3o4o.net

Прощавайте и простено да е!:-)

БоЕВ написа:Прощавайте и простено да е!:-)

И ти прощавай - ние с тебе едновременно сме се сетили.

..."Те им целуват ръка и им искат прошка, защото вечерта, когато седнат около трапезата да заговяват, те трябва да са се помирили и опростили със своите роднини."

Добре бе, че веднъж в годината ли само сядаме заедно. Според мен прошка трябва да се иска всеки път, когато усетим, че сме сбъркали. Ако не да се иска, то поне да се покаже с нещо, че осъзнаваме вината си.
Как се казваше онзи филм с Мерил Стрийп, която учеше децата си никога да не си лягат преди да са се помирили.

Та, аз обичам да се извинявам, тъй че не ми пречи още веднъж да ви помоля за прошка - всеки един от вас, защото сте ми нещо като семейство. Аз съм плямпало и дрънкало и не може да не съм обидила или засегнала някого с нещо, па макар и неволно. Така, че простете ми, ако е така.

vyara написа:..."Те им целуват ръка и им искат прошка, защото вечерта, когато седнат около трапезата да заговяват, те трябва да са се помирили и опростили със своите роднини."

Добре бе, че веднъж в годината ли само сядаме заедно. Според мен прошка трябва да се иска всеки път, когато усетим, че сме сбъркали. Ако не да се иска, то поне да се покаже с нещо, че осъзнаваме вината си.

Не. То е ясно, че традициите вече нямат този смисъл, който са имали някога.
Обаче днес много развеселено се обадих на майка си, баща си, на свекърва ми, на повечето ми лели и на куп приятели. Не че има какво толкова да ми прощават , но понеже сме далеч с всички тях, си е повод да се чуем.
Хем е смешно, хем приятно.

БоЕВ написа:Прощавайте и простено да е!:-)

Не го разбирам аз това с прошката. Вижда ми се много изкуствено и превзето. Някакъв смешен ритуал... Както и цялата религия, всъщност.
Сори, ако засягам с мнението си вярващите в ненам си кво, ама аз съм си един неверник, кво да правя ся...

И по темата- прощавайте, ако съм ви обидил с нещо. Казвам го не защото така иска християнската вяра и въпреки нея...

Мнемозина написа:

vyara написа:..."Те им целуват ръка и им искат прошка, защото вечерта, когато седнат около трапезата да заговяват, те трябва да са се помирили и опростили със своите роднини."

Добре бе, че веднъж в годината ли само сядаме заедно. Според мен прошка трябва да се иска всеки път, когато усетим, че сме сбъркали. Ако не да се иска, то поне да се покаже с нещо, че осъзнаваме вината си.

Не. То е ясно, че традициите вече нямат този смисъл, който са имали някога.
Обаче днес много развеселено се обадих на майка си, баща си, на свекърва ми, на повечето ми лели и на куп приятели. Не че има какво толкова да ми прощават , но понеже сме далеч с всички тях, си е повод да се чуем.
Хем е смешно, хем приятно.

Добре, че ми напомнихте какъв ден е. Аз пък следобяд ще отделя време, за да направя това лично и да се видя с най-близките си. Нищо че е само традиция. Уважавам хубавите традиции.

Прощавайте и простено да е!

Простете ми










че вместо да спазя обичая за искане и даване на прошка, аз ще ви питам нещо.
Днес, като казвате на някого, че му прощавате, чувствате ли го наистина? Прощавате ли истински и от сърце?
И когато искате прошка, искрени ли сте?
Успявате ли само, заради традицията да превъзмогнете онова, което ви е пречело да простите или да поискате прошка.
Мисля си, че днес е един от дните в които се изричат най-много празни, кухи думи....

esti написа: Днес, като казвате на някого, че му прощавате, чувствате ли го наистина? Прощавате ли истински и от сърце?
И когато искате прошка, искрени ли сте?
Успявате ли само, заради традицията да превъзмогнете онова, което ви е пречело да простите или да поискате прошка.
Мисля си, че днес е един от дните в които се изричат най-много празни, кухи думи....

