3o4o.net

едни мрачнотии от Чоран.

Обаче вчера ги преглеждах... наистина са много мизантропски. Това са издадените негови лични тетрадки, в които през последните си 15 години си е записвал мисли: хрумнали му в момента, които после е включвал в книгите си; породени от болестта и страховете му; за срещнати и срещани хора; за прочетени книги и статии; за отчаянието, че не може да пише; за религията и липсата й в неговия живот.
Не можах да се реша да ви ги пускам тук, обаче един афоризъм ми се стори подходящ:

Той престана да пише - нямаше повече какво да крие.

Става дума за писател, разбира се, за самия Чоран.

Обаче понеже и тук пишем... и то много... явно имаме много за криене.

Мнемозина написа:едни мрачнотии от Чоран.

Обаче вчера ги преглеждах... наистина са много мизантропски. Това са издадените негови лични тетрадки, в които през последните си 15 години си е записвал мисли: хрумнали му в момента, които после е включвал в книгите си; породени от болестта и страховете му; за срещнати и срещани хора; за прочетени книги и статии; за отчаянието, че не може да пише; за религията и липсата й в неговия живот.
Не можах да се реша да ви ги пускам тук, обаче един афоризъм ми се стори подходящ:

Той престана да пише - нямаше повече какво да крие.

Става дума за писател, разбира се, за самия Чоран.

Обаче понеже и тук пишем... и то много... явно имаме много за криене.

Аз имам много за криене, да. Все пак разчитам на своята добра половина и я тренирам постоянно /включително и чрез общуването си с вас/. Надявам се тя да не е половината от същността ми, а значително по- голямата част. Но знам ли демона кога ще изскочи...и колко е голям и силен всъщност... Забравил съм го вече, отдавна не съм го пускал да вилнее. Сега съм добър и се старая да остана такъв, защото знам, че мога да бъда и лош... но не ми харесва. Внимавам много...

Аз пък прочетох току-що в любимият ви клуб 40-50 ето това:
Това ме провокира и четейки ви в това клубче /и в редица други където пишете/, провокирайки ви понякога /гадно/ си съставих не само психологичен но и физически реален портрет на всеки един от вас, но това води до друга провокация -интереса ми към клубните срещи.и мога да твърдя, че след като се срещнах по различни "поводи" и срещи с повечето/да не река всички/ от вас.-разлика м/у виртуалната и реалната ми престава е почти нула.
Бихте ли споделили вашите наблюдения в подобен "план".
Неприятно ми стана.
Такива хора...
Като хиени те дебнат дълго и отдалече, страхливо те разучават, крият се в храстите, след дълго време се появяват изведнъж... Вече си им ясен...познават те... а ти тях- не. Ти си уязвим вече за тях, а те за теб-не...
Животинска работа...
Колко ли хиени сега ни наблюдават и проучват?...

[unknown] написа: Аз имам много за криене, да. Все пак разчитам на своята добра половина и я тренирам постоянно /включително и чрез общуването си с вас/. Надявам се тя да не е половината от същността ми, а значително по- голямата част. Но знам ли демона кога ще изскочи...и колко е голям и силен всъщност... Забравил съм го вече, отдавна не съм го пускал да вилнее. Сега съм добър и се старая да остана такъв, защото знам, че мога да бъда и лош... но не ми харесва. Внимавам много...

Аз пък прочетох току-що в любимият ви клуб 40-50 ето това:
Това ме провокира и четейки ви в това клубче /и в редица други където пишете/, провокирайки ви понякога /гадно/ си съставих не само психологичен но и физически реален портрет на всеки един от вас, но това води до друга провокация -интереса ми към клубните срещи.и мога да твърдя, че след като се срещнах по различни "поводи" и срещи с повечето/да не река всички/ от вас.-разлика м/у виртуалната и реалната ми престава е почти нула.
Бихте ли споделили вашите наблюдения в подобен "план".
Неприятно ми стана.
Такива хора...
Като хиени те дебнат дълго и отдалече, страхливо те разучават, крият се в храстите, след дълго време се появяват изведнъж... Вече си им ясен...познават те... а ти тях не. Ти си уязвим вече за тях, а те за теб-не...
Животинска работа...
Колко ли хиени сега ни проучват?...

