Андрей, — нека другите, младите, се поддават отново на тая измама, ние познаваме живота — нашият живот е свършен!“ Цяла нова редица мисли — безнадеждни, но тъжно-приятни във връзка с тоя дъб, изникна в душата на княз Андрей. През това пътуване той сякаш наново премисли целия си живот и стигна до по-раншното, успокоително и безнадеждно заключение, че не му трябва да почва нищо, че трябва да доживява живота си, без да върши зло, без да се тревожи и без да желае нищо.

snowprincess написа:

„Ние, хората, не осъзнаваме колко много красота можем да създаваме с енергията си, с мислите си, с думите си, с любовта си. Ако знаехме какво оставяме около себе си във въздуха, ако можехме да го видим, щяхме наистина да приличаме на ангели, които разпръскват само светлина и добро. Затова не вярвам, че смъртта съществува. Тя е безсилна пред любовта. Любовта остава след тленното тяло във въздуха. Щом тя е там, и аз ще съм там. И Бог също. Така се раждаме всеки ден ние, хората, любовта ни, душата ни и Бог.“

Мария Лалева

Нушич - Моята автобиография

От третата до дванадесетата любов


Любовта е особен вид пиянство. След като човек изпие първата и втората чаша, отваря му се апетит, чувствува жажда и започва да поглъща чаша след чаша. Приблизително така беше и при мен и мога да кажа, че бях станал истински алкохолик. Още неизтрезнял от предишната любов, аз вече поемах новата чаша, която стоеше пред мен.

Това може би е най-доброто потвърждение на моето предположение, че любовта е навик — също както пушенето например. Има хора, които изобщо не пушат, а има и такива, които не могат без цигари; някои пушат с мярка, други не изпускат цигара от устата си; някои често менят тютюна и затова страдат от мъчителна и тежка кашлица, други по-рано са пушили, но след като са видели, че тютюнът им вреди, са го оставили, за да си подобрят апетита. Аз спадах към числото на страстните пушачи, които с удоволствие сменят тютюна и които запалват нова цигара веднага след като изгасне допушената.

Така аз изпълних младостта си с цял низ от любови, докато най-после се случи онова, за което народът казва: „Веднъж стомна за вода, два пъти…“.

Как с Дамян Дамянов се опитваме, но не можем, да бъдем прозаични

В най-хубавия миг преди разсъмване,
Когато спи на рамото жена ти,
И вън се борят светлото и тъмното
И побелява утринният вятър;
Когато, във възглавката потънало,
Лицето женско в сън ти се усмихва
И нейде на душата ти от дъното
Извира нещо, нещо като стихове —
Неказаното и несподеленото,
В най-хубавия мих любовно-светъл
Изписква във ушите ти сирената:
„Прощавай, неосъществен поете!
Ти мислиш за любов, а аз — за хляба ти!
Часът е вече пет! Я, хайде ставай!“

И работа! И работа! И работа!
Край твоите строежи аз минавам,
Препъвам се във скелите им в тъмното,
Тъга и радост смесват се в сърцето.
В най-хубавия миг преди разсъмване,
В мига на неродените поети.

"Ако имате късмет, ще останете сами.
Съвсем самички – до вас няма да има никого и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си.
Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, за да ви разполови като орех и да извади наяве сърцевината.
Ако имате късмет, ще почувствате болката. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да може да се преродите отново.
Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не ще може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после – истинският живот.
Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да успеете да го скриете от другите. Тогава ще узнаете кои са с вас, и кои - не.
Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите.
И тогава ще се наложи да потърсите своята истина.
Ако имате късмет, ще се разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници.
И преживявайки това, ще може да видите реалния свят.
Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет.
Съвсем от никого.
И ще трябва да откриете вътрешния си компас.
Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо, толкова непоносимо, че ще трябва да направите нещо от това.
Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предавани и почти смазани.
И това „почти” ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта. А опитът ще остане с вас за цял живот.
Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат.
И ще е нужно да настроите вътрешната си ценностна система.
Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас. А вие ще научите цената си.
Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите лице в лице. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват.
Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това.
И ще откриете начин да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката - красота,
от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример.
И белезите се превръщат във врати…
Ако имате късмет, ще дойде точният момент."

