3o4o.net

Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?

И за да изиграеш добре ролята, трябва ли да си повярваш ?


Ако не е глупав въпросът...

Stranniche написа:Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?
И за да изиграеш добре ролята, трябва ли да си повярваш ?
Ако не е глупав въпросът...

Редовно. Така се минава метър.
Никой не те взима на сериозно, а ти си вършиш необеспокояван делата. Ама не трябва да си вярваш, щото от това почваш да се взимаш на сериозно..
Па вземеш и си повярваш..

Stranniche написа:Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?

И за да изиграеш добре ролята, трябва ли да си повярваш ?


Ако не е глупав въпросът...

Постоянно го правя. Вече е автоматична реакция. Особено към високомерните и самовлюбените... И, да знаеш, мноооого помага в такива случаи...
Както казва Мъжжж, минаваш метър.
Ама пък да си вярвам... Когато човек прави такива неща, не трябва да си вярва, а напротив, да мисли "няколко хода напред". Както стандартната ситуация, в която някой шеф, знаещ перфектно английски, на преговори с англичани ползва преводач. Чиста проба заблуда на "противника"...

Да.
Много е удобно.
И не, не ми се налага да си вярвам, за да си изиграя добре ролята - все пак съм жена....

Stranniche написа:Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?

И за да изиграеш добре ролята, трябва ли да си повярваш ?


Ако не е глупав въпросът...

много готина тема
като преглътнеш, че не е нужно постоянно и всички да признават колко си умен
е много удобно това, че е и забавно

случвало се е

не трябва... достатъчно е да не правиш нищо и ще продължават да те смятат за глупак

малко са хората, които знаят, че всеки срещнат, може би, ги превъзхожда в нещо или им е равностоен противник, в повечето случаи се подценява човека насреща

Stranniche написа:Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?

И за да изиграеш добре ролята, трябва ли да си повярваш ?


Ако не е глупав въпросът...

Доста често ми се случва, по-скоро ми се налага:winkw:

Наистина може да е от полза, особено ако човек е добър актьор

Чак да си повярваш едва ли е нужно, по-скоро трябва да знаеш цената и целта:-)

Правя го съвсем редовно при комуникация с извисени и гениални личности

Stranniche написа:Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?

И за да изиграеш добре ролята, трябва ли да си повярваш ?

Ако не е глупав въпросът...

Много странно... трябва ли да си повярваш. Не знам в какъв смисъл да си повярваш. Да забравиш, че играеш роля ли? Тогава как ще осъзнаваш, че се преструваш. Пък ако умишлено осъзнаваш, че се преструваш, значи не си вярваш. Много е сложно това за мене.
Аз обичам да знаят другите колко съм умна. , но в същото време съм сколонна с удоволствие да се подценя, защото много добре знам (и си вярвам на всичкото отгоре ), че има далеч по-умни от мен, слава Богу. Та значи по-скоро се правя на заблудена по някои въпроси (уж не се сещам за какво иде реч и какво другият е наумил), но има едно неудобство при мен - едно вечно съмнение, че може и да греша и може другият да не ми е толкова прозрачен, колкото си въобразявам. Бе човек може да се оплете като пиле в калчища с тез конспирации. Затова откритост, откритост и истинност до дупка и туй му е майката. Мдаааа

Stranniche написа:Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?

И за да изиграеш добре ролята, трябва ли да си повярваш ?


Ако не е глупав въпросът...

всеки ден
нон стоп
щото на всяка крачка са все знаещи,разбирачи и можещи

vyara написа: Бе човек може да се оплете като пиле в калчища с тез конспирации. Затова откритост, откритост и истинност до дупка и туй му е майката. Мдаааа

и аз така мисля, всякакви игри и преструвки само ме дразнят, камо ли пък аз да се правя на луда

Stranniche написа:Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?

И за да изиграеш добре ролята, трябва ли да си повярваш ?


Ако не е глупав въпросът...

Много интересен въпрос.
Чак сега си дадох сметка, че вече не ми се налага -
преди години го правех непрекъснато,
маамустара какво толкова се е променило?

