3o4o.net

Има ли достатъчно за да кажете "Не искам повече. Стига!"? За какво печелим? Ето така ли е- отначало за сметки, за дом, после за малко лукс, после BMW с всички екстри, яхта и дворец, после заигравка с малки проекти, комплекси за децата, инфраструктура, градове и космически станции, за които да кажем "това е мое дело" , това ли е? И на кой въпрос отговаря? Не и на въпроса- Защо? Защо това да е приятно? Има ли смисъл от цялото блъскане? Защо днес бях тук, а не в планината, в къща с камина, с приятели, с децата ми и жена ми? Защо работихте цял ден? Защо са му мулти-милионите на мултимилионера? Какво чувство може да усети на яхтата под тропическото слънце, което да е загубено за хижаря в беднотията? Радост не е, нито щастие. Какво ни кара да се състезаваме, да следваме стереотипа?
Харесва ми да съм тук, на мястото съм си, мисля че това е хубав начин да прекарам живота си, но не мога да престана да мисля: - Какво бих правел, ако "парите" изчезнат от ума ми. Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

Green Light написа: Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

Трябва ти това

А иначе всичко е за.....ВЛАСТ

да не ми се налага да мисля за пари. Ти искаш да бяхме построили комунизма (икономически или каквото е там онова - всекиму според потребностите, всеки според възможностите). Е, братко, и аз бих искал да сме вече там. Но не сме. И май е утопия. А може и да не е. В крайна сметка Човек, това звучи гордо.

Парите са необходими като санитарен минимум в днешния свят. Това е тъжната истина.

PS
Щом почне да посбърква попа
къркачът да реве и тропа
дворянинът конте да става,
кръчмарят бъчви да кръщава,
женкарят - вместо еретика -
от лошо парене да вика,
в съда да бъдат всички прави,
подлецът да е с честни нрави,
да кара рицарят без заем,
клеветник що е да не знаем,
лихварят лихва да зачерква
и курвата да зида черква,
тогаз във таз държава наша
такава ще настъпи каша,
че ходенето по земята
ще се извършва със краката!

Green Light написа:Има ли достатъчно за да кажете "Не искам повече. Стига!"? За какво печелим? Ето така ли е- отначало за сметки, за дом, после за малко лукс, после BMW с всички екстри, яхта и дворец, после заигравка с малки проекти, комплекси за децата, инфраструктура, градове и космически станции, за които да кажем "това е мое дело" , това ли е? И на кой въпрос отговаря? Не и на въпроса- Защо? Защо това да е приятно? Има ли смисъл от цялото блъскане? Защо днес бях тук, а не в планината, в къща с камина, с приятели, с децата ми и жена ми? Защо работихте цял ден? Защо са му мулти-милионите на мултимилионера? Какво чувство може да усети на яхтата под тропическото слънце, което да е загубено за хижаря в беднотията? Радост не е, нито щастие. Какво ни кара да се състезаваме, да следваме стереотипа?
Харесва ми да съм тук, на мястото съм си, мисля че това е хубав начин да прекарам живота си, но не мога да престана да мисля: - Какво бих правел, ако "парите" изчезнат от ума ми. Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

Ок де
признавам - по-умен си
аз не бих могъл да го напиша така
но си го мисля непрекъснато
и понякога много ме е яд, че пропускам неповторими моменти заради "няколко долара повече"
отврат

frisky lioness написа:

Green Light написа: Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

Трябва ти това

А иначе всичко е за.....ВЛАСТ

Власти биват разни. Властта все пак не отговаря на въпроса ми какво искам наистина, сам, аз. Ако съм сам на цялата планета и имам цялата власт на света и всички богатства, какво ще искам да правя през днешния ден?

П.П. Ако мога да сътворя две блондинки нещата са ясни, де. Тогава приемаме, че питам за утре

Gaspode написа:
Ок де
признавам - по-умен си
....

Виде ли?

Грийни, ако беше на ръба на оцеляването, ако живееше с едната българска пенсия, но пък беше в къща с камина в планината, щеше ли да си по-щастлив?

