B-52 написа:На последните страници на "Капитал" има една обява - "Студенти-хамали".. гледам я от поне 10 години. Значи смятай какъв бизнес е.. те разни други банки обират.. мухльовци

хохохо
мога да препоръчам едни
последния път като се местих /дай Боже няколко години спокойствие/ си наех от тия същите, щото голямо разстояние и много багаж... и на приятелите да им останат сили за сех ..

Толкова човека, толкова пари, такъв транспорт, за толкова време ще свършим... И в нашата кола ще пътуват двама от "студентите", леко поостарели. Два часа в едната посока. Да, ама не. Тръгнахме и на втория завой по-главния вика: Извинявайте, ама колата да не е под наем... На четвъртия - може ли по-бавно, на шестия поде тънко разговор за жените-шофьори. Да го бяхме свалили тука още. Викам ти нещо против жените ли имаш, той: абе не, просто ми става лошо по завоите. -Що тръгна тогава? - Щото съм главния организатор. Спирахме през 15 мин за по 10 мин почивка...

леко така закъсняхме..леко този почна да се притеснява, че няма да смогнем с това темпо, и взе че му стана още по-зле. Полегнал на задната седалка, пребледнял, пъшка, другия му мери пулса ... Изкарахме си всичкия акъл, в интерес на истината. Ставало ли ти е така друг път? - Да, ама от един-два валидола ми минава, тва, вика, е от нерви... Айде търси по пътя селце с аптека ... За багажа се притеснявал. Успокоих го че няма да викам, че няма пиано, че съм се местила и друг път ... и Купих валидол накрая, обаче .

бил му смъкнал кръвното и надморската височина му идвала зле... Спирахме за кафе, но почна да му прескача сърцето от него.. Как да е. Стигнахме, натовариха, всичко точно. Викам си - на всеки се случва, здравето е крехко нещо. По обратния път само разговори за сех, за да не гледа завоите. Спряхме да хапнем в едно ресторантче по пътя и ..тука вече разбрах защо има толкова насилие по земята. С влизането тоя пита: Шкембе чорба дали имате, хехе..имате, супер..и повечко оцетче и чесън да ми донесете...

пийнал си бил, гада с гад, предната вечер...повечко така, а аз умирам от притеснение, че ще пукне... Идваше ми да го удуша, честно...
Иначе фирмата беше точна, просто аз издърпах най-дългото пак