3o4o.net

Една позната тормози мъжа си да купят мебели. Човекът, като мен навремето, знае какво го чака и отлага колкото може. Много добре го разбирам, не ами направо си спомням все едно вчера беше. По 4-5 часа обикаляне и взиране в безброй дивани с всевъзможни форми, цветове и материи, където липсва само един единствен модел. Нашият.
Същото със спални, трапезни маси и столове и так далее.
Избирането на мебели е болка в кръста, главоболие, нерви на ръба на развода и един цял свят изсмукващ всяка моя жизненост и енергичност.
...
Както и да е.
Човекът се казвал Робърт.
Роби, казала моята позната, оздравял си, помогнал си на всичките си познати да поправят всички неотложни неща, извън сезона на риболов сме, няма да идват гости, не те виждам да си изморен, така че утре сме за мебели.
Роби казал добре.
Какво да каже?
Имали познат с мебелен магазин, той им казал кога чака зареждане и нашите хора цъфнали в точния момент.
Знаете ги мебелните магазини- от пиле мляко. Но освен това пристигали и нови актуални мебели. Навсякъде имало момчета които с пот на чело сглобявали и мъкнели разни неща за кеф на клиента. Тоест на моята позната.
Тя ходела насам натам и казвала на момчетата какво да преместят. Търсел се шкаф за хола.
Ей ти, обърни това насам. Бутни това че да го видя така. Това ако отгоре го сложиш става ли? И така нататък.
Момчетата и угаждат. Работа.
По едно време, обаче, точно когато търсеният шкаф изкристализирал, моята позната се оказала сама. А трябва някой да го изкара на широкото!
Ехо- вика тя, момчетаа!
Има ли някой?
Ааалооо!
Вече взела да се ядосва!
Ееей- изкрещала- трябва ми някой тукааа!
В тоя момент се сетила, че тя все пак с мъж е дошла. Къде е Робърт? Мисълта че дори и той се покрил вече и дошла прекалено!
Тя обикаля като кон, а той...? Да не се е изнизал, бе?!
Поела юнашки въздух и с всичка сила изкрещяла:

-РОБИИИ!!!!

И в този момент срещнала погледите на три голи до кръста изтощени момчета с въжета преметнати през рамената които вървели към нея.
Момчетата стъписано, но и доста обидено гледали ту към нея, ту настрани.
...
А след десетина секунди моята позната започнала да се изчервява. Потърсила думи да обясни кого вика.
Започнала да казва нещо, но спряла.
Точно тогава, за първи път навреме през този ден, Робърт се появил и тя бързо го хванала под ръка и казала - хайде да си ходим.

Има и други мебелни магазини в края на краищата.

Green Light написа:Една позната тормози мъжа си да купят мебели. Човекът, като мен навремето, знае какво го чака и отлага колкото може. Много добре го разбирам, не ами направо си спомням все едно вчера беше. По 4-5 часа обикаляне и взиране в безброй дивани с всевъзможни форми, цветове и материи, където липсва само един единствен модел. Нашият.
Същото със спални, трапезни маси и столове и так далее.
Избирането на мебели е болка в кръста, главоболие, нерви на ръба на развода и един цял свят изсмукващ всяка моя жизненост и енергичност.
...
Както и да е.
Човекът се казвал Робърт.
Роби, казала моята позната, оздравял си, помогнал си на всичките си познати да поправят всички неотложни неща, извън сезона на риболов сме, няма да идват гости, не те виждам да си изморен, така че утре сме за мебели.
Роби казал добре.
Какво да каже?
Имали познат с мебелен магазин, той им казал кога чака зареждане и нашите хора цъфнали в точния момент.
Знаете ги мебелните магазини- от пиле мляко. Но освен това пристигали и нови актуални мебели. Навсякъде имало момчета които с пот на чело сглобявали и мъкнели разни неща за кеф на клиента. Тоест на моята позната.
Тя ходела насам натам и казвала на момчетата какво да преместят. Търсел се шкаф за хола.
Ей ти, обърни това насам. Бутни това че да го видя така. Това ако отгоре го сложиш става ли? И така нататък.
Момчетата и угаждат. Работа.
По едно време, обаче, точно когато търсеният шкаф изкристализирал, моята позната се оказала сама. А трябва някой да го изкара на широкото!
Ехо- вика тя, момчетаа!
Има ли някой?
Ааалооо!
Вече взела да се ядосва!
Ееей- изкрещала- трябва ми някой тукааа!
В тоя момент се сетила, че тя все пак с мъж е дошла. Къде е Робърт? Мисълта че дори и той се покрил вече и дошла прекалено!
Тя обикаля като кон, а той...? Да не се е изнизал, бе?!
Поела юнашки въздух и с всичка сила изкрещяла:

