3o4o.net

Домашни задачи за събота
- От мебели бг пристига гардеробът за коридора и след кафето отивам да го чакам и го прибирам в склада на фирмата.
- После се държа известно време за кръста и отивам да докарам буса. Пак товаря, държа малко кръста и хайде до апартамента.
- С Терминатор 2 го качваме. Вместо да се държа за кръста, заемам каубойски стойки подпрян на стената, а вместо да пъшкам, се мръщя все едно размишлявам.
- Сглобяваме гардероба. Трима сме и аз имам избор какво да правя и дали да се навеждам или да сядам.
- Монтирам PVC 3D панелите в нишата. Добре станаха. Има нужда от малко акрилен силикон че е крива тая ниша и личи по ъглите, но това го мога.
- На тях монтирам закачалката. И това стана добре.
- 5 и половина е, дали да не приключваме? И утре е ден.
- Прибираме се.
- Искаше ми се да оплевя перуниките в горната градина, но след известно размишление, решавам вместо това да пия една водка. Човек може да живее и без перуники.
- Бейби излезе на разходка с кучето, то забило през гората, както си му е обичая и се върна цялото в кал и вода и с наранена лапа. Кръв тече, терасата стана все едно съм го клал това куче.
- Мием го в банята, лапата с много сапун и вода. После риванол, после марля и бинт и здрав медицински лейкопласт. Бейби не ми дава да го омотая здраво с лейкопласта, за да не му спра кръвта. Правим система с найлонов плик за през нощта.
- Аз пак съм замислен каубой. Първо кръста е опрян на стената- каубоят е леко приведен – чака индианците, после застава с чупка вляво, после вдясно. Не че ми е минало, обаче поне ходя изправен и не куцам.
- Дали верно да не го заколя това куче?

Домашни задачи за неделя
- Асмата трябва да се ореже. Тя е много висока моята асма, така че има система. Първо се излиза с кафето и дълго се оглежда. После се слага стълба върху плота на мивката и барбекюто. Ножицата- в джоба, телескопичния прът в ръката. Качвам се. После натам – нали сте гледали цирковите акробати?
- Бейби тръгва да води кучето на ветеринар. Аз от трапеца, викам чао, и аз идвам след малко. Правя последно двойно премятане и слизам. Прибирам стълба, почиствам клони.
- Отиваме за минерална вода с Терминатор 2. Връщаме се.
- И Бейби се е върнала, кучето ще живее. Казва че тръгва да вземе шкафа за обувки, нощните лампи и другите неща.
- Чакаме се в апартамента. Аз съм първи и докато чакам, дооправям нишата с акрилния силион.
- Бейби идва, качваме шкафа
- Сглобяваме го. Нищо работа. Каубоя не се е появил. Клякам навеждам се- нищо. Викам – а. То си ми мина, железен съм..
- Караме се с Бейби.
- После си тръгваме. Мисля си за перуниките. Не само съм железен, но и романтичен, бей, не знам, не знам просто как съм станал такъв. Пея с бг радио.
- Паркирам си в паркинга, слизам от колата. Младеж, бе! Никакви болки никъде. Натискам копчето на дистанционното за паркинг вратата, и тогава всички стрели на команчите се забиват в кръста ми.
- Някак се добирам до дивана.
- То па ще речеш че кой знае какво са тия перуники
Планове за понеделник
- Ще си седя в офиса на удобния стол, ще пусна облегалката да ме подпре.
- Ще си пия кафенце.
- Ще цъкам на ексела
- Ще си говоря по телефона
- Мир, релакс и пълна телесна хармония
Отварям авб . Опенхаймер обрал Оскарите, само на шапката ми го няма вече тоя Опенхаймер.
Хорскоп за днес: „Денят предразполага към това да съхраните силите и енергията си. Подходящо е да се занимавате с домашни задачи.“

Ааа, викам си – не!
На работа съм, без тия! „Домашни задачи“. Не мога, нямам време, свърши то това!
Сори!

четейки, само мога да отбележа: щастлив човек си

holi_day написа:четейки, само мога да отбележа: щастлив човек си

Писането е изкуството на дълбочината, но такава къде нарочно, къде че толкова си мога, напълно липсва в моите писания. В тях няма и сянка от нещата, заради които се въртя нощем върху възглавницата...

Но да, трябва често и горещо да благодаря Богу, защото много ми е дал, и продължава да дава. Щастлив човек съм, цял живот съм бил такъв, просто понякога губя фокус и забравям.

