3o4o.net

Миналата есен започнах курс по пещерно дело /аз който съм израстнал с книгите на Норбер Кастьоре мммм сетила се Мара да се побара/ на 52 години почнах тоя курс, за който предните десетилетия явно не ми е достигало време и хъс

Януари направихме едно ходене до емблематичната "Приказна" заедно с ПК"Чудните скали" Айтос, а също и местен гид.

Благодаря Жейно и Лазо

А, също замъкнах и жена ми, защото дупката наистина яка и това е едно от нещата които трява да се видят в България.

Още в началото ошашавих баш пещерняците с ена лентова стълбица, същата мигар и китайска, доста улесни първите 15 метра след входа /бяхме 12 чиляка./

На Ирена спестих, че, вътре я чакат още две-три технични изненади, но се оказа напразно съм я подценявал.


След входа.

















Една от изненадките за рядко катерещ/откатрващ чиляк.











Старите части. Към Слона.











Сърцето на "Приказна"

Айде направих сефтето на Луцифер с ТЕВ.

Благини.
Пещера "Ластовица" /до с. Гложене/. *



Да напиша и няколко думи, вчера се върнахме след жежко каране 400 км. и бях изморен.

1. Пещерата е яка, запазени са доста от вторичните образувания. Не съм снимал всичко.

Самата "Ластовица" местните я знаят, може да бъде заведен човек, предполагам, срещу скромно възнаграждение. Да се търси на самотек не препоръчваме, достъпните координати в нета са бая приблизителни, /аз я знам къде е и затова я " намерихме пак"/.

Вътре около час и нещо се изкарва, без да се бърза. За който влезе - умната, има много дупки, в които може да си строшиш спокойно - я врат, я таз /според късмета/ по пода камъни които не са поникнали отдолу, а нападали от тавана, пода на места е хлъзгав и глинест.

Обхват има. Пред входа де.

Който се подготви и влезе, не съжалява.
Най-добре е късна пролет и ранна есен, и зимъска - ако е топла. Ся е жега. Страшен гюрлюк е подхода е с ...много живот вътре.






























*от Ковидно време старо