3o4o.net

За която и да е тема е важно как ще си "поведеш" топката, а не съм си допила кафето и ще помоля за разбиране ... По-краткия начин въпросът звучи така: Да обичаш значи да е безрезервно, нали? Ок, а колко дълго можеш да продължиш да обичаш когато не усещаш нуждата на отсрещния? Не става дума за несподелена любов и бла-бла.. по-скоро за това, че като усещаш колко си необходим за другия, това те привързва към него, кара те да дишаш за него, осмисля /доосмисля/ всяко дихание, всяко докосване ... или са си просто проблеми с Егото? Да не казвам непълноценност, тъй като някъде там е границата с егоцентризма...

Semiramis написа: ++....

Си задала въпрос
Си отговорила

да пия ли още едно кайве, белким намеря нов отговор на въпроса ти? А, всъщност, за кое питаше?

Нищо не разбрах

4avdar4e написа:Нищо не разбрах

Превод:
Да си обирам ли партакешите след като не съм желана вече.

Звеневия написа:

Semiramis написа: ++....

Си задала въпрос
Си отговорила

да пия ли още едно кайве, белким намеря нов отговор на въпроса ти? А, всъщност, за кое питаше?

хахахахаааааааааа
тц, не е проблема в твоя телевизор
така ми тече мисълта
в кое племе беше ... завръзват люлката на бебето в ъгъла на стаята и я блъскат ту в едната, ту в другата стена..хехе...за да му се мести събирателната точка..на бебето...да се научи да стои и от двете страни...
не отричам, че има странични ефекти

и аз ще пия още едно.

[unknown] написа:

4avdar4e написа:Нищо не разбрах

Превод:
Да си обирам ли партакешите след като не съм желана вече.

да, и това
но по-скоро Да си ги обирам ли като няма да умре без мен ..хехехе...

Semiramis написа:

Звеневия написа:

Semiramis написа: ++....

Си задала въпрос
Си отговорила

да пия ли още едно кайве, белким намеря нов отговор на въпроса ти? А, всъщност, за кое питаше?

хахахахаааааааааа
тц, не е проблема в твоя телевизор
така ми тече мисълта
в кое племе беше ... завръзват люлката на бебето в ъгъла на стаята и я блъскат ту в едната, ту в другата стена..хехе...за да му се мести събирателната точка..на бебето...да се научи да стои и от двете страни...
не отричам, че има странични ефекти

и аз ще пия още едно.

Не беше ли школата за нинджи. Или поне това са градските легенди за тях. Рефлекси да неутрализират ударите в стена и отскачане и тям подобни.

Иначе добър пас. Обаче това всъщност е едно от възможните обяснения на нещо необяснимо по природа - любовта. Вчера или не помня точно кога самата Вие говорехте за сляпата неделя.

4avdar4e написа:Нищо не разбрах

Взела си ми думите:-)

Semiramis написа:

[unknown] написа:

4avdar4e написа:Нищо не разбрах

Превод:
Да си обирам ли партакешите след като не съм желана вече.

да, и това
но по-скоро Да си ги обирам ли като няма да умре без мен ..хехехе...

Всичко продължава и след нас

frisky lioness написа:Всичко продължава и след нас

Semiramis написа:

[unknown] написа:

4avdar4e написа:Нищо не разбрах

Превод:
Да си обирам ли партакешите след като не съм желана вече.

да, и това
но по-скоро Да си ги обирам ли като няма да умре без мен ..хехехе...

Би трябвало да си с някой, защото се чустваш добре с него, не защото той има нужда от теб...
едно от нещата, които ме ужасяват нараво и опита да ми се натрапи ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да съм с някой,
щото имал НУЖДА от мен.. Отивам да потърся едно стихотворение, ако го найда - ще ти го пусна...

pocti_bezobidna написа: Би трябвало да си с някой, защото се чустваш добре с него, не защото той има нужда от теб...

Semiramis написа:

[unknown] написа:

4avdar4e написа:Нищо не разбрах

Превод:
Да си обирам ли партакешите след като не съм желана вече.

да, и това
но по-скоро Да си ги обирам ли като няма да умре без мен ..хехехе...

и кво, ще тръгнеш да търсиш някой, на който ти ще си му единственото спасение, който ще умира без теб?
я, по-доре фърли няколко дръвца в камината и се опитай да разпалиш огъня отново

Remmivs написа:

Semiramis написа:

Звеневия написа:

Semiramis написа: ++....

Си задала въпрос
Си отговорила

да пия ли още едно кайве, белким намеря нов отговор на въпроса ти? А, всъщност, за кое питаше?