Дамата лъже, според мен. Чак толкова проницателна не вярвам да е.
Но наистина не знае човек какво го дебне в здрача.
Затова дръж демона в запас за всеки случай.
Аз нямам демони, само някоя усойница се намира.

Кой се чудеше, че всички четем в 40-50?

Мнемозина написа:

[unknown] написа: Аз имам много за криене, да. Все пак разчитам на своята добра половина и я тренирам постоянно /включително и чрез общуването си с вас/. Надявам се тя да не е половината от същността ми, а значително по- голямата част. Но знам ли демона кога ще изскочи...и колко е голям и силен всъщност... Забравил съм го вече, отдавна не съм го пускал да вилнее. Сега съм добър и се старая да остана такъв, защото знам, че мога да бъда и лош... но не ми харесва. Внимавам много...

Аз пък прочетох току-що в любимият ви клуб 40-50 ето това:
Това ме провокира и четейки ви в това клубче /и в редица други където пишете/, провокирайки ви понякога /гадно/ си съставих не само психологичен но и физически реален портрет на всеки един от вас, но това води до друга провокация -интереса ми към клубните срещи.и мога да твърдя, че след като се срещнах по различни "поводи" и срещи с повечето/да не река всички/ от вас.-разлика м/у виртуалната и реалната ми престава е почти нула.
Бихте ли споделили вашите наблюдения в подобен "план".
Неприятно ми стана.
Такива хора...
Като хиени те дебнат дълго и отдалече, страхливо те разучават, крият се в храстите, след дълго време се появяват изведнъж... Вече си им ясен...познават те... а ти тях не. Ти си уязвим вече за тях, а те за теб-не...
Животинска работа...
Колко ли хиени сега ни проучват?...

Дамата лъже, според мен. Чак толкова проницателна не вярвам да е.
Но наистина не знае човек какво го дебне в здрача.
Затова дръж демона в запас за всеки случай.
Аз нямам демони, само някоя усойница се намира.

Кой се чудеше, че всички четем в 40-50?

Тя може би-не, но има хора, които го умеят. Ще прочетат 200-300 твои мнения и ще ти се фрънцат ухилени тук с: "Аз теб те познавам"...
Не е почтено така...

Моите демони ядат вече само вътре в мен. Прекалено са нелицеприятни, за да ги показвам навън.

Аз се чудех. В оная огромната тема от пет страници.

[unknown] написа: Тя може би-не, но има хора, които го умеят. Ще прочетат 200-300 твои мнения и ще ти се фрънцат ухилени тук с: "Аз теб те познавам"...
Не е почтено така...

Моите демони ядат вече само вътре в мен. Прекалено са нелицеприятни, за да ги показвам навън.

Аз се чудех. В оная огромната тема от пет страници.

Не е почтено, но си е един от рисковете на този тип общуване.
Въпросът е какво става после. И кой как решава да разбира.

Мнемозина написа:

[unknown] написа: Тя може би-не, но има хора, които го умеят. Ще прочетат 200-300 твои мнения и ще ти се фрънцат ухилени тук с: "Аз теб те познавам"...
Не е почтено така...

Моите демони ядат вече само вътре в мен. Прекалено са нелицеприятни, за да ги показвам навън.

Аз се чудех. В оная огромната тема от пет страници.

Не е почтено, но си е един от рисковете на този тип общуване.
Въпросът е какво става после. И кой как решава да разбира.

Я не люблю

Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых песен не пою.

Я не люблю открытого цинизма,
В восторженность не верю, и еще -
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.

Я не люблю, когда - наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.

Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу,
Или - когда все время против шерсти,
Или - когда железом по стеклу.

Я не люблю уверенности сытой, -
Уж лучше пусть откажут тормоза.
Досадно мне, что слово "честь" забыто
И что в чести наветы за глаза.

Когда я вижу сломанные крылья -
Нет жалости во мне, и неспроста:
Я не люблю насилье и бессилье, -
Вот только жаль распятого Христа.

Я не люблю себя когда я трушу,
Обидно мне, когда невинных бьют.
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более - когда в нее плюют.

Я не люблю манежи и арены:
На них мильон меняют по рублю,
Пусть впереди большие перемены -
Я это никогда не полюблю!

[unknown] написа: Я не люблю

Обаче нямаме избор. Иначе трябва да пишем само наум.