-РОБИИИ!!!!

И в този момент срещнала погледите на три голи до кръста изтощени момчета с въжета преметнати през рамената които вървели към нея.
Момчетата стъписано, но и доста обидено гледали ту към нея, ту настрани.
...
А след десетина секунди моята позната започнала да се изчервява. Потърсила думи да обясни кого вика.
Започнала да казва нещо, но спряла.
Точно тогава, за първи път навреме през този ден, Робърт се появил и тя бързо го хванала под ръка и казала - хайде да си ходим.

Има и други мебелни магазини в края на краищата.

То и аз така, докато една позната ми даде видео да изгледам от край до край, там е обяснението...само че от край до край:
https://www.youtube.com/watch?v=kErvOo44a_M

Green Light написа: Момчетата и угаждат. Работа.
По едно време, обаче, точно когато търсеният шкаф изкристализирал, моята позната се оказала сама. А трябва някой да го изкара на широкото!
Ехо- вика тя, момчетаа!
Има ли някой?
Ааалооо!
Вече взела да се ядосва!
Ееей- изкрещала- трябва ми някой тукааа!
В тоя момент се сетила, че тя все пак с мъж е дошла. Къде е Робърт? Мисълта че дори и той се покрил вече и дошла прекалено!
Тя обикаля като кон, а той...? Да не се е изнизал, бе?!
Поела юнашки въздух и с всичка сила изкрещяла:

-РОБИИИ!!!!

И в този момент срещнала погледите на три голи до кръста изтощени момчета с въжета преметнати през рамената които вървели към нея.
Момчетата стъписано, но и доста обидено гледали ту към нея, ту настрани.
...

Даааа, вносните имена често пораждат двусмислици и конфузни ситуации.
Подсетих се за една прастара случка с мой приятел в България.
Залепили го като придружаващ и преводач на един важен гост белгиец, представител на фирмата с която работи нашенската фирма. Човекът бил с фамилия Huj. Както се пише, тъй се произнася - Хуй. И нащо момче изпаднало в тежък конфуз - как да се обръща и представя госта пред българите, като се почне от хотелската регистрация, служебните срещи и де що случайни и неслучайни запознанства му предстоят на гостенина. Както всеки може да се досети каква ще да е реакцията от нашенска и белгийска страна, пък гостът бил много важен за фирмата, мой човек три пъти се припотил и дори почти се примирил с бъдещия си провал и уволнение. Хъката-мъката, престрашил се и му обяснил на човека какво означава думата "хуй" в България. И помолил за разрешение малко да му префасонира фамилното име и да го представя поне като господин Хей. За късмет, белгиецът бил разбран мъж, схванал положението и се съгласил, но при едно условие: пред дамите, особено пред красивите дами, да го представят и наричат с оригиналната му фамилия.

