3o4o.net

които не познават опасностите иддхи (нисшите психически сили)

В ръцете си държа стара книга наречена Книгата на Съзерцанието. Правилата от тази книга са се давали на древните Посветени и същите правила се срещат доста често и в санскритските писания.
Оригиналите на тези Правила са изрязани върху оригинални плаки, а копия от тях са се правили често пъти върху дискове. Тези плаки или дискове се пазят обикновено върху олтарите на храмовете, близо до които са се развивали дейности на езотерични школи. Оригиналите са написани по различни начини понякога на тибетски, но най- често с идеографични знаци. Свещеният език Sensar , въпреки че има своя собствена азбука може да се предава чрез различни видове криптограми. Друг способ, наречен на тибетски lug се състои в употребата на цифри и цветове, при което всяка от тях отговаря на определена буква от тибетската азбука. Когато се употребяват идеографични знаци, има определени способи за разчитане на текста. ИНТЕРЕСНОТО ЗА ТУК е че един от тези способи се състои в това, че дванадесетте знака на зодиака и седемте основни цвята на дъгата, всяка от последните три отсенки :светла, основна и тъмна-заменят тридесетте и три букви на обикновената азбука и от тях се съставят думи и изречения. При този способ, дванадесетте знака на зодиака, повторени пет пъти и съединени с петте елемента и седемте цвята на дъгата, образуват пълна азбука, състояща се от шестдесет букви и дванадесет знака.
Книгата на Златните Правила-някои от които са дадени още в предбудиската епоха, а някои по- късно-съдържа около 90 отделни кратки афоризми.
Някои от тях не могат да бъдат оповестени на света, твърде себелюбив и твърде привързан към чувствените удоволствия и съвършено неподготвен да приеме такава възвишена етика, защото само човек, който сериозно е упорито се домогва до самопознание, може да изслуша напътствия от този род, като например: “Изкорени всякакво желание за живот”..../следват подробни обяснения/
И накрая: “ Мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите. Никога нито аз, нито ти сме преставали да съществуваме, нито пък тези владици на людете, така и в бъдеще никой от нас не ще престане да съществува”

Това е ПОМОЩ за страдалците от " Загуба" на близък и обичан човек, лекарство-Знание и Утеха!

Започваме:... ... ...
...Но чакай , ученико, нека ти кажа още една дума. Можеш ли да изтръгнеш от сърцето си божественото Състрадание? Състраданието не е качество. То е закон на Законите-вечната Хармония, Самата Мирова Душа, безпределна вселенска Същност , Светлина на вечно пребиваващата Правда, естество на всички неща, закон на вечната Любов........
Преклони глава и внимавай добре. Състраданието говори и казва:” Може ли да има блаженство, когато всичко което живее, е обречено на страдание? Ще се съгласиш ли сам да се спасиш и да слушаш как стене целия свят?”
Ти ще достигнеш седмото стъпало, ще преминеш през вратите на преходното познание само за да се съчетаеш със скръбта, ако искаш да бъдеш ИСТИНСКИ – да вървиш по стъпките на своите предшественици”, да останеш безкористен докрай, ТИ СИ ПРОСВЕТЛЕН-ИЗБЕРИ СВОЯ ПЪТ........
.....Виж нежното сияние, което на изток облива небето. Земя и небе се сливат в един хвалебствен химн. От четворно проявените стихии се възнасят песнопенията на любовта: и от пламтящия Огън, и от струящата Вода, и от благовонната Земя, и от стремителния Вятър.
Чуй!...От неизповедните дълбочини на вихъра от златната светлина, в която Победителят се къпе, гласът на Цялата Природа в безбройни звуци се надига за да възвести:
Възрадвайте се, синове на скръбната земя!
Върна се пътник от “другия бряг”.

НАЧАЛОТО-следва:

...Гласът на Безмълвието:

Ако ти кажат, че можеш да достигнеш равновесие и освобождение само като възненавидиш майка си, като пренебрегнеш сина си, като се отречеш от баща си, като се откажеш от състрадание към хората и зверовете - отвърни им, че е лъжлив техния език! Ако вземат да те учат, че греха произлиза от дейността, а блаженството от бездействието отвърни им, че се заблуждават. Не вярвай, че пребиваването в тъмни лесове, в гордо уединение и далеч от хората, не вярвай, че храненето с листа и корени и утоляването на жаждата със сняг от планинските върхове - не вярвай, че това ще те доведе до окончателно Освобождение!


Ако душата, къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в своята обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своята крепост, съградена от илюзии; ако твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свързва с Учителя" - знай, ученико, твоята душа е прах.
Ако разцъфващата твоя душа' се вслушва в тревогите на този свят; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия; ако уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена от воплите на скръбта, тя отстъпи ~ подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен Бог недостоен
ковчег,

Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата.

Тази земя, ученико, е Чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени примки, за да заловят твоя Аз с измами, името на които е „Велика Ерес"' Тази земя, о, ученико несведущ, е само печално преддверие, което води в сумрак, зад който се разстила долината на светлината.
Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей…

… Виж! Ти сам си вече Светлина, ти сам си вече Звук, отсега ти си сам за себе си и Бог, и Учител, и предмет на своя собствен копнеж: непрекъснат Глас, що звучи във Вечността, който не подлежи на промяна, недостъпен за греха, Седем Звука в един.

Как да го направиш ли?
Опитай, ето правилата когато не си заспал:

Из безмълвието, което е мир, мощно ще прозвучи глас. И този глас ще рече: “Не е право-ти си жънал, сега трябва и да сееш”. И като знаеш, че този глас е самото Безмълвие, ти ще се покориш. Ти, който си вече ученик, способен да стоиш, способен да слушаш, способен да виждаш и способен да говориш, който си победил желанието и си стигнал до самопознание, който си видял и познал разцъфването на своята душа и си чул Гласа на Безмълвието,-влез сега в Чертога на Познанието и прочета какво е написано там за теб.
1. Стой настрана, когато настане борбата, и макар ти да се бориш, не бъди ти Воинът.
2. Намери Воина и остави него да воюва в теб
3.Очаквай неговите заповеди за битката и им се подчини.
4.Подчини му се на като на пълководец, а така, като че ли Той си ти самия и неговите думи са изразна твоите съкровени желания, защото Той-това си ти самия, макар и безкрайно по- мъдър и по – силен от тебе.
Следи го зорко-да не би насред разпалеността на битката да го отминеш, а Той не ще те познае, щом ти не го познаваш. Достигне ли твоя вик до слуха му, тогава Той ще се бори в тебе и ще изпълни глухата пустота вътре в тебе.
И когато стане това, тогава ти ще можеш да минеш през битката спокоен и неуморим, като застанеш настрана и оставиш него да воюва в тебе, и нито един твой удар не ще отиде напразно. Но ако не го следиш и го отминеш, ти ще останеш без закрила, умът ти ще се помъти, сърцето ти ще се разколебае, всред прашния вихър на битката ти ще изгубиш свяст и зрение и не ще различиш приятел от враг.
Той-това си Ти самия. Ала ти си преходен и се поддаваш на заблуждения, а Той е вечен и непогрешим.Той е вечната истина. Щом веднъж влезе в теб и стане твой Воин, Той никога не ще те напусна напълно, а в Деня на Великия Мир ще се слее с теб.
5.Вслушай се в песента на живота
6.Запечатай в ума си напева, що чуваш.
7.Научи от него урока на хармонията
8. Сега ти можеш да стоиш прав, твърд като канара посред буря, послушен на Воина-ти самият-който е твой цар.Ти участваш в борбата само като изпълняваш повелението му, затова вече недей да се грижиш за изхода на боя, понеже само едно е важно: Воинът да победи, а ти знаеш, че Той е непобедим. Така непоклатим, бодърствуващ и хладнокръвен, вслушай се в слуха, който си придобил чрез страданието и чрез разрушението на страданието.Докато си още човек, до твоето ухо достигат само откъслечни звуци от Великата Песен. Обаче доловиш ли нещо, запомни го грижливо, , тъй , че нищо от чутото да не се изгуби, и старай се по това да разкриеш смисъла на тайната, която те окръжава. Така след време ти не ще имаш нужда от друг учител. Понеже както отделното същество има глас, така има глас и Това, в което се движи всяко отделно битие.Самия живот има език и той никога няма да мълчи, и неговото слово не е –както ти, глухият, би помисли-крясък, а песен! Познай от това, че те си част от Хармонията, и научи се от това да се подчиняваш на законите на Хармонията.
9.Ревностно наблюдавай всеки живот, който те обкръжава.
10. Научи се да проникваш разумно в сърцата на човеците.
11. Най- зорко обаче наблюдавай своето собствено сърце
12. Понеже само чрез сърцето идва едничката светлина, която може да озари живота и да го направи ясен за твоите очи.
Изучавай сърцата на човеците, за да можеш да разбереш света, в който живееш и от който искаш да бъдеш част. Наблюдавай вечно променливия, вечно подвижния живот, който те заобикаля, защото той е образуван от сърцата на човеците, и когато се научиш да разбираш тяхното устройство и предназначение, ти постепенно ще можеш да четеш и по- пространното слово на живота..
13. Словото идва само със знанието. Придобий знание и ще постигнеш словото.
14. Ти можеш да владееш вътрешните чувства, победил си нагоните на външните сетива, надмогнал си влеченията на собствената си душа и си придобил знание: сега, о, ученико, приготви се действително да встъпиш в Пътя.
Пътят е намерен: Бъди готов да тръгнеш по него....

И все пак накрая...ако си пропуснал:

"Преклони глава и внимавай добре. Състраданието говори и казва:” Може ли да има блаженство, когато всичко което живее, е обречено на страдание? Ще се съгласиш ли сам да се спасиш и да слушаш как стене целия свят?”
Ти ще достигнеш седмото стъпало, ще преминеш през вратите на преходното познание само за да се съчетаеш със скръбта, ако искаш да бъдеш ИСТИНСКИ –“да вървиш по стъпките на своите предшественици”, да останеш безкористен докрай, ТИ СИ ПРОСВЕТЛЕН-ИЗБЕРИ СВОЯ ПЪТ........
.....Виж нежното сияние, което на изток облива небето.Земя и небе се сливат в един хвалебствен химн. От четворно проявените стихии се възнасят песнопенията на любовта: и от пламтящия Огън, и от струящата Вода, и от благовонната Земя, и от стремителния Вятър.
Чуй!...От неизповедните дълбочини на вихъра от златната светлина, в която Победителят се къпе, гласът на Цялата Природа в безбройни звуци се надига за да възвести:
Възрадвайте се, синове на скръбната земя!
Върна се пътник от “другия бряг”.
"

Бог, човек, вселената и законите



От автора:

Скъпи приятели, човекът по своята същност е висше същество, притежаващо в себе си всичко необходимо за своето съвършенство. Животът е великото училище за изграждане на това съвършенство. Всеки един миг, всяка една случка от нашият живот, е задача, която трябва да решим с достойнство. Жалко би било да пропуснем шанса, който ни се предлага от живота.
Като ползвам творческия труд на велики мислители, посветили живота си на тази тема и без да имам претенции за писателски умения, аз се надявам настоящият материал да засили желанието ви за познание на Бога, човека и вселената. Искрено се надявам още, че осмисляйки причините за нашите страдания, ние заедно всички ще се опитаме да получим най-голямата цена за тях. Вярвам, че когато пожелаем знанието то ще пристигне по-бързо при нас, и така всеки един ще поеме голямата отговорност за създаване на по-добри условия за собственото ни развитие. Информацията, която ви поднасям, няма за цел да ви убеди, че това е единственият път, който трябва да поеме всеки един от нас, а да възбуди нуждата ви за запознаване със законите на живота и всеки сам да потърси и намери пътечката, която води до великото съвършенство. Така да осъзнаем, че смисъла на нашия живот е пътят.
Пътят - това е нашия живот.
Бог ще ни пази и помогне да стигнем до крайната цел - Бог!

