3o4o.net

имало два начина да бъдеш щастлив в този живот, единият е да станеш идиот, а другият да бъдеш такъв


пък нека съм идиот

jumbles написа:имало два начина да бъдеш щастлив в този живот, единият е да станеш идиот, а другият да бъдеш такъв


пък нека съм идиот

Се сетих, че идиот било като мъртвеца-всички около него плачат и страдат, а на него не му пука!:-)

jumbles написа:имало два начина да бъдеш щастлив в този живот, единият е да станеш идиот, а другият да бъдеш такъв


пък нека съм идиот

Нещо в градежа ли липсва?

Ами крайъгълният камък, който зидарите отхвърлиха, се превърна в препъникамък?
Зидарю!

jumbles написа:имало два начина да бъдеш щастлив в този живот, единият е да станеш идиот, а другият да бъдеш такъв


пък нека съм идиот

Това е глупаво.
Усещането за щастие, радост, еуфория, удоволствие, задоволство, спокойствие и нищо да не те боли и притеснява физически и психически зависи от здравословното състояние на организма ти и хормоналните му нива.

Не и от нечия изсмукана от пръсти дефиниция за щастие.
Не и от решението ти дали да я приемеш като диагноза или не.

В тази тема ти на първо място си приела и одобрила нечие твърдение за безусловно вярно.
И на второ място се самодиагностицираш като "щастлива" в зависимост от нечие с нищо недоказано твърдение, в което си повярвала.

Някой си бил казал, че да се усещаш щастлива е равно на идиот.
И ти заяваваш, че си идиот, понеже изпитваш усещане за щастие.

Дефинираш "идиот" като негативна оценка, в същото време се самодефинираш като "идиот" доброволно.
Защо, ако наистина се чувстваш щастлива, доволна, пълноценна и в радост и покой със себе си,
се самобичуваш доброволно с такива примитивни външни твърдения, чужди убеждения и внушения?

Искаш да заявиш и споделиш с всички: "чувствам се щастлива".
Това е добре, обичайно такова споделяне предизвиква емпатична радост в околните.
Обаче, къде е "идиотът" в цялата картинка?
Страх да не те намразят, урочасат, завидят, подиграят?
Усещането за щастие е лишено от страхове и презастрахования пред хората, сакън, някой да не ни го развали.

А ти подхождаш със страх и презастраховане, сакън, някой да не те подиграе от злобица - затова, я за по-сигурно да се самоподиграеш като превантивна защитна мярка.

Още ли си убедена, че се НАИСТИНА се чувстваш щастлива?
Обаче, в зависимост от....

Алиса написа:

jumbles написа:имало два начина да бъдеш щастлив в този живот, единият е да станеш идиот, а другият да бъдеш такъв


пък нека съм идиот

Това е глупаво.
Усещането за щастие, радост, еуфория, удоволствие, задоволство, спокойствие и нищо да не те боли и притеснява физически и психически зависи от здравословното състояние на организма ти и хормоналните му нива.

Не и от нечия изсмукана от пръсти дефиниция за щастие.
Не и от решението ти дали да я приемеш като диагноза или не.

В тази тема ти на първо място си приела и одобрила нечие твърдение за безусловно вярно.
И на второ място се самодиагностицираш като "щастлива" в зависимост от нечие с нищо недоказано твърдение, в което си повярвала.

Някой си бил казал, че да се усещаш щастлива е равно на идиот.
И ти заяваваш, че си идиот, понеже изпитваш усещане за щастие.

Дефинираш "идиот" като негативна оценка, в същото време се самодефинираш като "идиот" доброволно.
Защо, ако наистина се чувстваш щастлива, доволна, пълноценна и в радост и покой със себе си,
се самобичуваш доброволно с такива примитивни външни твърдения, чужди убеждения и внушения?

Искаш да заявиш и споделиш с всички: "чувствам се щастлива".
Това е добре, обичайно такова споделяне предизвиква емпатична радост в околните.
Обаче, къде е "идиотът" в цялата картинка?
Страх да не те намразят, урочасат, завидят, подиграят?
Усещането за щастие е лишено от страхове и презастрахования пред хората, сакън, някой да не ни го развали.