Green Light написа:Има ли достатъчно за да кажете "Не искам повече. Стига!"? За какво печелим? Ето така ли е- отначало за сметки, за дом, после за малко лукс, после BMW с всички екстри, яхта и дворец, после заигравка с малки проекти, комплекси за децата, инфраструктура, градове и космически станции, за които да кажем "това е мое дело" , това ли е? И на кой въпрос отговаря? Не и на въпроса- Защо? Защо това да е приятно? Има ли смисъл от цялото блъскане? Защо днес бях тук, а не в планината, в къща с камина, с приятели, с децата ми и жена ми? Защо работихте цял ден? Защо са му мулти-милионите на мултимилионера? Какво чувство може да усети на яхтата под тропическото слънце, което да е загубено за хижаря в беднотията? Радост не е, нито щастие. Какво ни кара да се състезаваме, да следваме стереотипа?
Харесва ми да съм тук, на мястото съм си, мисля че това е хубав начин да прекарам живота си, но не мога да престана да мисля: - Какво бих правел, ако "парите" изчезнат от ума ми. Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

много въпроси бе, бате!
Ми пари ми трябват да има кво да ям, да ми е топло вкъщи, да пийна с пирятели, да ида някъде със същите тия пирятели.
Работя по цял ден, щото ми е интересно. Понякога не го и усещам как минава деня.
Дали има смисъл блъскането? Абе, уж има, ама за кого ли...

За състезанието е най-лесен отговора - на човек му е заложено да се сравнява с другите, защото живее в група. Околните са коректива - кое е парвилно, кое е добро, кое е успешно и кое не. И оттам и усещането за реализация - ти си успял ако имаш по-голяма къща от Драган и по-висока заплата от Петкан. Социална психология - начален курс.
Елементарно, Адсон

Remmivs написа:да не ми се налага да мисля за пари. Ти искаш да бяхме построили комунизма (икономически или каквото е там онова - всекиму според потребностите, всеки според възможностите). Е, братко, и аз бих искал да сме вече там. Но не сме. И май е утопия. А може и да не е. В крайна сметка Човек, това звучи гордо.

Парите са необходими като санитарен минимум в днешния свят. Това е тъжната истина.

PS
Щом почне да посбърква попа
къркачът да реве и тропа
дворянинът конте да става,
кръчмарят бъчви да кръщава,
женкарят - вместо еретика -
от лошо парене да вика,
в съда да бъдат всички прави,
подлецът да е с честни нрави,
да кара рицарят без заем,
клеветник що е да не знаем,
лихварят лихва да зачерква
и курвата да зида черква,
тогаз във таз държава наша
такава ще настъпи каша,
че ходенето по земята
ще се извършва със краката!

Не ме разбра. Аз питам защо играем по гайдата на обществото.

Дали освен достойно не ще е и приятно за душата
вместо да понесе камшиците, стрелите на бясната съдба
да се опълчиш сам на туй море от мъки
и да им туриш край
като останеш след Гергьовден в планината
и пееш, пиеш и се смееш ей така без край

pocti_bezobidna написа:

много въпроси бе, бате!
Ми пари ми трябват да има кво да ям, да ми е топло вкъщи, да пийна с пирятели, да ида някъде със същите тия пирятели.
Работя по цял ден, щото ми е интересно. Понякога не го и усещам как минава деня.
Дали има смисъл блъскането? Абе, уж има, ама за кого ли...

За състезанието е най-лесен отговора - на човек му е заложено да се сравнява с другите, защото живее в група. Околните са коректива - кое е парвилно, кое е добро, кое е успешно и кое не. И оттам и усещането за реализация - ти си успял ако имаш по-голяма къща от Драган и по-висока заплата от Петкан. Социална психология - начален курс.
Елементарно, Адсон

Аз може и да спя на лекции, падре Уилям, обаче много добре си спомням че в манастира никой нямаше обяснение откъде накъде трябва да си ги мерим, къщите. Аз тва питам.