1. Бог

Какво е Бог? Откъде можем да узнаем повече за Него? Изучаването на големите световни религии разкрива единството на много религиозни, етнически и философски идеи. И докато самият факт е общоприет, обяснението му е обект на спорове. Някои твърдят, че религиите са израснали върху почвата на човешкото невежество, разорана от въображението и са се развивали постепенно. Техните сходства се обясняват с универсални природни явления, наблюдавани неточно и обяснявани фантасмагорично. Страхът, желанието, невежеството и изумлението, накарали дивака да обожестви силите на Природата, а жреците се възползвали от неговите страхове и надежди, от обърканото му въображение и неясни въпроси, които си задавал. Митовете станали свещени книги, а символите - факти.
Така твърдят “професорите”!

А “простите” хорица замлъквахме под пороя на техните аргументи, но това не означава, че сме се съгласили. И си задаваме същия въпрос - какво е Бог?
Да погледнем назад към вековете в съдържанието на краткия трактат, който разглежда Дао. Дао буквално означава път, това е името, с което в древна туранска и монголска религия е наречена Единствена Реалност/ там четем: “Великият Дао няма телесна форма, но той е родил и отхранва небето и земята. Великият Дао няма чувства, но Той е причина за въртенето на слънцето и луната. Великият Дао няма име, но Той изхранва всичко и го прави да расте.”

Изучаващите кабала ще се сетят за още един текст:
”Преди да съществува небето и земята е съществувало нещо завършено и неопределено. Така спокойно беше то и без форма, само и неизменно, всеобхващащо. Опитвайки се да Му дам име го наричам Великото Велико, то тече. Отминавайки То се отдалечава. Отдалечило се, То се завръща”. “Диханието на пространството” е по-сполучлив превод. Тъй като всичко се ражда от Него. То съществува във всичко, то е наляво и надясно... То покрива всички неща като с наметало, но не обсебва ролята на техен господар, то може да бъде назовано и в най-дребните неща. Всички неща се завръщат, но не знаят, че то ги кара да правят това. То може да бъде назовано и в най-големите неща... Неговите корени и почва са в Него Самото. Някога, преди да е имало небе и земя, То е съществувало незастрашено. От него произлиза всичко...”. Следват изброени много имена, но ролята на тези същества в Китайската религия е добре известна и е излишно да умножаваме цитатите.

Погледнем ли към Петата /Арийската/ раса, откриваме същото учение въплътено в най-древната и най-великата арийска религия - брахманската. “Чхандогя упанишада” прославя вечното съществуване като: ”Едно единствено, без второ... От Него възниква живота, разума и всички сетива, ефира, въздуха, водата, земята - опората на всичко”. Величествени са описанията за Бога, които откриваме в свещените книги на индуизма:”Проявено, близко, неуморно в тайното си място във великия дом, тук почива всичко, което се движи, диша и склопя очите. Знайте на Онова трябва да се кланяме, най-великите, битието-небитието, най-прекрасното, непознаваемото за всички създание. Сияйно, по-ефирно от ефирното, То обзема световете и техните обитатели. Той е най-Великият... Той не може да бъде обхванат нито отдолу, нито отгоре, нито откъм средата. Нито съществува подобие на Онзи, чието име е безпричинна слава. Погледът не може да установи формата Му, ничии очи не могат да Го видят. Тези, които Го познават със сърце и ум, обитаващи в сърцето - стават безсмъртни”.
В Египет откриваме още в най- дълбоката му древност химн към Бога “Създательо на съществата, ние се кланяме на Душите, родени от Теб. Ти ни създаде Непознати и Тебе възхваляваме, прекланяйки се пред всяка Душа- Бог, произлязла от Тебе и живяла в нас…”

В зароастризма откриваме единното съществуване представящо Необятното Пространство, в което възниква Бог: “Върховен по всезнание и доброта, недостижим по блясък, областта на светлината е Твоето място….
…..Този който се разпорежда с умовете ни, който разпраща надалеч своята милост създавайки радост, който ни създаде и оформи, който ни отхрани и защити, който и най щедрия Дух”.

В трудовете си Елена Блаватска ни предоставя част от древен ръкопис, мъгляв, сбит, и почти неразбираем:”От Първородния Нишката между Мълчаливия свидетел и неговата Сянка става по-здрава и по- блестяща с всяка Смяна Утринната Слънчева светлина се е преобразила в сияние на Пладнето…..Сега е твое Колело казал Пламъкът на Искрата. Ти си Аз, мое Подобие и моя Сянка. Аз самия се облякох в тебе и ти си моя Вахана до деня “Бъди с нас” когато ти отново ще станеш Аз и други себе си и мене……След това Строителите облечени в своята първа Обвивка се спускат на блестящата Земя и господстват над хората , бидейки самите тях”.

След тази обиколка във времето и пространството нека погледнем какво е написано по този въпрос в най- разпространената и четена книга-БИБЛИЯ:
“В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото. Всичко чрез Него стана, без Него не стана нито едно от онова, което е станало” Йоан 1:1-3
“Аз съм Господ и няма друг. Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствия. Аз, Господ върша всичко това”
Исай 47:6-7

Изложените факти са достатъчни за всеки интелигентен ум, за да се съгласи със следните заключения: Бог е всичко. Всички неща, осезаеми и неосезаеми се съдържат в Бог. Нищо не може да съществува извън Него. Тъй като Съществуващото е възникнало от Всичкото, Всичкото е нещо като утроба, съдържаща в себе си формите на всички неща. Той е Великият, който се е самосъздал, винаги е съществувал и винаги ще съществува. От момента, в който осъзнаем, че човек е разум /произведение от Бога/, и че разумът се проявява в човека - можем да се присъединим към вселенската интелигентност.
За някои хора представата за Бог е толкова неясна и абсурдна, че сигурно им е трудно да Го възприемат в гореописания начин, но това е единствената допустима представа от гледна точка на разума, логиката и науката. Атеистите, които отричат Бог, заслужават съжаление, тъй като отричат собственото си съществуване, отричат въздуха и слънцето и собственият си живот. Хората, които желаят да изучават Бог, трябва да изучават всичките Му проявления, за да разберат същността Му. Човек като най-велико творение на Бога, трябва да изучава себе си, за да опознае Бог доколкото му позволяват мисловните способности.

2. Трите свята

“В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безводна и пуста, тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водите. Рече Бог: Да бъде светлина и биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо и отдели Бог светлината от тъмнината. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог че това е добро” /Битие 1:1, 2, 3, 4, 10/
От ап. Павел до Коринтяни четем:
”Зная един човек в Христа, който преди четиринадесет години /с тяло ли не зная, без тяло ли, не зная, Бог знае/ беше грабнат и отнесен до третото небе” /Коринтяни 12:2/
В “Бхагават-Гита” при прегледа на армиите на бойното поле Курукшетра, големият воин и любимец на боговете - Арджуна, при вида на роднините си, с които трябва да се сражава, отпада духом и се обръща към своя бог с думите: “О поддръжнико на всички живи същества, не съм готов да се сражавам с тях дори за трите свята, камо ли за таз земя”
Примерите от епичната санскритска история на древният свят и този от Библията показват да разберем, че освен нашия материален свят има и други още два свята: астрален и духовен. Световете са много повече на брой и се преливат един в друг макар и строго разграничени. За по-лесно изучаване на материала приемаме условно, че основните светове са три: материален, астрален и духовен.


3. Материален свят

Вече можем да пристъпим към изучаването на физическата област - областта, в която съществува нашият свят, и на която принадлежат телата ни.
Разглеждайки тази област ние се изумяваме от огромното разнообразие, от безбройните различия в строежа на заобикалящите ни неща - минерали, растения, животни - всичките с различен състав. Материята е твърда и мека, прозрачна и непрозрачна, чуплива и гъвкава, сладка и горчива, сладка и отвратителна, цветна и безцветна. От целия този хаос изплуват три основни подразделения на материята. Тя бива: твърда, течна и газообразна. По-нататъшното изследване показва, че твърдите тела, течностите и газовете се образуват от комбинациите на далеч по-прости тела, които химиците наричат “елементи”, и че тези елементи могат да съществуват в течно, твърдо и газообразно състояние без да променят специфичните си особености.
Човешкото тяло има два основни раздела: плътно тяло изградено от елементи, принадлежащи на трите долни нива на физическата област - твърди вещества, течности и газове, и ефирен двойник, сивовиолетов или сивосин на цвят, който прониква в плътното тяло и е изграден от четирите горни нива. Изключително важно е да запомним, че основната функция на физическото тяло е да приема дразнения от външния свят и да изпраща съобщения за тях навътре: те служат като материали, които съзнателната същност /вътрешния човек/, населяваща тялото преработва в знание.
“Затова ние не падаме духом, макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният ни човек от ден на ден се подновява. Защото кратковременното наше страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава, като имаме пред очи не видимото, а невидимото, понеже видимото е временно, а невидимото - вечно” /Коринтяни 4:16, 17, 18/
Лично аз в тези редове от Библията намирам потвърждение на всичко, което се опитвам да изложа до тук.
Ефирната част действа като среда, която трансформира жизнените потоци, излъчвани от Слънцето за нуждите на по-плътните частици. Те се поглъщат от ефирните двойници на всички минерали, растения в различни жизнени енергии според потребностите на всяка същност.
В древността, мъдреците и магите имали твърде големи познания по физика и може би превъзхождали в някои отношения нашите учени, но отчасти техните знания са изчезнали, отчасти са се запазили във вид на символи, често неразбираеми за нас. Така древните признавали четири стихии: земя, вода, въздух и огън. Освен това, древните познавали и една по-тънка материя, която преминава вече в енергия и я наричат етер, а индусите я наричат акаша. Този пети елемент е астралът или астралната светлина.