- Аглая Датешидзе

В третата най-ниска четвъртина на двора ни, дивата горска четвъртина, има два дъба. Двата са съвсем близо един до друг - на три или може би на два метра. Лете, зелени с огромни корони, особено с ежедневния весел прелет на семейството сойки, изглежда че дъбовете са весели приятели или дори влюбени с преплетени клони, според старото клише. Лятото дъбовете са великолепни, красиви огромни господари над птичето, животинското и човешкото царство. Зимата, обаче, разкрива ежедневните им настрения. Дребнави и капризни втръснали си влюбени. Клоните се виждат клон по клон и не може да се скрият враждебните движения. Рязко се залюляват и блъскат бятър в панорамния прозорец. Бурите идват в нашия двор призовани от ядосаните дъбове, гръмотевиците са яростен вик... Друг път са спокойни даже зиме, понякога в бавен танц още по бавно и сякаш против волята им превръщаш се в бодлива любов, а после пак настръхнали един срещу друг - клони мечове, осъдени на заедност противници, които се обичат.
В спокойна ясна нощ се виждат двете звезди от ръцете на Орион кацнали точно на върховете им?
Чудя се дали дъбовете знаят че са наблюдавани?
Орион, забравил за лъка, гледа нас и се чуди същото.
А ние с теб гледаме към двамата си сина.


......................................................................................................................
(Т'ва си е мое, даже не се автоцитирам, сега си го натраках. Сам си се троля, риш)

хубав двор и чудесна гледка имате

snowprincess написа:хубав двор и чудесна гледка имате

Мерси!
Честит празник днес, Сноу!

Green Light написа:

snowprincess написа:хубав двор и чудесна гледка имате

Мерси!
Честит празник днес, Сноу!

Благодаря, Грийн!

741 поздрави русофилките и русофобките с тази песен

https://youtu.be/abBf7Aydfmw

snowprincess написа:

Green Light написа:

snowprincess написа:хубав двор и чудесна гледка имате

Мерси!
Честит празник днес, Сноу!

Благодаря, Грийн!

741 поздрави русофилките и русофобките с тази песен

https://youtu.be/abBf7Aydfmw

Еее, супер!!! Много готина песен!
Поздрави на 741 и на русофилките, и на кестенявофилките, и на цялата гама на Мейбълин (New York)
Слънце в косите и в очите на всички!

Самураите имат любима поговорка: „Първа мисъл след събуждане — смърт. Последна мисъл преди заспиване — смърт.“ Така разсъждават глупаците, които никога не са давали живот.
Вместо да приемеш слабия човек, който вижда единствено кървава смърт, намери някой, който вижда живот.
Първа мисъл при събуждане — живот!
Последна мисъл преди заспиване — живот!
Само той знае, че смъртта идва твърде скоро.
Само той е истински способен да разбере женското сърце.

Аки-но-хаши (1311)


(От Есенен мост на Такаши Мацуока)


Според една стара поговорка мъжът е смелост, а жената — доброта. В нея има известна доза приятна смесица между симетрия и контраст и подобно на много други неща, които са приятни, тя е доста фалшива.
Смелостта и добротата са неразделни.
Ако едното го има без другото, бъди нащрек.
Това означава, че край теб витаят прикрит страх и жестокост.

Аки-но-хаши (1311)


(Пак там)

ВЕДТСКЕН

Стивън Кинг
Романът на Сали

Важно Е Да Ти Стиска Когато Е Напечено

"Несъмнено бог Хор е дарил писмеността на хората. И това е бил ужасен дар!"
Платон

(Това е от лекция по египтология от проф Боб Брайър)

Боб Брайър сам на себе си се удивлява, как може "нашият", умен и отдаден на науката учител Платон, да каже такова нещо?! И после сам си обяснява. Голям образ.

- Платон- казва професорът- има предвид, че записвайки дадено знание, то вече става достъпно и за илитерати. Всеки може да хване и да прочете как се прави опрация на китка, макар и без да е изминъл дългия път на изучаване на науката медицина. По този начин написаното знание всъщност е фалшиво знание.

Или друго - човек може да прочете на глас думите "петстотин делено на пет е равно на сто" и все пак да не знае как се дели.

Знаел ли е Хор, че ще го докараме до телевизия и смарт-фони..?