Впрочем един от възможните отговори на въпроса ми към Фриски(Какво ще искам да правя днес, ако съм сам на Земята) може би е точно от "Името на Розата" Сигурно най- чистото човешко желание е желанието "Да знам"

ще кажа че имам достатъчно пари, ако в деня преди заплати с мъжа ми общо имаме поне 100 лв в джоба (при сегашни цени)
ако заплатния ден не предизвиква никакви вълнения
никакви къщи и вили не ме вълнуват - искам спокойствие за битовизми, другото сама ще си го измисля

Green Light написа:Има ли достатъчно за да кажете "Не искам повече. Стига!"? За какво печелим? Ето така ли е- отначало за сметки, за дом, после за малко лукс, после BMW с всички екстри, яхта и дворец, после заигравка с малки проекти, комплекси за децата, инфраструктура, градове и космически станции, за които да кажем "това е мое дело" , това ли е? И на кой въпрос отговаря? Не и на въпроса- Защо? Защо това да е приятно? Има ли смисъл от цялото блъскане? Защо днес бях тук, а не в планината, в къща с камина, с приятели, с децата ми и жена ми? Защо работихте цял ден? Защо са му мулти-милионите на мултимилионера? Какво чувство може да усети на яхтата под тропическото слънце, което да е загубено за хижаря в беднотията? Радост не е, нито щастие. Какво ни кара да се състезаваме, да следваме стереотипа?
Харесва ми да съм тук, на мястото съм си, мисля че това е хубав начин да прекарам живота си, но не мога да престана да мисля: - Какво бих правел, ако "парите" изчезнат от ума ми. Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

Винаги съм казвал, че на мен малко ми трябва!
А защо работих днес? Защо преди три седмици работих дори болен? Защото трябва да изплатя доста дългове... По-голямата част дори не са мои...
А, за да изплатя трябва да работя! А "режийните" ми разходи са доста и не остава много за покриване на каквото и да е.... В деня след получаване на заплатата изчезват около 3/4 от нея...

Мамка му и живот!

И друг път съм го казвал: Животът е различен. За някой е LIFE, за други ЖИЗНЬ!
Аз и семейството ми живеем своята ЖИЗНЬ, тоест- оцеляваме, изхранваме се, задоволяване си насъщните потребности и живеем разумно, според възможностите си... Е, позволяваме си по някоя глезотийка и вярно- често, но дребна. Толкова често, че да не забравяме, че живота може да бъде и LIFE, но достатъчно дребна, че да не нарушава критично нашата ЖИЗНЬ.

Green Light написа: Харесва ми да съм тук, на мястото съм си, мисля че това е хубав начин да прекарам живота си, но не мога да престана да мисля: - Какво бих правел, ако "парите" изчезнат от ума ми. Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

Мисля, че този вид въпроси са излишни. Ние сме там, където сме, за да си отговаряме на въпросите, които произхождат от дадените обстоятелства. Ако успееш да се сдобиеш с всичко, което може да се притежава, вероятно ще знаеш и какво да правиш с него.

pocti_bezobidna написа:

Green Light написа:Има ли достатъчно за да кажете "Не искам повече. Стига!"? За какво печелим? Ето така ли е- отначало за сметки, за дом, после за малко лукс, после BMW с всички екстри, яхта и дворец, после заигравка с малки проекти, комплекси за децата, инфраструктура, градове и космически станции, за които да кажем "това е мое дело" , това ли е? И на кой въпрос отговаря? Не и на въпроса- Защо? Защо това да е приятно? Има ли смисъл от цялото блъскане? Защо днес бях тук, а не в планината, в къща с камина, с приятели, с децата ми и жена ми? Защо работихте цял ден? Защо са му мулти-милионите на мултимилионера? Какво чувство може да усети на яхтата под тропическото слънце, което да е загубено за хижаря в беднотията? Радост не е, нито щастие. Какво ни кара да се състезаваме, да следваме стереотипа?
Харесва ми да съм тук, на мястото съм си, мисля че това е хубав начин да прекарам живота си, но не мога да престана да мисля: - Какво бих правел, ако "парите" изчезнат от ума ми. Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

много въпроси бе, бате!
Ми пари ми трябват да има кво да ям, да ми е топло вкъщи, да пийна с пирятели, да ида някъде със същите тия пирятели.
Работя по цял ден, щото ми е интересно. Понякога не го и усещам как минава деня.
Дали има смисъл блъскането? Абе, уж има, ама за кого ли...

За състезанието е най-лесен отговора - на човек му е заложено да се сравнява с другите, защото живее в група. Околните са коректива - кое е парвилно, кое е добро, кое е успешно и кое не. И оттам и усещането за реализация - ти си успял ако имаш по-голяма къща от Драган и по-висока заплата от Петкан. Социална психология - начален курс.
Елементарно, Адсон

тц, истинската база за сравнение не са връстниците ни, а жизнените постижения на родителите ни, ако сме постигнали повече от тях - интелектуално, материално, професионално, духовно..., значи човекът е успял, защото е надрасъл равнището, което е получил от майка си и баща си

Ех Грийни, ех капиталисте... /както би казала Ести /
Нещата идват при теб, когато ги откажеш. Или искаш цитат от чичко Йода?
Живота е кратък. Помисли за по-важните неща.