Словото, "драсканията, дървената философия", също като тук , "не си струва да се чете"!-губене на време и енергия!
Но го изживяваме:

"На 16 юли 1945 г. човечеството влиза в нова епоха. В пустинята на Ню Мексико, в рамките на строго секретния проект "Манхатън", Съединените щати взривяват първата атомна бомба в историята.
Тестовият опит демонстрира унищожителния потенциал на новото оръжие, което буквално може да изтрива цели градове от картата. Експлозията е кулминация на може би най-скъпия научен проект на своето време. Само три седмици след опита САЩ ще използват за пръв път ядрено оръжие във война.

Родена в научната фантастика

Историята на атомната бомба е подходящ пример за това как реалността имитира изкуството. Идеята за нея се появява за пръв път не в умовете на физиците, генералите или политиците, а на писателите.

"Освободеният свят" (The World Set Free) е научно-фантастичен роман, написан през 1913 г. и публикуван през 1914 г. от Хърбърт Уелс. Книгата излиза непосредствено преди Първата световна война, но предхожда с над 2 десетилетия откриването на неутрона и деленето на атома.


Уелс пръв измисля понятието атомна бомба - 32 години преди появата ѝ.

Действието в романа се развива през 1956 година, когато светът е изпепелен от глобална война с атомни бомби. Писателят правилно предполага, че в основата на новото оръжие ще са тежките радиоактивни метали, като уран. Но погрешно очаква силата на експлозията да е малка, но за сметка на това взривът да трае с дни.

Според Уелс едва сред отприщването на "унищожителния потенциал на атома", хората можело да бъдат "умиротворени". От хаоса на унищожения след атомната война свят, той предвижда възникването на реда благодарение на единна световна държава.

Историята вдъхновява немалко учени. Един от тях е физикът Лео Силард. Един от най-активните участници в проекта за създаването на атомна бомба признава, че книгата на Хърбърт Уелс го е вдъхновила и е довела до откриването на верижната ядрена реакция.

Проектът "Манхатън"


През 1938 година германските учени Ото Хан и Фриц Щрасман откриват ядреното делене. Отново в Германия Лизе Майтнер и Ото Фриш дават теоретично обяснение на откритието. Това отваря пътя към създаването на атомна бомба.

По това време не малко учени са избягали от нацистка Германия и нейните съюзници, но следят новините от там. Сред тях се появяват опасения, че Адолф Хитлер може пръв да разработи атомна бомба. Мнозинството от избягалите учени са в САЩ и започват да настояват Вашингтон да предприеме "ответни мерки".

Учени: Ядрена война ще убие 5 милиарда души
Виж още
Учени: Ядрена война ще убие 5 милиарда души
В отговор на тази заплаха, през август 1939 г. учените Лео Силард и Юджийн Вигнер (и двамата родом от Унгаия) изготвят писмо. В него те предупреждават за потенциала за създаване на "изключително мощни бомби от нов тип" и настояват САЩ спешно да натрупат запаси от уранова руда. В писмото се настоява и за повече подкрепа към изследванията на ядрените верижни реакции, водени от избягалия от Италия нобелов лауреат Енрико Ферми.

За да придадат тежест на призива си, те убеждават Алберт Айнщайн да подпише писмото, което след това е доставено на президента Франклин Д. Рузвелт. Реакцията му е бърза. Американският президент създава специален Консултативен комитет по урана. Още през октомври комитетът се среща с ключови учени, а само месец по-късно представя доклад на президента. Заключението му е недвусмислено: уранът "може да бъде източник на бомби с разрушителна сила, далеч надхвърляща всичко познато по мощ".

Оказва се, че Хитлер не е поставил ядрените изследвания като приоритет, което позволява на САЩ да стартират първи работата по създаването на атомна бомба. Те започват тези усилия още преди да влязат официално във Втората световна война.
В началото на 1940 г. Американският флот отпуска малък грант на Лео Силард и Енрико Ферми, за да продължат своите разработки по ядрено делене. Тези средства са използвани за изграждането на прототипи на първия ядрен реактор. Постепенно американските учени привличат все по-голямо внимание от страна на военния и политически елит.

В началото на 1941 г. Калифорнийският университет за първи път синтезира плутоний. Междувременно Великобритания предлага на САЩ да предаде своите ядрени разработки, тъй като не разполага със средствата да ги продължи. Британските изчисления вече показват, че е възможно създаването на атомна бомба, която да може да бъде транспортирана със самолет.
В началото на октомври 1941 г. президентът Рузвелт одобрява създаването на "атомен проект" с цел бърза разработка на ядрена бомба. Атаката над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. и влизането на САЩ във войната допълнително ускоряват вече набраната инерция.

В началото на 1942 г. проектът получава и своето кодово име - "Манхатън". Това се превръща в едно от най-секретните, скъпи и съдбоносни начинания на XX век. Историята на името е доста прозаична - то идва от Манхатънския инженерски район, клон на армейския инженерен корпус, който координира проекта.

За изключително кратко време са привлечени едни от най-даровитите учени в САЩ - математици, физици и химици. За главен научен директор е назначен Робърт Опенхаймер, а военен ръководител на проекта става генерал Лесли Гроувс.

Робърт Опенхаймер и генерал Лесли Гроувс са "бащите" на първата атомна бомба
Робърт Опенхаймер и генерал Лесли Гроувс са "бащите" на първата атомна бомбаСнимка: Getty Images
Екипът включва основно физици и математици, като Нилс Бор, Енрико Ферми, Ричард Файнман, Джон фон Нойман, Едуард Телер, Лео Силард, Джеймс Чадуик и други. Открояват се имената на нобелови лауреати.
Енрико Ферми е носител на Нобелова награда за физика (1938) за открития в областта на ядрените реакции. В проекта той е ключова фигура и ръководи изграждането на първия ядрен реактор (Чикаго, 1942 г.), който доказва възможността за верижна реакция.
Ферми си партнира и с друг нобелов лауреат - Артур Комптън.
Нилс Бор също има Нобелова награда за физика (1922), като в проекта той помага при теоретичната разработка и изчисленията.
Джеймс Чадуик е откривателят на неутрона, заради което получава Нобелова награда за физика през 1935 г. В проекта той анализира британските разработки и прехвърля наученото към американските учени.
Самият Робърт Опенхаймер не е нобелов лауреат, но е брилянтен учен и много умел организатор. Именно той събира едни от най-видните физици на онова време и успява да координира работата им, като освен това и предотвратява конфликтите помежду им.

Разработките и производството се водят на няколко строго секретни локации:

Лос Аламос, Ню Мексико - центърът на научната дейност, където се създават и тестват бомбите
Оук Ридж, Тенеси - мястото за обогатяване на уран
Ханфорд, Вашингтон - производството на плутоний
Университетите на Чикаго и Бъркли - ранни изследвания, включително първият ядрен реактор на Ферми (Чикаго, 1942 г.)
Проектът "Манхатън" струва около 2 милиарда долара по онова време — над 25 милиарда долара в днешни пари. Изградени са мащабни заводи и индустриални комплекси. Работят над 130 000 души - учени, инженери, работници и военни, но само десетки от тях са просветени в истинската цел на операцията.

"Моето правило беше просто и недвусмислено — всеки човек трябваше да знае всичко, което му е необходимо, за да изпълни работата си, и нищо повече. Спазването на това правило не само осигуряваше адекватно ниво на сигурност, но значително повишаваше общата ефективност, тъй като караше хората да се съсредоточат върху своите задачи", разказва генерал Гроувс.
Заради успеха в опазването на информацията от медиите, Байрън Прайс, ръководител на Службата по цензурата, в крайна сметка нарича проекта "Манхатън" - "най-добре пазената тайна на Втората световна война".
Вероятно не повече от няколко десетки души в цялата страна са знаели истинското значение на проекта "Манхатън". Може би само около хиляда други изобщо са подозирали, че се работи с атоми", пише списание Life.

Списанието заключва, че над 100 000 души, ангажирани с проекта, "работели като къртици на тъмно". Дори самите учени обикновенно не били наясно с работата на колегите си.

Това поражда и някои любопитни въпроси.
През 1942 г., в началните фази на проекта, Едуард Телър се пита дали детонация на атомна бомба може да предизвика реакция между атмосферния азот и кислород, водеща до изгаряне на атмосферата на цялата планета. Проведени са изчисления от Ханс Бете, които доказват, че шансът за това е изключително нисък.
Учените и инженерите в проекта "Манхатън" създават няколко различни дизайна за ядрени оръжия. Част от тях са били реалистични и успешни, а други — прекалено сложни или направо фантастични. В крайна сметка се отделят няколко екипа, работещи паралелно над различни концепции.

Едната разработка е на атомна бомба тип "пистолет". Два подкритични уранови блока се сблъскват с взрив, образувайки критична маса и ядрен взрив. Методът е прост и работи, но се използва само с уран-235, защото плутоният не може да бъде контролиран по този начин. По този дизайн е създадена бомбата "Малчугана", взривена над Хирошима.

Имплозивната концепция за атомна бомба разчитан на сферична обвивка от плутоний, която се компресира навътре в себе си с помощта на точно синхронизирани експлозиви, докато стане свръхплътна и достигне критична маса. Това е много по-сложен дизайн, но единственият, който работи с плутоний-239. По тази схема е направена бомбата "Дебелака", взривена над Нагасаки.
Други идеи за по-мощна "водородна" бомба получават по-нисък начален приоритет, а някои концепции, разчитащи на сложни електромагнитни ускорители са отхвърлени като нереалистични.

Смъртоносният блясък на "Светата Троица"

"Светата Троица" или в оригинал на английски език Trinity е името на първия взрив на ядрено оръжие в човешката история. Опитът е проведен на 16 юли 1945 г. в 5:29 ч. сутринта местно време (11:29:21 по Гринуич).
Произходът на кодовото име за теста не е напълно ясен, но се приписва на Опенхаймер.
През 1962 г. генерал Гроувс пише на Опенхаймер с въпрос дали е избрал името, защото то е често срещано сред имената на реки и върхове в западната част на САЩ и не би привлякло внимание. В отговор Опенхаймер пише:
"Аз го предложих, но не по тази причина... Защо избрах това име не е съвсем ясно, но знам какви мисли имах тогава в ума си. Има едно стихотворение на Джон Дън, написано малко преди смъртта му, което познавам и обичам. От него — един цитат:

"Както Запад и Изток
Във всички плоски карти — и аз съм една от тях — са едно,
Така смъртта докосва Възкресението."

Това все още не прави "Троица", но в друго, по-известно молитвено стихотворение, Дън започва с думите:
"Разбий сърцето ми, Боже в три Лица."

Тестът се провежда в пустинята Хорнада дел Муерто в рамките на бомбардировъчното и артилерийско полигонно поле Аламогордо (преименувано на White Sands Proving Ground малко преди теста).
Единствените постройки в района били ранчото на семейство Макдоналд и помощни сгради, използвани от учените като лаборатория за изпитания на компоненти на бомбата.
На 7 май 1945 г. е проведена генерална репетиция, при която са взривени 100 тона високо експлозиви, смесени с радиоактивни изотопи. Това служи и като контролен опит, по който да се сравни силата на атомната бомба.

