Бащи и деца: с какво започва разбирането?
Публикувано на: 27.02.07, 12:08
В една московска детска градина психологът предложил на 5-6 годишни деца да поиграят на “Майки и дъщери”. Момичетата бързо разпределили помежду си ролите на майки, дъщери, баби, но никое от момчетата не се съгласил да изпълнява ролята на бащата – в най-добрия случай се съгласявали да са синове или куче. След дълги уговорки едно от момчетата се съгласило да играе ролята на бащата – той седнал на дивана и казал: “Дайте ми вестника и включете телевизора!” Така той изкарал цялото време на играта. На въпроса на психолога какво вършат майките и бабите, всички деца, включително и момчетата отговаряли охотно и подробно. За това, какво правят бащите разказвали малко и с общи думи като: “ходят на работа”, “изкарват пари”, “карат се с майката и детето”, “наказват”.
Всъщност, модерният баща често пъти е някак митичен, непонятен и необясним за свето дете. Той излиза рано сутрин, цял ден “някъде на работа” се занимава с нещо важно, а вечер се връща уморен. И обикновено се хваща само за вестника и телевизора. По същество работата, увлеченията и животът на бащата минават покрай вниманието на детето. Често поради тази причина бащата не е приятел, нито партньор, а някаква висша инстанция. Нерядко – караща се. “ ще кажа на баща ти, той ще ти покаже как се слуша!” – често се заканва майката. Такова едно отчуждение и разделяне във възпитанието на детето е станало стериотип на нашето “културно общество”.
Психолози са интервюирали бащи с дете под 1 годинка: “Интересно ли ви е да общувате с вашето малко дете?, Колко време прекарвате в общуване с него?, Играете ли заедно и на какви игри?” Повечето бащи отговаряли така: “Та какво разбира то? Нека порасне и ще играем заедно футбол, ще ходим на хокей... Нека сега майката и бабата се занимават с него!” Липсата на близост често пъти става причина за неразбиране, недоверие, конфликт в последващите години на юношеството.
Изпуснати са още в самото начало, в ранното детство първи контакти с детето, общуването по време на растежа, разходките заедно, игрите. Всичко това затруднява взаимоотношенията между бащите и децата, липсват доверие и привързаност на детето към бащата. Проблемът с осъществяването на контакт между бащата и бебето започва още в първите дни след раждането и дори по време на бременността, смятат психолозите. В САЩ, Германия, Франция и други страни успешно функционират “училища за бащи”, където се изучава начините на общуване, игри и занимания с бебето, и помагат на бащата да го разбира и вижда в него развиваща се личност. Бащи, които са посещавали такива училища, по-лесно осъществяват контакт със своите деца, по-лесно и бързо се привързват към тях и по-добре ги разбират. С по-общи думи – стават по-добри родители. Разбира се, ползата от всичко това е за децата, по този начин те получават най-добрата среда за своето развитие, достигат високо ниво на психическо и личностно развитие.
В нашите културни традиции не е прието таткото да участва в грижите за бебето още в първите дни след раждането. Като правило всички основни грижи се падат на майката, на таткото се поверява поставянето на бебето в леглото или в най-добрият случай – разходката на спящото бебе с количката навън. Безусловно, това не способства установяването на контакт и приятелски, партньорски отношения за в бъдеще. Скоро всеки баща става за своето дете някакво тайнствено същество, от което не знаеш какво да очакваш.
Това потвърждават резултатите от изследванията, които са направени сред 5-7 годишни деца. Помолили ги да си представят следната ситуация: “Вървиш по улицата и пред себе си виждаш обелка от банан. Може би майка ти ще помисли, че ти ще вземеш и ще я изхвърлиш в най-близката кофа за отпадъци, за да не пречи на хората? А баща ти?” Подобните ситуации били няколко. Целта на експеримента била да се види от гледната точка на детето как бива оценявано от своите родители: способно на лоша постъпка или по-скоро на добра.
Повечето изследвани деца отговорили, че майката по-скоро очаква от тях добра постъпка, а таткото – по-скоро лоша. От получените фактически данни (преобладавало числото на момчетата) психолозите оформили образа на бащата: той не разбира своето дете, очаква от него “неправилно”, “лошо” поведение, оценява го ниско – не само тази или подобна на нея постъпка, а като цялостна личност.