Green Light написа:
като останеш след Гергьовден в планината
и пееш, пиеш и се смееш ей така без край

Отговорност чуствам донякъде. За тези, които зависят от мен. Щото едно такова решение ще повлияе не само твоя живот, но и този семейството ти. А можеш ли ти, по-скоро имаш ли право, да решаваш вместо тях?

Green Light написа:Не ме разбра. Аз питам защо играем по гайдата на обществото.

Дали освен достойно не ще е и приятно за душата
вместо да понесе камшиците, стрелите на бясната съдба
да се опълчиш сам на туй море от мъки
и да им туриш край
като останеш след Гергьовден в планината
и пееш, пиеш и се смееш ей така без край

Ами ако ти цитирам Бхавадгита ще ли съм те разбрал?

Ние сме това, което са нашите най-дълбоки и съкровени желания.
Каквито са желанията ни - такива са мислите ни,
каквито са мислите ни - такива са делата ни,
каквито са делата ни - такава е съдбата ни.

Remmivs написа: Ние сме това, което са нашите най-дълбоки и съкровени желания.
Каквито са желанията ни - такива са мислите ни,
каквито са мислите ни - такива са делата ни,
каквито са делата ни - такава е съдбата ни.

Green Light написа: Колко пари ви стигат

Чай да видя....[смята на десетте си пръста]... хм....7 643.56 ми изглежда хубаво число.

Мойта работа е и Хоби, тъй че не тежи много-много....Колкото до парите ...да има да си задоволяваме проищявките....а, те са скромни..танци/салца за Жената, през две години ново фото за мен, Планинка там, Моренце, Риболовец, Цър-пър и т.н.. Изключват гранде амбиции и космически агенции:twisted:

Remmivs написа:

Green Light написа:Не ме разбра. Аз питам защо играем по гайдата на обществото.

Дали освен достойно не ще е и приятно за душата
вместо да понесе камшиците, стрелите на бясната съдба
да се опълчиш сам на туй море от мъки
и да им туриш край
като останеш след Гергьовден в планината
и пееш, пиеш и се смееш ей така без край

Ами ако ти цитирам Бхавадгита ще ли съм те разбрал?

Ние сме това, което са нашите най-дълбоки и съкровени желания.
Каквито са желанията ни - такива са мислите ни,
каквито са мислите ни - такива са делата ни,
каквито са делата ни - такава е съдбата ни.

Off: само да кажа, че тая игра с цитати, и особено с теб, винаги ми доставя удоволствие. Комплименти, брадър, наистина ако цитираш Бхавадгита ще си ме разбрал. Обаче дали Хави казва истината? На мене не ми се вярва. Не са делата ни според желанията, защото никой не желае разбито семейство например или наранени деца, а такива неща има.

Green Light написа:Off: само да кажа, че тая игра с цитати, и особено с теб, винаги ми доставя удоволствие. Комплименти, брадър, наистина ако цитираш Бхавадгита ще си ме разбрал. Обаче дали Хави казва истината? На мене не ми се вярва. Не са делата ни според желанията, защото никой не желае разбито семейство например или наранени деца, а такива неща има.

Тук/там е разковничето. Не в пустото цитиране на разни книжки. А в пречупването им през теб и твоята призма за света. Проее аз горното го разбирам не като апотеоз на епикурейството, а като жизнена философия на разбирането, просветлението ако щеш, че всъщност животът ти е това, което ти наистина искаш да бъде.

PS
Т.е. тези, които оставят подобни неща искат точно това. В противен случай биха направили друго.

Green Light написа:

Remmivs написа:

Green Light написа:Не ме разбра. Аз питам защо играем по гайдата на обществото.

Дали освен достойно не ще е и приятно за душата
вместо да понесе камшиците, стрелите на бясната съдба
да се опълчиш сам на туй море от мъки
и да им туриш край
като останеш след Гергьовден в планината
и пееш, пиеш и се смееш ей така без край

Ами ако ти цитирам Бхавадгита ще ли съм те разбрал?