За темата:
Обзавеждането, особено мебелирането с все електроуреди, мебеляци, пердета, бидета, сервизи и гъзета, е неотделима част от женската същност и домакински задължения по подразбиране за всяка жена, завъдила си мъж.
Вас никой не ви пита какво канапе, шкаф, хладилник и перде да изберете за вкъщи. Пък и да ви питат от куртоазия, никой не ви отразява мнението. От вас се очаква само едно - да закарате и придружите половинката си до всички магазини, за които се сети, да кимате уклончиво и одобрително ако изобщо ви попитат "това харесва ли ти", да платите на касата, да организирате доставката и сглобяването, ако требе, да местите като египетски роби канапето, шкафа и гардероба, докато си намерят най-хубавата - според Половинката - позиция в къщата и накрая да сте изключително благодарни.
Толкоз!
Амаха! Ще ми мрънкат те, че веднъж на 10 години ги тормозели! А като ви сервират питието, мезето и гурмето, докато си разпльоквате задниците на най-красивия диван пред телевизора, не мрънкате, нали?

Алиса написа:и се съгласил, но при едно условие: пред дамите, особено пред красивите дами, да го представят и наричат с оригиналната му фамилия.

Западняците имат особено, но прекрасно чувство за хумор. Изобщо Чувството за хумор с главна буква, тази човешка особеност, която също е и национална, разбива на пух и прах моето отричане на "Националния манталитет".
И също така е прекрасна тема за изследване.
Например западняшкият, макар тук да го възхвалям има свойството да изчезва внезапно и съвсем неочаквано в най-невероятни ситуации. Докато се чудя дали през сълзи от смях да разцелувам един общински инспектор, той внезапно започва да лае като доберман срещу мен. Трябва най-после да се отпусна и да разкажа за моята едногодишна Хамбургска епопея.
Все едно де, този белгиец е бил готин образ:
- Дами и господа, представям ви господин Хей! А за вас госпожице, Хуй.


Хей, Хуй!

Green Light написа:

Алиса написа:и се съгласил, но при едно условие: пред дамите, особено пред красивите дами, да го представят и наричат с оригиналната му фамилия.

Западняците имат особено, но прекрасно чувство за хумор. Изобщо Чувството за хумор с главна буква, тази човешка особеност, която също е и национална, разбива на пух и прах моето отричане на "Националния манталитет".
И също така е прекрасна тема за изследване.
Например западняшкият, макар тук да го възхвалям има свойството да изчезва внезапно и съвсем неочаквано в най-невероятни ситуации. Докато се чудя дали през сълзи от смях да разцелувам един общински инспектор, той внезапно започва да лае като доберман срещу мен. Трябва най-после да се отпусна и да разкажа за моята едногодишна Хамбургска епопея.
Все едно де, този белгиец е бил готин образ:
- Дами и господа, представям ви господин Хей! А за вас госпожице, Хуй.


Хей, Хуй!

Хей?

Green Light написа:Една позната тормози мъжа си да купят мебели. Човекът, като мен навремето, знае какво го чака и отлага колкото може. Много добре го разбирам, не ами направо си спомням все едно вчера беше. По 4-5 часа обикаляне и взиране в безброй дивани с всевъзможни форми, цветове и материи, където липсва само един единствен модел. Нашият.
Същото със спални, трапезни маси и столове и так далее.
Избирането на мебели е болка в кръста, главоболие, нерви на ръба на развода и един цял свят изсмукващ всяка моя жизненост и енергичност.
...
Както и да е.
Човекът се казвал Робърт.
Роби, казала моята позната, оздравял си, помогнал си на всичките си познати да поправят всички неотложни неща, извън сезона на риболов сме, няма да идват гости, не те виждам да си изморен, така че утре сме за мебели.
Роби казал добре.
Какво да каже?
Имали познат с мебелен магазин, той им казал кога чака зареждане и нашите хора цъфнали в точния момент.
Знаете ги мебелните магазини- от пиле мляко. Но освен това пристигали и нови актуални мебели. Навсякъде имало момчета които с пот на чело сглобявали и мъкнели разни неща за кеф на клиента. Тоест на моята позната.
Тя ходела насам натам и казвала на момчетата какво да преместят. Търсел се шкаф за хола.
Ей ти, обърни това насам. Бутни това че да го видя така. Това ако отгоре го сложиш става ли? И така нататък.
Момчетата и угаждат. Работа.
По едно време, обаче, точно когато търсеният шкаф изкристализирал, моята позната се оказала сама. А трябва някой да го изкара на широкото!
Ехо- вика тя, момчетаа!
Има ли някой?
Ааалооо!
Вече взела да се ядосва!
Ееей- изкрещала- трябва ми някой тукааа!
В тоя момент се сетила, че тя все пак с мъж е дошла. Къде е Робърт? Мисълта че дори и той се покрил вече и дошла прекалено!
Тя обикаля като кон, а той...? Да не се е изнизал, бе?!
Поела юнашки въздух и с всичка сила изкрещяла:

-РОБИИИ!!!!

И в този момент срещнала погледите на три голи до кръста изтощени момчета с въжета преметнати през рамената които вървели към нея.
Момчетата стъписано, но и доста обидено гледали ту към нея, ту настрани.
...
А след десетина секунди моята позната започнала да се изчервява. Потърсила думи да обясни кого вика.
Започнала да казва нещо, но спряла.
Точно тогава, за първи път навреме през този ден, Робърт се появил и тя бързо го хванала под ръка и казала - хайде да си ходим.

Има и други мебелни магазини в края на краищата.

Изгубени в превода -
https://www.nabore.bg/statia/koi-smeni-bamiliyata-na-kosmonavta-georgi-ivanov-1000-14

https://www.nabore.bg/statia/koi-smeni- ... ov-1000-14

Миналата седмица купихме за втори път мебели за лятната кухня и за градината. така се случи, че влязохме в магазина за друго, но изведнъж и двамата казахме : еееегати...

Да си кажа : реставрирани немски мебели, водят ги втора ръка, но егати готиния масив. маси, на които 10 човека да играят кючек няма да трепнат, а столовете са за пияндета, могат да подремнат удобно)))
Обичам ретро мебели!

Селянка написа: Миналата седмица купихме за втори път мебели за лятната кухня и за градината. така се случи, че влязохме в магазина за друго, но изведнъж и двамата казахме : еееегати...

Да си кажа : реставрирани немски мебели, водят ги втора ръка, но егати готиния масив. маси, на които 10 човека да играят кючек няма да трепнат, а столовете са за пияндета, могат да подремнат удобно)))
Обичам ретро мебели!

Дай линк, ако има. Ние трябва да купуваме за градината...

(Помислих, че за това са линковете, но не било )

Green Light написа:

Селянка написа: Миналата седмица купихме за втори път мебели за лятната кухня и за градината. така се случи, че влязохме в магазина за друго, но изведнъж и двамата казахме : еееегати...

Да си кажа : реставрирани немски мебели, водят ги втора ръка, но егати готиния масив. маси, на които 10 човека да играят кючек няма да трепнат, а столовете са за пияндета, могат да подремнат удобно)))
Обичам ретро мебели!

Дай линк, ако има. Ние трябва да купуваме за градината...

(Помислих, че за това са линковете, но не било )

https://www.facebook.com/p/%D0%9D%D0%B5 ... cale=bg_BG

това е, но всеки ден се сменят мебелите. доста се пазарува, наистина има прекрасни находки.
Успех!

Мерси, Селянка!


Май не са в сезон за градински мебели в момента, но благодаря за страницата, ще хвърлям по едно око.

Green Light написа:Мерси, Селянка!


Май не са в сезон за градински мебели в момента, но благодаря за страницата, ще хвърлям по едно око.

В такива магазини няма сезонни мебели. Който свари, той превари!
Освен това, не е Тему/ Трендиол/АлиЕкспре... ецетера, че да обновяват сайта си плюс -минус 1, стока!

Green Light написа: Поела юнашки въздух и с всичка сила изкрещяла:

-РОБИИИ!!!!

И в този момент срещнала погледите на .....

Щом крещи, значи не е дама. Това е прочела в погледите им .... .

ухххххх

стоманената ръка в кадифената ръкавица......

бррррррр

Remmivs написа:
стоманената ръка в кадифената ръкавица......

елит и лукс.