Бомбата освобождава енергия, равна на 25 килотона и поражда огромен облак радиоактивни частици. Хиляди хора са живеели по-близо до мястото на теста, отколкото би било позволено при по-късни тестове, но никой не е бил евакуиран преди или след взрива.

Експлозията
Учените искали добри условия за видимост, ниска влажност, слаби ветрове на ниска височина и западни ветрове на висока височина за провеждането на теста.

Най-доброто време се очаквало между 18 и 21 юли, но Потсдамската конференция трябвало да започне на 16 юли, а президентът Хари С. Труман искал изпитанието да бъде проведено преди конференцията.
Затова то било насрочено за ранните часове на 16 юли.
Първоначално взривът бил планиран за 04:00 часа местно време, но бил отложен поради дъжд и мълнии. Учените се страхували, че дъждът може да увеличи радиационната опасност и радиоактивните отлагания, а мълниите — че може да причинят преждевременен взрив, защото това се било случило по-рано с модел на електрическата система.
Метеорологичен доклад в 04:45 дал "зелена светлина", и окончателното отброяване започнало в 05:10. В 05:25 ракета сигнализирала, че остават 5 минути до взрива; в 05:29 излетяла втора ракета. В 05:29:15 ключ в командния бункер активирал таймера на взрива.

В 05:29:21 местно време бомбата експлодирала.
Пустинният пясък, основно от силициев диоксид, веднага се разтопил и се превърнал в леко радиоактивно, светлозелено стъкло, наречено тринитит. Взривът образувал кратер с дълбочина около 1,4 метра и ширина 80 метра, а радиусът на тринититовия слой бил около 300 метра.

30-метровата кула, на която била монтирана бомбата, била напълно изпарена. В момента на експлозията околните планини били осветени по-ярко от дневна светлина за 1-2 секунди, а топлината в базовия лагер се усещала като "гореща фурна".
Цветовете преминавали от лилаво, през зелено, към бяло. Ударната вълна достигнала наблюдателите след 40 секунди, а се усетила на над 160 километра разстояние. Гъбовидният облак се издигнал на 12 километра височина.
Много от присъстващите изразили удивление от светлината на експлозията.
Джеймс Конант написал: "Силата на светлината и нейната продължителност ме зашеметиха." Ернест Лорънс, на 43 км от мястото, писал, че бил "облян от топла, ярка жълто-бяла светлина - по-ослепителна от Слънцето."

И до днес около кратерът може да се намери светлозеленото стъкло, формирано от разтопения пясък
И до днес около кратерът може да се намери светлозеленото стъкло, формирано от разтопения пясък
В официалния си доклад Томас Фарел (който първоначално възкликнал: "Интелектуалците изпуснаха нещата от контрол!") написал:

"Светлинните ефекти не подлежат на описание. Цялата местност беше осветена от изгаряща светлина с интензитет много пъти по-голям от обедното слънце. Беше златна, пурпурна, виолетова, сива и синя. Освети всяко било, всяка цепнатина, всеки ръб на околните планини с яснота и красота, които не могат да се опишат, а само да се видят, за да се повярва."

Учените, присъстващи на теста забелязали самоувереността и доволството в погледа на Опенхаймер.
По-късно той заявява, че при вида на експлозията си спомнил стих от Бхагавад Гита (XI,12):
"Ако сиянието на хиляда слънца избухне едновременно в небето, това би било като блясъка на Всемогъщия."
"Станах Смърт, разрушител на световете... Предполагам, че всички си помислихме това, по един или друг начин", допълва по-късно Опенхаймер.

Официалната версия на секретния тест:
Светлината от теста е била видима чак до Амарило, Тексас - на 450 километра разстояние и отвъд планинска верига от мястото на взрива.
Генерал Гроувс имал отдавна подготвено прессъобщение, което било изпратено до медиите.
"Получени бяха няколко запитвания относно силна експлозия, която се случи тази сутрин в рамките на резервата на военновъздушната база Аламогордо. Отдалечен склад за боеприпаси, съдържащ значително количество взривни вещества и пиротехнически материали, експлодира.
Няма жертви или пострадали, а материалните щети извън склада са незначителни. Поради метеорологични условия и съдържанието на газови снаряди, взривени при експлозията, армията може временно да евакуира няколко цивилни от домовете им", гласи изявлението. То е препечатано в местните вестници.

Жители, видели светлината, приемат официалната версия за вярна.

Докладът, променил Хари С. Труман завинаги

Резултатите от теста са предадени на военния министър Хенри Л. Стимсън по време на Потсдамската конференция в Германия чрез кодирано съобщение от неговия помощник Джордж Л. Харисън:
"Оперирахме тази сутрин. Диагнозата още не е напълно ясна, но резултатите изглеждат задоволителни и вече надминават очакванията. Необходимо е местно прессъобщение, тъй като интересът се простира на голямо разстояние. Д-р Гроувс е доволен. Връща се утре. Ще ви държа в течение."
Съобщението пристигна в т.нар. "Малка бяла къща" в Потсдамското предградие Бабелсберг и веднага бе занесено на президента Хари Труман.
То е последвано от втора телеграма, което пристига сутринта на 18 юли:
"Докторът току-що се върна, изключително ентусиазиран и уверен, че "малкото момче" е също толкова якo, колкото и големият му брат. Светлината в очите му се вижда чак до Хайхолд, а писъците му можех да чуя чак до фермата си."

Първите милисекунди на експлозията
Първите милисекунди на експлозията
Тъй като лятната вила на Стимсън (Highhold) се намирала на Лонг Айлънд, а фермата на Харисън - близо до Ъпървил, Вирджиния, това съобщение иносказателно подсказва, че експлозията можеше да бъде видяна от 400 км и чута от 80 км разстояние.

Три дни по-късно, на 21 юли, в Потсдам пристига строго секретен 13-страничен доклад, написан от генерал Гроувс и донесен от куриер. Той е предназначен за американският президент.
"В 05:30 ч. на 16 юли 1945 г., в отдалечена част от военновъздушната база Аламогордо, Ню Мексико, беше извършен първият пълномащабен тест на атомна бомба с имплозивен тип. За първи път в историята се случи ядрен взрив. И какъв взрив само! ... Тестът беше успешен, надхвърляйки и най-оптимистичните очаквания на когото и да било", гласи изводът на доклада, който продължава с подробно и "живописно описание" на ефектите на взрива.

Труман реагира с голямо вълнение докато чете страниците.
През 1945 годна САЩ били единствената страна с атомна бомба. Това надмощие се запазва за 4 години
През 1945 годна САЩ били единствената страна с атомна бомба. Това надмощие се запазва за 4 години.
"Това го ободри изключително много", коментира военния министър Хенри Л. Стимсън.

Същия ден Уинстън Чърчил забелязал новото и много по-уверено поведение на Труман спрямо Съветския съюз.

По думите му информацията за взривът на първата атомна бомба го направила "променен човек".

Днес мястото на теста е Национална историческа забележителност в САЩ. В епицентъра на взривът е построен малък черен обелиск. Той е изграден от груби вулканични скали, намиращи се на изпитателния полигон. Височината му е 3,65 метра или 12 фута.

Тестът не променил единствено Труман. Първият взрив на атомна бомба отвори "Кутията на Пандора". Макар да е използвано само два пъти във военни действия, изгарящата сянка на ядреното оръжие се усеща и до днес. Преди 80 години човечеството за пръв път се сдобива със средство, с което може да води война до пълното си унищожение. С напредването на технологиите се оказва, че тоталната ядрена война може да трае не повече от час. Но бомбата има защитници. Според тях именно страхът от ядрено унищожение на човечеството е предотвратил прерастването на Студената война в Трета световна война. Няма как да не се запитаме дали този страх ще продължи да ни пази?"

Допълнителното ми мнение е , даваме ли си сметка днес на какво ниво са бомбите и наистина ли когато подкрепяме война сме наясно какво точно правим, въпреки емоционалните си етични разбирания за добро и зло???????

Трябва ли на практика в живота да го разберем, чрез изпепеляване или можем да проявим собствен разум.....всеки сам за себе си?!

Това мое мнение не е за фактът, а е за отношението ни към него!-това което ние можем!
???????

За любознателните и животът ни, но не е всичко:
https://www.youtube.com/watch?v=2DWdgD5 ... ex=4&t=12s

Да продължа, след отклонението :

4. Астрален свят

Можем да определим, че астралът също е материя, но носеща по-духовен характер. По този начин се добиват много видове материя. След астралната, следва материя още по-духовна и тъй нататък - до безкрайност, според степента на одухотворяване на материята, или приближаването й към чисто духовен принцип.
И тъй ние виждаме два основни полюса - духът и материята, между които съществуват много междинни степени проникващи едни в други, което може да се оприличи със съд напълнен с камъни, между камъните ние можем да насипем пясък, в пясъка да налеем вода, а между частиците на водата все пак ще се намира въздух. Астралът заобикаля целия свят и свързва помежду им слънчевите и звездни системи, чрез лъчи на светлината, чрез сили на привличане, а сигурно и на други неизвестни на нас фактори. Астралът, бидейки етерна материя, споделя свойството на материята, за това и неговите атоми, както и атомите на всяка материя се намират във вибрация. Резултатът от вибрацията или движението са различни явления и сили. Астралът също като електрическия ток се поляризира в положителна и отрицателна насока. При това той се намира в постоянно кръгово движение, като в затворена електрическа верига.
Нека забележим, че скоростта на астралната вихрушка не може да бъде схваната от нашето въображение.