Ние сме това, което са нашите най-дълбоки и съкровени желания.
Каквито са желанията ни - такива са мислите ни,
каквито са мислите ни - такива са делата ни,
каквито са делата ни - такава е съдбата ни.

Off: само да кажа, че тая игра с цитати, и особено с теб, винаги ми доставя удоволствие. Комплименти, брадър, наистина ако цитираш Бхавадгита ще си ме разбрал. Обаче дали Хави казва истината? На мене не ми се вярва. Не са делата ни според желанията, защото никой не желае разбито семейство например или наранени деца, а такива неща има.

Според Адлер (психиатър), във всеки човек по рождение има стремеж към развитие и съвършенство и той през целия си живот се стреми към посигане на сила, мощ и влияние.

Подкрепям мнението на Сноу.

А за мен истината е, че колкото повече изкарваш, толкова повече искаш. Хубавото е, когато успееш да направиш разумна преценка и успееш с изкараните пари да си осигуряваш наслаждение на стойностните неща.

Gaspode написа:

Green Light написа:
като останеш след Гергьовден в планината
и пееш, пиеш и се смееш ей така без край

Отговорност чуствам донякъде. За тези, които зависят от мен. Щото едно такова решение ще повлияе не само твоя живот, но и този семейството ти. А можеш ли ти, по-скоро имаш ли право, да решаваш вместо тях?

Е да. Отговорност. Това е думата. Не можем да заебем всичко, защото има сума хора които разчитат, че няма да ни се разхлопа дъската баш сега. (Мене ако питаш тва родителите за всичко са виновни. "Честен бъди!", "Работи!","Не лъжи!", "Не кради!", "Отговорност!", "Достойнство!" - тия хора не знаят как объркват човека) Обаче не пречи да се питаме. Какво би било, ако...
Сутринта, е така мързеливо си мислех по темата и какво ли сте ми отговорили и слушам радио. По Хоризонт - интервю с професор по неорганична химия, шеф на катедра в БАН. Науката на България била на 45 място в света според достиженията ни в последните 10 години, и това не било много зле, и т.н. Та замислих се аз за младите учени които работят сега в БАН и създават тия "достижения" заради които ни класират. Тия образи могат да отидат в 44 държави и да са по- добре от тука, не ами сигурно на ръце ще ги носят, обаче те седят тука и си бачкат. Едва ли от патриотизъм, едва ли заради пари, мене ако питаш те просто са открили това, което наистина искат и са излезли от стереотипа. Ако някой от тях остане самичък на планетата и притежава всички богатства, сигурно няма и да забележи, понеже пак ще си отиде на работа и ще се завре в химията за да спира светлината или да боядисва атома зелен. Кеф

Внимавай, Грийни. Тези мисли са неуместни за един настоящ капиталист!

Green Light написа:Има ли достатъчно за да кажете "Не искам повече. Стига!"? За какво печелим? Ето така ли е- отначало за сметки, за дом, после за малко лукс, после BMW с всички екстри, яхта и дворец, после заигравка с малки проекти, комплекси за децата, инфраструктура, градове и космически станции, за които да кажем "това е мое дело" , това ли е? И на кой въпрос отговаря? Не и на въпроса- Защо? Защо това да е приятно? Има ли смисъл от цялото блъскане? Защо днес бях тук, а не в планината, в къща с камина, с приятели, с децата ми и жена ми? Защо работихте цял ден? Защо са му мулти-милионите на мултимилионера? Какво чувство може да усети на яхтата под тропическото слънце, което да е загубено за хижаря в беднотията? Радост не е, нито щастие. Какво ни кара да се състезаваме, да следваме стереотипа?
Харесва ми да съм тук, на мястото съм си, мисля че това е хубав начин да прекарам живота си, но не мога да престана да мисля: - Какво бих правел, ако "парите" изчезнат от ума ми. Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

