Навръх една Нова година имах глупостта да попитам Йордан Радичков какво би казал по телевизора, ако трябва да излезе с обръщение към българския народ.
Ако трябва да се обърна към българския народ, отвърна той, бих се обърнал с лице към него и бих помълчал.
Защо ли се сещам днес за това интервю с писателя?
Дали отново не е дошло време за минута мълчание в памет на живите?
Живите, които не знаят на кой свят са и на коя земя.
Живите ни родители, които съветваме да продадат апартаментите си, за да си осигурят старините. Децата ни, които се чудим как час по-скоро да изстреляме в чужбина. За да не ги насилят в някой подлез или зарибят с трева...
Минута мълчание му е майката.
Кой обаче дръзва днес да помълчи. Йордан Радичков кротко пасе верблюдите си по небесните поляни... Няма ги и Николай Хайтов, Александър Геров, Иван Радоев, Радой Ралин, Павел Матев, Марко Семов, Александър Фол, бате Асен, Гена Димитрова, Станислав Стратиев, отиде си и Борис Димовски.
Тези и още десетки българи приживе разбраха горчивата истина, че битката с пустословието, със сквернословието е обречена, разбраха, че битката със световното опростачване е тотално загубена.
Разбраха още, че гласовете им са гласове в пустиня "Простотията ни е навсякъде. Надупчила ни е като швейцарско сирене. Дупки да искаш. В морето, във властта, в партиите, в институциите, в телевизиите... Ние сме едно шапито на 111 хиляди квадратни километра. Но ще направим ли някога сиренето?", каза ми малко преди да си отиде от света Станислав Стратиев.
Кой ще направи сиренето? Това е въпросът. Поколението, което става и ляга с потресаващия въпрос в главата кой кого ще оноди в Онази къща? Надали.
Кадърните ни чеда, които са се цанили в западни фирми за по 5000 евро заплата? Надали.
Кой ще направи сиренето, когато, щом се съберат трима българи на едно място, нещата се провалят. Защото всеки гледа в канчето на другия а в най-добрия случай - само в своето канче.
Друга една дупка обаче е по-страшна.
Това е пропастта, която оставят след себе си поборниците за морал и човещина. Същите тези Йордан, Николай, Гена, Станислав, Борис... Тя е зейнала и като нищо ще ни глътне до няколко години. Ако не си отворим очите и отпушим ушите. И не хванем лопатите.
Източник
v 