Основното, което трябва да бъде разбрано, е че астралните обекти са комбинация на астралната материя, както физическите обекти са комбинация на физическа материя, и че астралният свят прилича твърде много на земния /защото до голяма степен е изграден от физически предмети/. Каквото е горе, такова е и долу, каквото е долу, такова е горе.
Но има още една особеност, която стъписва и обърква обикновения наблюдател - това се дължи на прозрачността на астралните обекти. Там всичко е прозрачно и се вижда еднакво добре и отпред, и отзад, и отвън, и отвътре. Ясните и точни мисли имат собствени разнообразни форми с изчистени контури. Те се оформят от трептенията породени от мисълта - по същия начин във физическия свят звуковите трептения пораждат форми. “Формите на гласа” са напълно аналогични на “формите на мисълта”, защото Природата въпреки неизчерпаемото си разнообразие е много консервативна по отношение на принципите си, тя възпроизвежда едни и същи методи на работа от област в област. Ясно определените астроидеи имат много по-дълъг и много по-активен живот, отколкото призрачните си събратя, и упражняват много по-силно въздействие върху астралните тела /а чрез тях на умовете/ на онези, които ги привличат, като предизвикват у тях трептения, сходни на техните собствени. По този начин мислите преминават от един ум в друг без да имат земен израз. Нещо повече - онзи, който излъчва мислите може да ги насочва към когото си пожелае. Това зависи от силата на неговата воля и умствена енергия. При обикновените хора астроидеите, създадени от чувствата или желанията са много по-жизнени и определени, отколкото астроидеите породени от мисълта. Много молитви на любяща майка кръжат около сина й като форми ангели и отблъскват злите влияния, които мислите му случайно привличат. Особеното при тези астроидеи е, че когато волята ги насочи към определен човек, самият импулс да насочат волята на своя създател им е достатъчен, за да оживеят. Астроидеята-защитник ще кръжи около обекта и ще търси възможност да отблъсне злото или да привлече доброто - не съзнателно, а сляпо по импулс, защото за него това е пътя на най-слабото съпротивление. По същия начин оживената от зла помисъл астроидея ще кръжи над жертвата си и ще търси сгода да я нарани. Но единия и другия остават безсилни освен, ако в астралното тяло на обекта не съществува нещо сродно с тях - нещо, което може да отговори съзвучно на техните трептения и да им даде възможност да се прикрепят. Ако в него няма нищо сродно с тяхната материя, водени от закона на собствената си природа, те отскачат от него и се връщат обратно по пътя, по който са дошли - по магнетичната следа, която са оставили и връхлитат своя създател със сила пропорционална на силата, с която са били излъчени. Известно е, че ако смъртоносната омраза не успее да порази обекта към когото е била насочена тя поразява създателя си, а добрите мисли към някой недостоен човек се връщат като благословия към онзи, който ги е изпратил. Така и най-слабото ни познание за астралния свят ще бъде мощен стимул за правилно мислене и ще увеличи отговорността ни за мислите, чувствата и желанията, които пускаме на воля в пределите на астралното. Ако индивидът би могъл във всеки момент да насочи цялата си ментална енергия /астроидея/ върху една единствена цел, той би постигнал чудеса. На практика нашият разум лекомислено скача от едно на друго и не спира дори и през нощта, когато спим. Това постоянно лутане причинява огромна загуба на енергия, индивидът непрекъснато я пилее. За да постигнем по-добър живот, трябва да овладеем въображението си и да не си създаваме сами трудна и отрицателна съдба защото всички мисли се материализират. Един от най-вредните навици е да се отпуснем в креслото и да мечтаем. Като постъпваме така ние отваряме врата на разума си към цял океан от ментални вибрации, което понякога носи състояния на депресия или гняв. Мисловните вълни в околоземното пространство също като радиовълните вибрират заедно с всички жители на планетата. Човек никога не може да бъде сигурен дали каквото си мисли е породено от собствения му мозък или е почерпено отвън.
Човек, който е способен да задържи определена ментална картина във въображението си като не позволява да бъде изтрита от други мисли, ще постигне чудеса, защото разумът е материя и материята е разум - с други думи енергията и материята са различни прояви на разума.
Като не забравяме че световете са разграничени и се преливат, то астралът е посредник между Духа и материята.

6. Обитатели на астрала

Астралът е напълнен с разни тела, някои съзнателни, други безсъзнателни. Астралните тела се образуват, като се сгъстяват частиците на астрала, както в пропития с електричество въздух се образува мълния. Астралната атмосфера е напълнена с астрални тела породени както от движението на астрала, така и от въздействието върху него на силата на духа и волята.
В астрала се намират:
1. Елементали - духове на природата и стихиите.
2. Астроидеи - човешки мисли, а също тъй желания и образи.
3. Астрални клишета - отпечатъци от действия и явления върху земята.
4. Егрегори - духове на човешките общества.
5. Ларви - астрални същества породени от страстите и лошите чувства на хората.
6. Хора излезли от физическото си тяло, но временно.
7. Елементарии - духовете на умрелите, които окончателно са напуснали физическите си тела и се състоят от дух, душа и фино тяло, наречено - астросом.


7. Елементали

Елементалите са духовете на стихиите на природата. Така кислорода има свой елементал. Водородът - също, а при съединяването им се получава водата, която също притежава свой елементал. Между елементалите могат да се отличат духовете на стихиите, които били наричани гноми, ундини, зилфи и саламандри, според предназначението им към: земята, водата, въздуха и огъня. Смята се, че по отношение на човека елементалите са враждебни. Елементалите произвеждат избухвания в рудниците, срутвания, урагани, циклони и др. Елементалите биват с различна сила и големина, като се почне от духа на тревицата и се стигне до духа на торнадото, което обединява у себе си милиарди елементали на въздуха. Въздействайки върху елементалите, човек може да управлява стихиите, но трябва да отбележа, че за това се изискват много знания, умения, и че опасността от такива опити е голяма.


8. Астроидеи

Астроидеите са човешки мисли в астрала. Под понятието “астроидеи” в широк смисъл могат да се включат както желанието на човека /защото желанието взема формата на мисъл, колкото и да е неясна/, тъй и образите предизвикани от въображението на човека в астрала.
Нека забележа обаче, че желанията на човека живеят в астрала по-интензивен живот, отколкото простите мисли, и че всяко желание представя от себе си астрално същество, което е негов принцип, и което го е извикало към живот.
При това с помощта на нашия нервен ток, астралът се сгъстява и астралният образ се материализира така, че ние го виждаме и физически. Когато неколцина души са обединени в една воля, техните мисли, желания и образи се отпечатват и живеят в астрала с особена сила.
И тъй всяка колективна астроидея /създадена от неколцина души/ е по-силна от астроидеята на отделния човек. На този принцип е възможно чрез верига или като се съединят няколко човека свързани с една идея и обединени от волята на един. Всички членове трябва да бъдат отрицателни с изключение на техния водач, който трябва да бъде положителен и да насочва събраната енергия според своите намерения. Не препоръчвам такива опити, защото са опасни както за околните, така и за самите изпълнители.

9.Астрални клишета

Така се наричат отпечатъците в астрала от действията на човека и от другите явления върху земята. Тъй като всяка наша мисъл и всяко действие се отпечатва в астрала, там се спазват всички земни събития и техните клишета се носят в астралната вихрушка, подчинявайки се на теченията й.
Нека отбележа обаче, че в зависимост от волята на човека и различни произходящи събития, клишетата на бъдещето преди да се проявят на земята могат много пъти да се изменят.


10. Егрегори

Егрегори се наричат астралните същества, пораждани от обществото на хора, обединени от една мисъл и воля и представящи духа на казаното общество. Създаването на егрегори е основано върху закона за веригата. Както видяхме веригата създава в астрала групови астроидеи сиреч - мисли, желания и образи.
Когато веригата настойчиво действа в течение на известно време и представя от себе си голямо общество, всички членове, на което се придържат в известни начала и насочват волята си към известна цел, в астрала се създава самостоятелно същество, представящо сбор от убеждения и целите на обществото. Този сбор е нещо като принцип на новото същество наречено - егрегор.
Като добие от членовете на обществото достатъчен запас от сили, егрегорът започва да живее самостоятелен живот. Той обаче не се ползва напълно със свободна воля, тъй като целият му живот е насочен към постигането на цели, съставящи неговия принцип. Но от друга страна и самият той влияе членовете на обществото и ги заставя да служат на целите на този принцип. По този начин между егрегора и създалото го общество се установява взаимно действие.
При борбата на земните общества помежду им, техните егрегори - тия астрални великани, също почват ожесточена борба помежду си, а понякога егрегорите първи започват борбата, като увличат в нея и хората.
Между вселенските егрегори трябва преди всичко да отбележа два главни, които оказват върху ни огромно влияние, а именно егрегорите на доброто и злото. Когато човек произнася с вяра думи или употребява знаци служещи за девиз на някакво общество, той привлича към себе си и разполага в своя полза егрегора на това общество.


11. Ларви

Както казах в отдела за астроидеите, всяко желание на човека живее в астрала. Астралното същество се нарича ларва. Щом бъде повикана /мисъл, желание/ към живот, ларвата живее полусъзнателно като се стреми да удовлетвори породилото я желание. Така ларвата на омраза към някого са стреми да му причини по всякакъв начин вреда.
Колкото по-силно и по-продължително е желанието, което е породило ларвата, толкова тя е по-жизненоспособна, тъй като живота й се поддържа от нервната сила на човека. Тя се прилепва към оногова, който я е създал като пиявица.
Ако породилото ларвата желание изчезне и тя наскоро трябва да умре, то ларвата се хваща за живота и усилено се старае да продължи своето съществуване, което е често пъти късовременно. Поради това тя се старае да разпалва у човека желанието, което я е породило и по този начин спомага да се образуват у човека привички. Така алкохоликът или наркоманът се намират във властта на отвратителната ларва, която не му дава ни минута спокойствие. Човекът, който се е предал на омразата също е попаднал в ръцете на подобна ларва и тя усилено подхранва тази омраза и сама се храни с нея.


12. Елементарии

Когато човек умира, духът и душата му, облечени в астросом /ефирно тяло/, окончателно напускат физическото тяло и влизат в астралния свят. Докато прекарва в този свят човек се нарича елементарий. Ако смъртта произхожда от разрушение на физическото тяло или от повреда на органите му, душата заедно с астросома излизат от тялото по причина на това, че то не е удобно за понататъшното им пребиваване, в този случай няма възможност да се спаси човека, както няма възможност да се задържи вода в пукнат съд.
Но понякога смъртта настъпва въпреки жизнеспособността на физическото тяло, защото астросома е отслабнал и не може да накара органите да функционират, при случай на изтощаване, анемия, или защото душата на човека се стреми да напусне тялото, под влияние на известно душевно сътресение.
Тогава има още надежда да се съживи човека, особено като се вземе предвид, че в първите часове след смъртта тялото се намира още в летаргия и връзката му с астросома не е още скъсана. За да съживим човека, необходимо е със своята воля да накараш душата му отново да влезе в напуснатото от нея тяло: в същото време да подкрепиш нейния астросом със своя астрален ток.