Имаше един филм, в койтп двама бивши университетски преподаватели по литература се замеряха в цитати:
A Love Song for Bobby Long

"Hе е важно колко е голяма вълшебната пръчка,но ако не е голяма,по-добре наистина да е вълшебна".
Рошко, ГЗС

"Не трябва да си играеш с повече пишки отколкото дупки имаш" – Галеон, ГЗС

"Кое е по-добре: никакъв подарък или скапан подарък?
Жестът бил важен. Ами не, не е. По-добре никакъв жест, отколкото скапан жест. Ако се замислите и се опитате да усетите фразата “Жестът е важен”… От самата тъга в това изречение ти става ясно, че е измислено от някой тъжен човек, който е бил разочарован от подаръка си. Жестът е важен, когато се чукаме, там всички жестове са важни. Жестът е важен, когато прощаваме, защото трябва да сме високи и щедри. Но жестът никога няма да е важен, ако жестът, който са ти направили, те кара да се чувстваш разочарован по някакъв начин.
E, лейдис енд джентс, кое е по-добре: никакъв подарък или разочароващ подарък?
Искам да оставя тези мъже с още една мисъл: 
Най-ценното нещо, което можеш да дадеш на един човек е личното ти време. 
Искам да си го спомняте това всеки път, когато жена е отказала да ви отдели и една минута."
Еден Фламинго

Melany99 написа:"Hе е важно колко е голяма вълшебната пръчка,но ако не е голяма,по-добре наистина да е вълшебна".
Рошко, ГЗС

"Не трябва да си играеш с повече пишки отколкото дупки имаш" – Галеон, ГЗС

Сексът винаги има своя цена. Не е задължително в пари. Но мъжът винаги си плаща за секса по един или друг начин.
Тай пан, Дж. Клавел

Така си е!
И ако не плащаш с пари, то тогава ти излиза много скъпо!

Green Light написа:

красиво е

Китайски са, макар да се разиграват от европейсци и макар, че в изкривеното ни вече съзнание мога да бъдат единствено "сексистки". Но всяко изкривяване на съзнанието и всеки насила наложен неестествен морал ни лишава от красотата на думите. Според мен.
...
— Ти също умееш да четеш мисли?
Тя се засмя.
— Аз съм научена да използвам очите и сетивата си, Линк. Разбира се, опитвам се да чета мислите ти, но ако греша трябва да ми кажеш, така че да стана по-добра. Но ако съм права… няма ли да ти е по-приятно? И толкова по-лесно, ако не искаш да се чувстваш обвързан. Да те впримчвам с невидими нишки, които ще можеш лесно да разкъсаш, когато пожелаеш. О, това не е лесно да се научи! Куилън беше жесток учител, изключително жесток. Повечето от възпитанието си получих от гнева му.

„За Бога, не можеш ли да се научиш да използваш проклетите си очи? Трябваше да ти бъде кристално ясно, когато дойдох, че съм скапан от умора и денят ми е бил отвратителен! Защо веднага не ми предложи питие, не ме докосна нежно и не държа проклетата си уста затворена за десетина минути, докато се възстановя — разбиране и нежност за десет дяволски минути и после всичко ще е наред!“
— Но Куилън — хленчеше тя през сълзи, изплашена от гнева му, — ти влезе толкова ядосан, това ме разстрои и…
— Сто пъти съм ти казвал да не се разстройваш, само защото съм ядосан! Твоя работа е да ме освободиш от напрежението! Използвай проклетите си очи, уши и проклетото си седмо чувство! Всичко, което искам са десет шибани минути и отново съм покорен и добър. За Бога, не се ли грижа достатъчно за теб? Не се ли опитвам да ти вляза в положението? Всеки месец по едно и също време си нервна и настръхнала, нали? Нямам ли грижата тогава да съм толкова спокоен, колкото е възможно и да ти помогна. Е?
— Да, но…
— По дяволите, какво „но“! Боже, сега съм в по-лошо настроение, отколкото когато дойдох! Ти си виновна за това и твоята глупост. И трябва да го знаеш добре!
Орланда си спомни как той затръшна вратата, как тя се разплака, вечерята по случай рождения й ден — пълен провал. По-късно той се върна, вече спокоен, взе я в ръце и нежно я притискаше до себе си, докато тя хълцаше, съжаляваща за скандала.
— Слушай, Орланда — каза той нежно. — Аз не съм единственият мъж, който ще обуздаваш в живота си, не и единственият, от когото ще зависиш — това е факт, жените зависят от някой мъж, колкото и зъл, скапан и непоносим да е той. Толкова е лесно за жената да се контролира. Толкова лесно, само използваш очите си — разбери, мъжете са деца и от време на време, глупави, сприхави и отвратителни. Но те печелят парите, а това е тежка работа, много тежка. Много е трудно непрекъснато да осигуряваш пари ден след ден. Moh ching moh meng… без пари няма живот. В замяна жената трябва да се грижи за хармонията — мъжът не може, не през цялото време. Жената, ако иска да ободри своя мъж, може винаги да извади отровата от него. Винаги.