Не знам, Незнайни, дали нашият разговор тук с тебе ще бъде разбран от когото трябва.
Освен това моделът не е външен, той си е тукашен. Само е направена една крачка по-нататък. По-почтено ли ти се вижда такова поведение, ако е от човек, който пише отдавна тук? Каква е разликата? Просто ти си мислиш, че знаеш малко повече за отсрещния, а то едва ли е така.

Мнемозина написа:

[unknown] написа: Я не люблю

Обаче нямаме избор. Иначе трябва да пишем само наум.

Не знам, Незнайни, дали нашият разговор тук с тебе ще бъде разбран от когото трябва.
Освен това моделът не е външен, той си е тукашен. Само е направена една крачка по-нататък. По-почтено ли ти се вижда такова поведение, ако е от човек, който пише отдавна тук? Каква е разликата? Просто ти си мислиш, че знаеш малко повече за отсрещния, а то едва ли е така.

Мисля, че има разлика все пак...
Лека нощ, Мнемо!

Ох, какви работи Ви вълнуват...ще ме убиете направо.
На мен едно нещо ми е ясно-"Керванът си върви, кучетата си лаят", и така ще бъде докато свят светува...
За туй смятам да си напрая моят керван, колкото е възможно по-цветен, по-вълшебен и по-осмислен. А пътя, по който да върви, изпълнен с вяра, и сила, и смелост.

Я кажете ми сега какво мислете за бременността на 38:)

Виж ся как ша ва шашна

Глен написа:
Я кажете ми сега какво мислете за бременността на 38:)

Виж ся как ша ва шашна

Зависи от кого...

[unknown] написа:
Аз имам много за криене, да. ....
Колко ли хиени сега ни наблюдават и проучват?...

Не се ли възприемаш за твърде значитлен, за да си важен за някой виртуал, който иневиделица ще възкликне "Познаааххх теее! " ? Не се взимай на сериозно. Казвам го с добра мисъл, не да те засегна. Човек е важен единствено за себе си /е, и за най-близките, визирам и приятелите /. За останалите... да напомня вогонската поезия в стил хайку :
"Когато цъфнат теменугите,
и работите тръгнат зле,
еби и майката на другите
и гледай ти да си добре!"

Я едно поздравче от убаното време напоследък.

Цък за настроение :-D

Глен написа:Ох, какви работи Ви вълнуват...ще ме убиете направо.
На мен едно нещо ми е ясно-"Керванът си върви, кучетата си лаят", и така ще бъде докато свят светува...
За туй смятам да си напрая моят керван, колкото е възможно по-цветен, по-вълшебен и по-осмислен. А пътя, по който да върви, изпълнен с вяра, и сила, и смелост.

И аз съм чел книжки КАК ТРЯБВА ДА СЕ ЖИВЕЕ...

Я кажете ми сега какво мислете за бременността на 38:)

Виж ся как ша ва шашна

Нормално. Не ме шашна.
Да казваме ли честито или още е рано? [/quote]

Мнемозина написа:Кой се чудеше, че всички четем в 40-50?

Е, не чак всички.

МЪЖжжж написа:
Не се ли възприемаш за твърде значитлен, за да си важен за някой виртуал, който иневиделица ще възкликне "Познаааххх теее! " ?

Ми, че аз съм си значителен!

Не се взимай на сериозно. Казвам го с добра мисъл, не да те засегна. Човек е важен единствено за себе си /е, и за най-близките, визирам и приятелите /. За останалите... да напомня вогонската поезия в стил хайку :
"Когато цъфнат теменугите,
и работите тръгнат зле,
еби и майката на другите
и гледай ти да си добре!"

Сега по- сериозно.
Думите ти ги възприемам като едно добро пожелание, но, УВИ- трябва и хиените да ги чуят. Щото винаги има такива колкото и да твърдим : " Човек е важен единствено за себе си /е, и за най-близките, визирам и приятелите"
Само добри пожелания, МЪЖжжж, само добри пожелания...

Я едно поздравче от убаното време напоследък.