13. Мисълта е сила

Какво взаимно действие съществува между духа, астросома и тялото на човека и по какъв начин мисълта минава в действие. Съотношението между духа, астрала и физическата материя се определя от техните трепети.
Вибрациите на духовната материя или на духа предизвикват съответстващи трептения в астралната материя, подобно както човешкия глас се трансформира в телефонната слушалка от разстояние. Трептенията у астрала предизвикват от своя страна движение у физическата материя. Но трепетите на духа не се предават пряко върху материята, защото тия елементи са твърде различни помежду си. По този начин мисълта е движение на духа, което се предава на астрала, а след това на мозъчната материя.
/Днес японските учени са изобретили устройство, малко по-голямо от очила, за захващане и предаване на мисли, чрез което инвалид, посредством умствени команди включва и изключва домакински електроуреди!/
Нека отбележа, че мисълта кара астрала не само да затрепти, но благодарение на неговата пластичност, в същото време го сгъстява, придавайки му известна форма. Може да се каже, че човек оформя своята мисъл в астрала също както ваятел прави от глина определена фигура. Отпечатващата се, сформирана в астрала мисъл е астроидея. Съответно със силата и определеността на мисълта, нейната астрална форма може да се отпечата или реализира и в материята. По този начин всяка човешка мисъл се отпечатва в астрала и има у себе си за основа духовния принцип, енергията и астралната материя, реализирайки се мисълта преминава в действие. От всичко това ни става ясно какво огромно значение има човешката мисъл. И след като мисълта може да се направлява от волята, то те имат творчески способности. Понеже всяка мисъл са отпечатва в астрала и се запазва там в зависимост от яснотата и силата й, то астралът е напълнен с милиарди астроидеи. Последните проникват в мозъка на човека, карайки го да вибрира и влизайки в различни комбинации с други астроидеи, пораждат в зависимост от качествата на самия човек нови мисли. Една и съща астроидея предизвиква у двама различни хора, различни мисли също, както цветът и изгледа на огъня зависят от стъклото на фенера.
Всички хора са заобиколени от множество астроидеи и се намират в непрекъсната обмяна на близки астрални форми. “С какъвто се събереш - такъв ставаш”. Както движението на астрала, така и движенията на астроидеите се подчиняват на известни закони:
1. Едноименните /+ и + или - и -/ полюси се отблъскват, а разноименните се привличат.
В силата на този закон мислите на активния човек /оня с воля/ се стремят към пасивния човек /у когото е развита способността за възприемане/ и обратно. Но мислите не се състоят само от астрално и от духовен принцип и поради това се подчиняват и на друг закон, основан върху принадлежността им към една от двете категории, първата, от които характеризира доброто, обичта, истината и духовността, а втората - злото, омразата, несправедливостта и материалността.
2. Този закон може да се изрази по следния начин - мислите от една и съща категория се привличат, а мислите от различни категории се отблъскват. Поради това, изпитвайки добри чувства и мисли благородния човек привлича към себе си астроидеите на обич, милосърдие и доброта и обратно - злият, ненавиждайки ближния си, привлича астроидеи на злоба и престъпност.
Обикновено както казах у човека става обмяна на астроидеи, но най-често повтаряните и родствени на човека мисли съставят неговата аура и поради това постоянно влияят върху него.
Аурата е астроидея, излизаща от главата на човека като сияние у светците и тъмно в егоистичните и материални хора.
3. Колкото по-възвишена е мисълта, толкова по-твърда е тя и даже най-слабия човек изпълнен с Всемирна любов и Доверие в Единствената сила е много по-могъщ от други, на пръв поглед уверени и със самочувствие хора.
Силните желания създават астроидеи, които задоволяват нашите помисли било то добри или лоши. Ние притегляме нещата към себе си и биваме притегляни към тях, чрез тези мисловни вълни. Те се превръщат в силни помагачи и си вършат работата.

При никакви обстоятелства не изпращайте мисъл с желание да нанесете вреда другиму. Вашите мисли за един чист ум ще се върнат при изпращача с уголемена сила.

След като сме запознати с въпроса можем да се възползваме от една чудесна перспектива - на наше разположение е складирана мисъл, произлязла от умовете на мислители както от миналото, така и от настоящето време. Изпратена със значителна сила на пожелание, неизразената мисъл постоянно търси средства за изява и лесно се притегля от ума на човек, който ще я превърне в действие. Астралния свят е препълнен с неизразени, превъзходни мисли, които чакат да бъдат изразени и оползотворени. Това е загадката около една велика истина - нека се подготвим и я използваме.

14. Човек

Човек е дух, който обитава тяло и има душа.

“Има тяло душевно има и тяло духовно”
Библията” Първо Коринтяни 15:44
Ако приемем, че основните три части на човека /дух, душа и тяло/ се пресичат и че всяка една част прониква в другата, то може и да ги опишем така: Първата част - Духовното поле - съответстваща на Бога, в човека е духът.
Втората част - астралното поле - съответства собствено на човека, в човека тя е душата.
Третата част - физическото поле - съответства на природата - в човека тя е тялото.
Всичките три части са затворени в една обща част, изразяваща волята на човека. Това показва, че ВОЛЯТА принадлежи към същността на човека и обединява всичките му елементи.
Първата част - Духа: Как да пристъпя към разглеждането на този предмет, който даже и най-напредналите умове не успяват да схванат? Как може ограниченото да обхване безпределното? Духът е Божествената искра, нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила, заря от Централното слънце, същинският Той. Думите не могат да го изразят, умовете не могат да го схванат. Той е душата на душата.
За да го разберем трябва да проумеем Бога, понеже духът е капка от духовния океан, зърно пясък от бреговете на Безпределния, частица от свещения пламък. То е онова нещо в нас, което е причина за нашата еволюция през всичките дълги векове. Не можем да се простираме по-надълго по този предмет - той ни пресилва и простите думи са безсилни да го обяснят. Нека всеки сам потърси път към тази най-възвишена част от себе си.
Като си взаимодействат помежду си трите основни части на човека го правят непостоянно, противоречиво и подвластно на страстите същество - обединяващо в себе си най-различни противоречиви тенденции. Той ту достига пределни висоти на доброта, обич и саможертва, ту потъва до жестокостта и злото. Той е едновременно и човек, и животно и неговото ЕГО непрекъснато се колебае между животинското и божественото. Тази двойственост ни принуждава да използваме нова система за класификация на хората, в която интелигентността, титлите, политическата власт и богатството нямат значение. Тя се основава на отдалечеността - по-голяма или по-малка, от животинското състояние.
Интелигентността не е свързана нито с човешките качества, нито със социалното, културното и финансово положение на индивида. Академикът, благородникът, бизнесменът, блестящият политик може да стои по-близо до животното. Какво поражда тази разлика - Съзнанието. Колкото по-съзнателен е индивида, толкова е по-отдалечен от животното. Можем да кажем, че съзнанието е онази част от егото, която управлява ума. Срещат се интелигентни хора, които са несъзнателни, тъй като интелигентността и съзнанието са две различни неща.
Физическите явления могат да се измерват, класифицират и оценяват като по този начин установяваме закономерностите в тях. При менталните явления не е така, тъй като осъзнаваме малка част от извършващото се в ума ни от онова, което се съдържа в определението “съзнателно”. Когато става въпрос за Подсъзнателното ние сме в пълно неведение. Известно е, че подсъзнанието е доверчиво и податливо на влияния, без способности за преценка.
А кой може да установи кога даден индивид мисли съзнателно или подсъзнателно.
Въпреки това човек крие в себе си тайната на тайните, тъй като е дете на Бог и в основни линии е създаден по негово подобие. Човекът е окован Бог, той крие в себе си Божествена сила и мъдрост, но не може да ги осъзнае и използва докато робува на материализма и възприятията - приятни и неприятни, които получава чрез сетивата си. Егото, което всъщност би трябвало да контролира всичко е изместено от различни желания, различни психически и инстинктивни състояния, и те завладяват и управляват сложният механизъм на тялото - носителя на душата.
Ако анализираме Душата си, ще разберем изключителната й сложност и ще открием скритите причини, които ни карат да реагираме по един или друг начин. В нас има сили, които пречат на правилното функциониране на нашата машина - комплекси, задръжки, отрицателни или разрушителни чувства и мисли. Животът ни зависи много повече отколкото си мислим от душата. Всичко, което се появява по-късно физически произтича от нея. Ако човек се разболее, то е защото душата му е болна. Ако остарява, то е защото тя е остаряла. Ако го преследва “лош късмет” и не постигне нищо в живота си, причината е пак в душата му. Изключително трудно е да видим самите себе си, да признаем собствените си ограничения и грешки защото често причината за нашите нещастия се крие дълбоко в психиката ни. Положителните и отрицателните сили, които посочих се проявяват именно чрез душата.
Ако осъзнаем, че сме духове в животинско тяло ще разберем и вечният конфликт във всеки човек - конфликта между духа и тялото. Разбира се възможно е да се отъждествяваме само с физическото тяло, тъй като той е носителя на духа. То е материалната форма, в която е облечен духът, за да може да действа на физическо ниво. Тъй като духът и тялото са два противоположни полюса на една и съща сила, която наричаме Разум, живота на земята е истинско робство за човек, който не е и не желае да възпита тялото си да служи на духа. На това се дължат всички нещастия, конфликти, противоречия, страдания и болки.
Изкушавам се да дам някои примери за противоречията между духа и тялото от любимата си книга - Библията.
“Недейте се лъга; Бог поругаван не бива... Който сее в плътта си от плътта ще пожъне, а който сее в духа от духа ще пожъне...” До Галантяни 6:7, 8
“Делата на плътта се известни, те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужене, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, съблазни, ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и др.
А плода на духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.” До Галантяни 5:19, 20, 21, 22, 23
Представям ви още допълнителни части от човешкото тяло: сетивата за придобиване на знания: очи, уши, нос, език и кожа. Следват действащите: глас, крака, ръце, анус и полови органи. И още: мирис, вкус, форма, допир, слух. Освен това има: омраза, радост щастие, нещастие. Над сетивата стои УМЪТ, който е също сетиво от по-висока степен. Физическото тяло претърпява следните промени: то се ражда, расте, съществува, дава странични продукти, след това започва да отслабва и в последната фаза изчезва.
Следователно тялото е нещо временно и материално, в което е затворена душата и по това се различава от неговия собственик - Духа.