Защо в децата се създава такава представа за бащата? Какво именно в неговото поведение и отношение към детето влияе на тази представа? За нашата култура не е характерна проявата на любов и привързаност на бащата към детето. Рядко може да се вият на разходка баща и син хванати за ръка – често те вървят редом един до друг, даже не разговарят помежду си, като че ли бащата само съпровожда детето. Прегръдка, седенето в скута на бащата, похвала, разказа за това, какво се е случило в детската градина и по време на разходката, възхищението от постройката с конструктора или кубчетата, рисунката, умението да танцува, добре рецитираното стихотворение – всичко това като че ли е чуждо и несвойствено на съвременния татко. В наши дни най-често любовта на бащата към детето се изразява в покупката на нова играчка или дреха. С такива подаръци бащите като че ли демонстрират любовта си към детето и с тях само се откупва от него. Но повече от всички тези играчки детето се нуждае от бащино внимание, разбиране, приятелство, общи интереси, увлечения, ласки. Бащата не е просто водач, а и човекът, който открива пред детето си света, помагащ му да расте умела и уверена в себе си личност.
Още една негативна черта на нашите съвременни методи на възпитание – преобладаването на порицанието над похвалата. Много бащи мислят, че възпитанието означава да се правят забележки, да се издават забрани, наказания и именно в това виждат своята родителска роля: “Ставай бързо, отново закъсняваш за училище! Обличаш се бавно, вървиш едва-едва! Трябва да правиш сутрешна гимнастика! Обувките ти са отново мръсни, на теб говоря! Ето, разля чаят, отново си сложил лактите на масата, не слушаш, мотаеш се!” и т.н. Даже, когато детето ви помаха за довиждане с ръка и каже “До скоро татко!” , не намирате какво да му отговорите освен отново да направите забележка “Влизай бързо вътре, ще настинеш!”
Навярно, всеки баща вижда мислено в своя син възрастен мъж и който няма нужда от него. Но неговият син е все още дете, малко момче, който не знае и не умее много неща. Това е полезно да се помни постоянно – тогава за Вас има шанс да станете истински баща: да общувате със своето дете, да споделяте неговите чувства, да видите в негово лице интересен събеседник, личност, достойна за уважение и признание. Взаимоотношенията между баща и дъщеря по принцип са по-добри, които имат своите проблеми, но това е тема на отделен разговор. Направете един собствен експеримент. Вземете чист лист и го разделете на две части. Припомнете си предния ден и запишете отляво: колко пъти и за какво се скарахте на детето си, забранили сте му нещо, което обича, разсърдили сте му се, направили сте забележка, наказвали сте го. В дясната страна на листа запишете колко пъти и за какво сте го похвалили, поласкали, внимателно сте го изслушали, дали е почувствало колко го обичате и колко скъпо ви е то. Прегледайте получените резултати и си поставете оценка от гледната точка на Вашето дете.
По материали на http://www.deti-mira.ru
Източник: http://www.biberonbg.com/info/father.htm
Всъщност, модерният баща често пъти е някак митичен, непонятен и необясним за свето дете. Той излиза рано сутрин, цял ден “някъде на работа” се занимава с нещо важно, а вечер се връща уморен. И обикновено се хваща само за вестника и телевизора. По същество работата, увлеченията и животът на бащата минават покрай вниманието на детето. Често поради тази причина бащата не е приятел, нито партньор, а някаква висша инстанция. Нерядко – караща се. “ ще кажа на баща ти, той ще ти покаже как се слуша!” – често се заканва майката. Такова едно отчуждение и разделяне във възпитанието на детето е станало стериотип на нашето “културно общество”.
Психолози са интервюирали бащи с дете под 1 годинка: “Интересно ли ви е да общувате с вашето малко дете?, Колко време прекарвате в общуване с него?, Играете ли заедно и на какви игри?” Повечето бащи отговаряли така: “Та какво разбира то? Нека порасне и ще играем заедно футбол, ще ходим на хокей... Нека сега майката и бабата се занимават с него!” Липсата на близост често пъти става причина за неразбиране, недоверие, конфликт в последващите години на юношеството.
Изпуснати са още в самото начало, в ранното детство първи контакти с детето, общуването по време на растежа, разходките заедно, игрите. Всичко това затруднява взаимоотношенията между бащите и децата, липсват доверие и привързаност на детето към бащата. Проблемът с осъществяването на контакт между бащата и бебето започва още в първите дни след раждането и дори по време на бременността, смятат психолозите. В САЩ, Германия, Франция и други страни успешно функционират “училища за бащи”, където се изучава начините на общуване, игри и занимания с бебето, и помагат на бащата да го разбира и вижда в него развиваща се личност. Бащи, които са посещавали такива училища, по-лесно осъществяват контакт със своите деца, по-лесно и бързо се привързват към тях и по-добре ги разбират. С по-общи думи – стават по-добри родители. Разбира се, ползата от всичко това е за децата, по този начин те получават най-добрата среда за своето развитие, достигат високо ниво на психическо и личностно развитие.