Цък за настроение :-D

Мерси. Обичам бойните самолети, особено руските.
На бас обаче, че не можеш да направиш модел на СУ37 с обратна стреловидност на крилата

МЪЖжжж написа:Не се ли възприемаш за твърде значитлен, за да си важен за някой виртуал, който иневиделица ще възкликне "Познаааххх теее! " ? Не се взимай на сериозно. Казвам го с добра мисъл, не да те засегна. Човек е важен единствено за себе си /е, и за най-близките, визирам и приятелите /.

подписвам се с две ръце под това

[unknown] написа:

МЪЖжжж написа:
Не се ли възприемаш за твърде значитлен, за да си важен за някой виртуал, който иневиделица ще възкликне "Познаааххх теее! " ?

Ми, че аз съм си значителен!

Не! Не си! Не си ти! АЗ съм ЗНАЧИТЕЛЕН!!!

Такива хора...
Като хиени те дебнат дълго и отдалече, страхливо те разучават, крият се в храстите, след дълго време се появяват изведнъж... Вече си им ясен...познават те... а ти тях не. Ти си уязвим вече за тях, а те за теб-не...
Животинска работа...
Колко ли хиени сега ни проучват?...[/quote]

Ей, Незнайни Здрасти. Те...хиените са винаги уязвими ве, то затова са и хиени и се крият за да не ги настъпи някой без да иска щото много-много не се забелязват, нали . Пък надали и аз съм толкова ценен, че да ме изучават Ай ,лека седмица...аз съм в отпуск ура

Remmivs написа:

[unknown] написа:

МЪЖжжж написа:
Не се ли възприемаш за твърде значитлен, за да си важен за някой виртуал, който иневиделица ще възкликне "Познаааххх теее! " ?

Ми, че аз съм си значителен!

Не! Не си! Не си ти! АЗ съм ЗНАЧИТЕЛЕН!!!

Виц:
Дошъл нов обущар в града, отворил си дюкянчето и сложил табела: "Най- добрият обущар в квартала!"
Да, ама имало други двама обущари, които работили до него, на същата улица.
Единият се ядосал много и заковал табела: "Най- добрият обущар в СВЕТА!"
И вторият написал нова табела. Съвсем скромно: "Най- добрият обущар на тази улица!"

Та така... И аз съм скромен, кУ мЪ разбираш...

[unknown] написа:Виц:
Дошъл нов обущар в града, отворил си дюкянчето и сложил табела: "Най- добрият обущар в квартала!"
Да, ама имало други двама обущари, които работили до него, на същата улица.
Единият се ядосал много и заковал табела: "Най- добрият обущар в СВЕТА!"
И вторият написал нова табела. Съвсем скромно: "Най- добрият обущар на тази улица!"

Та така... И аз съм скромен, кУ мЪ разбираш...

Хахахаха! Благодаря ти, друже. И днешния ден не е изгубен за мен. Този не го знаех.

А аз съм си съвсем редови обущар. Просто те закачах. Знам, че знаеш.

Remmivs написа:

[unknown] написа:Виц:
Дошъл нов обущар в града, отворил си дюкянчето и сложил табела: "Най- добрият обущар в квартала!"
Да, ама имало други двама обущари, които работили до него, на същата улица.
Единият се ядосал много и заковал табела: "Най- добрият обущар в СВЕТА!"
И вторият написал нова табела. Съвсем скромно: "Най- добрият обущар на тази улица!"

Та така... И аз съм скромен, кУ мЪ разбираш...

Хахахаха! Благодаря ти, друже. И днешния ден не е изгубен за мен. Този не го знаех.

А аз съм си съвсем редови обущар. Просто те закачах. Знам, че знаеш.

[quote="[unknown]Колко ли хиени сега ни наблюдават и проучват?...[/quote]

ПУка ли ти?:blum::winkw:

Мнемозина написа:Той престана да пише - нямаше повече какво да крие.

Става дума за писател, разбира се, за самия Чоран.

Обаче понеже и тук пишем... и то много... явно имаме много за криене.

За афоризъм е добър. За реалността - едва ли.

[unknown] написа: Аз пък прочетох току-що в любимият ви клуб 40-50 ето това:
Това ме провокира и четейки ви в това клубче /и в редица други където пишете/, провокирайки ви понякога /гадно/ си съставих не само психологичен но и физически реален портрет на всеки един от вас, но това води до друга провокация -интереса ми към клубните срещи.и мога да твърдя, че след като се срещнах по различни "поводи" и срещи с повечето/да не река всички/ от вас.-разлика м/у виртуалната и реалната ми престава е почти нула.
Бихте ли споделили вашите наблюдения в подобен "план".