Точно затова не го правя. Прошката няма нужда от думи и доказателства, тя трябва да е в сърцето. Пък и не ми харесва тая игра на вземане и даване: простете, за да ви е простено.
Традициите днес не са това, което бяха

4avdar4e написа: Точно затова не го правя. Прошката няма нужда от думи и доказателства, тя трябва да е в сърцето. Пък и не ми харесва тая игра на вземане и даване: простете, за да ви е простено.
Традициите днес не са това, което бяха

традициите в осъвременен вариант са № 1

аз прощавам - не само днес, а всекидневно, истински дълбоко в сърцето

аз виждам друг смисъл в този обичай

ПП/ премного добра съм - нищо, че на вид съм говедо безподобно

esti написа:Простете ми










че вместо да спазя обичая за искане и даване на прошка, аз ще ви питам нещо.
Днес, като казвате на някого, че му прощавате, чувствате ли го наистина? Прощавате ли истински и от сърце?
И когато искате прошка, искрени ли сте?
Успявате ли само, заради традицията да превъзмогнете онова, което ви е пречело да простите или да поискате прошка.
Мисля си, че днес е един от дните в които се изричат най-много празни, кухи думи....

Който истински се е разкаял, няма да чака този ден, за да поиска прошка.
На мен по-скоро ми е интересен друг въпрос. Прощавате ли без да ви е поискана прошка. Прощавате ли без някой да се е разкаял. И трябва ли да прощаваме, ако някой не е поискал извинението ни.
Та дори в Библията се казва, че трябва да се разкаеш, за да ти се прости. Значи прошката не е безусловна, един вид.
Не можем ли за дребните грехове или по-скоро грешки да простим и без да ни е поискана прошка, защото човек неволно греши и не вижда всеки път грешката си. Може би не трябва да чакаме извинение за всяко нещо. Прощаването е преди всичко заради нас самите и изобщо всичко, което правим и мислим е заради нас самите на първо място. Затова е важно да простим в себе си, както казваш, Ести.

ПП Не знам колко от вас и колко често си казвате милитвата "Отче наш". Аз лично си я казвам. И изречението "Прости нам дълговете ни, както ние прощаваме на нашите длъжници" за мен има голям смисъл. Естествено, говоря преди всичко за моралните дългове. Ако ние не сме простили нещо през деня, не бива да очакваме и ние самите прошка. Всичко си е вътре в нас. Опрощението към всички останали е пречистване от лошото, което сме натрупали в себе си, поради егоизма си. Аз лично така го разбирам. И може би е хубаво, преди да започнем да пречистваме тялото си с пости, да сме пречистили душата си. Заради себе си, не заради другите! Защото има неща, които дори друг да ти прости с цялото си сърце, ти самият да не можеш да си простиш...

Струва ми се, че пропускаме една малка подробност, а именно, прошката е детайл/част от по-голям празник/ритуал. В контекста на празника, който символизира отминаването на зимата и настъпването на пролетта, раздялата със старото, почистването на къщата, сградите за животни, огньовете, пречистването/постите...прошката символизира загърбването на ежбите и крамолите, и обединаване (начисто) в името на нещо ново, предстоящо. Против съм измислени "празници" като: осми март; деня на влюбените; деня на бащите и др. имащи за цел да наблегнат върху нещо ежедневно, обичайно. Моето мнение е, че "простени поклади/сирни заговезни" не е такъв, искането и даването на прошка е отправено към най-близките с презумпцията, че 365 дни в гонита все с нещо си се провинил към близък, без дори и да го разбереш, а и съвсем друго звучене щеше да има ако "прошката" е в центъра на събитията след постите да речем. Важни неща, като искането и даването на прошка, би трябвало да стават след пост и молитва, след душевни терзания, когато си изстрадал исканото и даденото, за да е истинско и от дълбините на душата/сърцето...тук ситуацията е друга, символизъм и езичество. Въпреки всичко, след като си изрекъл на глас "прощавай" и "простено да е", човек се чувства доста по-различно, спокоен и уверен в хората около себе си.

