3o4o.net

............

Не знам за кое точно питаш.

Такова "гледане като на екран" ми се случва винаги, когато присъствам/участвам в някаква абсурна ситуация. А те май не са толкова редки.

Но дори и без абсурди наоколо често ми се случва да се самонаблюдавам и самоанализирам в крачка и това е гадничко, щото не си прощавам много-много.

Мнемозина написа:Не знам за кое точно питаш.

Такова "гледане като на екран" ми се случва винаги, когато присъствам/участвам в някаква абсурна ситуация. А те май не са толкова редки.

А! Бинго! Точно за това говоря!!!

Но дори и без абсурди наоколо често ми се случва да се самонаблюдавам и самоанализирам в крачка и това е гадничко, щото не си прощавам много-много.

Това също е вярно, макар че не за него ми беше мисълта в момента.

[unknown] написа:

Мнемозина написа:Не знам за кое точно питаш.

Такова "гледане като на екран" ми се случва винаги, когато присъствам/участвам в някаква абсурна ситуация. А те май не са толкова редки.

А! Бинго! Точно за това говоря!!!

Ама това не е лошо никак!
После много хубави теми излизат от такива преживелици.

Мнемозина написа:

Ама това не е лошо никак!
После много хубави теми излизат от такива преживелици.

Да бе, да... Не стига, че ми е като на кино, ами сега и театър да ви изнасям... Няма пък!

[unknown] написа:

Мнемозина написа:

Ама това не е лошо никак!
После много хубави теми излизат от такива преживелици.

Да бе, да... Не стига, че ми е като на кино, ами сега и театър да ви изнасям... Няма пък!

Не се дърпай де, разкажи филма...

Мнемозина написа:

[unknown] написа:

Мнемозина написа:

Ама това не е лошо никак!
После много хубави теми излизат от такива преживелици.

Да бе, да... Не стига, че ми е като на кино, ами сега и театър да ви изнасям... Няма пък!

Не се дърпай де, разкажи филма...

Ха-ха... Няма пък! Само исках да разбера дали и вие се чувствате така понякога. Нали знаеш, че подобни филми не са за разказване. Поне не и тук. Просто си спомних един такъв филм като слушах* телевизора- не съм го гледал сега.

* Слушах е точната дума, а не гледах. Гледам в монитора на компютъра и слушам телевизия...

[unknown] написа:

Мнемозина написа:

[unknown] написа:

Мнемозина написа:

Ама това не е лошо никак!
После много хубави теми излизат от такива преживелици.

Да бе, да... Не стига, че ми е като на кино, ами сега и театър да ви изнасям... Няма пък!

Не се дърпай де, разкажи филма...

Ха-ха... Няма пък! Само исках да разбера дали и вие се чувствате така. Нали знаеш, че подобни филми не са за разказване. Поне не и тук. Просто си спомних един такъв филм като слушах* телевизора- не съм го гледал сега.

* Слушах е точната дума, а не гледах. Гледам в монитора на компютъра и слушам телевизия...

Да, прав си.
Моят най-смешен такъв случай също не подлежи на разказване, а само на показване. Но тъй като и наживо не бих могла да го покажа, ще опитам все пак да го напиша.
Чакам тролей на спирката (това става някъде в началото на 90-те години, когато не бяхме свикнали с просяците, а аз с алкохолици изобщо не бях имала стълкновения). Към мен се приближава брадат и мърляв мъж и ми казва: "Добър ден!". Отговарям му и аз с добър ден, след което той започва някаква дълга и абсолютно нечленоразделна тирада, придружена с много изразително жестикулиране и зашеметяващ лицеизраз. Към края й някъде схванах, че ми задава въпрос, но изобщо не можех да разбера какъв. Единствената ми възможност беше когато той спря на въпросителната, да му кажа "Съжалявам, нищо не разбрах."
Той отпусна ръце надолу, сведе глава... все едно че се изключи от някакво копче. След три секунди отново се включи и точно, ама по абсолютно същия начин започна отначало с "Добър ден" и т.н. Като на запис.
Всичко това се повтори три пъти, после дойде тролеят и аз се качих много потисната от това как не го разбрах човека...

Мнемозина написа:

[unknown] написа:

Мнемозина написа:

[unknown] написа:

Мнемозина написа:

Ама това не е лошо никак!
После много хубави теми излизат от такива преживелици.

Да бе, да... Не стига, че ми е като на кино, ами сега и театър да ви изнасям... Няма пък!