Хм. Ще си помисля, и ще пиша пак.

да си луд е друго бре

caliostro написа:да си луд е друго бре

добре, де, неправилно се изразих

ама много го мразя това

когато си луд отпада необходимоста да се правиш на каквото и да е

супер точно попадение, както винаги

caliostro написа: всеки ден
нон стоп
щото на всяка крачка са все знаещи,разбирачи и можещи

Щото си артист, не за друго!

Де да можех! Завиждам за такива способности! (може ли завистта да бъде благородна?)

А възможно ли е това да се научи?

Или си идва отвътре...

endrofini написа:

Щото си артист, не за друго!

caliostro е артист??? верно ли?

абе всички вкупом ли отказвате цигарите, браво на вас!

latrevw написа:
абе всички вкупом ли отказвате цигарите, браво на вас!

аз се чувствам много зле, всяка една цигара вече ми причиняваше болка
време е да ги спра, 20 години съм се тровила, моля се да успея, стискай палци

snowprincess написа:

latrevw написа:
абе всички вкупом ли отказвате цигарите, браво на вас!

аз се чувствам много зле, всяка една цигара вече ми причиняваше болка
време е да ги спра, 20 години съм се тровила, моля се да успея, стискай палци

стискам, дано успееш!

Stranniche написа:Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?

Не, и не обичам. Твърде много си се харесвам, за да се правя на глупачка. Обачееее, мога много многозначително да мълча, когато се налага

Stranniche написа:Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?

И за да изиграеш добре ролята, трябва ли да си повярваш ?


Ако не е глупав въпросът...

Да, редовно беше. Сега нарочно е по- рядко. Иска ми се да не го правя хич, но пусто, така се живее по- лесно.

Рядко ми се удава на мен... Щото не съм актрис по природа.

Иначе съм съгласе, че е много полезно умение :)

И наистина е хубаво да подхождаме към хората като че ли са по-умни или поне толкова умки колкото и ние. По-добре да ги надценим, отколкото подценим

Gaspode написа:По-добре да ги надценим, отколкото подценим

Искам само да ти река, че най-големите разочарования съм имала от хора, които съм надценявала Пък ако подцениш някой, той може приятно да те изненада

4avdar4e написа: Искам само да ти река, че най-големите разочарования съм имала от хора, които съм надценявала Пък ако подцениш някой, той може приятно да те изненада

Е сичко е според зависи де
Ако ще се надлъгваме нещо... преговори май му викат... по-добре да ги надцениш. Тогава ако не са чак толкоз умни изненадата е положителна...

Пък ако е за друго... нов човек в офиса, примерно.. по-добре е да очакваш по-малко... и отново изненадата е положителна :)

Темата е за първия случай според мен

Gaspode написа:

4avdar4e написа: Искам само да ти река, че най-големите разочарования съм имала от хора, които съм надценявала Пък ако подцениш някой, той може приятно да те изненада

Е сичко е според зависи де
Ако ще се надлъгваме нещо... преговори май му викат... по-добре да ги надцениш. Тогава ако не са чак толкоз умни изненадата е положителна...

Пък ако е за друго... нов човек в офиса, примерно.. по-добре е да очакваш по-малко... и отново изненадата е положителна :)

Темата е за първия случай според мен

А най-добре е да нямаш никакви очаквания - просто да оставиш действителността да се разгърне пред теб,
и чак след това да прецениш.Не е чак толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед.

Stranniche написа:Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?

И за да изиграеш добре ролята, трябва ли да си повярваш ?


Ако не е глупав въпросът...

Случвало ми се е. От известно време се опитвам да не го правя.
Може да е удобно, на отсрещната страна и е още по-удобно да го приеме за вярно.

Mila написа:
А най-добре е да нямаш никакви очаквания - просто да оставиш действителността да се разгърне пред теб,
и чак след това да прецениш.Не е чак толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед.