БоЕВ написа:Струва ми се, че пропускаме една малка подробност, а именно, прошката е детайл/част от по-голям празник/ритуал. В контекста на празника, който символизира отминаването на зимата и настъпването на пролетта, раздялата със старото, почистването на къщата, сградите за животни, огньовете, пречистването/постите...прошката символизира загърбването на ежбите и крамолите, и обединаване (начисто) в името на нещо ново, предстоящо. Против съм измислени "празници" като: осми март; деня на влюбените; деня на бащите и др. имащи за цел да наблегнат върху нещо ежедневно, обичайно. Моето мнение е, че "простени поклади/сирни заговезни" не е такъв, искането и даването на прошка е отправено към най-близките с презумпцията, че 365 дни в гонита все с нещо си се провинил към близък, без дори и да го разбереш, а и съвсем друго звучене щеше да има ако "прошката" е в центъра на събитията след постите да речем. Важни неща, като искането и даването на прошка, би трябвало да стават след пост и молитва, след душевни терзания, когато си изстрадал исканото и даденото, за да е истинско и от дълбините на душата/сърцето...тук ситуацията е друга, символизъм и езичество. Въпреки всичко, след като си изрекъл на глас "прощавай" и "простено да е", човек се чувства доста по-различно, спокоен и уверен в хората около себе си.

аз лично не пропускам точно тез подробности за които си писал - те са същността.

vyara написа: Който истински се е разкаял, няма да чака този ден, за да поиска прошка.
На мен по-скоро ми е интересен друг въпрос. Прощавате ли без да ви е поискана прошка. Прощавате ли без някой да се е разкаял. И трябва ли да прощаваме, ако някой не е поискал извинението ни.
Та дори в Библията се казва, че трябва да се разкаеш, за да ти се прости. Значи прошката не е безусловна, един вид.
Не можем ли за дребните грехове или по-скоро грешки да простим и без да ни е поискана прошка, защото човек неволно греши и не вижда всеки път грешката си. Може би не трябва да чакаме извинение за всяко нещо. Прощаването е преди всичко заради нас самите и изобщо всичко, което правим и мислим е заради нас самите на първо място. Затова е важно да простим в себе си, както казваш, Ести.

Да, аз прощавам и без да ми искат прошка. Някак вътрешно усещам, че на този човек съм му простила без значение, дали той иска или не. И обратното де - може някой да се скъса да ми иска прошка, но аз да не му прощавам, щото така го чувствам в момента.
Само че не съм съгласна, че прошката е заради нас самите. Аз поне не чувствам някаква необходимост на всяка цена да се прощавам с всеки. Не ми тежи. Ако ми тежи, то ще означава, че вече съм простила, но се инатя нещо или правя фасони и затова продължавам да го игнорирам.
Не знам, дали се изразих разбираемо....

vyara написа:..... Защото има неща, които дори друг да ти прости с цялото си сърце, ти самият да не можеш да си простиш...

как ще живееш тогава?

Dark написа:

vyara написа:..... Защото има неща, които дори друг да ти прости с цялото си сърце, ти самият да не можеш да си простиш...

как ще живееш тогава?

Трудно.

Аз никой не познавам в този форум,така че няма от кой да искам прошка тук

aikido написа:Аз никой не познавам в този форум,така че няма от кой да искам прошка тук

Ами хайде да се опознаваме !

Ти водка пиеш ли?
Жени прегръщаш ли?
В град София живеееш ли?
Освен айкидо, друго спортуваш ли?
На въпроси от непознати отговаряш ли?
А паролата знаеш ли???!!!

vyara написа: Прощавате ли без да ви е поискана прошка. Прощавате ли без някой да се е разкаял.

Да, прощавам без да ми се поиска прошка. Не заради някакви религиозни схващания. Прощавам, защото не обичам да тая лоши чувства към някого - такива чувства са неприятни единствено за мен - защо да си ангажирам съзнанието с тях.
Пък и никой не е безгрешен. Както са казали римляните, "Errare humanum est".

ОК....Анета се казвам.От София съм,тренирам айкидо и джу-джицу.освем за тренировки и училище,за друго време нямам.сега съм и втора смяна.сутрин излизам в 10 и вечер се прибирам в 10.
Алкохол не пия,цигари не пуша,гаджета не ни трябват-имам по-важи неща

aikido написа:ОК....Анета се казвам.От София съм,тренирам айкидо и джу-джицу.освем за тренировки и училище,за друго време нямам.сега съм и втора смяна.сутрин излизам в 10 и вечер се прибирам в 10.
Алкохол не пия,цигари не пуша,гаджета не ни трябват-имам по-важи неща

Значи си ученичка?

10 клас съм

aikido написа:10 клас съм

Ние тук сме в 11-ти клас.