Ти щастлива ли си?

Green Light написа:Домашни задачи за събота
... Ааа, викам си – не!
На работа съм, без тия! „Домашни задачи“. Не мога, нямам време, свърши то това!
Сори!

На работа съм! На работа съм!

Приготвихте ли агнетата?

Слагате ли спанак, или гарнитурата е пържолки?

“Като дебела балерина,
която тръгва с бавна крачка,
ръба на тенджерата мина,
без пяната си да омачка,

надигна се на меки дипли,
и без да мисли, без да чака,
с горещ и нежен шепот кипна
забравеното прясно мляко.”
― Мария Донева, Чисти стихотворения

Green Light написа:

holi_day написа:четейки, само мога да отбележа: щастлив човек си

Писането е изкуството на дълбочината, но такава къде нарочно, къде че толкова си мога, напълно липсва в моите писания. В тях няма и сянка от нещата, заради които се въртя нощем върху възглавницата...

Но да, трябва често и горещо да благодаря Богу, защото много ми е дал, и продължава да дава. Щастлив човек съм, цял живот съм бил такъв, просто понякога губя фокус и забравям.

Ти щастлива ли си?

щом ми е трудно да ти отговоря толкова време, значи не съвсем
има неща, които ме радват, има неща, които ми дават сила,
но преди 3 месеца загубих съпруга си и се уча да живея наново, сама
да си върна хармонията не е лесно, не зная доколко ще е и възможно, макар да имам подкрепа от близки хора
отново почнах да шофирам, тъй като се налага, сама си говоря докато карам, но последния път си тананиках през сълзи
тъгувам...

Как да си взема
сбогом със тебе,
писма не стигат,
там където днес си ти.

Ти имаш време,
аз само спомен
Ще те намеря,
чуй китарата звъни

Ден след ден,
беше близо
ти бе до мен

миг след миг,
днес часовникът
пак върви

Спомени... с тях съм сега богата
Чакай ме,
в друго време,
в друг свят

Как да си взема
сбогом със тебе
писма не стигат,
там където днес си ти

Може би,
песента ми към теб лети,
Чуваш ли,
как китарата пак звъни
Виждам те
в звездите над всеки град
Чакай ме,
в друго време,
в друг свят

Ще те намеря,
ще те намеря,
ще те намеря
В друго време,
в друг свят.
https://www.youtube.com/watch?v=Df1zjZYCpF8



„Бог казва:
„Ако обичаш някого повече от мен, ще ти го отнема!”,
и добавя
„Ако пък казваш, че не можеш да живееш без някой,
ще те науча, възпитам, без него да живееш!”…
И минават сезони, и години отминават ,
и изсъхват и клоните на дърветата ,
които са имали толкова пищни сенки…
…търпения се изчерпват,
…и любимата ти става нечия друга,
…ума ти не побира всичко това…
…Приятелят става враг,
А врагът – приятел,
Толкова е странен светът…
И виждаш, че всичко невъзможно, е станало възможно…
Казваше „Не бих паднал!”, а падаш,
Казваше „Не бих сбъркал!”, а си толкова объркан…
А най-странното е, че постоянно викаш:
”Свършено е с мен, умрях вече!”,
А продължаваш да живееш…“
Руми

като човек е в безпътица, гледа друг как дефинира загубите, как се справя...
нечия мъдрост не зная колко ще ми помогне да мога философски да погледна, че това е животът и всеки има своя лична трагедия, с която трябва да се справи.
това е, Грийн

holi_day написа: като човек е в безпътица, гледа друг как дефинира загубите, как се справя...
нечия мъдрост не зная колко ще ми помогне да мога философски да погледна, че това е животът и всеки има своя лична трагедия, с която трябва да се справи.
това е, Грийн

Този Руми, Миряна Башева също, ето и Сигнал, намират думи там където сякаш няма.
Като няма думи, няма думи, приятелко, няма да успея да отнема и милиграм от мъката ти, нито с баналности, нито с оригиналничене.
А ми се иска.

Green Light написа:[
Като няма думи, няма думи, приятелко, няма да успея да отнема и милиграм от мъката ти, нито с баналности, нито с оригиналничене.
А ми се иска.

Това е достатъчно. Благодаря ти.
Знаеш че можеше да не отговоря, винаги има как измъкване с шега,... не писах и за да получа 1 кошница съболезнования.
Някой да те разбере и почувства си е достатъчен лукс в дни, когато трябва да си артист и да не натоварваш колеги и близки.
Благодаря.