хахахахаааааааааа
тц, не е проблема в твоя телевизор
така ми тече мисълта
в кое племе беше ... завръзват люлката на бебето в ъгъла на стаята и я блъскат ту в едната, ту в другата стена..хехе...за да му се мести събирателната точка..на бебето...да се научи да стои и от двете страни...
не отричам, че има странични ефекти

и аз ще пия още едно.

Не беше ли школата за нинджи. Или поне това са градските легенди за тях. Рефлекси да неутрализират ударите в стена и отскачане и тям подобни.

Иначе добър пас. Обаче това всъщност е едно от възможните обяснения на нещо необяснимо по природа - любовта. Вчера или не помня точно кога самата Вие говорехте за сляпата неделя.

благодаря, сър!
струваше ми много да моля за разбиране горе...

о, може и за нинджи да е било...

Вярно е, че говорехме за сляпата неделя. Днес се опитвам да говоря за наливането в съд без дъно. Чисто човешко качество е да искаш да видиш резултата.

"обичам защото съм нужна"

абсолютно!
много съм важна за този човек, специална съм, без мен живота му ще се срути.
незаменим си само когато те обичат, а кой не обича тези които го обичат?

Пипилота Шантиклер написа:"обичам защото съм нужна"

абсолютно!
много съм важна за този човек, специална съм, без мен живота му ще се срути.
незаменим си само когато те обичат, а кой не обича тези които го обичат?

според мен има разлика между обич и зависимост от някого

4avdar4e написа:

pocti_bezobidna написа: Би трябвало да си с някой, защото се чустваш добре с него, не защото той има нужда от теб...

Абселутно и аз да се съглася.
И изобщо, започне ли човек да си задава подобни въпроси, значи любовта вече е бегала.
Аз например не желая да съм насъщна. Не желая хората, които обичам да ги боли, ако ги напусна. Нашите критерии са малко сбъркани. Задушаващата "любов" е голямо зло.

vyara написа:Абселутно и аз да се съглася.
И изобщо, започне ли човек да си задава подобни въпроси, значи любовта вече е бегала.
Аз например не желая да съм насъщна. Не желая хората, които обичам да ги боли, ако ги напусна. Нашите критерии са малко сбъркани. Задушаващата "любов" е голямо зло.

Абсолютно!

Кой беше казал - ако обичаш един човек, остави го да си тръгне от теб. Ако се върне, значи наистина те обича. А ако ли не - значи никога не те е обичал...

PS
И аз така разбирам любовта - да даваш. Не да взимаш и да изискваш. Но аз съм егоист. Доставянето на удоволствие на другите ми доставя най-велико лично такова.

snowprincess написа:

Semiramis написа:

[unknown] написа:

4avdar4e написа:Нищо не разбрах

Превод:
Да си обирам ли партакешите след като не съм желана вече.

да, и това
но по-скоро Да си ги обирам ли като няма да умре без мен ..хехехе...

и кво, ще тръгнеш да търсиш някой, на който ти ще си му единственото спасение, който ще умира без теб?
я, по-доре фърли няколко дръвца в камината и се опитай да разпалиш огъня отново

хм...
минала съм през това да си мисля, че ще умра без..еди-кой-си... Ами още съм жива.
през това да си мисля, че ако аз си тръгна някой ще се хвърли в Марица ..тя, плитичка, но образно... Хехехе.. Слава Богу и той е жив ..

Хората сме изключително издръжливи, но и много крехки. Това, че искам да съм важна собствената ми неувереност ли е?

толкова пъти перефразирах въпроса...
и си намира отговорчета, 10 х ..на големия въпрос

snowprincess написа:според мен има разлика между обич и зависимост от някого

Обичам люти чушки!
Зависим съм от продавач в плод/зеленчук, щото мурука не отваря навреме!

Звеневия написа:

frisky lioness написа:Всичко продължава и след нас

Semiramis написа:
Хората сме изключително издръжливи, но и много крехки. Това, че искам да съм важна собствената ми неувереност ли е?

толкова пъти перефразирах въпроса...
и си намира отговорчета, 10 х ..на големия въпрос

Правилно зададеният въпрос, казват, съдържал в себе си отговора.

snowprincess написа:

Пипилота Шантиклер написа:"обичам защото съм нужна"

абсолютно!
много съм важна за този човек, специална съм, без мен живота му ще се срути.
незаменим си само когато те обичат, а кой не обича тези които го обичат?

според мен има разлика между обич и зависимост от някого

това че кръщаваме нещата с различни имена не ги прави различни

когато обичаш някой искаш да си с него
може и други хора да обичаш
но иманно когато се опиташ да си представиш живота без някой и това което виждаш, никак, ама никак не ти харесва, то за мен това е любов. единствената.