Стилът много ми прилича на една не особено уравновесена психически дама, която периодически пише, оставя мнението си около 20 мин. и после го трие. Такива ми ти работи... Дет вика Калиостро, в дира всички са за освидетелстване

[unknown] написа: Мисля, че има разлика все пак...
Лека нощ, Мнемо!

Май вече е късно да ти отговарям.

Глен написа:Ох, какви работи Ви вълнуват...ще ме убиете направо.
На мен едно нещо ми е ясно-"Керванът си върви, кучетата си лаят", и така ще бъде докато свят светува...
За туй смятам да си напрая моят керван, колкото е възможно по-цветен, по-вълшебен и по-осмислен. А пътя, по който да върви, изпълнен с вяра, и сила, и смелост.

Я кажете ми сега какво мислете за бременността на 38:)

Виж ся как ша ва шашна

Да, керванът, в него е по-важното.

За бременността на 38 мисля само хубави работи.

МЪЖжжж написа:

[unknown] написа:
Аз имам много за криене, да. ....
Колко ли хиени сега ни наблюдават и проучват?...

Не се ли възприемаш за твърде значитлен, за да си важен за някой виртуал, който иневиделица ще възкликне "Познаааххх теее! " ? Не се взимай на сериозно. Казвам го с добра мисъл, не да те засегна. Човек е важен единствено за себе си /е, и за най-близките, визирам и приятелите

По принцип е така.
Но писането тук си е публично писане и от време на време някак се налага човек да се сети за това.
Гледам, започнали са по вестниците да пускат теми от разни форуми и ми е много интересно дали предупреждават участниците за това. Иначе калиостро ще трябва да ни брани.

Remmivs написа:

[unknown] написа:

МЪЖжжж написа:
Не се ли възприемаш за твърде значитлен, за да си важен за някой виртуал, който иневиделица ще възкликне "Познаааххх теее! " ?

Ми, че аз съм си значителен!

Не! Не си! Не си ти! АЗ съм ЗНАЧИТЕЛЕН!!!

Ако аз бях ти, щях да напиша "многозначителен".
Но понеже не съм, не го пиша.

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Той престана да пише - нямаше повече какво да крие.

Става дума за писател, разбира се, за самия Чоран.

Обаче понеже и тук пишем... и то много... явно имаме много за криене.

За афоризъм е добър. За реалността - едва ли.

А сигурен ли си в това?
Писането тук е споделяне. Писането на писателите - също.

Мнемозина написа:А сигурен ли си в това?
Писането тук е споделяне. Писането на писателите - също.

Именно. Вижда ми се прекалено елитарно да криеш като споделяш. Или просто аз съм твърде елементарно устроен. Всъщност, мисля точно обратното - всички имаме толкова много неща за криене, тъмни страни, неща с които не се гордеем, най-меко казано и прочее. Защо да не дадем шанс на светлата си страна и да покажем и доброто, на което сме способни. И да споделим тази част от себе си. Примерно тук. И някой да се усмихне. Може би.

Remmivs написа:

Мнемозина написа:А сигурен ли си в това?
Писането тук е споделяне. Писането на писателите - също.

Именно. Вижда ми се прекалено елитарно да криеш като споделяш. Или просто аз съм твърде елементарно устроен. Всъщност, мисля точно обратното - всички имаме толкова много неща за криене, тъмни страни, неща с които не се гордеем, най-меко казано и прочее. Защо да не дадем шанс на светлата си страна и да покажем и доброто, на което сме способни. И да споделим тази част от себе си. Примерно тук. И някой да се усмихне. Може би.

Надявам се, че точно това правим.

Мнемозина написа:Надявам се, че точно това правим.

Dum spiro, spero.

Мнемозина написа:
Той престана да пише - нямаше повече какво да крие.

Става дума за писател, разбира се, за самия Чоран.

Обаче понеже и тук пишем... и то много... явно имаме много за криене.