А сега сериозно: Най -младите от нас са малко над трийсет годишни. Предполагам, че според твоите представи сме доста дърти. Може би, затова ти се вижда скучен форума.Ти си прецени дали ще ти е интересно да си пишеш с "дъртаците"

[unknown] написа:

aikido написа:10 клас съм

Ние тук сме 11 клас.


А сега сериозно: Най -младите от нас са малко над трийсетте години. Предполагам, че според твоите представи сме доста дърти. Ти си прецени дали ще ти е интересно да си пишеш с "дъртаците"

ШШШШШШ, докторе ае да не захапваме агнешкото от сега!
Дъртаци??? Я върни лентата назад с 20 години... Направо сме н е к р о л о з и

Звеневия написа:

[unknown] написа:

aikido написа:10 клас съм

Ние тук сме 11 клас.


А сега сериозно: Най -младите от нас са малко над трийсетте години. Предполагам, че според твоите представи сме доста дърти. Ти си прецени дали ще ти е интересно да си пишеш с "дъртаците"

ШШШШШШ, докторе ае да не захапваме агнешкото от сега!
Дъртаци??? Я върни лентата назад с 20 години... Направо сме н е к р о л о з и

Като бях десети клас, двадесет годишните ми се виждаха много големи.

esti написа:Простете ми

че вместо да спазя обичая за искане и даване на прошка, аз ще ви питам нещо.
Днес, като казвате на някого, че му прощавате, чувствате ли го наистина? Прощавате ли истински и от сърце?
И когато искате прошка, искрени ли сте?
Успявате ли само, заради традицията да превъзмогнете онова, което ви е пречело да простите или да поискате прошка.
Мисля си, че днес е един от дните в които се изричат най-много празни, кухи думи....

Не, не го чувствам наистина. Изобщо не се чувствам като някой, който има право да прощава. И по принцип се старая поведението ми да е такова, че да не ми се налага да се извинявам после, но това не винаги се получава. Така че денят не ми е необходим.
Обаче ми е толкова смешно, като кажа на някого на Заговезни "Прощавай!" и да ми се отговори с "Просто да ти е"!

Мнемозина написа:
Не, не го чувствам наистина. Изобщо не се чувствам като някой, който има право да прощава. И по принцип се старая поведението ми да е такова, че да не ми се налага да се извинявам после, но това не винаги се получава. Така че денят не ми е необходим.
Обаче ми е толкова смешно, като кажа на някого на Заговезни "Прощавай!" и да ми се отговори с "Просто да ти е"!

в какъв свят живеете?
идеален? децата Ви идеални ли са?

моите не са, аз прощавам на децата си - кой да им прости? съседката??

ПП/ а Вие, дето намирате този ден за излишен - идеални ли сте? А близките Ви?

aikido написа:10 клас съм

здрасти и добре дошла

наминавай от време на време, да си припомняме, че Светът е Ваш

ПП/ големият ни син е мънинко по-малък от теб

Dark написа:

ПП/ а Вие, дето намирате този ден за излишен - идеални ли сте? А близките Ви?

Аз съм толкова грешен, че 365 дни в годината няма да ми стигат за прошка. В този смисъл един ден е напълно излишен.

ОК.КОГАТО МОГА ЩЕ ПИША.
ЗАЩО СИ ТОЛКОВА ГРЕШЕН БЕ?

aikido написа: ЗАЩО СИ ТОЛКОВА ГРЕШЕН БЕ?

:shy::shy:

aikido написа: ЗАЩО СИ ТОЛКОВА ГРЕШЕН БЕ?

Щото вади зъби без упойка :rotfl24:

Dark написа:

Мнемозина написа:
Не, не го чувствам наистина. Изобщо не се чувствам като някой, който има право да прощава. И по принцип се старая поведението ми да е такова, че да не ми се налага да се извинявам после, но това не винаги се получава. Така че денят не ми е необходим.
Обаче ми е толкова смешно, като кажа на някого на Заговезни "Прощавай!" и да ми се отговори с "Просто да ти е"!

в какъв свят живеете?
идеален? децата Ви идеални ли са?

моите не са, аз прощавам на децата си - кой да им прости? съседката??

ПП/ а Вие, дето намирате този ден за излишен - идеални ли сте? А близките Ви?