Не се дърпай де, разкажи филма...

Ха-ха... Няма пък! Само исках да разбера дали и вие се чувствате така. Нали знаеш, че подобни филми не са за разказване. Поне не и тук. Просто си спомних един такъв филм като слушах* телевизора- не съм го гледал сега.

* Слушах е точната дума, а не гледах. Гледам в монитора на компютъра и слушам телевизия...

Да, прав си.
Моят най-смешен такъв случай също не подлежи на разказване, а само на показване. Но тъй като и наживо не бих могла да го покажа, ще опитам все пак да го напиша.
Чакам тролей на спирката (това става някъде в началото на 90-те години, когато не бяхме свикнали с просяците, а аз с алкохолици изобщо не бях имала стълкновения). Към мен се приближава брадат и мърляв мъж и ми казва: "Добър ден!". Отговарям му и аз с добър ден, след което той започва някаква дълга и абсолютно нечленоразделна тирада, придружена с много изразително жестикулиране и зашеметяващ лицеизраз. Към края й някъде схванах, че ми задава въпрос, но изобщо не можех да разбера какъв. Единствената ми възможност беше когато той спря на въпросителната, да му кажа "Съжалявам, нищо не разбрах."
Той отпусна ръце надолу, сведе глава... все едно че се изключи от някакво копче. След три секунди отново се включи и точно, ама по абсолютно същия начин започна отначало с "Добър ден" и т.н. Като на запис.
Всичко това се повтори три пъти, после дойде трамвая и аз се качих много потисната от това как не го разбрах човека...

Ами, то си е било като нямо кино. Как да разбереш...

[unknown] написа:Нещо става, нещо се случва/ или не се случва, а ние сме сякаш зрители на това представление...

Случвало ли ви се е и на вас да приемате ставащото в собственият ви живот сякаш е кино? Сякаш не участвате вие в него, а сте само зрител. Ей сега ще излезнете от него, ще се поотърсите малко, ще разтъпчете крачетата, ще глътнете чист въздух, ще изпиете едно кафе и ще продължите с... вашият си живот.

П.П. Не, не съм пиян- изпил съм само една чаша вино /т'ва го казвам за тези, които ще ме питат к'во съм пил/
П.П.П. Не, не съм шизофреник и не съм се раздвоил все още /А това е за тези, които ще помислят, че ми лопа нещо/ Лопа, лопа, ама не е дъска- проверих.

А при мен по-често се случва т.нар. де-жа-вю (мамка му, така и не научих дори и френския ).
Много често имам чувството, че това, което става или съм го виждал някога, или сънувал...

П.С. Може да ме освидетелсвате... Не усещам да лопа нещо у кратунката ми, ама.. знам ли. Може само аз да не го чувам...

у тоя филм е добре да се участва а не да се гледа
всъщност - както дойде така
какво пък толкова

Не знам дали точно отсрани гледам, по скоро сякаш не съм била там. Скоро си мислех - не съм правила планове за живота си никога, приемам нещата, които ми поднася и продължавам. Погледнах децата си една сутрин и се изумих ...... от себе си.
Но и често ми се е случвало да изпитвам невероятното усещане, че преживявам момента за втори път.

след повече алкохол аз пък си виждам тялото от небето

[unknown] написа:Нещо става, нещо се случва/ или не се случва, а ние сме сякаш зрители на това представление...

Случвало ли ви се е и на вас да приемате ставащото в собственият ви живот сякаш е кино? Сякаш не участвате вие в него, а сте само зрител. Ей сега ще излезнете от него, ще се поотърсите малко, ще разтъпчете крачетата, ще глътнете чист въздух, ще изпиете едно кафе и ще продължите с... вашият си живот.

П.П. Не, не съм пиян- изпил съм само една чаша вино /т'ва го казвам за тези, които ще ме питат к'во съм пил/
П.П.П. Не, не съм шизофреник и не съм се раздвоил все още /А това е за тези, които ще помислят, че ми лопа нещо/ Лопа, лопа, ама не е дъска- проверих.

Да, случвало ми се е, в много тежки моменти. Предполагам, че е някаква защитна реакция.

Слава Богу, не ми е ежедневие.

сър Айвънхоу написа:
А при мен по-често се случва т.нар. де-жа-вю (мамка му, така и не научих дори и френския ).
Много често имам чувството, че това, което става или съм го виждал някога, или сънувал...

П.С. Може да ме освидетелсвате... Не усещам да лопа нещо у кратунката ми, ама.. знам ли. Може само аз да не го чувам...