Ами мисля, че е вярно само донякъде.
Тука като пишем, за да си чешем езиците, не е много вярно.
Когато някой си казва нещо в прав текст, това също не важи. Ето, мъжжж например пуснал тема - търси си кола и помещение, че и детайли казва, какво крие - нищо.
Понякога обаче човек пуска тема, щото иска нещо да каже, обаче или не иска да го назове точно, или го е срам и го завоалира с някакво друго представяне... е, тогава тази мисъл важи.

Мнемозина написа:едни мрачнотии от Чоран.

Обаче вчера ги преглеждах... наистина са много мизантропски. Това са издадените негови лични тетрадки, в които през последните си 15 години си е записвал мисли: хрумнали му в момента, които после е включвал в книгите си; породени от болестта и страховете му; за срещнати и срещани хора; за прочетени книги и статии; за отчаянието, че не може да пише; за религията и липсата й в неговия живот.
Не можах да се реша да ви ги пускам тук, обаче един афоризъм ми се стори подходящ:

Той престана да пише - нямаше повече какво да крие.

Става дума за писател, разбира се, за самия Чоран.

Обаче понеже и тук пишем... и то много... явно имаме много за криене.

Само не разбрах защо не ги пусна (мрачнотиите от Чоран).
Или чакаш клубът да се прекръсти на 70-80, че тогава да няма значение.

Mila написа: Само не разбрах защо не ги пусна (мрачнотиите от Чоран).
Или чакаш клубът да се прекръсти на 70-80, че тогава да няма значение.

Виж защо:


От няколко дни отново съм завладян от идеята за самоубийството. Вярно, че често мисля за него, но да мислиш е едно, а да си обсебен - съвсем друго. Ужасен пристъп на мрачно настроение. Сам няма да издържа дълго. Изчерпил съм способността си да се утешавам.

Четох стихове на Александър Блок. Ах, тези руснаци, колко са ми близки! Начинът ми да се отегчавам е чисто славянски. Бог знае от кои степи са дошли дедите ми! Нося в себе си отровата на един наследствен спомен - споменът за необятното.
А съм и като сарматите - човек, на когото не може да се разчита, съмнителен индивид, подозрителен, несигурен, чието двуличие е особено опасно, защото е безкористно.

Гръцката трагедия ми е по-близка от Библията. Винаги съм разбирал и усещал Съдбата по-добре, отколкото Бога.

Да те обсебва чувството за собственото ти нищожество не означава да си смирен, съвсем не. Малко смирение, повече от всеки друг имам нужда от малко смирение. Вместо това усещането, че съм нищо, ме изпълва с гордост.

Самотен като останал без работа бог.

Демонично благочестие - с това се отличава моята религиозност.

Дълбоки са само скритите чувства. Откъдето идва силата на долните чувства.

И така нататък.

Мнемозина написа:

Mila написа: Само не разбрах защо не ги пусна (мрачнотиите от Чоран).
Или чакаш клубът да се прекръсти на 70-80, че тогава да няма значение.

Виж защо:


От няколко дни отново съм завладян от идеята за самоубийството. Вярно, че често мисля за него, но да мислиш е едно, а да си обсебен - съвсем друго. Ужасен пристъп на мрачно настроение. Сам няма да издържа дълго. Изчерпил съм способността си да се утешавам.

Четох стихове на Александър Блок. Ах, тези руснаци, колко са ми близки! Начинът ми да се отегчавам е чисто славянски. Бог знае от кои степи са дошли дедите ми! Нося в себе си отровата на един наследствен спомен - споменът за необятното.
А съм и като сарматите - човек, на когото не може да се разчита, съмнителен индивид, подозрителен, несигурен, чието двуличие е особено опасно, защото е безкористно.

Гръцката трагедия ми е по-близка от Библията. Винаги съм разбирал и усещал Съдбата по-добре, отколкото Бога.

Да те обсебва чувството за собственото ти нищожество не означава да си смирен, съвсем не. Малко смирение, повече от всеки друг имам нужда от малко смирение. Вместо това усещането, че съм нищо, ме изпълва с гордост.

Самотен като останал без работа бог.

Демонично благочестие - с това се отличава моята религиозност.

Дълбоки са само скритите чувства. Откъдето идва силата на долните чувства.

И така нататък.