А ти подхождаш със страх и презастраховане, сакън, някой да не те подиграе от злобица - затова, я за по-сигурно да се самоподиграеш като превантивна защитна мярка.

Още ли си убедена, че се НАИСТИНА се чувстваш щастлива?
Обаче, в зависимост от....

Аууууу... как само си я подредила:rotfl24:
А ако Джъмби само се шегува с човешките ни недостатъци?
Увисваш в собствен филм, като в собствен сос?

Само питам?

ПЪТник две написа: Нещо в градежа ли липсва?

Ами крайъгълният камък, който зидарите отхвърлиха, се превърна в препъникамък?
Зидарю!

не те разбирам

Алиса написа:
Това е глупаво.
Усещането за щастие, радост, еуфория, удоволствие, задоволство, спокойствие и нищо да не те боли и притеснява физически и психически зависи от здравословното състояние на организма ти и хормоналните му нива.

Не и от нечия изсмукана от пръсти дефиниция за щастие.
Не и от решението ти дали да я приемеш като диагноза или не.

В тази тема ти на първо място си приела и одобрила нечие твърдение за безусловно вярно.
И на второ място се самодиагностицираш като "щастлива" в зависимост от нечие с нищо недоказано твърдение, в което си повярвала.

Някой си бил казал, че да се усещаш щастлива е равно на идиот.
И ти заяваваш, че си идиот, понеже изпитваш усещане за щастие.

Дефинираш "идиот" като негативна оценка, в същото време се самодефинираш като "идиот" доброволно.
Защо, ако наистина се чувстваш щастлива, доволна, пълноценна и в радост и покой със себе си,
се самобичуваш доброволно с такива примитивни външни твърдения, чужди убеждения и внушения?

Искаш да заявиш и споделиш с всички: "чувствам се щастлива".
Това е добре, обичайно такова споделяне предизвиква емпатична радост в околните.
Обаче, къде е "идиотът" в цялата картинка?
Страх да не те намразят, урочасат, завидят, подиграят?
Усещането за щастие е лишено от страхове и презастрахования пред хората, сакън, някой да не ни го развали.

А ти подхождаш със страх и презастраховане, сакън, някой да не те подиграе от злобица - затова, я за по-сигурно да се самоподиграеш като превантивна защитна мярка.

Още ли си убедена, че се НАИСТИНА се чувстваш щастлива?
Обаче, в зависимост от....

ти пък ...
я фръц! и пръц! и ми дишай виолетките и бъди щастлива

jumbles написа:

ПЪТник две написа: Нещо в градежа ли липсва?

Ами крайъгълният камък, който зидарите отхвърлиха, се превърна в препъникамък?
Зидарю!

не те разбирам

"имало два начина да бъдеш щастлив "
За градежа изграден по два начина ми е думата. Липсва крайъгълният камък, който е в основата на градежа.
Красив градеж без основа, подухне вятър срива се, вода го залее срива се....
Кажи ми, че се шегуваш!

ПЪТник две написа: "имало два начина да бъдеш щастлив "
За градежа изграден по два начина ми е думата. Липсва крайъгълният камък, който е в основата на градежа.
Красив градеж без основа, подухне вятър срива се, вода го залее срива се....
Кажи ми, че се шегуваш!

първо ... Благодаря!


бих те помолила да погледнеш отговора си през тази призма и да кажеш отново ли би звучал по същият начин


Над умните има разумни.
Над разумните има мъдри.
Над мъдрите има премъдри.
А над премъдрите - свята простота ...


п.п. принципно наистина се шегувах, но сега започнах да се замислям ...

Алиса написа:

jumbles написа:имало два начина да бъдеш щастлив в този живот, единият е да станеш идиот, а другият да бъдеш такъв


пък нека съм идиот

Това е глупаво.
Усещането за щастие, радост, еуфория, удоволствие, задоволство, спокойствие и нищо да не те боли и притеснява физически и психически зависи от здравословното състояние на организма ти и хормоналните му нива.