15. Съдба

И така до тук видяхме, че лошите или добрите мисли се разпространяват в световете и се заключават у самите нас. В това се състои върховната справедливост. Молитвите, обичта и добрите пожелания на близките могат да помогнат на грешния човек да се избави от своите недостатъци, но преди това той трябва да се откаже от лошите си качества, т.е. да се разкае за тях и да престане да ги обича. Това зависи преди всичко от волята на човека. Никой не може да бъде спасен против волята си. Тук е мястото да отбележа, че свободата на волята на всяко същество е закон, който никой няма право да нарушава.
Човек, който заселва астралния свят с лоши и зли или добри мисли и желания /и действия породени от тях/, по силата на божествения закон трябва сам да изживее или понесе последствията им. Това може да се нарече закон за възмездието. Човек трябва да се стреми да разбере истинският смисъл, характера и страшното значение на този вечен и ненарушим закон, който означава действие или по-точно причина, произвеждаща следствие. Както когато човек посее в земята жито и чак след време то изкласява, така причината и следствието не са едно до друго във времето.
СЪДБА - това са закони, неумолими и необходими. Никой живот не съществува изолирано, той е дете на всички преходни съществувания, баща на всички животи, следващи го в общата съвкупност, които съставляват непрекъснато и приемствено битие на индивида. Не съществуват неща като случай или случайност. Всяко събитие е свързано с преходната причина и произтичащо от него следствие. Всички мисли, постъпки и обстоятелства са причинно свързани с миналото и определят причинно бъдещето. Тъй като нашето незнание скрива от погледа ни и миналото и бъдещето, често ни се струва, че събитията изникват неочаквано от нищото, че са случайни, но това е само илюзия и се дължи изцяло само на нашето невежество. Човек трябва да разбере, че природните закони само създават условията, при които трябва да се извършват действията, без да преодолеят самите действия. И докато постъпките на човека в областта, в която ги извършва са напълно свободни извън тези рамки той е ограничен. Човек научава също, че условията властват над него и непрестанно съсипват изнурителните му усилия, когато не ги познава или познавайки ги се бори с тях. Но когато ги разбере, когато опознае посоките им, изчисли сбора на силите им те стават негови помагачи. ЖИВОТЪТ е постоянно складиране на знания - обобщаване на резултатите от нашия опит и преживявания. Законът за причината и следствието е в постоянно действие и ние жънем това, което сме посели, и това не е въпрос на наказание, а следствие. Знанието учи, че наказанието иде чрез грешките, а не поради тях. Човешката душа се уповава на своя опит през всичките фази на живота - тя минава от едно превъплъщение в друго, научава нови уроци и придобива мъдрост. Учението за духовната причина и следствие, обосновано с великата истина, съобразно Закона гласи, че всеки човек е господар на собствената си съдба, свой съдия, благодетел и палач. Всяка мисъл, дума и действие имат своето следствие в бъдещия живот или съществуването на човека като награда или наказание, неизбежен резултат от великия закон за причината и следствието. Сегашните ни мисли формират утрешният ни характер, а сегашните действия и постъпки са утрешните ни случки.
При новото раждане действието на закона е придружено от известни условия и се влияе от две общи правила:
1. Силата и характера на преобладаващите желания, стремежи и копнежи на индивида.
2. Влиянието на духа, който въздейства върху превъплъщаващата се душа и я насочва към подходящи условия в новото си раждане.
Тези противоречиви влияния действат през целия живот. Душата се стреми да продължи пътя си от миналия живот и търси обстоятелства, при които ще изрази свободно своята личност. Едновременно с това духът в душата иска да коригира известни обстоятелства от миналия живот, за да изпъкнат други области от нейното естество, които са били потулени или недоразвити. В известна степен тя влияе върху избора ,който копнее за материалното богатство, ще избира обстоятелства и условия за раждане удовлетворяващи този стремеж. Но духът знаейки, че душата е пренебрегнала закона за благостта, ще я въвлече в обстоятелства, които ще донесат страдания на човека, за да може той въпреки или може би точно заради богатството да развие тази страна на своето естество.
Влиянието на духа винаги противодейства на аморалните пожелания и често са необходими няколко превъплъщения, за да може духът да въздейства по-пълно върху душата. Много от внезапните удари, които се стоварват върху човека са резултат от усилията на външния принцип за него, който упътва човека към по-духовен живот. Когато низките пориви отклоняват индивида от правия път, духът внезапно пробужда самосъзнанието чрез прелом или нещастие, но то не е наказание, а акт на благост. Духът е част от човека, а не външна сила, въпреки, че има божествен произход. Такъв удар не е израз на справедлив гняв, отмъщение или нетърпение от страна на духа, а грижи към невръстно създание. Но неведущите роптаят и се опитват да се борят срещу напътствията на духа и си навличат нови неприятности. Ние сме склонни да отблъскваме външните влияния и ограничения, но ако схванем, че тази сила е част от самите нас, ще погледнем по друг начин на живота. Когато следваме съдбата си тя ни води, когато й се противим - тя ни влачи.
Ако проумеем житейската си перспектива и ако можем да схванем тази истина ще посрещаме по-хладнокръвно неприятните инциденти. Няма значение колко големи са нашите страдания, ние ще се подчиним на духа и той ще ни направлява стъпка по стъпка, като ни дава мир и сила. Лицето, заставено да ни навреди може да не желае нашето зло и да бъде невинно, но ние сме поставени в условия, които ще ни накарат да чувстваме болка от действията на това лице. Но целта отново е само нашето добро и по силата на закона за причината и следствието. Но щом достигнем състоянието да схванем истината, тези уроци ще бъдат вече непотребни и тъй като тяхната необходимост ще изчезне, законът допуска да избегнем това, което при други обстоятелства би ни донесло страдания.
Ние постоянно сме свързани с живота на други, било за страдание, било за щастие. За да избегнем действието на този закон, трябва да осъзнаем истината. Нека избягваме омразата, злобата, завистта, гнева и неприязънта към другите. За да преуспеем трябва да бъдем благи, да избягваме чувството на отмъщение. Нека живеем, носейки своето бреме достойно, като се доверяваме на ръководството на духа и разчитаме на помощта на върховния разум.
Потърсих потвърждение в Библията и намерих следния текст:
“Но ще кажат някои, как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? Безумецо, това що ти сееш няма да оживее докато не умре” Първо послание до Коринтяни 15:35, 36
Нека не се обезсърчаваме, защото Бог царува!

16. Още за законите на Бог

Нека си зададем въпроса как един и същ човек днес е добър, на другия ден лош. Човек е или добър или лош. Всъщност човек не е нито добър, нито лош. Злото се ражда когато човек се отделя от духа и се накланя към материята /било чрез мисли, било чрез външни влияния/. Значи човек носи злото у себе си и трябва да внимава да не го увеличава, като го остави да излиза от него, или трябва да го трансформира в добро. Човек, който успява да трансформира злото в добро е велик.
И доброто, и злото служат за изпълнение на ЕдиннатаВсемирна Програма - Бог. В света всичко е двуполюсно: добро-зло, топло-студено, сладко-горчиво и т.н. Както в акумулаторната батерия, за да се съхрани електрическата енергия има два полюса - + и -, така и при нас всичко е двойнствено. Можем ли да кажем, че плюс е по-добър от минус или обратното? Всеки един от тези два полюса има определено значение за действието на акумулаторната батерия.
Както виждаме всичко в света е основано върху противопоставянето на две начала. Двете противопоставяния на духа и материята служат за изпълнението на Единната Всемирна Програма. Не бива обаче да тълкуваме погрешно закона за необходимостта за двете противоположни начала, че злото е равносилно на доброто. От началото съществувал духът в безграничността и неподвижността, които представляват елементите на материята. Духът и материята се привличат взаимно за съвместна производителна работа. Частиците на духа оживяват материята и зараждат нови единици, които обособяват и отново се издигат към духа.
Трябва да различим няколко момента:
1.Противопоставяне на материята и духа.
2. Страданията на духа, който е слязъл в материята.
3. Преобладаване на материята над духа.
В качеството си на начало противоположно на духа, материята не е зло начало, но е поле на духа, негова опорна точка, дори и негова сътрудница. В този смисъл материята не бива да се смята за зло начало. При това все пак материята не трябва да се смята за равностойна на духа, защото и ако те да се необходими един на друг, то духът е активното, а материята пасивното изпълнение на Единната Всемирна Програма.
Сега нека разгледаме третата точка - Преобладаването на материята над духа. Увличането на духа от материята като видяхме е необходимо, защото е начало на съвместната им производителна работа, но преобладаването на материята може да се счита за зло. Но това тържество на материята бива временно, тъй като пречистените с труд и страдания частици на духа се повдига до съзнателен синтез. По този начин свръзката между духа и материята се започва с материализиране на духа и завършва с идеализирането на материята.
Действително ние трябва да знаем и винаги да помним, че: ВСИЧКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, РАЖДАНИ И ОТ ДУХА, И ОТ МАТЕРИЯТА, В КОИТО ПРЕОБЛАДАВА МАТЕРИЯТА, И КОИТО НЕ СЪОТВЕТСТВАТ НА ЕДИННАТА ВСЕМИРНА ПРОГРАМА, БЕЗПОЩАДНО СЕ УНИЩОЖАВАТ И БИВАТ ПРЕРАБОТВАНИ.
По този начин злото се поправя пак със зло и смъртта е фактор на обновяване и напредничав развой. За това навсякъде в света се срещат две противоположни начала. Тяхната цел обаче не е взаимоунищожаемост, а съвместна производителна работа за изпълнението на Единната Всемирна Програма. Като условие за тяхната съвместна работа е взаимното им въздействие и съществуването помежду им на подвижно равновесие.
Главната задача се заключава в намирането на взаимния център на тежест или с други думи - установяване на равновесие. В равновесието на знанието и на вярата се съдържа тайната на философията.
В равновесието между реда и свободата се съдържа тайната на демокрацията. Знанието на тайните на равновесие на волята и страстта, на действието и реакциите, причината и следствието дава могъщество.
Противоположните неща също като полюсите в акумулаторите не могат да се сливат в едно и трябва винаги да остават разделени.
Ако се опитаме да обобщим написаното дотук, това може да се представи и така:
1. Бог - Единната Всемирна Програма е начало и всичко събрано в едно.
2. Законите Му са такива, че всичко работи за изпълнението на Единната Всемирна Програма.
3. Ние хората като част от тази база програма работим по изпълнението й по строга индивидуална схема.
Като работи по своя индивидуална схема, човек бива направляван от законите на Бог. Ако човек знае тези закони то живота му на земята ще бъде много, много по-лек. Индивидуалната ни схема за работа е закодирана у всеки един от нас и представлява нещо като поле, и съдържа в себе си освен правилната ни схема за работа, но също така и съдбата, психиката, характера и здравето. Индивидуалната ни схема, съставена по законите на Бог използва всички методи за работа, като отпушва или блокира всички части от нашето тяло, включително съдбата, психиката, характера и здравето. Индивидуалната ни схема е кодирана от Бог, ние я носим винаги в нас, но тя засяга и е в тясна зависимост със схемите на хората, най-близко до нас - баща, син, внук, майка, дъщеря, внучка, съпруг, съпруга и т.н. Това са хората, чиито схеми за работа са най-близко свързани помежду си. Образно бих сравнил взаимодействието между членовете на една строителна бригада и общата им задача по изграждането на обекта.
Всяка схема трябва да работи не само за собственото си съществуване, но и да спазва законите на единство по между им. Ако звената на една система започнат да си противоречат, действията им биват блокирани, като за тази цел биват използвани пак всички човешки части от човешкото тяло, включително и съдбата, психиката, характера и здравето. Следователно дори и болестите като най-голямо зло за човека е блокиране на определено действие на човека. Болестта е един от механизмите за развитие на духа. Основното е да не се повтори грешката, а да влезем в хармония с Бог. Целият ни живот всеки миг от нашето съществуване е обхванато от взаимодействието между човек и Бог. Всеки миг ние биваме коригирани от законите Му и резултатите от нашите действия се отразяват не само на нас лично, но и на близките ни, които най-много обичаме. Поради общото в програмите, ако бащата не изпълни задължението си, той бива коригиран от закона и сина му или внукът му ще трябва да изпълнят задълженията . От гледна точка на земния човек това е несправедливо и жестоко, но тези закони служат както казахме за запазване на цялото - Бог.
До тук ние разгледахме трите основни свята, приехме, че тези светове си взаимодействат, като се застъпват взаимно, но всъщност между духовния и физическия свят има много повече области, населени с хиляди същества, които заемат този свят, които определят тяхното развитие.
Същества с много, много по-висока степен на развитие, по същите закони, които разглеждахме досега се грижат за изпълнението на Единната Всемирна Програма и правилното развитие на човека. Нека не униваме - Бог се грижи за нас!