. — Няма нищо по-лошо от половин чифт — каза той.---->

Днес попаднах на "Вероналът се пие с хладка вода" посветено на Пеньо Пенев. Усещам го като един от тези текстове, които протовоставят злободневието (срещата на Бойко Борисов с Тръмп младши, например, за което просто нямам сили да чета) на непреходната злоба на мислите за идеализма в нас.
Текстът всъщност няма никаква претенция да прави това, лично моят яд ме кара така да го виждам.

Без някога да съм харесвал особено поезията на Пеньо Пенев, днес избирам да пусна стихотворението, макар и вече - от позицията на възрастен чичак уплашено наблюдаващ от далеч искреността на едно обезверено впиянчено съвсем младо гениално момче. Не като тема за отчаянието, а ей така, за да оставя тук "драскотинка" от това което чета и се замислям сега:

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев

Един ден ще намеря правилните думи и те ще бъдат прости.

Кое е туй нещо "Вероналът се пие с хладка вода", посветено на Пеньо Пенев?

Това е известна покъртителна фраза, написана от него... някой нещо му е посветил, озаглавявайки го така?

Уникална написа:Кое е туй нещо "Вероналът се пие с хладка вода", посветено на Пеньо Пенев?

Това е известна покъртителна фраза, написана от него... някой нещо му е посветил, озаглавявайки го така?

Дал съм линк, макар, че ликът е към Фейсбук. Аки нямаш фейсбук, ето статията:

Николай Милчев

ВЕРОНАЛЪТ СЕ ПИЕ С ХЛАДКА ВОДА
Шейсет и шест години от смъртта на Пеньо Пенев

Преди шейсет и шест години си е отишъл от този свят поетът Пеньо Пенев. Самоубил се е с веронал. И както пише в предсмъртните си записки – вероналът се пие с хладка вода. Ядец, медицино!
Когато четях предсмъртните му записки, писани в хотелската стая, където се е самоубил, наблюдавах как почеркът му почва да се разкривява, как буквите се уголемяват и накрая – ето това: „Не виждам вече буквите.“
Пеньо Пенев е пишел, докато е спрял да вижда буквите. А ние днес не виждаме нито буквите, нито стиховете, писани от Пеньо Пенев – освен себе си в огледалото на суетата друго не виждаме.

Не мечтая безсмъртие и пътища леки,
а ватенка топла за зимния ден.
Безсмъртно нека остане навеки
построеното тук от мен.

Буква по буква, стих по стих, капка пот по капка пот, ракия след ракия, тухла след тухла Пеньо Пенев градеше поезията на новото време. Градеше поезията на социализма, на идеалите и заблудите си.
Пеньо Пенев може да бъде обвинен във всичко, но че не е честен – не може да бъде обвинен. Ето заради това го премълчават – честност плюс талант плюс социализъм, плюс вяра в преображението на човека – това не е за прощаване. Голям грях е това. Голям грях е да си талантлив, да си неудачник, да си пияница, да искаш да построиш нов град, нова държава, нова република. Да искаш да направиш нова република на поезията.
Без да ме е карал никой, още като момче научих всичките стихове на Пеньо Пенев наизуст. Слушах грамофонната плоча с неговия глас и с неговото рецитиране и съм плакал, и съм настръхвал.
Години по-късно приятел на Пеньо Пенев ми разказа, че още докато е пишел поемата си „Дни на проверка“, Пеньо е рецитирал откъси от нея. Зашеметяваше ни – каза ми приятелят на Пеньо Пенев. – Усещахме, че е нещо голямо.
След самоубийството на Пеньо Пенев една вълна го вдигна от калта и от строежите и го понесе напред и в поезията, и в пропагандата, и в конюнктурата, ако щете. Използваха го, както винаги и във всички времена талантливият човек е бил използван. Но сам, абсолютно сам – с ватенката си, с гумените си цървули, с голямата си нестригана коса и с дълбоката си и честна човешка поезия, той влезе в сърцата на хората и им заседна в гърлото като сълза.
Днес не се сещат за Пеньо Пенев, изхвърлиха го от учебниците, смениха имената на училища и техникуми, които се казваха „Пеньо Пенев“ и така, както вчера оплакахме от горе до долу папата в Рим, днес половин сълза няма кой да пролее за Пеньо Пенев и една чаша ракия да изпие.
Пеньо Пенев е талант – голям талант, честен талант, и дори илюзиите му светят от чистота. И дано поне в Димитровград не са забравили за него.
Най-прости варджии не могат да му бъдат сегашните изкуствени поетически създания, защото не са строили къщата на нашата поезия, а единствено са се гнусели от нея, подигравали са я и са я препикавали.
Талантливият човек е пиян по рождение. Бездарникът е пиян бездарник, продуктово позициониране, симулация, подражание, копипейс. И най-главното – бездарникът не пие веронал с хладка вода. Бездарникът не иска да види нищо друго освен собственото си лице в огледалото на суетата. Това вече го казах, но пропуснах да добавя, че огледалото на суетата е локва.
А Пеньо Пенев вече се беше огледал в роса по нивите на Добромирка – селото, от което цял живот бягаше и към което цял живот пътуваше.
Вероналът се пие с хладка вода, дами и господа, а уискито – с две бучки лед. Но вие това го знаете, както дълбоко в себе си знаете, че сте имитатори. А Пеньо Пенев беше материя – поетическа материя.
Лека му пръст на Поета и слава на построеното и написано от него.