Не и от нечия изсмукана от пръсти дефиниция за щастие.
Не и от решението ти дали да я приемеш като диагноза или не.

В тази тема ти на първо място си приела и одобрила нечие твърдение за безусловно вярно.
И на второ място се самодиагностицираш като "щастлива" в зависимост от нечие с нищо недоказано твърдение, в което си повярвала.

Някой си бил казал, че да се усещаш щастлива е равно на идиот.
И ти заяваваш, че си идиот, понеже изпитваш усещане за щастие.

Дефинираш "идиот" като негативна оценка, в същото време се самодефинираш като "идиот" доброволно.
Защо, ако наистина се чувстваш щастлива, доволна, пълноценна и в радост и покой със себе си,
се самобичуваш доброволно с такива примитивни външни твърдения, чужди убеждения и внушения?

Искаш да заявиш и споделиш с всички: "чувствам се щастлива".
Това е добре, обичайно такова споделяне предизвиква емпатична радост в околните.
Обаче, къде е "идиотът" в цялата картинка?
Страх да не те намразят, урочасат, завидят, подиграят?
Усещането за щастие е лишено от страхове и презастрахования пред хората, сакън, някой да не ни го развали.

А ти подхождаш със страх и презастраховане, сакън, някой да не те подиграе от злобица - затова, я за по-сигурно да се самоподиграеш като превантивна защитна мярка.

Още ли си убедена, че се НАИСТИНА се чувстваш щастлива?
Обаче, в зависимост от....

Ах, колко си умна, прозорлива, нечетена...С такова философско-литературно есе ще шашнеш всеки и ще ти се възхити.



Друго си е да кажеш на човек как да бъде щастлив! Човек, който наистина изглежда щастлив, за разлика от теб!

jumbles написа: ти пък ...
я фръц! и пръц! и ми дишай виолетките и бъди щастлива

Как ли пък не! Аз да не съм идиот като теб!

Селянка написа:
Друго си е да кажеш на човек как да бъде щастлив! Човек, който наистина изглежда щастлив, за разлика от теб!

Споко, ве, Ружо! И ти не изглеждаш никак щастлива с толкова завист и злост.
Едва ли някой ще посмее дори да те оприличи на идиот според рецептата за щастие на Джъмболесата,
нали ще му издереш очите!


Какво ново на село?
Как върви гаджелъкът с Ванката?

jumbles написа:

ПЪТник две написа: "имало два начина да бъдеш щастлив "
За градежа изграден по два начина ми е думата. Липсва крайъгълният камък, който е в основата на градежа.
Красив градеж без основа, подухне вятър срива се, вода го залее срива се....
Кажи ми, че се шегуваш!

първо ... Благодаря!


бих те помолила да погледнеш отговора си през тази призма и да кажеш отново ли би звучал по същият начин


Над умните има разумни.
Над разумните има мъдри.
Над мъдрите има премъдри.
А над премъдрите - свята простота ...


п.п. принципно наистина се шегувах, но сега започнах да се замислям ...

За как на кого звучи не мога да кажа освен че измежду ни има и глухи.
НО, в духовната традиция „простота“ често е противопоставена не на знанието, а на хитростта, двойствеността, маските. Точно това е „свята простота“ — святост, която идва от чистотата, а не от невежеството.
Най-кратко казано
Свята простота = святост чрез чисто, искрено, неусложнено сърце.
„Свята простота“ е от онези изрази, които сякаш отварят прозорец към по-чист пласт на човешкото. И когато човек усети смисъла им, нещо вътрешно се подрежда.

Така ми изглеждаше, но съм далеч далеч под това ниво!

ПЪТник две написа: Аууууу... как само си я подредила:rotfl24:
А ако Джъмби само се шегува с човешките ни недостатъци?
Увисваш в собствен филм, като в собствен сос?

Само питам?

ТЦ. Никъде не увисвам, понеже защото не ми дреме в тема, съдържаща пълни глупости, какви пълни глупости ще напиша и кой как ще си ги изтълкува.
Темата, естествено, е за писане на глупости.
Що пък не?