Пък аз си мислех, че това си е мой патент
Айде, станАхме двама с хлопащи дъски и препускащи бръмбари

caliostro написа:след повече алкохол аз пък си виждам тялото от небето

Еееее, Манго, посмали бе.
Ако кажеш, че и без алкохол го правиш... чак пък толкоз...

What the #$*! Do We (K)now!?

Което ме подсеща за това, че Фриски питаше за втория филм, а той се казва

What the Bleep!?: Down The Rabbit Hole

Или просто ти държи още от купона?

PS
Децата ме изумяват и мен!

Remmivs написа:What the #$*! Do We (K)now!?

Което ме подсеща за това, че Фриски питаше за втория филм, а той се казва

What the Bleep!?: Down The Rabbit Hole

Мерси, не знаех че има втори. Първия го гледах след препоръките ви.

[unknown] написа: Нещо става, нещо се случва/ или не се случва, а ние сме сякаш зрители на това представление...

Случвало ли ви се е и на вас да приемате ставащото в собственият ви живот сякаш е кино? Сякаш не участвате вие в него, а сте само зрител. Ей сега ще излезнете от него, ще се поотърсите малко, ще разтъпчете крачетата, ще глътнете чист въздух, ще изпиете едно кафе и ще продължите с... вашият си живот.

А случвало ли ви се е много да искате да излезете от филма, да се поотърсите, да глътнете чист въздух, да изпиете едно кафе... Обаче да сте в средата на салона и да няма измъкване...

Stranniche написа:

[unknown] написа: Нещо става, нещо се случва/ или не се случва, а ние сме сякаш зрители на това представление...

Случвало ли ви се е и на вас да приемате ставащото в собственият ви живот сякаш е кино? Сякаш не участвате вие в него, а сте само зрител. Ей сега ще излезнете от него, ще се поотърсите малко, ще разтъпчете крачетата, ще глътнете чист въздух, ще изпиете едно кафе и ще продължите с... вашият си живот.

А случвало ли ви се е много да искате да излезете от филма, да се поотърсите, да глътнете чист въздух, да изпиете едно кафе... Обаче да сте в средата на салона и да няма измъкване...

няма начин крачка по крачка, като си пробива път с лакти, да не се измъкне човек, от който и да е салон

4avdar4e написа:

сър Айвънхоу написа:
А при мен по-често се случва т.нар. де-жа-вю (мамка му, така и не научих дори и френския ).
Много често имам чувството, че това, което става или съм го виждал някога, или сънувал...

П.С. Може да ме освидетелсвате... Не усещам да лопа нещо у кратунката ми, ама.. знам ли. Може само аз да не го чувам...

Пък аз си мислех, че това си е мой патент
Айде, станАхме двама с хлопащи дъски и препускащи бръмбари

Добре дошла в клуба!

Stranniche написа:

[unknown] написа: Нещо става, нещо се случва/ или не се случва, а ние сме сякаш зрители на това представление...

Случвало ли ви се е и на вас да приемате ставащото в собственият ви живот сякаш е кино? Сякаш не участвате вие в него, а сте само зрител. Ей сега ще излезнете от него, ще се поотърсите малко, ще разтъпчете крачетата, ще глътнете чист въздух, ще изпиете едно кафе и ще продължите с... вашият си живот.

А случвало ли ви се е много да искате да излезете от филма, да се поотърсите, да глътнете чист въздух, да изпиете едно кафе... Обаче да сте в средата на салона и да няма измъкване...

Е, това вече е мечта. :-) Няма измъкване, нямааааа....

4avdar4e написа:

сър Айвънхоу написа:
А при мен по-често се случва т.нар. де-жа-вю (мамка му, така и не научих дори и френския ).
Много често имам чувството, че това, което става или съм го виждал някога, или сънувал...

П.С. Може да ме освидетелсвате... Не усещам да лопа нещо у кратунката ми, ама.. знам ли. Може само аз да не го чувам...

Пък аз си мислех, че това си е мой патент
Айде, станАхме двама с хлопащи дъски и препускащи бръмбари

За да не кажа, че се е случвало/се случва на всички, ще кажа, че се е случвало/се случва на страшно много хора

Remmivs написа:What the #$*! Do We (K)now!?

Което ме подсеща за това, че Фриски питаше за втория филм, а той се казва

What the Bleep!?: Down The Rabbit Hole

!