Малко встрани от темата, или не толкова...Тези дни, докато си пътувахме през едно селце, казвах, че всъщност животът е един и същ като се прибереш вкъщи. Какво имаш вкъщи - някакъв лук...какъвто си го направиш и можеш да си позволиш... хората около теб и ..това е. Останалото е суета. Панелка, селце или къща в предградията - спокойно можеш да си нещастен във всичките. И глезотейки. Не можеш да отидеш на театър през седмица ако си на 100 км от... Иначе просто яхаш мустнага и в събота и неделя си където си искаш. Някак казвах просто че освен всичко друго е и до човек. Напълно безплатно си се забавлявам като се кача с детенце на тепетата. Ама искам да му покажа и Алпите. Няма насищане човешкото око, но всъщност отговорите са само "вътре". Скоро гледах и един филм..не знам как е преведен - sheltering Sky с Малкович. Толкова много неща избълвах след това...Семейство аристократи, загубили смисъл, т.е те си /мислеха че го/ намират...в безкрайното пътуване в африканската пустиня... Ако го няма живеца отвътре нищо не може да те съживи. Където и да отидеш, да, една гледка ще те нахрани, но няма да запълни празнината... Криво ми е днес нещо.

Green Light написа: Аз може и да спя на лекции, падре Уилям, обаче много добре си спомням че в манастира никой нямаше обяснение откъде накъде трябва да си ги мерим, къщите. Аз тва питам.

Там тоя въпрос на го обсъждахме... ученико

Та така сега - защото мерейки се и имайки повече пари и по-големи къщи се самоопределяме като по-успели от околните. Базата ни за сравнение е материална, защото материалната е видима - тоест, можеш да я демонстрираш на околните (познати или не) без особено затруднение - не ти трябва да опознаваш някой - ако той има по-скъпа кола, по-голяма къща и т.н. и т.н, той разполага с повече средства, по-адаптивен е към средата, по-печеливш. имаме нужда да демонстрраме благосъстоянието си, защото така се твърждаваме най вече пред самите себе си. Според чичо ти Фройд личността се дели на:

- несъзнавано (То) - подтиснати психични системи
- Аз - съзнаваната ни представа за самите нас - отново сложна система, в която влизат и представите на околните за нас, перчупени през собствената ни преценка
- Свръх-Аз - това, което бихмче искали да бъдем и понякога проектираме този идеал върху себе си и въввеждаме околните в заблуждение за това какво сме. В това отношение много показателен пример - моя съседка даде 700 кинта за телефон само за да може да го показва насам-натам и да демонстрира социален статус. Проблема е, че след това трябваше да ги отгладува, щото не може да си го позволи. Е, за чий е тва, питам аз?

Мъчи ли те нещо или просто ти се философства?:-)

snowprincess написа:Според Адлер (психиатър), във всеки човек по рождение има стремеж към развитие и съвършенство и той през целия си живот се стреми към посигане на сила, мощ и влияние.

Ами да. Трябва да е програмирано. Това не може да е съзнателно, волево създаден стремеж, защото логиката би ни довела до друг извод - да зарежем всичко, което спира насладата ни от живота. А подвласни на стремежа към сила и власт ние сме навити да изтърпим планини от неприятности. Браво на Адлер. Ще взема да го прочета. Заложено ни е. По рождение.

с тази техническа цивилизация и с това консуматорско общество, братко. Грешен и опасен също. Защото не ни достига духовното израстване. Даже според мен все повече то изостава от експонентата на технологичното ни могъщество. Но от друга страна имаше една книжка на великия Азимов - "Краят на вечността". Ако помниш там се бяхме заиграли с времето и като вдигнахме поглед към звездите навсякъде имаше надписи "Заето, Частна собственост, Не преминавай" от по-млади, но по-бързо развили се технологично цивилизации. И пратиха последната машина времени да оправи нещата...

snowprincess написа:
тц, истинската база за сравнение не са връстниците ни, а жизнените постижения на родителите ни, ако сме постигнали повече от тях - интелектуално, материално, професионално, духовно..., значи човекът е успял, защото е надрасъл равнището, което е получил от майка си и баща си

Хм. Не винаги. Но и това има роля, да.
Все пак си мисля, че връстниците са по-силния аргумент като коректив, щото от един момент нататък те са доминантни в света ти.

МЪЖжжж написа:Ех Грийни, ех капиталисте... /както би казала Ести /
Нещата идват при теб, когато ги откажеш. Или искаш цитат от чичко Йода?
Живота е кратък. Помисли за по-важните неща.