Алиса написа:

Селянка написа:
Друго си е да кажеш на човек как да бъде щастлив! Човек, който наистина изглежда щастлив, за разлика от теб!

Споко, ве, Ружо! И ти не изглеждаш никак щастлива с толкова завист и злост.
Едва ли някой ще посмее дори да те оприличи на идиот според рецептата за щастие на Джъмболесата,
нали ще му издереш очите!


Какво ново на село?
Как върви гаджелъкът с Ванката?

Не ме грижи, аз съм си добре. Дай ми пример за завист и злоба от моя страна. Що се отнася до Джъмби-не си толко тъпа, да беше разбрала, че тя влага доза шега. Ама не, ти трябва да си кажеш конското.



на село кокичета, другите пролетни цветя са показали срамежливо главички. Разсадът за доматите, пипера и патладжана (за оранжерията) е готов. Горан е щастлив, котките-също. Ванката тези дни не съм го питала нищо. Вероятно ще го помоля да ми понареди плочки за новата баня в къщата, която започваме утре. Още нямаме виждане къде да е банята, къде сауната.

Такивимити работи при нас, на село. Днес птичките ще се скъсат да чуруликат. Слънце греее, ще чистя градината.

Алиса написа:

Селянка написа:
Друго си е да кажеш на човек как да бъде щастлив! Човек, който наистина изглежда щастлив, за разлика от теб!

Споко, ве, Ружо! И ти не изглеждаш никак щастлива с толкова завист и злост.
Едва ли някой ще посмее дори да те оприличи на идиот според рецептата за щастие на Джъмболесата,
нали ще му издереш очите!


Какво ново на село?
Как върви гаджелъкът с Ванката?

Не ме грижи, аз съм си добре. Дай ми пример за завист и злоба от моя страна. Що се отнася до Джъмби-не си толко тъпа, да беше разбрала, че тя влага доза шега. Ама не, ти трябва да си кажеш конското.



на село кокичета, другите пролетни цветя са показали срамежливо главички. Разсадът за доматите, пипера и патладжана (за оранжерията) е готов. Горан е щастлив, котките-също. Ванката тези дни не съм го питала нищо. Вероятно ще го помоля да ми понареди плочки за новата баня в къщата, която започваме утре. Още нямаме виждане къде да е банята, къде сауната.

Такивимити работи при нас, на село. Днес птичките ще се скъсат да чуруликат. Слънце греее, ще чистя градината.

Селянка написа:

Алиса написа:

Селянка написа:
Друго си е да кажеш на човек как да бъде щастлив! Човек, който наистина изглежда щастлив, за разлика от теб!

Споко, ве, Ружо! И ти не изглеждаш никак щастлива с толкова завист и злост.
Едва ли някой ще посмее дори да те оприличи на идиот според рецептата за щастие на Джъмболесата,
нали ще му издереш очите!


Какво ново на село?
Как върви гаджелъкът с Ванката?

Не ме грижи, аз съм си добре. Дай ми пример за завист и злоба от моя страна. Що се отнася до Джъмби-не си толко тъпа, да беше разбрала, че тя влага доза шега. Ама не, ти трябва да си кажеш конското.



на село кокичета, другите пролетни цветя са показали срамежливо главички. Разсадът за доматите, пипера и патладжана (за оранжерията) е готов. Горан е щастлив, котките-също. Ванката тези дни не съм го питала нищо. Вероятно ще го помоля да ми понареди плочки за новата баня в къщата, която започваме утре. Още нямаме виждане къде да е банята, къде сауната.

Такивимити работи при нас, на село. Днес птичките ще се скъсат да чуруликат. Слънце греее, ще чистя градината.

"Не ме грижи, аз съм си добре."
Като те срещнат съселянките на пътя и от добро възпитание те питат "как си", така ли им отговаряш?
"Не ме грижи..." Че кой те грижи? Ку ти кажат "добър ден", пак ли им се репчиш с отговор: "Ти ли ще ми кажеш, че е добър?"