Отношението ми към децата ми е такова, че поне досега не се е стигало дотам да чакаме да дойде Заговезни, за да си простим. Това е непрекъснат процес - караме се и се сдобряваме почти ежедневно.
По същия начин се отнасям и с всички останали - ако усетя, че трябва да се извиня, правя го веднага.
Другото е поклон към традицията, защото все пак си я обичам.
Но ако се втренча в нея, трябва да постя до Великден, дори да тримиря в първите три дни, на Благовещение да посипя просо около блока и така нататък...

4avdar4e написа:

aikido написа: ЗАЩО СИ ТОЛКОВА ГРЕШЕН БЕ?

Щото вади зъби без упойка :rotfl24:

Мнемозина написа:

Dark написа:

Мнемозина написа:
Не, не го чувствам наистина. Изобщо не се чувствам като някой, който има право да прощава. И по принцип се старая поведението ми да е такова, че да не ми се налага да се извинявам после, но това не винаги се получава. Така че денят не ми е необходим.
Обаче ми е толкова смешно, като кажа на някого на Заговезни "Прощавай!" и да ми се отговори с "Просто да ти е"!

в какъв свят живеете?
идеален? децата Ви идеални ли са?

моите не са, аз прощавам на децата си - кой да им прости? съседката??

ПП/ а Вие, дето намирате този ден за излишен - идеални ли сте? А близките Ви?

Отношението ми към децата ми е такова, че поне досега не се е стигало дотам да чакаме да дойде Заговезни, за да си простим. Това е непрекъснат процес - караме се и се сдобряваме почти ежедневно.
По същия начин се отнасям и с всички останали - ако усетя, че трябва да се извиня, правя го веднага.
Другото е поклон към традицията, защото все пак си я обичам.
Но ако се втренча в нея, трябва да постя до Великден, дори да тримиря в първите три дни, на Благовещение да посипя просо около блока и така нататък...

Как да го разбирам? Че ти живееш в постоянно противоречие със самата себе си?

От една страна прощаваш на децата си ежедневно, от друга не се чувстваш в правото си да го правиш?

Днешният ден - НЯМА ИЗЛИШНИ ДНИ.

За излишен могат да го нарочат само хора, които не знаят колко е сладък живота и .... да спра, че малко обидно може да бъде възприето

Dark_ написа:

Как да го разбирам? Че ти живееш в постоянно противоречие със самата себе си?

От една страна прощаваш на децата си ежедневно, от друга не се чувстваш в правото си да го правиш?

Днешният ден - НЯМА ИЗЛИШНИ ДНИ.

За излишен могат да го нарочат само хора, които не знаят колко е сладък живота и .... да спра, че малко обидно може да бъде възприето

Не, няма противоречие. Ако помислиш какво наистина е прошката, ще разбереш, че при нормална ситуация човек не би трябвало да има какво да прощава на децата си. Достатъчно е просто да ги разбира.

Днешният ден не ми е излишен, а не ми е необходим във връзка с прощаването.

Ако ме обидиш, ще ми поискаш ли прошка? Днес?

Dark_ написа: За излишен могат да го нарочат само хора, които не знаят колко е сладък живота и .... да спра, че малко обидно може да бъде възприето

Нищо де, после ще поискаш прошка
Нали не си идеална, като нас:blum:

Мнемозина написа:

Dark_ написа:

Как да го разбирам? Че ти живееш в постоянно противоречие със самата себе си?

От една страна прощаваш на децата си ежедневно, от друга не се чувстваш в правото си да го правиш?

Днешният ден - НЯМА ИЗЛИШНИ ДНИ.

За излишен могат да го нарочат само хора, които не знаят колко е сладък живота и .... да спра, че малко обидно може да бъде възприето

Не, няма противоречие. Ако помислиш какво наистина е прошката, ще разбереш, че при нормална ситуация човек не би трябвало да има какво да прощава на децата си. Достатъчно е просто да ги разбира.

Днешният ден не ми е излишен, а не ми е необходим във връзка с прощаването.

Ако ме обидиш, ще ми поискаш ли прошка? Днес?

противоречиш си - отново

ти често си противоречиш, колкото повече се обяснява човек, толкова повече влиза в противоречие сам със себе си

Dark_ написа: противоречиш си - отново

ти често си противоречиш, колкото повече се обяснява човек, толкова повече влиза в противоречие сам със себе си

Ох, Дарки, Дарки...
В това отношение сме малко като Хърбел и Щърбел с тебе.
Но то е само защото сме сложни личности...

сега поглеждам темата в цялост - на нищо я направихме

приятно и лека