jumbles написа:ПЪТник две написа:
ОК, присъствай....погледни ми телевизора...на кой канал присъстваш...щото в същото време и другите канали са на линия... ТАКА е много вярно, не само ти и аз, но всички присъстваме....Здравей, добре дошла с присъствие пред телевизора...за някои уж телевизор, но като общо се казва наша Реалност....някои от нас си го обяснявят, че нашата реалност е наша измислица, но пък вълновата функция на измислиците ни са Реалност- НАША и Лична..... и си я избираме.... неразбиращите плюят по измислици си, плюейки по подареният ни избор, дадена ни възможност да си измисляме измислици и да си включим в канала който си изберем...Виж де, още малко за канали, виждащи и не виждащи... и слепи недовиждащи...и много други умни не гледащи от умността си..канали ТЕЛЕВИЗИЯ безброй...гледайки един канал не значи че други няма
Не съм сигурен...че виждам
https://www.youtube.com/watch?v=lgMRFwy54Rg
https://www.youtube.com/watch?v=lgMRFwy54Rg
учудваш ме, не очаквах така да разбираш присъствието или ме будалкаш нещо, а?
запомни от мен ... не тези, които говорят един и същ език, а тези, които споделят едно и също чувство се разбират помежду си
искам да кажа не го чувстваш, като мен или аз, като теб това "присъствие" - добре, нека така да е, всичко е наред, нали?
апропо, при мен присъствието е нещо такова, не е точно, но думите толкова могат
Когато се срещата с хора - в работата или другаде, отдайте им цялото си внимание. Вие вече не сте там предимно като личност, а като поле на осъзнатост, на будно Присъствие. Първоначалната причина за взаимодействието с другия - покупка или продажба на нещо, искане или даване на информация и т.н. - сега става второстепенна. Полето на осъзнатост, което възниква между вас, става първостепенната причина за взаимоотношението. Пространството на съзнаването става по-важно от онова, за което говорите, по-важно от физическите или мисловни обекти. Човешкото същество става по-важно от нещата в този свят[/quote
"учудваш ме, не очаквах така да разбираш присъствието или ме будалкаш нещо, а?"
Аз не пренебрегвам чувствата си, но те не ме владеят.
Въобразявам си, че ЗНАЯ, което чувстата ми искат да ми кажат, внимателен съм и с чувствата си...но са на заден план-съм дървен философ, а ти прекрасна Танциьорка и по принадлежност, и като философия и като знание. Гледам така на теб, без да те будалкам, освен ако си нямаш твои мотиви за това, ЗНАЯ, че нямаш такива мотиви!
Гледам те като изящна танцьорка, разбирам и харесам твоят танц, за което си призвана, да ни се представяш.
И за да ме разбереш, че нямам други мотиви, и за да ни различиш, и да те успокоя, ти казвам:
Танцът ти е прекрасен, не го разбират такива които не чуват музиката...и като те гледат им изглежда че се кълчиш!
Такива са им Чувствата, за тези които са за чувствата.
Според мен всичко с всички е наред, и хубавите новини се наричат РАЗВИТИЕ!
Танцувай, ТАНЦУВАЙТЕ, аман от дървени философи като мен.