Завист и злоба при теб - колкото за цял китайски народ.
Ко да ти давам примери и от какъв зор да ти доказвам ЗАЩО ги изпитваш към мен?
Така го усещам.
Ти доказа ли с неоспорими агументи поне веднъж защо ме смяташ за комплексарка, нещастна, злобна и какво беше още там?

Пожелала си това да е така, шляпваш го на мегдана.
И аз тъй - пожелала съм да те обявя за завистлива злобарка - шляпнах го на мегдана.
Никакви примери и обяснения не ти дължа.
Нито веднъж не съм ти поискала обяснение за каква ме смяташ и защо, така че - аре у лево.


Оубаче - много ти се възхищавам за туй, че си хванала някак Ванката ЛИЧНО да ти реди плочките, да ти строи бараки и да ти озеленява двора.
Може ли да ми го дадеш под наем за малко, че имам за подкастряне два триетажни ореха на високото откъм клони, пък няма кой да се покатери да ми свърши работа.
Та, щом Ванката може всичко, ако се навие да дойде на наща нива с все съоръжения и инструменти, плащаме, каквото каже, барабар с командировъчните.

Алиса написа:

ПЪТник две написа: Аууууу... как само си я подредила:rotfl24:
А ако Джъмби само се шегува с човешките ни недостатъци?
Увисваш в собствен филм, като в собствен сос?

Само питам?

ТЦ. Никъде не увисвам, понеже защото не ми дреме в тема, съдържаща пълни глупости, какви пълни глупости ще напиша и кой как ще си ги изтълкува.
Темата, естествено, е за писане на глупости.
Що пък не?

Не съм отрекъл правото да пишеш каквото ти се пише!
Пиши, за това е този форум !
Няма да се женя за теб!:rotfl24:

Алиса написа:

Селянка написа:

Алиса написа: Споко, ве, Ружо! И ти не изглеждаш никак щастлива с толкова завист и злост.
Едва ли някой ще посмее дори да те оприличи на идиот според рецептата за щастие на Джъмболесата,
нали ще му издереш очите!


Какво ново на село?
Как върви гаджелъкът с Ванката?

Не ме грижи, аз съм си добре. Дай ми пример за завист и злоба от моя страна. Що се отнася до Джъмби-не си толко тъпа, да беше разбрала, че тя влага доза шега. Ама не, ти трябва да си кажеш конското.



на село кокичета, другите пролетни цветя са показали срамежливо главички. Разсадът за доматите, пипера и патладжана (за оранжерията) е готов. Горан е щастлив, котките-също. Ванката тези дни не съм го питала нищо. Вероятно ще го помоля да ми понареди плочки за новата баня в къщата, която започваме утре. Още нямаме виждане къде да е банята, къде сауната.

Такивимити работи при нас, на село. Днес птичките ще се скъсат да чуруликат. Слънце греее, ще чистя градината.

"Не ме грижи, аз съм си добре."
Като те срещнат съселянките на пътя и от добро възпитание те питат "как си", така ли им отговаряш?
"Не ме грижи..." Че кой те грижи? Ку ти кажат "добър ден", пак ли им се репчиш с отговор: "Ти ли ще ми кажеш, че е добър?"

Завист и злоба при теб - колкото за цял китайски народ.
Ко да ти давам примери и от какъв зор да ти доказвам ЗАЩО ги изпитваш към мен?
Така го усещам.
Ти доказа ли с неоспорими агументи поне веднъж защо ме смяташ за комплексарка, нещастна, злобна и какво беше още там?

Пожелала си това да е така, шляпваш го на мегдана.
И аз тъй - пожелала съм да те обявя за завистлива злобарка - шляпнах го на мегдана.
Никакви примери и обяснения не ти дължа.
Нито веднъж не съм ти поискала обяснение за каква ме смяташ и защо, така че - аре у лево.


