Мъжка и женска работа
Публикувано на: 15.12.25, 07:41
Някъде през последното десетилетие дойде една граница в която децата ни станаха мъже и жени. Там някъде за всеки от нас премина един ден(уж като всички други), в който всеки си каза- моето дете е вече възрастен човек.
...
Горе долу по същото време, и с голямо учудване в моя случай, осъзнахме крайно неестественото положение, че от нас се очакват практически съвети за живота на възрастните хора.
Ама, чакайте бе, аз приключих ли с поумняването?! Това ли беше, няма ли още да уча?!
Ами май е това, рагаци.
До където сме го докарали, дотам е. Ще трябва да говорим с други възрастни и уви- доста съобразителни хора, които ни се падат деца и които разчитат че ще им кажем нещо полезно. До съвсем скоро, като вземехме да се правим на много умни, получавахме крив поглед от родителите си и още преди неудобството да ни е минало, започнахме да го получаваме от децата си. В съвсем същите ситуации.
В този смисъл на нещата, ето ви едно прозрение, от мъдър, мъдър Гринлайт. Не ме гледайте така, не мога да ви видя, тва е интернет.
(но си ви представям, свалете веждата, не присвивайте очи и спрете да се хилите!)
Какво мислите?
Има женска и мъжка работа.
Просто не са „работа“ в стандартния смисъл, а по-скоро отговорности.
Мъжката работа е да осигури дом – в смисъл на тухли: стени, покрив, електричество… Този дом да е здрав, обзаведен, всичко да работи, всички уреди да са в изправност, крановете да не капят, всички вратички да се затварят, всички контакти да са безопасни… Да осигури „храна“, всеки ден да има покриване на разходи за нужди на децата, дрехи, сметки, данъци, почивки…
Всеки ден, всеки ден, всеки, всеки ден.
Удобствата също са мъжка работа. Кола за жена си, модни неща, посещение на събития…
Тези неща са мъжка отговорност.
Това не означава, че мъжът трябва да постигне тези неща сам. Нито дори да допринася с по-голямата част. Понякога се случва жените да носят повече пари и да са по-оправни със сделки или институции, да са по-решителни, смели и упорити. Чудесно! Но това не отменя мъжката отговорност да се мисли за тези неща. Ако се появи липса в тях, мъжът е този който трябва да знае че няма отказване, докато не се намери решение. Ако е необходимо ще накара жена си да започне по-доходна работа или втора работа или да работи нощем. Ако е необходимо и децата ще впрегне за да работят.
Мъжката работа е в това той да мисли за тези неща. Ако нещо от тях липсва, той трябва да мисли как да го добави и да не се отказва, докато не измисли. Ако не успява да измисли сам, да търси помощ, да мислят заедно с жена си с децата, с други хора… но той да е този който не спира докато накрая решението не дойде. Може да дойде след години, но мъжката работа е в това че липсата на дом, удобства или пари тежи на мъжките рамене.
...
Горе долу по същото време, и с голямо учудване в моя случай, осъзнахме крайно неестественото положение, че от нас се очакват практически съвети за живота на възрастните хора.
Ама, чакайте бе, аз приключих ли с поумняването?! Това ли беше, няма ли още да уча?!
Ами май е това, рагаци.
До където сме го докарали, дотам е. Ще трябва да говорим с други възрастни и уви- доста съобразителни хора, които ни се падат деца и които разчитат че ще им кажем нещо полезно. До съвсем скоро, като вземехме да се правим на много умни, получавахме крив поглед от родителите си и още преди неудобството да ни е минало, започнахме да го получаваме от децата си. В съвсем същите ситуации.
В този смисъл на нещата, ето ви едно прозрение, от мъдър, мъдър Гринлайт. Не ме гледайте така, не мога да ви видя, тва е интернет.
(но си ви представям, свалете веждата, не присвивайте очи и спрете да се хилите!)
Какво мислите?
Има женска и мъжка работа.
Просто не са „работа“ в стандартния смисъл, а по-скоро отговорности.
Мъжката работа е да осигури дом – в смисъл на тухли: стени, покрив, електричество… Този дом да е здрав, обзаведен, всичко да работи, всички уреди да са в изправност, крановете да не капят, всички вратички да се затварят, всички контакти да са безопасни… Да осигури „храна“, всеки ден да има покриване на разходи за нужди на децата, дрехи, сметки, данъци, почивки…
Всеки ден, всеки ден, всеки, всеки ден.
Удобствата също са мъжка работа. Кола за жена си, модни неща, посещение на събития…
Тези неща са мъжка отговорност.
Това не означава, че мъжът трябва да постигне тези неща сам. Нито дори да допринася с по-голямата част. Понякога се случва жените да носят повече пари и да са по-оправни със сделки или институции, да са по-решителни, смели и упорити. Чудесно! Но това не отменя мъжката отговорност да се мисли за тези неща. Ако се появи липса в тях, мъжът е този който трябва да знае че няма отказване, докато не се намери решение. Ако е необходимо ще накара жена си да започне по-доходна работа или втора работа или да работи нощем. Ако е необходимо и децата ще впрегне за да работят.
Мъжката работа е в това той да мисли за тези неща. Ако нещо от тях липсва, той трябва да мисли как да го добави и да не се отказва, докато не измисли. Ако не успява да измисли сам, да търси помощ, да мислят заедно с жена си с децата, с други хора… но той да е този който не спира докато накрая решението не дойде. Може да дойде след години, но мъжката работа е в това че липсата на дом, удобства или пари тежи на мъжките рамене.