Semiramis написа:За която и да е тема е важно как ще си "поведеш" топката, а не съм си допила кафето и ще помоля за разбиране ... По-краткия начин въпросът звучи така: Да обичаш значи да е безрезервно, нали? Ок, а колко дълго можеш да продължиш да обичаш когато не усещаш нуждата на отсрещния? Не става дума за несподелена любов и бла-бла.. по-скоро за това, че като усещаш колко си необходим за другия, това те привързва към него, кара те да дишаш за него, осмисля /доосмисля/ всяко дихание, всяко докосване ... или са си просто проблеми с Егото? Да не казвам непълноценност, тъй като някъде там е границата с егоцентризма...

То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.

Такива ми ти работи.

ELBI написа:

Semiramis написа:За която и да е тема е важно как ще си "поведеш" топката, а не съм си допила кафето и ще помоля за разбиране ... По-краткия начин въпросът звучи така: Да обичаш значи да е безрезервно, нали? Ок, а колко дълго можеш да продължиш да обичаш когато не усещаш нуждата на отсрещния? Не става дума за несподелена любов и бла-бла.. по-скоро за това, че като усещаш колко си необходим за другия, това те привързва към него, кара те да дишаш за него, осмисля /доосмисля/ всяко дихание, всяко докосване ... или са си просто проблеми с Егото? Да не казвам непълноценност, тъй като някъде там е границата с егоцентризма...

То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.

Такива ми ти работи.

И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?

Green Light написа:
И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?

Грийн, както си се вкопчил в Бейби, твърде вероятно е да стане точно така. Не ви познавам, но това е нещо като правило. Колкото единия по се вкопчва, толкова другият по се отдалечава - като в онази песен

Green Light написа:

ELBI написа:

Semiramis написа:За която и да е тема е важно как ще си "поведеш" топката, а не съм си допила кафето и ще помоля за разбиране ... По-краткия начин въпросът звучи така: Да обичаш значи да е безрезервно, нали? Ок, а колко дълго можеш да продължиш да обичаш когато не усещаш нуждата на отсрещния? Не става дума за несподелена любов и бла-бла.. по-скоро за това, че като усещаш колко си необходим за другия, това те привързва към него, кара те да дишаш за него, осмисля /доосмисля/ всяко дихание, всяко докосване ... или са си просто проблеми с Егото? Да не казвам непълноценност, тъй като някъде там е границата с егоцентризма...

То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.

Такива ми ти работи.

И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?

не задавай въпроса на ЕЛБИ, а на себе си, в теб е отговора - ако веднъж е имало ледена епоха и си постъпил правилно, ще можеш и следващия път да разтопиш ледовете

vyara написа:

Green Light написа:
И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?

Грийн, както си се вкопчил в Бейби, твърде вероятно е да стане точно така. Не ви познавам, но това е нещо като правило. Колкото единия по се вкопчва, толкова другият по се отдалечава - като в онази песен

в коя?

Green Light написа:

vyara написа:

Green Light написа:
И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?

Грийн, както си се вкопчил в Бейби, твърде вероятно е да стане точно така. Не ви познавам, но това е нещо като правило. Колкото единия по се вкопчва, толкова другият по се отдалечава - като в онази песен

в коя?

ДА ТЕ ЖАДУВАМ

Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш
и аз все повече да съм виновен,
това е толкова недопустимо.
Защото ти все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти.
Ще се стопят китарите, ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия,
не съм готов, не съм готов.

Затуй минавам аз тук всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви
минавам аз, минава сам.

snowprincess написа:

Green Light написа:

ELBI написа:

Semiramis написа:За която и да е тема е важно как ще си "поведеш" топката, а не съм си допила кафето и ще помоля за разбиране ... По-краткия начин въпросът звучи така: Да обичаш значи да е безрезервно, нали? Ок, а колко дълго можеш да продължиш да обичаш когато не усещаш нуждата на отсрещния? Не става дума за несподелена любов и бла-бла.. по-скоро за това, че като усещаш колко си необходим за другия, това те привързва към него, кара те да дишаш за него, осмисля /доосмисля/ всяко дихание, всяко докосване ... или са си просто проблеми с Егото? Да не казвам непълноценност, тъй като някъде там е границата с егоцентризма...

То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.

Такива ми ти работи.

И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?

не задавай въпроса на ЕЛБИ, а на себе си, в теб е отговора - ако веднъж е имало ледена епоха и си постъпил правилно, ще можеш и следващия път да разтопиш ледовете

Е, да, разбира се, така е. Понеже става дума за сърдечни въпроси искам по моя си сложен начин да кажа че и на мен не са ми ясни. И че не знам отговора на това което е написала Семирамис. Едва ли някой го знае.

vyara написа:

Green Light написа:

vyara написа:

Green Light написа:
И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?

