3o4o.net

е за сенките :}

Helloween, Dark Ride 2000
05. Mirror Mirror

My age you keep uncertain
This spell cannot be broken
Visions of
eternal youth
We share one face together
Associates forever
Only you
know my truth

Mirror, mirror on the wall
Who's the master of them all?
Mirror, mirror split in two
Look at me - who are you?

I swim in my reflection
Mirror answer my question
Tell me what I want to hear
I see a perfect creature
My evil I can teach you
I'll drown you with your vanity

Mirror, mirror on the wall
Who's the master of them all
Mirror, mirror split in two
Look at me - who are you?

No, my life is beautiful
I said no, my life ain't beautiful

Mirror, mirror on the wall
Who's the sickest one of all?
Mirror, mirror split in two
Look at me - Who are you?
Mirror, mirror on the wall
Who's the master of them all
Mirror, mirror split in two
Look at me - who are you?

Превод малко по-късно.

Така и така си отделил сенчесто-двойническата тема
и след като във всички случаи тя има по-различно съдържание,
ще използвам момента да пусна няколко изречения от "Миф и литература древности" на Фрейденберг (една от най-големите им познавачки).

Пускам ги така накъсано, защото нямам време да обяснявам подробно и да преразказвам цялото нещо - то е огромно и много богато. Но и те могат да насочат към това как всички съвременни психологически открития са идеално заложени в древните митове.

Римский „отец”, pater familias, слит с гением. Что такое римский гений? Считается, что это душа. Но есть две души: так сказать, духовная, anima, и телесная, гений. Эта телесная душа смертна и соответствует всеми физическими чертами человеку, которому принадлежит. Следовательно, гений изображается в виде портрета определенного человека. Но не только человек имеет своего гения. Его имеют боги, местности, вещи, весь одушевленный и неодушевленный мир, и это-то и обнаруживает его тотемистический характер.

Гений – двойник человека, природы, вещи, вторая их сущност. То, что гений непассивно принимает жертву, а пассивно-активно и принимает ее, и совершает, говорит о древности образа. Тотем – это то животное, которое умерщвляетсь, и тотем – тот главарь-колектив, который умерщвляет.

Гением римляне клялись, как собой, и там, где мы говорим „я”, римлянин говорил „мой гений”, „гений такого-то”. Это был двойник человека. Но этому двойнику посвящались браки, брачное ложе, день рождения. Это двойник, обращенный к жизни и плодородию. Он, конечно, не человека двойник, а тотема: понятий о человеке не было в пору таких древних представлений. Он – тотем рожений и жизни.


После се обяснява как свои гении са имали и боговете и богините и как в по-късни времена "бог" се отделя в религиозните системи, докато "гений" остава при хората.

Идеята за двойника лежи в основата и на всички близначни (не тризначни!) митове. Ох, много неща са.

Огледало, огледало

Несигурна държиш възрастта ми
Това заклинание не може да бъде развалено
Видения за вечна младост
Ние споделяме заедно едно лице
Другари навек
Само ти знаеш истината ми

Огледало, огледало на стената
Кой е господарят на всички?
Огледало, огледало разцепено на две
Погледни ме - кой си ти?

Плувам в отражението си
Огледало отговори на въпроса ми
Кажи ми това, което искам да чуя
Виждам едно съвършено създание
Мога да те науча на злото в мен
Ще те удавя в твоята суетност

Огледало, огледало на стената
Кой е господарят на всички?
Огледало, огледало разцепено на две
Погледни ме - кой си ти?

Не, животът ми е прекрасен
Казх не, животът ми не е прекрасен

Огледало, огледало на стената
Кой е най-болният от всички?
Огледало, огледало разцепено на две
Погледни ме - кой си ти?
Огледало, огледало на стената
Кой е господарят на всички?
Огледало, огледало разцепено на две
Погледни ме - кой си ти?

Мнемозина написа:
Така и така си отделил сенчесто-двойническата тема
и след като във всички случаи тя има по-различно съдържание,
ще използвам момента да пусна няколко изречения от "Миф и литература древности" на Фрейденберг (една от най-големите им познавачки).

Пускам ги така накъсано, защото нямам време да обяснявам подробно и да преразказвам цялото нещо - то е огромно и много богато. Но и те могат да насочат към това как всички съвременни психологически открития са идеално заложени в древните митове.

Римский „отец”, pater familias, слит с гением. Что такое римский гений? Считается, что это душа. Но есть две души: так сказать, духовная, anima, и телесная, гений. Эта телесная душа смертна и соответствует всеми физическими чертами человеку, которому принадлежит. Следовательно, гений изображается в виде портрета определенного человека. Но не только человек имеет своего гения. Его имеют боги, местности, вещи, весь одушевленный и неодушевленный мир, и это-то и обнаруживает его тотемистический характер.

Гений – двойник человека, природы, вещи, вторая их сущност. То, что гений непассивно принимает жертву, а пассивно-активно и принимает ее, и совершает, говорит о древности образа. Тотем – это то животное, которое умерщвляетсь, и тотем – тот главарь-колектив, который умерщвляет.

Гением римляне клялись, как собой, и там, где мы говорим „я”, римлянин говорил „мой гений”, „гений такого-то”. Это был двойник человека. Но этому двойнику посвящались браки, брачное ложе, день рождения. Это двойник, обращенный к жизни и плодородию. Он, конечно, не человека двойник, а тотема: понятий о человеке не было в пору таких древних представлений. Он – тотем рожений и жизни.


После се обяснява как свои гении са имали и боговете и богините и как в по-късни времена "бог" се отделя в религиозните системи, докато "гений" остава при хората.

Идеята за двойника лежи в основата и на всички близначни (не тризначни!) митове. Ох, много неща са.

Genius/ii Loci не са ли сами по себе си божества?

И да те питам още нещо. Обичаят да имат по две имена древните - едно публично и ъ-ъ фалшиво и едно тайно, но ъ-ъ истинско дали не е свързан с тази дуалност също. Знам, че е било най-вече поради страха от очароване, но все пак....