Тва за нещата дето идват при теб когато ги откажеш, ще излезе верно. Моята поправка е, че нещата идват при теб когато престанеш да милиш за тях. Съдбата има чувство за хумур

Green Light написа:Има ли достатъчно за да кажете "Не искам повече. Стига!"? За какво печелим? Ето така ли е- отначало за сметки, за дом, после за малко лукс, после BMW с всички екстри, яхта и дворец, после заигравка с малки проекти, комплекси за децата, инфраструктура, градове и космически станции, за които да кажем "това е мое дело" , това ли е? И на кой въпрос отговаря? Не и на въпроса- Защо? Защо това да е приятно? Има ли смисъл от цялото блъскане? Защо днес бях тук, а не в планината, в къща с камина, с приятели, с децата ми и жена ми? Защо работихте цял ден? Защо са му мулти-милионите на мултимилионера? Какво чувство може да усети на яхтата под тропическото слънце, което да е загубено за хижаря в беднотията? Радост не е, нито щастие. Какво ни кара да се състезаваме, да следваме стереотипа?
Харесва ми да съм тук, на мястото съм си, мисля че това е хубав начин да прекарам живота си, но не мога да престана да мисля: - Какво бих правел, ако "парите" изчезнат от ума ми. Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

Пич, този въпрос и тема са наистина прекрасни. И аз си мисля, че няма "само малко още искам, нека само толковка да имам..." щото в 90% от случаите, които съм гледал около себе си - с апетитите идва и амнезията.

ОБАЧЕ ни искам да критикувам, ни да налагам. На горните въпроси всеки трябва да си отговори съвсем САМ.

Изобщо...ако пък ужасно много искаш някакъв вид отговор, който (примерно) мен ме кефи - прочети Сидхарта (на Х Хесе). Дали е приложим и до колко - друг въпрос, но там е горе-долу разказана историята на търсещите ...

vyara написа:Внимавай, Грийни. Тези мисли са неуместни за един настоящ капиталист!

И опасни, и опасни. Един призрак, като нищо ще вземе да броди из обединена Европа

pocti_bezobidna написа:

Green Light написа: Аз може и да спя на лекции, падре Уилям, обаче много добре си спомням че в манастира никой нямаше обяснение откъде накъде трябва да си ги мерим, къщите. Аз тва питам.

Там тоя въпрос на го обсъждахме... ученико

Та така сега - защото мерейки се и имайки повече пари и по-големи къщи се самоопределяме като по-успели от околните. Базата ни за сравнение е материална, защото материалната е видима - тоест, можеш да я демонстрираш на околните (познати или не) без особено затруднение - не ти трябва да опознаваш някой - ако той има по-скъпа кола, по-голяма къща и т.н. и т.н, той разполага с повече средства, по-адаптивен е към средата, по-печеливш. имаме нужда да демонстрраме благосъстоянието си, защото така се твърждаваме най вече пред самите себе си. Според чичо ти Фройд личността се дели на:

- несъзнавано (То) - подтиснати психични системи
- Аз - съзнаваната ни представа за самите нас - отново сложна система, в която влизат и представите на околните за нас, перчупени през собствената ни преценка
- Свръх-Аз - това, което бихмче искали да бъдем и понякога проектираме този идеал върху себе си и въввеждаме околните в заблуждение за това какво сме. В това отношение много показателен пример - моя съседка даде 700 кинта за телефон само за да може да го показва насам-натам и да демонстрира социален статус. Проблема е, че след това трябваше да ги отгладува, щото не може да си го позволи. Е, за чий е тва, питам аз?

Мъчи ли те нещо или просто ти се философства?:-)

Не, не. Философства ми се. Тая тема ми се върти в главата от сума време и все не мога да я формулирам, както трябва. Чичко Фройд е голяма работа. Приятелче ми е той

Green Light написа:Има ли достатъчно за да кажете "Не искам повече. Стига!"? За какво печелим? Ето така ли е- отначало за сметки, за дом, после за малко лукс, после BMW с всички екстри, яхта и дворец, после заигравка с малки проекти, комплекси за децата, инфраструктура, градове и космически станции, за които да кажем "това е мое дело" , това ли е? И на кой въпрос отговаря? Не и на въпроса- Защо? Защо това да е приятно? Има ли смисъл от цялото блъскане? Защо днес бях тук, а не в планината, в къща с камина, с приятели, с децата ми и жена ми? Защо работихте цял ден? Защо са му мулти-милионите на мултимилионера? Какво чувство може да усети на яхтата под тропическото слънце, което да е загубено за хижаря в беднотията? Радост не е, нито щастие. Какво ни кара да се състезаваме, да следваме стереотипа?
Харесва ми да съм тук, на мястото съм си, мисля че това е хубав начин да прекарам живота си, но не мога да престана да мисля: - Какво бих правел, ако "парите" изчезнат от ума ми. Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

Нищо ново под слънцето! Косумеризъм в най-чист вид.