Грийн, както си се вкопчил в Бейби, твърде вероятно е да стане точно така. Не ви познавам, но това е нещо като правило. Колкото единия по се вкопчва, толкова другият по се отдалечава - като в онази песен

в коя?

ДА ТЕ ЖАДУВАМ

Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш
и аз все повече да съм виновен,
това е толкова недопустимо.
Защото ти все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти.
Ще се стопят китарите, ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия,
не съм готов, не съм готов.

Затуй минавам аз тук всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви
минавам аз, минава сам.

Ееее. Супер любимо!

Иска ми се да мисля, че не съм се вкопчил. Замисли ме

ELBI написа: То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.

Такива ми ти работи.

Какво разбираш под "безрезервие"? Да приемаш някого напълно и изцяло? Е ли възможно? Аз не мога.
Ще ми изтисква той пастата за зъби от средата, ама ха

Remmivs написа:Кой беше казал - ако обичаш един човек, остави го да си тръгне от теб. Ако се върне, значи наистина те обича. А ако ли не - значи никога не те е обичал...

Da... това беше един от най-ценните моменти във филма "Неприлично предложение". Сякаш покрай останалата интрига, този момент беше останал на по-заден план, но за мен това си бе основното послание...

4avdar4e написа:

ELBI написа: То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.

Такива ми ти работи.

Какво разбираш под "безрезервие"? Да приемаш някого напълно и изцяло? Е ли възможно? Аз не мога.
Ще ми изтисква той пастата за зъби от средата, ама ха

Възможно е.

Иначе...няма лошо, че не можеш... Разни хора, разни вселени

4avdar4e написа:Ще ми изтисква той пастата за зъби от средата, ама ха

Т'ва било показателно за отношението на тази персона към живота Такива хора "грабели" от живота с пълни шепи:-):winkw: И аз така стискам. За живота не знам:-):winkw:

frisky lioness написа:

4avdar4e написа:Ще ми изтисква той пастата за зъби от средата, ама ха

Т'ва било показателно за отношението на тази персона към живота Такива хора "грабели" от живота с пълни шепи:-):winkw: И аз така стискам. За живота не знам:-):winkw:

Сега се шегувам, ама найш преди години колко се дразнех Направо изтерясвах.. Бях я докарала дотам, че да купувем две. А сега ми е все равно

А мойто отношение кво ли ще да е тогаз? Методично и педантично отхапване на парченца ???

4avdar4e написа:
А мойто отношение кво ли ще да е тогаз? Методично и педантично отхапване на парченца ???

Знам ли? Вероятно по-пестеливо и с повече разум

Мисля си, че първо трябва да направиш разлика между, обич, любов и състрадание.

БоЕВ написа:Мисля си, че първо трябва да направиш разлика между, обич, любов и състрадание.

и като я направя може ли да питам за обичането

Green Light написа:

ELBI написа:

Semiramis написа:За която и да е тема е важно как ще си "поведеш" топката, а не съм си допила кафето и ще помоля за разбиране ... По-краткия начин въпросът звучи така: Да обичаш значи да е безрезервно, нали? Ок, а колко дълго можеш да продължиш да обичаш когато не усещаш нуждата на отсрещния? Не става дума за несподелена любов и бла-бла.. по-скоро за това, че като усещаш колко си необходим за другия, това те привързва към него, кара те да дишаш за него, осмисля /доосмисля/ всяко дихание, всяко докосване ... или са си просто проблеми с Егото? Да не казвам непълноценност, тъй като някъде там е границата с егоцентризма...

То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.

Такива ми ти работи.

И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?

Ежедневно (хайде да не определям точната периодичност) го разбираш. По поглед, по жест, по дума, по песен, по танц. Понякога лапата ще изглежда загаснала, а то ще е просто, защото в един момент се е разхлабила връзката с фасунгата. Леко завъртане (при изгасена лампа, да не се изгориш) и тя пак свети.

Ако настъпи "ледникова епоха" - то тя е защото просто идва друга - топла епоха. Хич не искам да конкретизирам твоя случай, но аз знам по себе си, че ледовете, след като са настъпили и обгърнали напълно всичко, което ти се е виждало живичко - в един момент се топят, а водата от тях дава ужасно много живот на кълновете любов и живот, които се крият под ледника. И с топлия полъх на вятъра, полята се запълват, а цветята са още по-красиви и дъхести. Различни, но отново красиви. Защото ти ги носиш със себе си.

Това не е решение. Просто опит и вяра, че е така.