3o4o.net

Нервиран съм ужасно и пускам кафе машината с удар. Пия кафето и нервно превъртам новините. После с ряз ставам от масата и отивам да се обличам за работа. Много съм ядосан.
За момент, обаче, докато закопчавам ризата се запитам защо? Защо съм толкова ядосан.
Ами от резултатите от изборите! За какво друго? Тъпанари с тъпанари. Тъпанари ППДБ, тъпанари избиратели, всички са тъпанари. Макрон ме нервира също, избори и той ще ми прави. Как няма да съм ядосан? Това трябва да е.
В колата съм - задръстване. Яда ме държи. Сигурно, викам си, за това съм ядосан. Едва ли ще е заради Макрон и Христо Иванов, айде чак па толко. Понеже знам за ремонтите и подсъзнателно се нервирам, че ме чака задръстване. Ремонт на единия път, пропадане на другия, а за капак- решили баш сега да ремонтират тунелите на магистрала Люлин. Ами аз с хеликоптер ли да ходя на работа. За това съм ядосан, ето даже още повече ме хваща- яд, яд, дай, дай! Обаче продължавам да изпитвам съмнения. Май не съм ядосан конкретно заради тия тунели, защо съм ядосан, бе?
Любопитно ми става. Защо бе така, още със ставането?
Вече съм си на бюрото- плащания трябвало да правя? Ами с какво да ги правя тия плащания? Чакам месеци да ми платят на мен, а аз трябва на секундата да се разплащам?! Да не съм Монетния двор, да не ги печатам тия пари? Мейли в червено ще ми пращат?! Бе я... Е как няма да съм ядосан от сутринта, как?! Ето, значи ключа от загадката. Няма мъни.
Добре де, вика онова второто гласче- ти и вчера нямаше пари, ти никога нямаш. Защо точно днес така се нервосваш, баш па за това?
Загадка. Инспектор Стрезов.
Я да си взема едно кафе!
Слизам до кафето и докато чакам, вайбъра ми пиука.
Бейби

"Ура, не се отменя ходенето на яз. Доспат! Успях с отпуската!"

Света добива цветове и всичко си идва на мястото.



*Малко момченце озадачено се пита насред играта. Ама какво ми е? Ударил ли съм се.., студено ли ми е..? Аааа, пика ми се, пика ми се...

Не разбирам заглавието...

Green Light написа: Света добива цветове и всичко си идва на мястото.

Това няма как да се премълчи.

*всичко си идва на мястото.

Melany99 написа:Не разбирам заглавието...

*Малко момченце озадачено се пита насред играта. Ама какво ми е? Ударил ли съм се.., студено ли ми е..? Аааа, пика ми се, пика ми се..

Tanya написа:

Green Light написа: Света добива цветове и всичко си идва на мястото.

Това няма как да се премълчи.

*всичко си идва на мястото.

Това пуснах в 40-50


Доста се чудехме какво ще правим цели 5 дни на някакъв си язовир в някаква си вила. Да, и четирите семейства се познаваме, приятели сме, да не говорим, че трима от мъжете сме съученици още от техникума. Да мястото е приказно, но все пак 5 дни!? Затворени в една вила, па макар и с двор и макар и на брега на язовира. С Бейби съжалихме малко че се съгласихме. Точно сега, когато трябва да си сглобим нова библиотека, книгите да си пренеса, под навеса сума боклуци да оправя...
Но казана дума- хвърлен камък - отидохме.
5 дни. 4 нощи са това, 4 маси с китара до среднощ и много спорове и теми за дискутиране:
Говорехме за изборите... на каква стръв да хвърляме.
Спорихме и се карахме... коя ракия е по-хубава.
Гледахме напрегнато... дали кълве.
Ядосвахме... се на поне две изпуснати пъстърви.
И не можахме да се разберем... дали да надумем втората лодка.


Телевизорът работеше, но почти без нужда- гледахме само повторенията на головете, а тежките драми на Бойко Борисов ни се струваха в някаква далечна паралелна действителност.

...
Сутрин рано над язовир Доспат има висока мъгла, която закрива околните хълмове, а над водата леко се стеле пара. Така околните дървета изпъкват като увеличени и пробиващите слънчеви лъчи, които идват по-късно, изкарват изумрудени цветове от тревата и от мокрите борове.

Имаше една маса на не повече от двайсет метра от водата. Попивах влагата от стола и сядах там с една огромна чаша кафе. Любимият стар киндел, тихите звуци на язовира, кафето и тази гледка.

...
Сега от бюрото си мисля, че човек влиза в собствената си кожа бързо и по най-естествен начин, и нищо друго не му трябва за това, освен няколко сутрини със зелени дървета наоколо.
Такива ми ти работи.

...
Разбира се, че това го пиша за да ми завиждате, да се издразните, и също така за да ви покажа как се прави, да ви размахам пръст и да ви се скарам, и тва.
Но много е лесно, направо учидващо елементарно е да откраднете 5 от вашите си дни и да изчезнете сред изумрудените дървета на България през юни.

Но по-добре повече, защото 5 ще са ви малко.

Green Light написа:....Сега от бюрото си мисля, че човек влиза в собствената си кожа бързо и по най-естествен начин, и нищо друго не му трябва за това, освен няколко сутрини със зелени дървета наоколо. Такива ми ти работи.....

"Сега, когато казах всичко това, се чувствувам по-добре, макар че ще ме разберат само онези, които са го изпитвали."

Дж. Стайнбек

Там е райско място, но вече толкова хора заедно не изтрайвам!