3o4o.net

Откакто прочетох какво учат децата ни от този поет, се амбицирах да го покажа в друга светлина. Хващам се на бас на по бира, че никой не е чел това:



Безсмислието на прогреса

(Разговор между чиновници)

— Няма мъдрост по света,
всичко, брате, суета!...
На, световният прогрес
що е сторил и до днес!

— Как така? Нима това,
дето виждаш, е шега?
Виж днес в двадесети век
вдъхновеният човек
с силата на мисълта
как е стъпил над света!
Взри се, погледни добре:
въздух, суша и море,
всичко, всичко в тоя час
е под неговата власт.

— Пак повтарям, друже, аз,
всичко туй е суета,
няма мъдрост по света!

Телефона, грамофона,
телеграфите безжични,
фабриките най-различни,
цепелини фантастични,
параходи грандиозни,
автомобили шикозни,
тренове като стрели,
апарати кат орли...

— Ех, измислил е той разни
дивотии чудновати,
водни, земни и крилати,
ала всичко туй са празни
работи, другарю мой!

На, измислил ли е той
нещо по-непостижимо,
работа велика... свята,
тъй например, да се взима
в месец два пъти заплата?!

и димчо дебелянов има бисери големи които придвидливо бяха спестени на учещите

Мечтата застана пред нас с ужасния лик на медуза.
Есенният ураган зашиба стените с дъжд, листа и сива градушка. В кръв нагазиха парадно маршируващите ботуши. Иззвънтяха саби, ударени в червени черепи. Фугаси изригнаха сред непожънати ниви. Край калните пътища се изправиха неми бесилки. В далечината - горящи села.
Безумна пробуда.
Нощта падна черна като гробен капак. Полето заглъхна широко простряно - осеяно с купчини прясна пръст. Без кръст.
Ниски тополи преплитат голи пръчки.
Блесна прожектор и отхвърли върху тъмния екран на небето портрета на министър-председателя.
Съвестта зловещо изръкопляска.

Любимо!!!

Приказка за честта

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

"Червен смях", 14 март 1923

Пенчо Заека написа:Откакто прочетох какво учат децата ни от този поет, се амбицирах да го покажа в друга светлина. Хващам се на бас на по бира, че никой не е чел това:

Печелиш! Не съм! Обаче пред погледа ми изгряват 10 големи, дебели тома с червена подвързия в библиотеката на вуйчо ми. Пък жълтата гостенка май на 23 го е отнесла. Представи си ако беше на 46!- Една цяла вучова библиотека нямаше да стигне.

И това било от Смирненски (не е много подходящо за сезона, но то и нямахме правилно време тази година):

Студено, дявол да го вземе,
студът те стриже като с ножици.
Човек за да се посъвземе
му трябват барем две госпожици.