3o4o.net

Сънувам, че нечовешки ми се пикае и че ставам да свърша това въпреки ужасния студ и проскърцването на древния дом; Спалнята ми е на третия етаж, а сградата е строена така, че клозет има само на първия, докъдето се стига по дървено външно стълбище, минаващо през огромни и супер зловещи чардаци, които, дори да нямаш детски страх от тъмното, нощно време ще те посерат от страх, а ако имаш, смятай к`во става; Излизам аз в нощта, там вее виелица, долавям вълчи вой и други зли звуци, някак леко компютърни; Преди още да съм стигнал първото стълбище, с яростен грохот ме погват всичките девет Назгули - Черните конници, Духовете на пръстена, при това - в смразяващия вариант на Питър Джаксън, а не във велиkiя им толкинов оригинал; Вековните дъски трещят, аз бягам надолу с тихи писъци, не сънувах ясно как, но Духовете на пръстена с гигантските си бойни коне успяват да взимат завоите по тесните стълби, това беше, мисля си, ще ме хванат и този път едва ли ще се размина само с обрязване. Обаче в последния миг по холивудски затръшвам вратата на клозета зад гърба си, а вътре в клозета - о, Свещена светлина, о, Миг на блаженство и успокоение - вътре стои Галадриел, кралицата на елфите, блестящо изиграна от Кейт Бланщет, прекрасните и боси нозе левитират на сантиметри от студения под, а във всяка ръка държи по една пластмасова кофа с лайна. Нейните очи пронизват и най-скритите кътчета на сърцето ми, приказният и глас звучи телепатично в моята глава, без тя да помръдва устни
- Помогни ми - казва кралицата на елфите - Откъснаха ми се ръцете от тия две кофи лайна; Мъкна ги чак от Гоце Делчев;
А град Гоцe Делчев е на повече от двайсет километра надолу в долината

---------

mania

PP* tova ot knijkata "Project GiGaMoNo" na R.Parushev

Dark(Angel) написа:

На сън и на яве! За тебе майтап - за мене истина. От книгата на живота!

Казармен фолклор.

Има-нема некъде докъмту преди 20-тина годИни, яз беф младо момче и не стоех мирно на едно место, та земааме аскерче и ме караа право у школата да ме праат мл. сержант. Убаво, ама язе нали сум си чепрашик, та они ми кажат така - яз онака, аре бе, они на мене ке ми кажуват...уще не се е родил тоа дека на мене ке ми каже...мина се -не мина и ме нарочиа за бесно куче...убу язе така обичам, карам по устав и леко по тъча, колко да им образувам нерви...и мина се -не мина, иде при мене един офицерин, декато си допадааме и си сборувахме приказката право куме у очи, та тоа офицерин ме гледА, гледА и рече - арно момче си, ама не моем да сфанем, ти тъп ли си ил на тъп се прайш. А, я нали сум от торлашки род, ербап момче, олензил сум се като тиква на плет и му велим - като ке е гарга - рошава да е.

Та така, затворих си вратата със замах, можех да бъда обучаващ в учебен център, а станах изкопчия.

Dark(Angel) написа:Сънувам, че нечовешки ми се пикае и че ставам да свърша това въпреки ужасния студ и проскърцването на древния дом; Спалнята ми е на третия етаж, а сградата е строена така, че клозет има само на първия, докъдето се стига по дървено външно стълбище, минаващо през огромни и супер зловещи чардаци, които, дори да нямаш детски страх от тъмното, нощно време ще те посерат от страх, а ако имаш, смятай к`во става; Излизам аз в нощта, там вее виелица, долавям вълчи вой и други зли звуци, някак леко компютърни; Преди още да съм стигнал първото стълбище, с яростен грохот ме погват всичките девет Назгули - Черните конници, Духовете на пръстена, при това - в смразяващия вариант на Питър Джаксън, а не във велиkiя им толкинов оригинал; Вековните дъски трещят, аз бягам надолу с тихи писъци, не сънувах ясно как, но Духовете на пръстена с гигантските си бойни коне успяват да взимат завоите по тесните стълби, това беше, мисля си, ще ме хванат и този път едва ли ще се размина само с обрязване. Обаче в последния миг по холивудски затръшвам вратата на клозета зад гърба си, а вътре в клозета - о, Свещена светлина, о, Миг на блаженство и успокоение - вътре стои Галадриел, кралицата на елфите, блестящо изиграна от Кейт Бланщет, прекрасните и боси нозе левитират на сантиметри от студения под, а във всяка ръка държи по една пластмасова кофа с лайна. Нейните очи пронизват и най-скритите кътчета на сърцето ми, приказният и глас звучи телепатично в моята глава, без тя да помръдва устни
- Помогни ми - казва кралицата на елфите - Откъснаха ми се ръцете от тия две кофи лайна; Мъкна ги чак от Гоце Делчев;
А град Гоцe Делчев е на повече от двайсет километра надолу в долината

PP* tova ot knijkata "Project GiGaMoNo" na R.Parushev

:rotfl24::rotfl24:
Струва ми се Кант ("Критика на способността за съждение") беше казал, че смешното е превръщането на напрегнатото очакване в нищо. За този разказ може да се каже "превръщането на възвишеното в земно"
Благодаря!

БоЕВ написа:На сън и на яве! За тебе майтап - за мене истина. От книгата на живота!

Казармен фолклор.

Има-нема некъде докъмту преди 20-тина годИни, яз беф младо момче и не стоех мирно на едно место, та земааме аскерче и ме караа право у школата да ме праат мл. сержант. Убаво, ама язе нали сум си чепрашик, та они ми кажат така - яз онака, аре бе, они на мене ке ми кажуват...уще не се е родил тоа дека на мене ке ми каже...мина се -не мина и ме нарочиа за бесно куче...убу язе така обичам, карам по устав и леко по тъча, колко да им образувам нерви...и мина се -не мина, иде при мене един офицерин, декато си допадааме и си сборувахме приказката право куме у очи, та тоа офицерин ме гледА, гледА и рече - арно момче си, ама не моем да сфанем, ти тъп ли си ил на тъп се прайш. А, я нали сум от торлашки род, ербап момче, олензил сум се като тиква на плет и му велим - като ке е гарга - рошава да е.

Та така, затворих си вратата със замах, можех да бъда обучаващ в учебен център, а станах изкопчия.

Боев

пътувам аз, София-Пловдив-София ми е като да ходя до будката за вестници. по дървета и огради соколи, много има - като ги видя все за теб си мисля
седят си, леко скучаещи, леко незаинтересовани, леко небрежни и изведнъж излитат - крсиви са

Stranniche написа::rotfl24::rotfl24:
Струва ми се Кант ("Критика на способността за съждение") беше казал, че смешното е превръщането на напрегнатото очакване в нищо. За този разказ може да се каже "превръщането на възвишеното в земно"
Благодаря!

чета и се хиля, младежа дойде измъкна книгата прочете, и той се хили
чета 2-ри път, пак се хиля
бива си го автора