P.S. За годишнината от самоубийството на Пеньо Пенев ме подсети журналистката Валя Иванова. А нейният баща – професор Митко Иванов, написа книги за Пеньо Пенев, бил е един от най-добрите му приятели и пазеше много ръкописи от поета.
Винаги някой трябва да подсеща за нещо.

Николай Милчев@последователи

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев

Да, нямам ФБ, но и да имах - пак щях да те дръпна за опашката!:blum: Защото този материал е просто ОЗАГЛАВЕН С ЦИТАТ, не е нещо “посветено на”. Така го чувствам. Посвещава се книга, песен, картина… не и нещо си в неква си социална мрежа. Този автор просто е писал ЗА Пенев, започвайки с тази покъртителна фраза…

А иначе - този поет ми беше много на сърце, писала съм огромен неформален доклад за него в гимназията, сестра ми беше близка с негов много добър приятел и не “задължително по ученически” бях доста навътре в житейската му драма и творчеството му. Има страхотни стихотворения!


(Сори, още не знам как да отговарям на конкретен пост, без да го цитирам. А да цитирам огромен пост с цял материал вътре с все стихотворението е гадничко…)

Уникална написа: Посвещава се книга, песен, картина… не и нещо си в неква си социална мрежа. Този автор просто е писал ЗА Пенев

Ако дадена статия е за Пеньо Пенев, тя не е ли посветена на него?


П.П. Аз, както вече написах, никога не съм се увличал по неговата поезия. Статията, както и стихотворението обаче, ме посетиха в подходящото настроение и ме хванаха.


Ако искаш да отговориш на определен постинг - натискаш Quote(цитиране) горе вдясно. Триеш излишното от цитираното и отговаряш.
Ако искаш да пуснеш общ отговор в темата, напискаш Post Reply долу вляво.

Уникална написа: Някак си го свързвам с творчество....

..... Какво знае АI:

"Посвещение може да има няколко значения в зависимост от контекста, в който се използва:

1. Ритуал или церемония. В религиозен, духовен или културен контекст, посвещение е ритуал, чрез който човек се въвежда или приема в определена група, общност, тайно общество или етап от духовно развитие. Примери: Посвещение в монашество. Посвещение в масонска ложа. Посвещение при преминаване към нов житейски етап (например в древните племена – от дете към воин).

2. Лично отдаване или отдаденост. Когато някой се посвещава на дадена кауза, човек, работа или идея, това означава, че отдава време, усилия и страст в тази посока. Пример: "Той се посвети на науката." "Тя посвети живота си на помощ на бедните."

3. Надпис или посвещение в книга, картина и др.Tова е кратък текст, с който авторът изразява благодарност или уважение към някого. Пример: „На майка ми, с любов“ – посвещение в началото на книга."

[quote="Green Light"]Лекомисленият мъдрец Меркуцио за любовта
/quote]

Цитат:

"Който не си плати тока до 10-то число е откачен!"

- If you don't believe there is a God to answer to why don't you go round raping & murdering as much as you want?
- I do.
- What?!?!
- I do go round raping & murdering as much as I want. Which is not at all.

- Cause He's got conscience.