В нашите културни традиции не е прието таткото да участва в грижите за бебето още в първите дни след раждането. Като правило всички основни грижи се падат на майката, на таткото се поверява поставянето на бебето в леглото или в най-добрият случай – разходката на спящото бебе с количката навън. Безусловно, това не способства установяването на контакт и приятелски, партньорски отношения за в бъдеще. Скоро всеки баща става за своето дете някакво тайнствено същество, от което не знаеш какво да очакваш.
Това потвърждават резултатите от изследванията, които са направени сред 5-7 годишни деца. Помолили ги да си представят следната ситуация: “Вървиш по улицата и пред себе си виждаш обелка от банан. Може би майка ти ще помисли, че ти ще вземеш и ще я изхвърлиш в най-близката кофа за отпадъци, за да не пречи на хората? А баща ти?” Подобните ситуации били няколко. Целта на експеримента била да се види от гледната точка на детето как бива оценявано от своите родители: способно на лоша постъпка или по-скоро на добра.
Повечето изследвани деца отговорили, че майката по-скоро очаква от тях добра постъпка, а таткото – по-скоро лоша. От получените фактически данни (преобладавало числото на момчетата) психолозите оформили образа на бащата: той не разбира своето дете, очаква от него “неправилно”, “лошо” поведение, оценява го ниско – не само тази или подобна на нея постъпка, а като цялостна личност.
Защо в децата се създава такава представа за бащата? Какво именно в неговото поведение и отношение към детето влияе на тази представа? За нашата култура не е характерна проявата на любов и привързаност на бащата към детето. Рядко може да се вият на разходка баща и син хванати за ръка – често те вървят редом един до друг, даже не разговарят помежду си, като че ли бащата само съпровожда детето. Прегръдка, седенето в скута на бащата, похвала, разказа за това, какво се е случило в детската градина и по време на разходката, възхищението от постройката с конструктора или кубчетата, рисунката, умението да танцува, добре рецитираното стихотворение – всичко това като че ли е чуждо и несвойствено на съвременния татко. В наши дни най-често любовта на бащата към детето се изразява в покупката на нова играчка или дреха. С такива подаръци бащите като че ли демонстрират любовта си към детето и с тях само се откупва от него. Но повече от всички тези играчки детето се нуждае от бащино внимание, разбиране, приятелство, общи интереси, увлечения, ласки. Бащата не е просто водач, а и човекът, който открива пред детето си света, помагащ му да расте умела и уверена в себе си личност.
Още една негативна черта на нашите съвременни методи на възпитание – преобладаването на порицанието над похвалата. Много бащи мислят, че възпитанието означава да се правят забележки, да се издават забрани, наказания и именно в това виждат своята родителска роля: “Ставай бързо, отново закъсняваш за училище! Обличаш се бавно, вървиш едва-едва! Трябва да правиш сутрешна гимнастика! Обувките ти са отново мръсни, на теб говоря! Ето, разля чаят, отново си сложил лактите на масата, не слушаш, мотаеш се!” и т.н. Даже, когато детето ви помаха за довиждане с ръка и каже “До скоро татко!” , не намирате какво да му отговорите освен отново да направите забележка “Влизай бързо вътре, ще настинеш!”
Навярно, всеки баща вижда мислено в своя син възрастен мъж и който няма нужда от него. Но неговият син е все още дете, малко момче, който не знае и не умее много неща. Това е полезно да се помни постоянно – тогава за Вас има шанс да станете истински баща: да общувате със своето дете, да споделяте неговите чувства, да видите в негово лице интересен събеседник, личност, достойна за уважение и признание. Взаимоотношенията между баща и дъщеря по принцип са по-добри, които имат своите проблеми, но това е тема на отделен разговор. Направете един собствен експеримент. Вземете чист лист и го разделете на две части. Припомнете си предния ден и запишете отляво: колко пъти и за какво се скарахте на детето си, забранили сте му нещо, което обича, разсърдили сте му се, направили сте забележка, наказвали сте го. В дясната страна на листа запишете колко пъти и за какво сте го похвалили, поласкали, внимателно сте го изслушали, дали е почувствало колко го обичате и колко скъпо ви е то. Прегледайте получените резултати и си поставете оценка от гледната точка на Вашето дете.
По материали на http://www.deti-mira.ru
Източник: http://www.biberonbg.com/info/father.htm
ТЪП СЪМ - превод искам!
това май вече го казах