Ей, благодаря ти. Сега ще се чудя от де да го намирам с тези затворени сървъри:(:crying:

frisky lioness написа:

Remmivs написа:What the #$*! Do We (K)now!?

Което ме подсеща за това, че Фриски питаше за втория филм, а той се казва

What the Bleep!?: Down The Rabbit Hole

!

Ей, благодаря ти. Сега ще се чудя от де да го намирам с тези затворени сървъри:(:crying:

Да ти го пратя по сникърнета?

Remmivs написа:

frisky lioness написа:

Remmivs написа:What the #$*! Do We (K)now!?

Което ме подсеща за това, че Фриски питаше за втория филм, а той се казва

What the Bleep!?: Down The Rabbit Hole

!

Ей, благодаря ти. Сега ще се чудя от де да го намирам с тези затворени сървъри:(:crying:

Да ти го пратя по сникърнета?

Намерих го в колибката:-) "Сникърнета"?!:shocked::blink:

vyara написа:

Remmivs написа:What the #$*! Do We (K)now!?

Което ме подсеща за това, че Фриски питаше за втория филм, а той се казва

What the Bleep!?: Down The Rabbit Hole

Мерси, не знаех че има втори. Първия го гледах след препоръките ви.

ахам
много ми идва като си мисля за нещо и питам в съседната тема
да го намирам тука

frisky lioness написа:Намерих го в колибката:-) "Сникърнета"?!:shocked::blink:

Super!

http://en.wikipedia.org/wiki/Sneakernet

vyara написа:

caliostro написа:след повече алкохол аз пък си виждам тялото от небето

Еееее, Манго, посмали бе.
Ако кажеш, че и без алкохол го правиш... чак пък толкоз...

това са си техники
едната е алкохол, другата е със секс ... при по- ... бяга ми думата .. примерните евентуално - с медитация и разни други работи
кой за каквото е учил, както се казва

за справка - "Пътят на Кабала"

[unknown] написа:Нещо става, нещо се случва/ или не се случва, а ние сме сякаш зрители на това представление...

Случвало ли ви се е и на вас да приемате ставащото в собственият ви живот сякаш е кино? Сякаш не участвате вие в него, а сте само зрител. Ей сега ще излезнете от него, ще се поотърсите малко, ще разтъпчете крачетата, ще глътнете чист въздух, ще изпиете едно кафе и ще продължите с... вашият си живот.

П.П. Не, не съм пиян- изпил съм само една чаша вино /т'ва го казвам за тези, които ще ме питат к'во съм пил/
П.П.П. Не, не съм шизофреник и не съм се раздвоил все още /А това е за тези, които ще помислят, че ми лопа нещо/ Лопа, лопа, ама не е дъска- проверих.

ахам
ама винаги трябва да се върнеш
иначе мисля че е хубаво точно на абсурда да гледаш по този начин

Remmivs написа:

frisky lioness написа:Намерих го в колибката:-) "Сникърнета"?!:shocked::blink:

Super!

http://en.wikipedia.org/wiki/Sneakernet

Тва го не знаех:blink::shocked:

Интерсно:-)

Мерси:-)

frisky lioness написа:

4avdar4e написа:

сър Айвънхоу написа:
А при мен по-често се случва т.нар. де-жа-вю (мамка му, така и не научих дори и френския ).
Много често имам чувството, че това, което става или съм го виждал някога, или сънувал...

П.С. Може да ме освидетелсвате... Не усещам да лопа нещо у кратунката ми, ама.. знам ли. Може само аз да не го чувам...

Пък аз си мислех, че това си е мой патент
Айде, станАхме двама с хлопащи дъски и препускащи бръмбари

За да не кажа, че се е случвало/се случва на всички, ще кажа, че се е случвало/се случва на страшно много хора

Не сме малко дето им хлопа нещо,така е луди за себе си

Оф, успокоих се
За малко да си помисля, че само аз съм

[unknown] написа:Оф, успокоих се
За малко да си помисля, че само аз съм

На мен живота ми беше като кино краен брой /определен/ пъти
1.като ме удари ена кола преди много години...бях пешеходец, ударът беше много як...оживах като на анимационен филм, дори почти без рани
2.като ми загиваше свръзката под Вихрен, страшен филм ама много красив чак да съжаля че се върнахме...като свободното кино беше
3.като разстреляха линейката ми в казармата - еФтин екшЪн /ефтин щото бях вътре , пък нямал застраховка:shy:/
4.като раждаше Жената двата пъти - жанра "ко-т-лър"...комедиен трилър, де..с хепи енд обаче