Бе трудно си е. Човек винаги си съставя мнение и съответно очаквания. Дори и от един поглед. Освен това да оставиш действителността може само ако си неактивен участник. Наблюдател, един вид... от ония, дето правят електрона от вълна на материя
А когато си Главно Действащо Лице някак си не върви да оставиш нещата просто да се случват

Gaspode написа:


Бе трудно си е. Човек винаги си съставя мнение и съответно очаквания. Дори и от един поглед. Освен това да оставиш действителността може само ако си неактивен участник. Наблюдател, един вид... от ония, дето правят електрона от вълна на материя
А когато си Главно Действащо Лице някак си не върви да оставиш нещата просто да се случват

Хм, винаги ми е излеждало,че непрестанните усилия са само за успокоение на нервите на очакващия.

Да е ясно - не съм за безделието, но обикновено правим ненужно много преценки, които само затормозяват психиката. Ако свикнеш да мълчиш наум, ще се сдобиеш с много по-ясен поглед и да "отсееш плявата".

Mila написа: Хм, винаги ми е излеждало,че непрестанните усилия са само за успокоение на нервите на очакващия.

Да е ясно - не съм за безделието, но обикновено правим ненужно много преценки, които само затормозяват психиката. Ако свикнеш да мълчиш наум, ще се сдобиеш с много по-ясен поглед и да "отсееш плявата".

Логично звучи... Ще трябвада трениргам явно

Изобщо не ми се налага, аз съм си природно тъп.

4avdar4e написа:

Gaspode написа:По-добре да ги надценим, отколкото подценим

Искам само да ти река, че най-големите разочарования съм имала от хора, които съм надценявала Пък ако подцениш някой, той може приятно да те изненада

надявам се, че не са били толкова големи:blum:
http://www.youtube.com/watch?v=ncirovhlQcw

latrevw написа:

endrofini написа:

Щото си артист, не за друго!

caliostro е артист??? верно ли?

абе всички вкупом ли отказвате цигарите, браво на вас!

Браво, браво, ама чичо Алън щял да пише специална друга книга за
случаи като мен, които колкото лесно ги отказват, толкова лесно пак ги
запалват след 5,6 месеца, години...

snowprincess написа: надявам се, че не са били толкова големи:blum:
http://www.youtube.com/watch?v=ncirovhlQcw

В момента нямам звук на компа:crying: Ще го видя някой друг път...

4avdar4e написа:

snowprincess написа: надявам се, че не са били толкова големи:blum:
http://www.youtube.com/watch?v=ncirovhlQcw

В момента нямам звук на компа:crying: Ще го видя някой друг път...

звуците са особено важни в случая

Stranniche написа:Случвало ли ви се е да се правите на глупак, на незнаещ, или на неразбиращ?

И за да изиграеш добре ролята, трябва ли да си повярваш ?


Ако не е глупав въпросът...

Зависи много от конкретната ситуация. Не е задължително да си вярваш, достатъчно е да знаеш защо го правиш.

Аз например, в определени ситуации наричам нещата с истинските им имена, друг път предпочитам да замълча, а при контактите ми с чиновническото "съсловие" твърде често се правя на приятно расеян, неориентиран и тнт. Чиновника си е чиновник, независимо дали е държавен служител или пък банкер да речем. Няма начин да излезеш на глава с човек на когото баба, дядо, мама, тате са му набивали години наред в главата - слушкай, папкай, учи и ще работиш на бюрце - и тогава, ех, тогава, пей сърце и щракай с пръсти. Тия хора живеят с мисълта, че с тях започва и свършва света, че хората са длъжни да падат ничком в краката им и да си прегризват вените в изблик на религиозно почитание, само заради "подвига" им, че са търкали пет години университетските банки...и няма начин как да им обясниш, че те са там да ти служат, че са един съвсем обикновен обслужващ персонал. Така че, е за предпочитане да се направиш на расеян отколкото да си вгорчаваш живота с глупости. А, за работното място, хубаво е да се ограничиш само до служебните си задължения, всяка проява на креативизъм и владеене на материята, се тълкува като заплаха/конкуренция за работното място на по-висшестоящия и може да ти спретнат постановка...изчакваш, проучваш, анализираш и щом се появи подходящ момен атакуваш.