Та това е всичкото, и малко и много, за който както и по колко:

Бог е в нас и само истината ще ви направи свободни. Нека да я търсим
“…..Но ако съм придобил милост пред Тебе, прати ми Духа Святаго, да напиша аз всичко що е било направено в света от начало, що е било написано в Твоя закон, за да могат людете да намерят пътеката, и ония които поискат да живеят в последните времена да могат да живеят……..
……..В четиридесет дена бяха написани деветдесет и четири книги. И когато изтекоха четиридесет дена Всевишния каза: “…първите, които ти написа изложи открито, за да ги четат достойни и недостойни, но последните седемдесет запази за да ги дадеш на мъдрите измежду народа, защото в тях е проводника на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието .”…Тъй и направих.”
Ездра: ХІV---22……48



Нека в края на този материал мислите на Мейбъл Колинс ви звучат като добро пожелание за високи успехи в училището на живота: “Търси и се вслушвай в Песента - най-вече в своето собствено сърце”.
Отначало ти можеш да си кажеш: “Тя не звучи там, когато я търся, долавям само дисхармония”. Опитай се да я намериш по-надълбоко. Ако отново се разочароваш, почакай и търси още по-надълбоко. Има една естествена мелодия, един непознат извор във всяко човешко сърце. Той може да бъде скрит, съвсем затрупан и заглушен, но той е там. В самата основа на своето естество ти ще намериш вяра, надежда и любов. Който избира злото се отказва да погледне вътре в себе си. Запушва ушите си за звука на своето сърце, както заслепява и очите си за светлината на своята душа. Той постъпва да живее в похот и желания. Но изпод най-дълбоките пластове на живота тече силен поток, който не пресеква. Великите води са всъщност тук. Намери ги и ти ще разбереш, че всяко същество дори и най-окаяното на света е част от тях, колкото и да се заслепява и само си създава външни илюзорни образи на ужас.
Именно в този смисъл аз ти казвам: Всички тези същества сред които ти се блъскаш и се бориш са частица от Божеството. И тъй измамлива е илюзията, в която живееш, че е трудно да отгатнеш къде най-напред ще откриеш милия глас в сърцата на другите. Но знай, че той със сигурност е вътре в тебе. Търси да го доловиш и щом веднъж го чуеш ти много по-лесно ще можеш да го разпознаваш и вън - около себе си. Изследвай сърцата от едно безусловно становище без да се влияеш от личните си възгледи. Иначе ще гледаш през цветни очила. За това е необходимо да застанеш на почвата на отдръпване на личното.
Истината е безпристрастна: никой човек не ти е враг, никой човек не ти е приятел. Всички са в еднаква степен твои учители. Твоят враг е за тебе загадъчна тайна която трябва да разбулиш макар и да са необходими цели векове за това: защото човек трябва да бъде отгатнат. Твоят приятел става част от тебе, едно разширение на самия тебе - една гатанка,

ПЪТник, два пъти“…..Но ако съм придобил милост пред Тебе, прати ми Духа Святаго, да напиша аз всичко що е било направено в света от начало, що е било написано в Твоя закон, за да могат людете да намерят пътеката, и ония които поискат да живеят в последните времена да могат да живеят……..
……..В четиридесет дена бяха написани деветдесет и четири книги. И когато изтекоха четиридесет дена Всевишния каза: “…първите, които ти написа изложи открито, за да ги четат достойни и недостойни, но последните седемдесет запази за да ги дадеш на мъдрите измежду народа, защото в тях е проводника на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието .”…Тъй и направих.”
Ездра: ХІV---22……48

ПЪТник две написа:ПЪТник, два пъти“…..

Из безмълвието, което е мир, мощно ще прозвучи глас. И този глас ще рече: “Не е право-ти си жънал, сега трябва и да сееш”. И като знаеш, че този глас е самото Безмълвие, ти ще се покориш. Ти, който си вече ученик, способен да стоиш, способен да слушаш, способен да виждаш и способен да говориш, който си победил желанието и си стигнал до самопознание, който си видял и познал разцъфването на своята душа и си чул Гласа на Безмълвието,-влез сега в Чертога на Познанието и прочета какво е написано там за теб:

1. Стой настрана, когато настане борбата, и макар ти да се бориш, не бъди ти Воинът.
2. Намери Воина и остави него да воюва в теб.

3.Очаквай неговите заповеди за битката и им се подчини.

4.Подчини му се на като на пълководец, а така, като че ли Той си ти самия и неговите думи са изразна твоите съкровени желания, защото Той-това си ти самия, макар и безкрайно по- мъдър и по – силен от тебе.
Следи го зорко-да не би насред разпалеността на битката да го отминеш, а Той не ще те познае, щом ти не го познаваш. Достигне ли твоя вик до слуха му, тогава Той ще се бори в тебе и ще изпълни глухата пустота вътре в тебе.
И когато стане това, тогава ти ще можеш да минеш през битката спокоен и неуморим, като застанеш настрана и оставиш него да воюва в тебе, и нито един твой удар не ще отиде напразно. Но ако не го следиш и го отминеш, ти ще останеш без закрила, умът ти ще се помъти, сърцето ти ще се разколебае, всред прашния вихър на битката ти ще изгубиш свяст и зрение и не ще различиш приятел от враг.
Той-това си Ти самия. Ала ти си преходен и се поддаваш на заблуждения, а Той е вечен и непогрешим.Той е вечната истина. Щом веднъж влезе в теб и стане твой Воин, Той никога не ще те напусна напълно, а в Деня на Великия Мир ще се слее с теб.

5.Вслушай се в песента на живота.

6.Запечатай в ума си напева, що чуваш.

7.Научи от него урока на хармонията.

8. Сега ти можеш да стоиш прав, твърд като канара посред буря, послушен на Воина-ти самият-който е твой цар.Ти участваш в борбата само като изпълняваш повелението му, затова вече недей да се грижиш за изхода на боя, понеже само едно е важно: Воинът да победи, а ти знаеш, че Той е непобедим. Така непоклатим, бодърствуващ и хладнокръвен, вслушай се в слуха, който си придобил чрез страданието и чрез разрушението на страданието. Докато си още човек, до твоето ухо достигат само откъслечни звуци от Великата Песен. Обаче доловиш ли нещо, запомни го грижливо, , тъй , че нищо от чутото да не се изгуби, и старай се по това да разкриеш смисъла на тайната, която те окръжава. Така след време ти не ще имаш нужда от друг учител. Понеже както отделното същество има глас, така има глас и Това, в което се движи всяко отделно битие. Самия живот има език и той никога няма да мълчи, и неговото слово не е –както ти, глухият, би помисли-крясък, а песен! Познай от това, че те си част от Хармонията, и научи се от това да се подчиняваш на законите на Хармонията.

9.Ревностно наблюдавай всеки живот, който те обкръжава.

10. Научи се да проникваш разумно в сърцата на човеците.

11. Най- зорко обаче наблюдавай своето собствено сърце


12. Понеже само чрез сърцето идва едничката светлина, която може да озари живота и да го направи ясен за твоите очи.
Изучавай сърцата на човеците, за да можеш да разбереш света, в който живееш и от който искаш да бъдеш част. Наблюдавай вечно променливия, вечно подвижния живот, който те заобикаля, защото той е образуван от сърцата на човеците, и когато се научиш да разбираш тяхното устройство и предназначение, ти постепенно ще можеш да четеш и по- пространното слово на живота..

13. Словото идва само със знанието. Придобий знание и ще постигнеш словото.

14. Ти можеш да владееш вътрешните чувства, победил си нагоните на външните сетива, надмогнал си влеченията на собствената си душа и си придобил знание: сега, о, ученико, приготви се действително да встъпиш в Пътя.
Пътят е намерен: Бъди готов да тръгнеш по него....

Абе Пътник, появявай се и в оня клуб. Чат-пат.

Уникална написа:Абе Пътник, появявай се и в оня клуб. Чат-пат.

Ахаа...зарадвах ти се!

Аз съм там....сред вас...преди малко се забавлявах като продадохте торта вместо гараж, за 100 000.

Нямам права да пиша там, макар и с актуална регистрация в Дир.бг.
Там задкулисни играчи с права, вече тайно банват по високите от тях, за да се извисят с правата си над "ниските" .
Тайно разчистват стари сметки, явно ще е срамно и за това е тайно!
И не съм единствен, но там вие няма как да знаете кой жив, кой умрял и кой е банат.
Нямам намерения да се моля на някого или пък да променям гнилата система на клуба.

Не ми липсвате, и съм там, и ви чета с любопитство и интерес.
Благодаря ти за поканата, оценявам го.... с пожелания за още Здраве и творческо Дълголетие!
Поздрави за всички!

Уникална написа:Абе Пътник, появявай се и в оня клуб. Чат-пат.

Интересно ли е?
След тукашният ни разговор, там вече имам достъп....ей така без нищо, нищо не съм променял в настройките си!
Е?

ПЪТник две написа:

Уникална написа:Абе Пътник, появявай се и в оня клуб. Чат-пат.

Интересно ли е?
След тукашният ни разговор, там вече имам достъп....ей така без нищо, нищо не съм променял в настройките си!
Е?

Това ще да е карма в действие.
Добро си направил, добро получаваш.

nakibest написа:

ПЪТник две написа:

Уникална написа:Абе Пътник, появявай се и в оня клуб. Чат-пат.

Интересно ли е?
След тукашният ни разговор, там вече имам достъп....ей така без нищо, нищо не съм променял в настройките си!
Е?

Това ще да е карма в действие.
Добро си направил, добро получаваш.

Благодаря ти, че знаеш какво е зло и какво е добро и ми го даряваш!

И ако си въобразяваш, че не зная в кой форум пиша, може пак да се покажеш и докажеш!
Ха на бас с теб, че тук не можеш да ме банеш!


Но ако си забелязал в миналото, написаното ми, че с времето всеки ще осъзнае, чрез изживявания своето, аз моето и ти твоето, то вече би трябвало да си го разбрал.-А


Бе знаех си аз , че няма да се сдържиш!


Останаха ли ти сили, как си?

Всъщност, никъде не мога да те баМна.

Не съм админ, нито модератор в който да е било Интернет форум.

Уточнение - преди съм бил, да - ама беше мноооого отдавна, май минаха 12-15 години оттогава.
Да чукна на дърво, не мисля и да ставам мод или админ никъде..

nakibest написа:Всъщност, никъде не мога да те баМна.

Не съм админ, нито модератор в който да е било Интернет форум.

Уточнение - преди съм бил, да - ама беше мноооого отдавна, май минаха 12-15 години оттогава.
Да чукна на дърво, не мисля и да ставам мод или админ никъде..

Следва да се извиня за досадното недоразумение по моя вина:
Извинявай, няма да правя повече така!