3o4o.net

Вчера не работих, понеже цял ден не успях да откъсна поглед от дъжда. В къщи си бях и зяпах, зяпах. През прозореца, на терасата, под навеса, с кафе, с чай. Цял ден само това правех. Каква работа?
Сега няма дъжд и въпросът е - защо да не работя днес? Не разбирам защо е толкова трудно да се отговори на такъв свръх елементарен въпрос? Би трябвало веднага да изникне решение, а няма и няма... Цяла сутрин вече.

Навремето имаше хиляди отговори. Защото съм влюбен, например, трябва да чакам Бейби да свърши работа и да си мисля какво да и кажа, тя как ще ми отвърне, после ще се замее, после пък ще бъде сериозна, косата и така ще бъде, ще се затича ли като предния път. Каква работа, аз трябва да ги мисля тези неща?! Как иначе ще бъде моя?
По-натам също беше лесно- децата имат нужда от мен, разходки, градинки, домашни, учители. Нещо са счупили, нещо ги тормози, трябва нещо да се подрежда, поправя, разрешава. Без мен, без здраво мислене, ангажимент и действие всичко ще се разпадне до първичния Хаос. То си и беше хаос.
...
Сега вече хаос няма, Бейби си е моя, децата нямат никакви проблеми, ремонтите свършиха.
И даже дъждът спря.
Няма никаква причина да не работя, нито една едничка. Освен, може би, че ми се яде шоколад.
Дали да си купя шоколад или да не си купя?
Това е въпросът.

Купи поне 2, та да ти остане 1 личен

holi_day написа:Купи поне 2, та да ти остане 1 личен

Ситуацията се разви с нечакани клиенти пристигнали за среща. Горе долу по времето когато привърших писането на постинга, в офиса ми абсолютно нахално дойдоха хора и от вратата ме нападнаха по работа.
Не знам ти как си, обаче аз направо избеснявам от такива нахали. Нито ми се работи, нито шоколад, нито нищо, а обсъждаме проблеми. Ама защо това е тогава, ама кога ще дадете цени за допълнителни работи...
Викам, първо ме питайте дали ще дам цени, а после "кога". Те млъкнаха. Добре, викат, ще дадете ли...
Така де, бях груб, неканени нахали не заслужават друго освен грубост. Как иначе ще се научат?

Бях зъл поне до два и половина, когато се сетих, че тия хора аз ги поканих. На Гергьовден като се чухме ги поканих за да обсъдим цените за допълнителните работи.

Отидох до Неделя и си взех една "Шоколадова бисквитка". То си е таман два шоколада.
Нямаше начин.

Хубу де, как може да си нямате шоколад в резерва?
Скрит някъде, или пък не скрит?
Аз винаги има поне 10-на шоколада в килера...
И няколко кутии със шоколадови бонбони.
Шоколад само на Линдт, бонбони на Фереро Роше.

Green Light написа:Вчера не работих, понеже цял ден не успях да откъсна поглед от дъжда. ...
Това е въпросът.

Много обичам дъждовното време...
Ще продължа с думите на Атанас Далчев:

„Когато вървя из улицата, неочаквано почва да вали. Дъждът е толкова тънък, че можеш да го видиш само в тъмнината на прозорците и на отворените врати. За да се уверят, минувачите протягат длани във въздуха. Тротоарът постепенно почернява, но под дърветата остават широки светли кръгове: това са техните други, дъждовни сенки.
Обичам дъжда. Като ме заставя да престоя в бездействие четвърт-половин час под някоя стряха, той ме освобождава от моя бяг подир грижите и ми връща погледа и света; благодарение на него аз отново гледам и мога да бленувам.
До тротоара пред мен стои черен автомобил. Той блести под дъжда като лакиран. Забавно ми е да наблюдавам в неговото черно огледало улицата – един тъмен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли.
Стопанинът идва, автомобилът потегля с шум и оставя на улицата един голям сух правоъгълник. И изведнъж си представям някой разсеян безделник, който дохожда да се подслони на това място.”

Дъжд вали и облива с прохлада светът необятен и тръпен.
Вали и на хладни вълни по лицето ми пада,
...
в гърдите ми капе.

Жар е това, Дъжд, ако не се сещате

"Похотлив" вишнев лист е уловил дъждовна капка и се радва, че тя е седнала на върха му... "
Николай Илчевски

който го е изпуснал на Панаира на книгата, може да си купи от https://nikolai-ilchevski.blogspot.com/ ... Hf8frIIClL

тук на тройни цени: https://knizhen-pazar.net/books/search? ... 0%BA%D0%B8

https://www.facebook.com/profile.php?id=100078136576721

дори в 1 ефирен ред прозира усмивка, многозначност, че и красота...

готино се е представил:

"Пивница Щуро село", "Крадецът на слама", "Записки от селската кръчма", "Репортажи от нищото"...

Работи в Раница, бележник и здрави обувки

Криейтър на изречения в Думите са моята съдба

Работи в Българският език е невероятен

Работи в Автор на текстове и книги

Изучавал камънинг и гъбинг в/във Камчатски полярен университет, специалност камънинг
.....