Аре стига глупости, бе!!! Мислел за самоубийство и това е мрачно, така ли? Аз от шест годишен мисля за самоубийство, ама не съм го направил, щото съм калил духът си!
Обсебен бил, нищожен бил... Самотен бог бил... Дрън, дрън, дрън... Бати и плявата! И това ви впечатлява??? Ми, да ви напиша едно откровение и да ви изгоня всичките от форума със него, а???

[unknown] написа: Аре стига глупости, бе!!! Мислел за самоубийство и това е мрачно, така ли? Аз от шест годишен мисля за самоубийство, ама не съм го направил, щото съм калил духът си!
Обсебен бил, нищожен бил... Самотен бог бил... Дрън, дрън, дрън... Бати и плявата! И това ви впечатлява??? Ми, да ви напиша едно откровение и да ви изгоня всичките от форума със него, а???

Ето, знаех си...
Не се ядосвай сега.

Мнемозина написа:

Mila написа: Само не разбрах защо не ги пусна (мрачнотиите от Чоран).
Или чакаш клубът да се прекръсти на 70-80, че тогава да няма значение.

Виж защо:


От няколко дни отново съм завладян от идеята за самоубийството. Вярно, че често мисля за него, но да мислиш е едно, а да си обсебен - съвсем друго. Ужасен пристъп на мрачно настроение. Сам няма да издържа дълго. Изчерпил съм способността си да се утешавам.

Четох стихове на Александър Блок. Ах, тези руснаци, колко са ми близки! Начинът ми да се отегчавам е чисто славянски. Бог знае от кои степи са дошли дедите ми! Нося в себе си отровата на един наследствен спомен - споменът за необятното.
А съм и като сарматите - човек, на когото не може да се разчита, съмнителен индивид, подозрителен, несигурен, чието двуличие е особено опасно, защото е безкористно.

Гръцката трагедия ми е по-близка от Библията. Винаги съм разбирал и усещал Съдбата по-добре, отколкото Бога.

Да те обсебва чувството за собственото ти нищожество не означава да си смирен, съвсем не. Малко смирение, повече от всеки друг имам нужда от малко смирение. Вместо това усещането, че съм нищо, ме изпълва с гордост.

Самотен като останал без работа бог.

Демонично благочестие - с това се отличава моята религиозност.

Дълбоки са само скритите чувства. Откъдето идва силата на долните чувства.

И така нататък.

Това ми хареса, и съвсем не ми звучи мрачно - популярни екзистенциални въпроси. Кой ли не си ги е задавал?

Давай нататък, или кажи къде бих могла да намеря нещо повече. Плийз!:winkw:

Mila написа:
Това ми хареса, и съвсем не ми звучи мрачно - популярни екзистенциални въпроси. Кой ли не си ги е задавал?

Давай нататък, или кажи къде бих могла да намеря нещо повече. Плийз!:winkw:

Все ми се струва, че има значение в коя половина на живота се намираш, когато изпадаш в някое от тези състояния. И най-вече дали изпадаш отвреме навреме или си непрекъснато в тях.

Не ми се преписва повече. Беше ми интересно най-вече как отчаяно търси своята религиозност и все не я намира. Но няма да правя сега такава подборка, макар че в началото това ми беше по-скоро идеята.

Иначе - намери си книгата: виж я.

Мнемозина написа:
Все ми се струва, че има значение в коя половина на живота се намираш, когато изпадаш в някое от тези състояния. И най-вече дали изпадаш отвреме навреме или си непрекъснато в тях.

И аз съм си го мислила това, но не ми се иска да е така.
Мисля си, че зависи и от човека. Има хора, които изпитват удоволствие да си страдат, да си мислят, че са специални, различни, единствени в страданието или в начина, по който страдат.
Според мен Чоран е имал твърде много свободно време...

vyara написа:

Мнемозина написа:
Все ми се струва, че има значение в коя половина на живота се намираш, когато изпадаш в някое от тези състояния. И най-вече дали изпадаш отвреме навреме или си непрекъснато в тях.

И аз съм си го мислила това, но не ми се иска да е така.
Мисля си, че зависи и от човека. Има хора, които изпитват удоволствие да си страдат, да си мислят, че са специални, различни, единствени в страданието или в начина, по който страдат.
Според мен Чоран е имал твърде много свободно време...

Когато човек притежава някоя от тези наклонности, време винаги се намира...