Парите, парите са единсвеното човешко изобретение, което е обсебило човечеството и хората са под пътлна негова власт.

Колелото на хамстера, колкото по-бързо тичаш, то толкова по-бързо се върти - колкото повече печилиш, толкова повече не ти стигат. Първо е борбата да прескочиш "санитарния минимум", а след това започваш(чрез парите) да си купуваш емоции, чувства, престиж...Много ни се иска да сме единствени и уникални, но истината е грозна, всички отдавна сме "описани" и набутани в разни стандарти и стереотипи. Клише - хората на нашата възраст са склонни да заменят своботното си време за трудова заетост - необходими са им пари, за да достигнат свойте цели, цели съзнателно програмирани и насочвани. Мечтаното/желаното БМВ, същата работа ще ти свърши и всяка друга кола, но БМВ-то е символ, етикет, чрез който ти се индетифицираш и показваш принадлежността си към определена група хора....Сложно е, и не е възможно всичко да се каже в няколко реда, но нашата цивилизация е изградена от парите и се основава на нея, няма начин да спреш, спреш ли означава да станеш абориген, връщаш се в ерата на простото стоково производство - пак работиш, но произвеждаш толкова колкото да изконсумираш и се лишаваш от куп екзотични глезотии.

Semiramis написа:Малко встрани от темата, или не толкова...Тези дни, докато си пътувахме през едно селце, казвах, че всъщност животът е един и същ като се прибереш вкъщи. Какво имаш вкъщи - някакъв лук...какъвто си го направиш и можеш да си позволиш... хората около теб и ..това е. Останалото е суета. Панелка, селце или къща в предградията - спокойно можеш да си нещастен във всичките. И глезотейки. Не можеш да отидеш на театър през седмица ако си на 100 км от... Иначе просто яхаш мустнага и в събота и неделя си където си искаш. Някак казвах просто че освен всичко друго е и до човек. Напълно безплатно си се забавлявам като се кача с детенце на тепетата. Ама искам да му покажа и Алпите. Няма насищане човешкото око, но всъщност отговорите са само "вътре". Скоро гледах и един филм..не знам как е преведен - sheltering Sky с Малкович. Толкова много неща избълвах след това...Семейство аристократи, загубили смисъл, т.е те си /мислеха че го/ намират...в безкрайното пътуване в африканската пустиня... Ако го няма живеца отвътре нищо не може да те съживи. Където и да отидеш, да, една гледка ще те нахрани, но няма да запълни празнината... Криво ми е днес нещо.

Програмирано ни е, да знаеш. Тия аристократи са се чувствали зле понеже не са си изпълнили програмата да се борят за повече пари, ами за зарязали всичко. Трудно ми е да повярвм, че новороденото има толкова сложни записи на харда, обаче ще излезе истина

Green Light написа:

vyara написа:Внимавай, Грийни. Тези мисли са неуместни за един настоящ капиталист!

И опасни, и опасни. Един призрак, като нищо ще вземе да броди из обединена Европа

Мисля, че такива мисли бродят главите на необединените хора от към хиляди години насам... И е естествено. Пари, власт, секс / любов (знам, че има разлика, но и двете не са удобни, ако един от партньорите е в скафандър), Господ - все въпроси без ясни отговори, но пък занимаващи сивите мозъчни клетки от памтивека...

Такива ми ти работи.

Време е за още ски!

БоЕВ написа:спреш ли означава да станеш абориген, връщаш се в ерата на простото стоково производство - пак работиш, но произвеждаш толкова колкото да изконсумираш и се лишаваш от куп екзотични глезотии.

аборигените не работят

и никога не са работили

на скоро четох една тероия, че са единствените,

които са деградирали - никакво развитие

гледайки ги до скоро не мога съм категорричен, че по-добрата опция