Оубаче - много ти се възхищавам за туй, че си хванала някак Ванката ЛИЧНО да ти реди плочките, да ти строи бараки и да ти озеленява двора.
Може ли да ми го дадеш под наем за малко, че имам за подкастряне два триетажни ореха на високото откъм клони, пък няма кой да се покатери да ми свърши работа.
Та, щом Ванката може всичко, ако се навие да дойде на наща нива с все съоръжения и инструменти, плащаме, каквото каже, барабар с командировъчните.

Даа, всъщност на теб ти завиждам. Затова, че можеш да рисуваш. на Уни затова, че може да пее. Това са двете неща, които обичам да правя, но не мога, не ми е дадено в този живот. Тази завист е по-скоро възхищение, че го можете. дядо Боже ви е дал, но и вие сте положили труд.
Друго няма да се обяснявам, щото ми писна от теб.

Ванката ми помага, наистина. Все още не може да дойде лично, стои си там някъде виртуално, реди плочки, прави градинки на екран. Твоят "Ванка" си е в твоя комп. Може пък да си го кръстиш Митко.

За моите орехи подадох молба в кметството. Дойде бригада, окастри и трите. В София имаме див кестен пред прозорците. Същата процедура, свършиха работа.

ПЪТник две написа: Пиши, за това е този форум !

И от къв зор да пиша, като няма кой да чете?

Алиса написа:

ПЪТник две написа: Пиши, за това е този форум !

И от къв зор да пиша, като няма кой да чете?

Четем четем, и те четат.
Просто не им изнася да ти отговарят, защото си въобразяват че не си им на нивото.
Нямат способността да извличат златото от много кал. Те поради това са и бедни!
Иначе нивото им високо.
Пример с поименно искаш ли да ти дам?
Тъкмо да се увериш, че четат:rotfl24:

jumbles написа:имало два начина да бъдеш щастлив в този живот, единият е да станеш идиот, а другият да бъдеш такъв


пък нека съм идиот

Разбрахме, че не ти пука дали изглеждаш идиот на авторите на сентенцията, но не изглеждаш щастлива.

Аз, честно казано, не вярвам в тъпашкото или идиотското щастие. Вярвам в щастието, което е резултат от мъдрост, осъзнатост и свързаност.

Амаранта написа:

jumbles написа:имало два начина да бъдеш щастлив в този живот, единият е да станеш идиот, а другият да бъдеш такъв


пък нека съм идиот

Разбрахме, че не ти пука дали изглеждаш идиот на авторите на сентенцията, но не изглеждаш щастлива.

Аз, честно казано, не вярвам в тъпашкото или идиотското щастие. Вярвам в щастието, което е резултат от мъдрост, осъзнатост и свързаност.

Че то много щастия бе, да се чуди човек кое да си избере

ПЪТник две написа:

Амаранта написа:

jumbles написа:имало два начина да бъдеш щастлив в този живот, единият е да станеш идиот, а другият да бъдеш такъв


пък нека съм идиот

Разбрахме, че не ти пука дали изглеждаш идиот на авторите на сентенцията, но не изглеждаш щастлива.

Аз, честно казано, не вярвам в тъпашкото или идиотското щастие. Вярвам в щастието, което е резултат от мъдрост, осъзнатост и свързаност.

Че то много щастия бе, да се чуди човек кое да си избере

Чудят се само извратените рашистки мозъци, нормалните хора знаят.

Селянка написа: Друго няма да се обяснявам, щото ми писна от теб.

И що така, бе Миме?
В тази тема аз не те нападам, ти ми скачаш на постинга със заявка за словесен пердах.
Не предцени ли какво ще последва?

Алиса написа:

Селянка написа: Друго няма да се обяснявам, щото ми писна от теб.

И що така, бе Миме?
В тази тема аз не те нападам, ти ми скачаш на постинга със заявка за словесен пердах.
Не предцени ли какво ще последва?

За теб винаги преДценявам, за мен си преценявам.

Добро утро, образец на Женско съвършенство!

