3o4o.net

З-ти Март:-) Братушки и Сеструшки:-).... щото и нали съм плод на Българо-Русско-Финската Дружба

Съвсем го бях забравила. :shocked::shocked:

Благодаря, и на теб!

Честит празник!

Честит празник

Кент написа:З-ти Март:-) Братушки и Сеструшки:-).... щото и нали съм плод на Българо-Русско-Финската Дружба

Честит национален празник!

честит на всички!

Кент написа:З-ти Март:-) Братушки и Сеструшки:-).... щото и нали съм плод на Българо-Русско-Финската Дружба

Поклон, и вечна памет на геройте дали живота си в имета на едно свято дело!



Може би тук е мястото да изрецитираме "тоз който падне в бой за свобода...", но на мен ми се вижда недостатъчно, затова пускам едно гоолямо обобщение...в няколко стиха:

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, в зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха, пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... В зимния Балкан,
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

Честит празник и на Чавдарчето! Нали на 3 март ни приемаха в четите? :pioneer:

Благодаря, Боев.....тва е от фестивал Южна Пролет - 85-та май, Първа Награда за стихотворение май...........ти от де ми знаеш любимите стихчета, ве ей:-)

БоЕВ написа:

Кент написа:З-ти Март:-) Братушки и Сеструшки:-).... щото и нали съм плод на Българо-Русско-Финската Дружба

Поклон, и вечна памет на геройте дали живота си в имета на едно свято дело!



Може би тук е мястото да изрецитираме "тоз който падне в бой за свобода...", но на мен ми се вижда недостатъчно, затова пускам едно гоолямо обобщение...в няколко стиха:

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, в зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха, пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... В зимния Балкан,
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

Благодаря, Боев!