От Босфора до Дарданелите - само белите!
Публикувано на: 05.12.25, 09:29
Готини бонбони!!!
Страница 1 от 1
Публикувано на: 05.12.25, 18:45
Публикувано на: 05.12.25, 19:41
Публикувано на: 09.12.25, 01:50
Футболен агностик съм. Като малък все питаха "от кой отбор си". Казвах от Славия та да ме оставят на мира. Направо чаках да ме питат, белким ми се размине "върви ли училището" :)
Публикувано на: 09.12.25, 08:29
Вчера Лудогорец - Славия 1:1
За малко да бием. Това не е било години...
'Айде след три четири кръга да се готвят и ЦСКАтата.
За малко да бием. Това не е било години...
'Айде след три четири кръга да се готвят и ЦСКАтата.
Публикувано на: 09.12.25, 08:44
Малее h16 - същата работа. Никога не съм го разбирал това с футбола и принадлежността. Ма не казвам нищо де. Има си положителни страни - спорт ала бала. Но и доста отрицателни. Както и да е - отплеснах се. Гледам футбол ама с приятели и то обикновено някакви международни мачове, я шпионска лигла, я европейско и световно. Ама като ме питат от кой отбор си и викам - от националния. 
Публикувано на: 09.12.25, 17:11
Това е за темата с вицове, но да си малко момче и да си от Славия изгражда характера.
:lol:
Не се шегувам.
Нали се сещате, че всеки има история в която разказва как обстоятелствата са го принудили да стане голям мъжкар още от дете.
Моята е че практически всеки път когато се споменеше футбол, приятелите ми ме караха да зарежа тоя "смотан отбор" и да стана от Левски или от ЦСКА. А в моментите когато съм бил на стадиона в агитките на тези отбори, усещането (за принадлежност) е наистина мощно. (Тогава агитките бяха просто нормални хора - запалянковци)
Та един ден, когато попитах баща ми дали да сменя Славия с Левски, той ми каза повече на шега отколкото сериозно "Ние не сме бояджии"
Въобще не го разбрах, честно. Какви пък бояджии, откъде накъде... но схванах смисъла и най-вече това "ние". Имах си принадлежност и тя беше там.
Така че ето моята мъжкарска история- от малък разбрах че бояджия няма да стана и "казана дума хвърлен камък" стана мой собствен лаф.
Вчепетлени ли сте?
:lol:Не се шегувам.
Нали се сещате, че всеки има история в която разказва как обстоятелствата са го принудили да стане голям мъжкар още от дете.
Моята е че практически всеки път когато се споменеше футбол, приятелите ми ме караха да зарежа тоя "смотан отбор" и да стана от Левски или от ЦСКА. А в моментите когато съм бил на стадиона в агитките на тези отбори, усещането (за принадлежност) е наистина мощно. (Тогава агитките бяха просто нормални хора - запалянковци)
Та един ден, когато попитах баща ми дали да сменя Славия с Левски, той ми каза повече на шега отколкото сериозно "Ние не сме бояджии"
Въобще не го разбрах, честно. Какви пък бояджии, откъде накъде... но схванах смисъла и най-вече това "ние". Имах си принадлежност и тя беше там.
Така че ето моята мъжкарска история- от малък разбрах че бояджия няма да стана и "казана дума хвърлен камък" стана мой собствен лаф.
Вчепетлени ли сте?
Публикувано на: 09.12.25, 17:19
Респект!
Публикувано на: 09.12.25, 22:16
Да сведа нивото си, и на форум, в който уважавам, и съм активен, да се сведа до ниво на футболни запалянковци-Никога.Remmivs написа:Респект!
Ако ще футболните клубни привърженици на футболните запалянковци, агитката да ме замеря и гърми с бомбички.
Изграждането на характери не е виц-за футболните запалянковци е факт, както и за мен е факт!
И чрез този форум Точно сме в изграждането на характери!
Сме на точното място, с неограничени възможности и пълна свобода!
Ние сме, не са те!