ПЪТник две написа:

Амаранта написа:

jumbles написа:имало два начина да бъдеш щастлив в този живот, единият е да станеш идиот, а другият да бъдеш такъв


пък нека съм идиот

Разбрахме, че не ти пука дали изглеждаш идиот на авторите на сентенцията, но не изглеждаш щастлива.

Аз, честно казано, не вярвам в тъпашкото или идиотското щастие. Вярвам в щастието, което е резултат от мъдрост, осъзнатост и свързаност.

Че то много щастия бе, да се чуди човек кое да си избере

Аз не съм привържник на Толстой за щастливите и нещастните семейства.
Щастието също е различно за всеки. За някой да ходи по молове и излиза с пълни чанти, за друг да пътува, за трети да се друса както о когато си иска, за четвърти да е на свобода, а не в панделата. последното за нас, хората които сме на свобода е нещо нормално, но не и за други.

Много хора са щастливи защото са се избавили от коварна болест, на други през ум не им минава, че може да им се случи.

Всеки е щастлив за себе си, по своему.

Селянка написа:
Аз не съм привържник на Толстой за щастливите и нещастните семейства.

Всеки е щастлив за себе си, по своему.

Толстой говори за семейства, тоест за взаимоотношения между най-малко двама души, които ако са хармонични, всички в семейството са щастливи да са заедно, а не всеки сам за себе си. Но ако взаимоотношенията са конфликтни или неудовлетворителни за поне един от семейството, то причините за това са различни, начинът, по който тези взаимоотношения се развиват във времето също и във всяко нещастно/дисхармонично семейство биват преживявани по различен начин и с различни последствия.

„Всички щастливи семейства си приличат; но, всяко нещастно семейство е нещастно по свой начин. “
С това изречение започва "Ана Каренина" и чрез повествованието писателят обосновава твърдението си.

Алиса написа:

Селянка написа:
Аз не съм привържник на Толстой за щастливите и нещастните семейства.

Всеки е щастлив за себе си, по своему.

Толстой говори за семейства, тоест за взаимоотношения между най-малко двама души, които ако са хармонични, всички в семейството са щастливи да са заедно, а не всеки сам за себе си. Но ако взаимоотношенията са конфликтни или неудовлетворителни за поне един от семейството, то причините за това са различни, начинът, по който тези взаимоотношения се развиват във времето също и във всяко нещастно/дисхармонично семейство биват преживявани по различен начин и с различни последствия.

„Всички щастливи семейства си приличат; но, всяко нещастно семейство е нещастно по свой начин. “
С това изречение започва "Ана Каренина" и чрез повествованието писателят обосновава твърдението си.

Разбирам спорът ви е да бъде или да не бъде!
Следя с интерес за да разбера верният отговор.

Селянка написа:

ПЪТник две написа:

Амаранта написа: Разбрахме, че не ти пука дали изглеждаш идиот на авторите на сентенцията, но не изглеждаш щастлива.

Аз, честно казано, не вярвам в тъпашкото или идиотското щастие. Вярвам в щастието, което е резултат от мъдрост, осъзнатост и свързаност.

Че то много щастия бе, да се чуди човек кое да си избере

Аз не съм привържник на Толстой за щастливите и нещастните семейства.
Щастието също е различно за всеки. За някой да ходи по молове и излиза с пълни чанти, за друг да пътува, за трети да се друса както о когато си иска, за четвърти да е на свобода, а не в панделата. последното за нас, хората които сме на свобода е нещо нормално, но не и за други.

Много хора са щастливи защото са се избавили от коварна болест, на други през ум не им минава, че може да им се случи.

Всеки е щастлив за себе си, по своему.

Ако казваш, че щастието е относително понятие, и аз така като теб.

ПЪТник две написа: Разбирам спорът ви е да бъде или да не бъде!
Следя с интерес за да разбера верният отговор.

Толстой печели служебно, защото да спориш с мъртвите е умряла работа.

Алиса написа:

ПЪТник две написа: Разбирам спорът ви е да бъде или да не бъде!
Следя с интерес за да разбера верният отговор.

Толстой печели служебно, защото да спориш с мъртвите е умряла работа.