- But, if death is just the end, what’s the point?
- What’s the point in what?
- Living? Might as well just kill yourself.
- So if you're watching a movie and you're realy enjoying it, and someone points out that this will end eventually, you just go- oh forget it then, what is the point, and just turn it off?
- No, cause I can wach it again.
- Well, I think Life is precious, cause you can't watch it again. I mean, you can believe in an afterlife if that makes you feel better. Doesn't mean it's true. But once you realize you're not gonna be around forever, I think that's what makes life so magical.
One day you'll eat your last meal, smell your last flower, hug your friend ror the very last time. You might not know it's the last time, so that's why you should do everything you love, with passion.
You know, tresure the few years you've got, beacause that's all there is


- Ако не вярваш, че има Бог, пред когото да отговаряш, защо не изнасилваш и убиваш колкото си искаш?
- Аз го правя.
- Какво?!?!
- Изнасилвам и убивам, колкото си искам. Което е нула.

(- Защото има съвест.)

- Но ако смъртта е краят, какъв е смисълът?
- Какъв е смисълът в какво?
- Да живееш? Защо просто не се самоубиеш?
- Значи ако гледаш филм и наистина му се наслаждаваш.
– Да?
- И някой ти напомни, че той в крайна сметка ще свърши този филм. Тогава ще си кажеш ли - "О, я забрави! Какъв е смисълът?"? И ще загасиш ли телевизора?
- Няма проблем, защото мога да го гледам отново.

- Е, аз мисля, че животът е ценен, защото не можеш да го гледаш отново. Искам да кажа - ти можеш да вярваш в задгробния живот, ако това те кара да се чувстваш по-добре. Но след като осъзнаеш, че няма да си тук завинаги.., аз мисля, че това прави живота толкова вълшебен.
Един ден ще изядеш последното си ядене, ще вдъхнеш аромата на последното си цвете, ще прегърнеш приятеля си за последен път. Може да не знаеш, че е последен... Ето защо трябва да правиш всичко, което обичаш, със страст. Всеки път.
Защото това е всичко.

After Life (на Рики Джервес)

Ще ти го кажа на ухо.

Нямам право да бъда смъртен
докато не нарисувам
с няколко акварела
и последния си
словесен
пейзаж.

в теб.

Петър Петров

* * *

Ще изтърпя и изгрева без теб.

Но залеза, залеза,
преди да се превърне
в небесен акварел
от милиони
светулки,

едва ли.

Петър Петров

Green Light написа:Нушич - Моята автобиография

От третата до дванадесетата любов


Любовта е особен вид пиянство. След като човек изпие първата и втората чаша, отваря му се апетит, чувствува жажда и започва да поглъща чаша след чаша. Приблизително така беше и при мен и мога да кажа, че бях станал истински алкохолик. Още неизтрезнял от предишната любов, аз вече поемах новата чаша, която стоеше пред мен.

Това може би е най-доброто потвърждение на моето предположение, че любовта е навик — също както пушенето например. Има хора, които изобщо не пушат, а има и такива, които не могат без цигари; някои пушат с мярка, други не изпускат цигара от устата си; някои често менят тютюна и затова страдат от мъчителна и тежка кашлица, други по-рано са пушили, но след като са видели, че тютюнът им вреди, са го оставили, за да си подобрят апетита. Аз спадах към числото на страстните пушачи, които с удоволствие сменят тютюна и които запалват нова цигара веднага след като изгасне допушената.

Така аз изпълних младостта си с цял низ от любови, докато най-после се случи онова, за което народът казва: „Веднъж стомна за вода, два пъти…“.

Ако говориш за страсти и ебане си прав....иначе: Любовта не е нито страст нито пиянство...погледни, майката обичаща децата си пияна ли е....
Защото , запиши си го: "Любовта е търпелива и блага. Тя не завижда, не се хвали, не се възгордява и не е груба и егоистична. Любовта не е избухлива и злопаметна. Тя не се радва на злото, а споделя радостта от истината. Любовта винаги търпеливо приема всичко, винаги вярва, винаги се надява и винаги устоява."

Любовта била навик, даже и за секс не се отнася....май тук става дума за твой някакъв навик...но той дори с всякаква любов не ти се връзва....близането може да е навик!

holi_day написа:Ще ти го кажа на ухо.

Нямам право да бъда смъртен
докато не нарисувам
с няколко акварела
и последния си
словесен
пейзаж.

в теб.

Петър Петров

* * *

Ще изтърпя и изгрева без теб.

Но залеза, залеза,
преди да се превърне
в небесен акварел
от милиони
светулки,

едва ли.

Петър Петров

Липсва край с фойерверки и падащи златни снежинки