Аз съм ти сърдит, дебна те да сгафиш и гледай какво мога

СССП за щастието!

Значи -- 'Секи Сам Си Преценя...
( да, знам че не е дума от речника, но се е наложила масово в писмената и говорима реч, в неформална обстановка )

ПЪТник две написа: Аз съм ти сърдит, дебна те да сгафиш и гледай какво мога

Да изглеждаш тъпо ли? Това си го можеш и без чужда помощ.

Алиса написа:

ПЪТник две написа: Аз съм ти сърдит, дебна те да сгафиш и гледай какво мога

Да изглеждаш тъпо ли? Това си го можеш и без чужда помощ.

Ти що ми пишеш?
Казах ти че съм ти сърдит е няма да ти пиша.
Писна ми на шапката!:-)

Алиса написа:

Селянка написа:
Аз не съм привържник на Толстой за щастливите и нещастните семейства.

Всеки е щастлив за себе си, по своему.

Толстой говори за семейства, тоест за взаимоотношения между най-малко двама души, които ако са хармонични, всички в семейството са щастливи да са заедно, а не всеки сам за себе си. Но ако взаимоотношенията са конфликтни или неудовлетворителни за поне един от семейството, то причините за това са различни, начинът, по който тези взаимоотношения се развиват във времето също и във всяко нещастно/дисхармонично семейство биват преживявани по различен начин и с различни последствия.

„Всички щастливи семейства си приличат; но, всяко нещастно семейство е нещастно по свой начин. “
С това изречение започва "Ана Каренина" и чрез повествованието писателят обосновава твърдението си.

Благодаря за литературния анализ.

П. П. Преди години ходех, за кеф, на лекциите на Светла Ленкова, по руска литература. Моя приятелка й беше студентка и ми разказваше за нейните часове. Прекарах два семестъра, руска класическа и съветска литература. Тогава бях в майчинство, мъжът се прибере от работа и аз отивах на лекции. От нея заобичах руската и съветската литература, изчетох всичкото, до което се докоснах. Погледнах през друга призма "Мъртви душиЍ", примерно, която като ученичка не успях да прочета, Лолита, Петербург и много други.

Плам, ентусиазъм, любов към литературата и професията. Посрещна ни в аудиторията с думите : аз обожавам и се прекланям към руската литература, но не защото я преподавам, а ЗАТОВА Я преподавам.


И да, чела съм Толстой, и Лев, и Алексей,. Мога да направя И твоя анализ, който е елементарен и всеки го знае. Позволи ми да интерпретирам, заради случая и заради мои разбирания.

jumbles написа:имало два начина да бъдеш щастлив в този живот....

Където има философи - там се говори и за загадъчното щастие...

ПЪТник две написа: Че то много щастия бе, да се чуди човек кое да си избере

Щастие – съвсем обикновено...

Щастие – съвсем обикновено:
да не се изложим прекалено.
Важните ни хора да прощават.
Да ни искат. Да се забавляват.
Слабостите ни да са ни сила
и наивността ни да е мила.
Нежността ни някого да трогне.
Поривът ни искрен да помогне.
И телата ни да бъдат верни.
И по-малко да са дните черни.
Белите пари със кеф да пръснем.
Щом умрем от мъка – да възкръснем
по-добри, по-светли, по-полезни.
Нощите ни будни да са звездни.
Сънищата ни да са щастливи.
Близките ни хора да са живи.
Щом добро направим – да се връща.
И да има кой да ни прегръща.

МД

Селянка написа: Благодаря за литературния анализ.

Не беше литературен анализ.
По-точно, четене на текст с разбиране, в наше време го включват като основен модул в тестовете за оценка на "малките матури" по БЕЛ за седми клас.

Алиса написа:

Селянка написа: Благодаря за литературния анализ.

Не беше литературен анализ.
По-точно, четене на текст с разбиране, в наше време го включват като основен модул в тестовете за оценка на "малките матури" по БЕЛ за седми клас.

Да де, и това го знае всеки ученик. Да беше прочела с разбиране, щеше да разбереш какво съм казала.